Дали работата ти ще устои на огъня?

„Всеки нека внимава как гради на [основата].“ — 1 КОРИНТЯНИ 3:10.

 1. Каква надежда имат верните християни относно бъдещите ученици?

ЕДНО семейство християни се радва на новороденото си бебе. Един вестител на Царството вижда ентусиазираното, заинтересувано изражение върху лицето на един изучаващ Библията човек. Един християнски старейшина, който поучава от подиума, забелязва сред слушателите един новозаинтересуван човек, който усърдно търси стиховете в своята Библия. Сърцата на тези верни служители на Йехова са изпълнени с надежда. Естествено е те да се питат: ‘Дали той (или тя) ще обикне Йехова и ще му служи — и ще остане верен?’ Разбира се, този резултат не идва автоматично. Необходима е работа.

 2. Как апостол Павел напомнил на християните от еврейски произход колко е важна работата по поучаването, и какъв самоанализ може да ни подтикне да направим това?

² Апостол Павел, който също бил умел учител, подчертал колко е важна работата по поучаването и правенето на ученици с думите: „Според изтеклото време трябваше вече да сте учители.“ (Евреи 5:12, „Верен“) Християните, към които се обръщал той, не били напреднали много, като се има предвид от колко време били вярващи. Те не само че не били готови да учат другите, но трябвало да им се напомнят и основните аспекти на истината. Днес ще е добре всички ние отвреме–навреме да преценяваме своите способности като учители и да видим как можем да постигнем подобрение. Въпросът е на живот и смърт. Какво можем да направим?

 3. (а) С какво сравнил апостол Павел процеса на правенето на християнски ученик? (б) Каква голяма привилегия имаме ние като християнски строители?

³ В една разширена словесна илюстрация Павел сравнил правенето на ученици с процеса на построяване на една сграда. Той започнал с думите: „[Ние] сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.“ (1 Коринтяни 3:9, „Верен“) Следователно ние участвуваме в строителна работа, обхващаща хора; ние помагаме да бъдат изградени те като ученици на Христос. Ние правим това като съработници на Онзи, „който е построил всичко“. (Евреи 3:4, „Верен“) Каква привилегия! Нека видим как вдъхновените наставления на Павел към Коринтяните може да ни помогнат да станем по–умели в своята работа. Ще се съсредоточим по–конкретно върху своето ‘умение да поучаваме’. — 2 Тимотей 4:2, NW.

Полагане на правилна основа

 4. (а) Каква била ролята на Павел в християнската строителна работа? (б) Защо може да се каже, че както Исус, така и неговите слушатели знаели колко е важна добрата основа?

⁴ Една сграда се нуждае от добра основа, за да бъде стабилна и трайна. Затова Павел писал: „Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор–строител аз положих основа.“ (1 Коринтяни 3:10, „Верен“) Използувайки подобна словесна илюстрация, Исус Христос разказал за една къща, която оцеляла след буря, защото строителят ѝ бил избрал здрава основа. (Лука 6:47–49) Исус знаел всичко за това колко са важни основите. Той присъствувал, когато Йехова основал самата земя.a (Притчи 8:29–31) Слушателите на Исус също ценели добрата основа. Само къщи със здрави основи биха могли да оцелеят след внезапните порои и земетресенията, които понякога ставали в Палестина. Но каква основа имал предвид Павел?

 5. Кой е основата на християнския сбор, и как било предсказано това?

⁵ Павел писал: „Никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.“ (1 Коринтяни 3:11) Това не е първият път, когато Исус е сравнен с основа. Всъщност Исаия 28:16 предсказал: „Така казва Господ Йехова: Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа.“ Отдавна Йехова бил замислил Синът му да стане основата на християнския сбор. — Псалм 118:22; Ефесяни 2:19–22; 1 Петър 2:4–6.

 6. Как Павел положил правилна основа в коринтските християни?

⁶ Каква е основата за отделните християни? Както казал Павел, няма друга основа за истинския християнин освен тази, която е положена в божието Слово — Исус Христос. Безспорно Павел положил такава основа. В Коринт, където светската философия била ценена толкова високо, той не се стремял да направи впечатление на хората със светска мъдрост. Вместо това Павел проповядвал „разпнатия Христос“, когото народите отхвърляли като голяма „глупост“. (1 Коринтяни 1:23) Павел поучавал, че Исус е централната фигура в целите на Йехова. — 2 Коринтяни 1:20; Колосяни 2:2, 3.

