Покажи личен интерес към другите
„[Не гледайте] само за собствените ви неща във вашия интерес, а също лично покажете интерес за тези на другите“ (ФИЛИПЯНИ 2:4).
1, 2. Кои са някои от основанията, за да покажем личен интерес към другите?
ИМАМЕ добри основания да проявяваме личен интерес към другите. Едно от тях е например, че те са различни от нас. Генетичният материал на клетките на нашето тяло съдържа строежен план на наследственото ни естество. Този е толкова характеристичен за всеки човек, че криминалните служби са приели генетичния „отпечатък на пръстите“ в репертоара на техните методи на разпознаване.
2 Но има и други причини, поради които ние всички сме изключително и по-отделно от интерес. От момента на зачеването сме изложени на въздействието на околната среда. Много неща показват, че още неродените деца реагират на това, което става вън от утробата на майката. Когато се родим като самостоятелно дишащи или души, биваме повлияни от отношението и начина на действие на родителите ни. Можем да израстнем единично или да имаме братя и сестри, чието добро е от интерес за нас. Дали ще имаме такова задружие или не, неизбежно оказва влияние върху нашето развитие. Оказва влияние върху нас също и това, което четем, което учим в училище или което гледаме по телевизията.
3. Особено в кое отношение трябва според Филипяни 2:4 да проявяваме интерес към другите?
3 Следователно обстоятелството, че се различаваме помежду си, подбужда известен интерес един към друг. Но апостол Павел имал предвид едно по-благородно основание за интерес към другите. Затова той заповядал на съхристияни ‘да не гледат само собствените си неща в техен интерес, а също лично да покажат интерес за тези на другите’ (Филипяни 2:4). Вместо да търсим нашите предимства, трябва особено да се интересуваме за духовните интереси на другите. Кои са някои от възможностите за проявяването на такъв интерес към другите?
Интерес към духовните неща и разлики в личността
4. Чрез какво в съгласие с Ефесяни 4:22–24 ще се подбуди нашия интерес към духовните интереси на другите?
4 Интересът ни към духовните интереси на други ще бъде подбуден, ако ние самите приложим познанието на библейската истина и се научим да подражаваме примера на Исус Христос (1 Петър 2:21). Като истински християни ‘събличаме старата личност, която отговаря на предишното ни поведение‘ и се стараем да я заменим с „новата личност, която е създадена по Божията воля в истинска справедливост и лоялност“ (Ефесяни 4:22–24). По този начин егоистичното настроение постепенно ще се замести чрез внимателен интерес към другите (Исаия 65:25).
5. Защо в християнската еклезия има различни личности? Към какъв въпрос дава повод това?
5 Но колкото и да са забележителни промените в личността сред народа на Йехова, все пак остават да съществуват грешни наклонности. Самият Павел признава: „Когато желая да върша доброто, злото е налице при мен“ (Римляни 7:21). Разбира се имаме и други белези, наследствени и придобити, които ни характеризират като единични. Един има склонност към изкуството, друг клони към това, да изследва всичко съвсем точно. Някои са тихи и сдържани, други са общителни и забавни. Как може да се запази единството в християнската еклезия при такива разлики в личността?
6. Как трябва да гледаме на различните личности и как може да се онагледи това?
6 Който проявява внимание към духовните интереси на другите и иска да запази християнското единство, трябва да бъде реалистичен и пълен с разбиране. Щом като Бог не очаква съвършеност от нас, не трябва и ние да очакваме съвършеност от нашите християнски съдружници. Освен това Йехова не очаква всички негови служители да бъдат еднакви. Ние всички имаме определено място в християнската еклезия и можем да вложим нашите наследствени, дадени от Бога, способности за поощрение на неговото дело (1 Коринтяни 12:12–26). Който непрестанно и усърдно е деен под ръководството на Исус Христос, главата на еклезията, не ще има време да наблюдава другите критично (1 Коринтяни 4:1–4). Занаятчията знае, че всеки инструмент има съответно предназначение. Може ли да се направи с чук такава дупка, както с бормашина? Може ли с едно ренде, което се използва за обработване на дърво, да се завие винт в дървото? Не, защото всеки инструмент има своето предназначение за употреба.
7. Какво трябва да заеме предно място в нашия ум, докато вземаме участие в царското дело?
7 Колко сполучливи са думите от песента за Царството „Радостна служба“: „С радост служим на Йехова, от сърце, дарби и таланти щедро даваме!“ Наистина, възможно е, да нямаме извънредни таланти. Но дадената ни от Йехова работа заема първо място в ума ни и ние се посвещаваме на нея с цялото си сърце. Затова по–нататък в песента се казва: „Малко ний умеем, но стремеж е наш, да покажем преданост с любов към Йах.“ (Пейте хвалебствени песни на Йехова, песен 130).
Цени другите по-високо
8. Доколко ще се поощри единството, ако приложим думите на Павел от Филипяни 2:1–3?
8 Единството ще бъде насърчавано и чрез това, ако ценим другите по-високо от нас. Павел пише: „И тъй, ако има някое ободрение в Христос, или някоя утеха от любов, или някое общение на духа, или някакви чувства на дълбока обич и състрадание, то направете радостта ми пълна, като сте единни в мисълта, като имате еднаква любов и бъдете единодушно съсредоточени върху е д н о т о“. Да обърнем внимание, че апостолът добавя: „. . . като не правите нищо от свадливост или от себелюбие, а със смирение да зачитате другите по-високо от себе си“ (Филипяни 2:1–3).
9. Какво означава да бъдеш свадлив и егоистичен, и как можем да предотвратим развитието на такива характерни черти?
9 Тъй като свадлив човек не зачита другите за по-високо от себе си, показва „често една капризна, [за други] досадна склонност за разправии и караници“ (Webster’s New Collegiate Dictionary). Такава характерна черта може да се изрази чрез „препирни за думи“ (1 Тимотей 6:4). Несъмнено смисъла на думите и мислите, които предават, трябва да бъде от основен интерес. Но избягвай да се застъпваш упорито за известни изрази, които си чул или си чел. А какво, ако ти се представи друг възглед по отношение на учение за вярата? Придържай се лоялно към разясненията според Писанията, за които Бог се е погрижил посредством „верния и разумен роб“ (Матей 24:45–47). Всъщност в началото така се запознахме с истината. Да признаем това, ще ни помогне да не бъдем егоистични, т.е. да не ни обладае наклонността да се поставяме на предно място.
Развий интерес към другите
10. Как трябва да се приложи Филипяни 2:4 в еклезията?
10 Не забравяй, че Павел ни кани, ‘да не гледаме само за собствените си неща в нашия интерес, а също лично да покажем интерес и за тези на другите’ (Филипяни 2:4). Какво означава това? Така както в проповедната служба може да бъде от помощ, ако внимаваме на заобикалящата среда, така също ще ни се предложат и възможности да укрепваме връзката на единството, ако се интересуваме за доброто на други в еклезията. Особено старейшините носят отговорност да проявяват интерес към съвярващите, понеже една притча гласи: „Непременно трябва да познаваш състоянието на малкия си добитък“ (Притчи 27:23). Разбира се всички можем и трябва да внимаваме за нуждите на нашите съвярващи (1 Петър 2:17).
11. Защо трябва да слушаме, когато разговаряме със съвярващи братя и сестри?
11 Ти можеш и по друг начин да съдействаш за единството и да развиеш интерес към другите, и то като отделиш време за размяна на мисли с твоите съвярващи братя и сестри. Узнай какво мислят. Тази възможност ти се предлага, ако ги посетиш вкъщи и ако разговаряш с тях преди и след събранията в залата на Царството, както и ако разговаряш с тях в паузата между предобедната и следобедната програма по време на нашите конгреси. Слушай внимателно, когато казват нещо. Това може да означава, да разбереш какви трудности имат те. Възможно е да си в състояние да им помогнеш да носят бремето си и така да изпълнят закона на Христос (Галатяни 6:2). Но не само чрез разговори с нашите братя може да се съдействува за единството в еклезията. Какво е необходимо още?