 7. Какво можем да научим от това, че Павел нарича себе си „мъдър майстор–строител“?

⁷ Павел отбелязал, че поучава това като „мъдър майстор–строител“. Това изказване не било егоистично. То било просто признание за чудесния дар, който Йехова му бил дал — да организира или да управлява работата. (1 Коринтяни 12:28) Наистина, ние днес нямаме чудодейните дарове, с които били удостоени християните от първи век. И може би не мислим за себе си като за надарени учители. Но сме такива в един много важен смисъл. Помисли за това: Йехова ни дава светия дух, за да ни помага. (Сравни Лука 12:11, 12.) И ние имаме любовта на Йехова и познание за основните учения от неговото Слово. Това са наистина прекрасни дарове, които да използуваме в поучаването на другите. Нека бъдем решени да ги използуваме, за да положим правилната основа.

 8. Как полагаме Христос като основа в бъдещите ученици?

⁸ Когато полагаме Христос за основа, ние не го представяме като безпомощно бебе в ясли, нито като равен на Йехова в някаква троица. Не, тези небиблейски учения образуват основа за фалшиви християни. Вместо това ние поучаваме, че той е най–великият човек, живял някога, че е дал съвършения си живот за нас, и че днес е назначеният от Йехова Цар, който управлява в небесата. (Римляни 5:8; Откровение 11:15) Ние се стремим също така да подбудим хората, с които изучаваме, да ходят в стъпките на Исус и да подражават на неговите качества. (1 Петър 2:21) Ние искаме те да бъдат силно развълнувани от пламенността на Исус спрямо службата, от неговото съчувствие към нищите и угнетените, от неговата милост спрямо грешниците, смазани от своята собствена вина, от непоколебимата му смелост при изпитания. Наистина, Исус е великолепна основа. Но какво идва след това?

Строеж с правилните материали

 9. Каква загриженост изпитвал Павел спрямо хората, приели истината, поучавана от него, макар че той предимно полагал основата?

⁹ Павел писал: „И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.“ (1 Коринтяни 3:12, 13) Какво имал предвид Павел? Да разгледаме контекста. Павел предимно полагал основата. По време на своите мисионерски пътувания той ходел от град на град, проповядвал на мнозина, които никога не били чували за Христос. (Римляни 15:20) Когато хората приемали истината, която той поучавал, се образували сборове. Павел бил много загрижен за тези верни хора. (2 Коринтяни 11:28, 29) Но неговата работа изисквала да продължава да пътува. Така, като прекарал година и половина в Коринт, полагайки основа, той отпътувал оттам, за да проповядва в други градове. Но въпреки това бил силно заинтересуван от това как другите продължават работата, която той бил извършил там. — Деяния 18:8–11; 1 Коринтяни 3:6.

10, 11. (а) Как Павел противопоставил различни видове строителни материали? (б) Какви видове буквални постройки вероятно съществували в древния Коринт? (в) Какви сгради е по–вероятно да издържат на огън, и какъв нагледен пример дава това за християните, които правят ученици?

¹⁰ Изглежда някои от онези, които били градили върху основата, положена от Павел в Коринт, не си били свършили работата добре. За да разкрие проблема, Павел противопоставил два типа строителни материали: злато, сребро и скъпоценни камъни, от една страна, и дърво, сено и слама, от друга. Една сграда може да бъде построена от хубави, трайни, огнеупорни материали; или човек може да струпа бързешком нещо от нетрайни, временни и леснозапалими материали. Несъмнено в един голям град като Коринт изобилствували постройки и от двата типа. Имало импозантни храмове, съградени от големи, скъпи каменни блокове, може би с фасада или украса отчасти от злато и сребро.b Тези трайни сгради вероятно се издигали величествено над близките колиби, бараки и пазарни сергии, които били дървени постройки, покрити със слама.