Проявявай съчувствие
12. Защо трябва да проявяваме съчувствие?
12 Съчувствието също спомага за християнското единство. Тъй като животът става все по-тежък, трябва да проявяваме всички тези качества. Нека никога да не се съсредоточаваме толкова много върху неща, които са важни за нас, че да пренебрегнем чувствата на другите. Следното служи за пример: Когато един брат, който имал програмна точка в събранието за службата, влезъл в залата на Царството, един старейшин веднага го заговорил относно известяването на нещо. Старейшинът се почувствал изненадан и малко засрамен, когато братът го погледнал, усмихнал се и казал: „Най-напред добър вечер, брате!“ След като се поздравили любезно и братът бил задоволен, тогава разговаряли за предстоящото известие. За старейшина това било поука. Никога не бързай толкова, че да пропуснеш учтивостта, която прави отношенията с други приятни.
13. Каква помощ за старейшините е съчувствието в обноските към техните християнски братя?
13 Съчувствието помага на старейшините също да покажат състрадание и други превъзходни черти. Понякога тези мъже трябва да бъдат също така нежни, „като кърмеща майка, когато се грижи за чадата си“ (1 Солунци 2:7). При някои хора оказването на помощ изисква много търпение и любвеобилна подкрепа. Такива, които са ‘изоставили любовта си, която са имали в началото‘, може би трябва да се насърчат към по-голяма дейност като им се помогне да осъзнаят неотложността на времето (Откровение 2:4; 2 Тимотей 4:2: Евреи 6:11, 12). Както Павел, старейшините имат „гореща любов“ към християнските братя, като ги назидават и утешават, ‘за да се обхождат достойно за Бога’ (1 Солунци 2:8, 11, 12).
14. Как доказал Павел, че имал съчувствие?
14 Павел оставил на старейшините превъзходен пример, как да проявяват любвеобилен интерес към техните съвярващи братя и сестри. Той пише: „И освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за еклезиите.“ Понеже бил толкова много загрижен за еклезиите, можел да пита: „Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой бива спънат без да се разпалвам аз“? Имаш ли такова съчувствие като старейшин? (2 Коринтяни 11:28, 29).
Да спечелиш брат си
15. Кой съвет на Исус от Матей 18:15 трябва да се следва, когато между братя се появят трудности и каква цел трябва да се преследва?
15 Проявяването на съчувствие поощрява единството сред Свидетелите на Йехова. Но в редки случаи може да се стигне до различни лични мнения. Ако се отнася за нещо тежко, християни трябва да се придържат към съвета на Исус, записан в Матей 18:15–17. Обърни внимание на първата крачка. Тя се състои в това, ти да говориш сам с твоя брат, за да ‘изложиш открито неговата вина’. Каква цел би трябвало да преследваш с това? ‘Да спечелиш твоя брат.’ Исус казва: „Ако те послуша, спечелил си брата си.“ За щастие понякога е достатъчен само един разговор между четири очи, за да се установят отново мирни отношения между тебе и твоя съобожател на Йехова.
16. Какво трябва да направиш, когато забележиш, че твоя брат има нещо против тебе?
16 Ако забележиш, че твоят брат има нещо против тебе, тогава последвай съвета на Исус и „сключи мир с твоя брат“. Разговаряйте върху проблема спокойно, любезно, като всеки се старае да разбере становището на другия. Така обикновено нещата се изчистват и мирът в еклезията се запазва.
Да спечелим невярващи
17, 18. Какъв съвет дава Петър на християнските жени, които живеят в религиозно разделен дом?
17 В религозно разделен дом е най-трудно да се прилагат библейските принципи. Много християни запазват верността си и полагат големи усилия, когато трябва да се справят с разочарования и трудности, които се създават в семейството въз основа на различията във вярата. Как може да им се помогне?