¹¹ Какво би станало с тези постройки при пожар? Отговорът бил очевиден по времето на Павел, а също и днес. Всъщност град Коринт бил завладян и подпален от римския генерал Мумий през 146 г. пр.н.е. Много постройки от дърво, сено или слама несъмнено били унищожени изоснови. А здравите каменни сгради, украсени със сребро и злато? Те безспорно оцелели. Онези, които изучавали с Павел в Коринт, може би минавали всеки ден покрай такива постройки — горди каменни сгради, оцелели от бедствията, които отдавна били изравнили със земята техните нетрайни съседи. Колко ярко изказал Павел своята мисъл! Когато поучаваме, ние трябва да смятаме себе си за строители. Ние искаме да работим с най–добрите, най–трайните възможни материали. Така е по–вероятно работата ни да устои. Какви са тези устойчиви материали и защо е жизненоважно да ги използуваме?

Дали твоята работа ще устои на огъня?

12. Как някои от християните в Коринт строели небрежно?

¹² Ясно е, че Павел смятал, че някои християни в Коринт не градели добре. Какво не било наред? Както показва контекстът, сборът бил измъчван от разделения, от възхищение спрямо отделни личности, въпреки че това носело риск от разединение. Някои казвали: „Аз съм Павлов.“ Други настоявали: „А аз — Аполосов.“ Някои явно имали твърде високо мнение за собствената си мъдрост. Не е учудващо, че резултатът бил атмосфера на плътско мислене, духовна незрялост и изобилие от „завист и кавги“. (1 Коринтяни 1:12; 3:1–4, 18, „Верен“) Тази нагласа несъмнено се отразява в поучаването в сбора и в службата. В резултат на това работата им по правене на ученици била небрежна, като строеж, изграждан с некачествени материали. Тя нямало да устои на ‘огъня’. За какъв огън говорел Павел?

13. Какво представя огънят в илюстрацията на Павел, и с какво трябва да са наясно всички християни?

¹³ Има огън, пред който се изправяме всички в живота — изпитанията на нашата вяра. (Йоан 15:20; Яков 1:2, 3) Християните в Коринт трябвало да знаят — точно както всички ние днес трябва да знаем, — че всеки, когото учим на истината, ще бъде изпитан. Ако поучаваме некачествено, може да има печални последствия. Павел предупредил: „Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън.“c — 1 Коринтяни 3:14, 15, „Верен“.

14. (а) Как християните, които правят ученици, могат да ‘претърпят загуба’, но как могат те да стигнат до спасение като през огън? (б) Как можем ние да намалим риска от това да понесем загуба?

¹⁴ Какви отрезвяващи думи! Може да бъде много болезнено да работиш усилно, за да помогнеш на някой да стане ученик, само за да видиш как този човек се поддава на изкушение или преследване и накрая изоставя пътя на истината. Именно за това говори Павел, като казва, че ще понесем загуба в такива случаи. Това преживяване може да бъде толкова мъчително, че нашето спасение бива описано „като през огън“ — като човек, който е изгубил всичко в пожар и сам е бил спасен едвам. Как ние можем да намалим риска от загуба? Като градим с трайни материали! Ако поучаваме хората, с които изучаваме Библията, така, че да стигнем до сърцата им, като ги подбудим да ценят такива християнски качества като мъдрост, проницателност, страх от Йехова и истинска вяра, тогава градим с трайни, огнеупорни материали. (Псалм 19:9, 10; Притчи 3:13–15; 1 Петър 1:6, 7) Тези, които придобиват такива качества, ще продължават да вършат божията воля; те имат сигурната надежда да останат живи вечно. (1 Йоан 2:17) Но как можем да използуваме на практика Павловата словесна илюстрация? Да разгледаме някои примери.

15. Как можем ние да положим усилия да не строим небрежно с оглед на хората, с които изучаваме Библията?

¹⁵ Когато поучаваме хората, с които изучаваме Библията, никога не бива да издигаме хора над Йехова Бог. Целта ни не е да ги накараме да ни смятат за основен източник на мъдрост. Ние искаме те да търсят ръководство от Йехова, от неговото Слово, от неговата организация. За тази цел ние не предлагаме просто своите възгледи в отговор на техните въпроси. Не, ние ги учим да намират отговорите, като използуват Библията и публикациите, които е осигурил „верният и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) По същата причина трябва да внимаваме да не ‘крием’ от другите хората, с които изучаваме. Вместо да изпитваме неприязън, когато някой изразява интерес към тях, ние трябва да насърчаваме изучаващите ‘да се разширят’ в своята привързаност, като опознават и ценят колкото се може повече хора в сбора. — 2 Коринтяни 6:12, 13.