18 Тъй като старейшините лично се интересуват от другите, с удоволствие оказват помощ в духовно отношение на тези, които живеят в религиозно разделен дом. Те могат например да посочат върху това, което съветва Петър по отношение на поведението на християнската жена, намираща се в такава ситуация. Той им казва, че трябва да се покоряват на мъжете си, дори и когато тези са невярващи и „не се покоряват на Словото“. Защо да бъдат покорни? „За да се спечелят без дума чрез поведението на жените се“ (1 Петър 3:1). Как се отразява следването на този съвет?
19. Покажи пример, който показва каква полза произлиза от прилагането на 1 Петър 3:1?
19 Една жена на име Вера признава, че след като станала християнка, непрекъснато говорила с мъжа си за Библията, докато най-после му дошло до гуша. „Когато един старейшин ми даде библейски съвет“, както казва тя, „дойдох до убеждението, че е по-добре да бъдеш тактичен и да чакаш благоприятни обстоятелства.“ Всъщност Вера приложила съвета от 1 Петър 3:1, макар че понякога поемала инициатива да предразположи Бери, нейния мъж, да разговаря с нея по библейски принципи. По-късно той обяснява: „В течение на годините забелязах, че списанието Пробудете се! [придружаващо Стражева кула] се появяваше на необикновени места. Темите на списанието бяха практични и понякога изпреварваха пресата“? След 20 години разногласие, Бери и Вера са обединени в службата на Йехова.
20. Как могат да помогнат старейшините на християнски мъже, които живеят в религиозно разделен дом?
20 Вярващ мъж стои пред големи трудности, когато неговата жена е настроена враждебно срещу християнството и повлиява децата против него. Ако старейшините покажат личен интерес към такъв мъж, могат да насочат вниманието му към помагащи библейски принципи. Например могат да му посочат, че въпреки противничеството на жена му той е главата на семейството и трябва библейски да напътства децата си (Ефесяни 6:4). Могат да го насърчат да живее при жена си „съобразно познание“, като показва интерес към това, което тя прави, помага ѝ при изпълняването на домашните задължения и също се грижи за децата (1 Петър 3:7). Преди всичко трябва да насърчат вярващият мъж да не прекъсва комуникацията, за да узнае, какво се крие в сърцето на всички членове на семейството. Старейшините могат също да го насърчат и занапред да говори с жена си с думи, като че „подправени със сол“, и при подходящи случаи тактично да обсъжда библейски истини с нея (Колосяни 4:6).
21. Как може да се пробуди интерес за истината при невярваща жена?
21 Да се покаже интерес към близките на християни, които живеят в религиозно разделен дом, понякога предизвиква благоприятна реакция към посланието за Царството. Следният пример може да онагледи това: Един християнин бил много обезсърчен, защото жена му оказвала съпротива от дълги години. Старейшин предложил да го посети и да води библейски разговор. При посещението си поздравил жената много любезно и я попитал: „Имате ли нещо против да седнете при нас?“ Жената била така трогната от любезната покана, че с удоволствие взела участие в разговора. След късо време приела истината и започнала да проповядва на други.
22. Защо трябва да проявяваме личен интерес един към друг?
22 Нека като свидетели на Йехова да правим „всичко . . . за благата вест“ (1 Коринтяни 9:23). „И тъй, доколкото имаме благоприятно време, нека вършим добро на всички, а най-вече на тези, които са ни сродни по вяра“ (Галатяни 6:10). Нека да показваме личен интерес един към друг, за да расте любовта в нашето световно братство.
Как би отговорил?
◼ Особено поради коя причина би трябвало да показваме интерес към други?
◼ Как можем да развием личен интерес към съвярващите?
◼ Как могат старейшините да изразят съчувствие?
◼ Към какво може да доведе това, ако показваме личен интерес към невярващи?
[Снимка на страници 16, 17]
Всеки инструмент е предназначен за определена робота, така и всички членове на християнската еклезия могат да използуват дадените им от Бога способности за поощрение на неговото дело
Покажи личен интерес към другите, за да поощряваш християнското единство
[Снимка на страница 18]
Павел оставил на старейшините превъзходен пример за любвеобилен интерес към съвярващите