16. Как старейшините могат да строят с огнеупорни материали?

¹⁶ Християнските старейшини също играят важна роля в изграждането на ученици. Когато поучават пред сбора, те се стремят да градят с огнеупорни материали. Тяхното умение за поучаване, техният опит, както и характерите им могат да се различават много, но те не се възползуват от тези разлики, за да привличат последователи след себе си. (Сравни Деяния 20:29, 30.) Ние не знаем точно защо някои хора в Коринт казвали: ‘Аз съм Павлов, аз — Аполосов.’ Но можем да бъдем сигурни, че никой от тези верни старейшини не подпомагал такова разделящо мислене. Павел не бил поласкан от такива чувства; той ги отхвърлил енергично. (1 Коринтяни 3:5–7) Днес също старейшините не забравят, че се грижат за „Божието стадо“. (1 Петър 5:2) То не принадлежи на никой човек. Затова старейшините застават твърдо срещу всяка тенденция един човек да доминира било върху ‘стадото’, или върху старейшинското тяло. Докато са подбуждани от смирено желание да служат на сбора, да достигат сърцата и да помагат на ‘овцете’ да служат на Йехова всеотдайно, старейшините градят с огнеупорни материали.

17. Как родителите християни полагат усилия да строят с огнеупорни материали?

¹⁷ Християнските родители също са сериозно загрижени за това. Колко силно желаят те да видят децата си да живеят вечно! Затова те работят толкова усилно да „внедрят“ принципите на божието Слово в сърцата на децата си. (Второзаконие 6:6, 7, NW) Те искат децата им да знаят истината не просто като система от правила или като наизустяване на факти, а като пълноценен, възнаграждаващ и щастлив начин на живот. (1 Тимотей 1:11) За да изградят своите деца като верни ученици на Христос, любещите родители се стремят да използуват огнеупорни материали. Те търпеливо работят с децата си, като им помагат да премахнат качества, които Йехова мрази, и да развиват качествата, които той обича. — Галатяни 5:22, 23.

Кой носи отговорността?

18. Защо когато един ученик отхвърли здравото учение, това не се дължи непременно на грешка от страна на онези, които полагат усилия да го обучават и подготвят?

¹⁸ Това обсъждане повдига един важен въпрос. Дали ако някой, на когото полагаме усилия да помогнем, отпадне от истината, това означава, че ние сме се провалили като учители — че тогава сигурно сме градили с некачествени материали? Не непременно. Думите на Павел несъмнено ни напомнят, че е голяма отговорност да участвуваме в изграждането на ученици. Ние искаме да направим всичко, което е по силите ни, за да градим добре. Но божието Слово не ни казва да поемем цялата отговорност и да бъдем обременени от вина, когато хората, на които се стремим да помогнем, се отвърнат от истината. Има и други фактори, освен нашата роля на строители, които влияят на това. Например, обърни внимание на думите на Павел относно учителя, който не е свършил добра работа в това градене: „Ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси.“ (1 Коринтяни 3:15, „Верен“) Какъв извод трябва да направим, щом този човек в крайна сметка може да бъде спасен — въпреки че християнската личност, която се стреми да изгради у онзи, с когото изучава, е обрисувана като ‘изгоряла’ в огнено изпитание? Несъмнено Йехова търси от изучаващия главната отговорност за неговите собствени решения относно това дали ще следва вярна линия на поведение, или не.

19. Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁹ Личната, или индивидуалната, отговорност е много важно нещо. Тя засяга всеки един от нас. Какво точно учи Библията по този въпрос? Следващата ни статия ще разгледа това.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Каква е „основата“ на истинския християнин, и как се полага тя?

◻ Какво можем да научим от различните видове строителни материали?

◻ Какво представя „огънят“, и как може той да бъде причина някои хора ‘да претърпят загуба’?

◻ Как онези, които учат на Библията, а също и старейшините и родителите градят с огнеупорни материали?

[Снимка на страница 9]

В много древни градове устойчиви на огън каменни сгради съществували редом с паянтови постройки