Стойте твърдо в дадената от Бога свобода!
„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ — ГАЛАТЯНИ 5:1.
1, 2. Как била изгубена дадената от Бога свобода?
ХОРАТА на Йехова са свободни. Но те не търсят независимост от Бога, защото това би означавало пленничество на Сатан. Те се радват на близките си взаимоотношения с Йехова и на свободата, която той им дава.
2 Нашите първи родители, Адам и Ева, загубили дадената от Бога свобода, като съгрешили и станали роби на греха, смъртта и Дявола. (Битие 3:1–19; Римляни 5:12) Да, Сатан насочил целия свят по грешния път към унищожението! Но онези, които стоят твърдо в дадената от Бога свобода, крачат по пътя към вечния живот. — Матей 7:13, 14; 1 Йоан 5:19.
Освобождение от плен
3. Каква надежда дал Бог в Едем?
3 Йехова решил, че хората, които почитат Неговото име, ще бъдат освободени от плена на Сатан, греха и смъртта. Тази надежда била дадена, когато Бог казал на змията, използувана от Сатан в Едем: „И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:14, 15, „Български превод на Библията“, 1885 г.) Исус Христос, Семето от небесната организация на Йехова, понесъл нараняването на петата, когато умрял на стълба, но по този начин Бог осигурил изкупителна жертва, за да освободи вярващото човечество от грях и смърт. (Матей 20:28; Йоан 3:16) След време Исус ще смаже главата на Сатан, старовременната Змия. — Откровение 12:9.
4. На каква свобода се радвал Авраам, и какво му обещал Йехова?
4 Около 2000 години след обещанието, дадено в Едем, „приятелят на Йехова“ Авраам се подчинил на Бога и напуснал града Ур, отивайки на друго място. (Яков 2:23; Евреи 11:8) Така той получил дадена от Бога свобода и не бил вече роб на Сатановия свят на фалшива религия, покварена политика и алчна търговия. Към едемското пророчество Бог прибавил обещанията, че всички семейства и народи ще се благословят чрез Авраам и неговото Семе. (Битие 12:3; 22:17, 18) Авраам бил освободен от присъдата, защото ‘повярвал в Йехова и той му го счел за праведност’. (Битие 15:6, NW) Днес едно близко отношение с Йехова по подобен начин донася дадена от Бога свобода от присъдата и от робството на света, лежащ в силата на Сатан.
Вълнуваща символична драма
5. С какви обстоятелства било свързано рождението на Исаак?
5 За да може Авраам да има потомство, неговата безплодна съпруга Сара му предложила слугинята си Агар, която да роди това дете. Чрез нея Авраам станал баща на Исмаил, но Бог не го избрал за обещаното Семе. Обаче когато Авраам станал на 100 години, а Сара — на 90, Йехова им дал способността да имат син, наречен Исаак. Когато Исмаил започнал да се подиграва на Исаак, Агар и синът ѝ били отпратени, като оставили Авраамовия син от свободната жена Сара като безспорно Авраамово семе. Също като Авраам, и Исаак проявявал вяра и се радвал на дадена от Бога свобода. — Битие 16:1–16; 21:1–21; 25:5–11.
6, 7. В какво били убедени от фалшиви учители някои от галатийските християни, но какво обяснил Павел?
6 Тези събития били предобраз на много важни неща за онези, които обичат дадената от Бога свобода. Това било отбелязано в писмото, което апостол Павел написал до сборовете в Галатия между 50 и 52 г. от н.е. По това време ръководното тяло вече било взело решение, че обрязването не е изискване за християните. Но фалшиви учители били убедили някои от Галатяните, че то било необходима характеристика на християнството.
7 Павел казал на Галатяните: Човек бива обявен за праведен чрез вяра в Христос, а не чрез дела според Моисеевия закон. (1:1–3:14) Законът не анулирал обещанието, свързано с Авраамовия договор, но правел греховете явни и служел като детеводител, водещ към Христос. (3:15–25) Чрез смъртта си Исус освободил хората, които били под Закона, като им дал възможност да станат синове на Бога. Следователно, връщането към една уредба за съблюдаването на дни, месеци, сезони и години би означавало връщане обратно в робството. (4:1–20) И после Павел писал:
8, 9. (а) Обясни накратко със свои думи какво казал Павел в Галатяни 4:21–26. (б) В тази символична драма кой или какво било представено от Авраам и Сара, и кой е обещаното Семе?
8 „Кажете ми вие, които желаете да сте под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един [Исмаил] от слугинята [Агар] и един [Исаак] от свободната [Сара]; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание [символична драма — NW], защото тия жени представляват два завета, единият [Договорът на Закона] от Синайската планина [където Бог положил началото на този договор с израелтяните], който ражда чада за робство, и той е Агар. [А другият договор е онзи, който бил сключен с Авраам относно неговото Семе.] А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Йерусалим, защото [той] е в робство с чадата си [потомци на Авраам, Исаак и Яков]. А горният Йерусалим е свободен, който е [наша] майка.“ — Галатяни 4:21–26.
9 В тази символична драма Авраам представял Йехова. „Свободната“ жена Сара изобразявала божията „жена“, или светата му всемирна организация. Тя създала Христос, Семето на тази символична жена и на по–големия Авраам. (Галатяни 3:16) За да покаже на хората пътя за освобождение от нечистото поклонение, греха и Сатан, Исус учел истината и изобличавал фалшивата религия, но Йерусалим и нейните синове оставали в религиозен плен, защото отхвърлили Исус. (Матей 23:37, 38) Юдейските последователи на Исус били освободени от Закона, който показвал ясно, че те били в плен на несъвършенството, греха и смъртта. Истински свободни са всички хора, които приемат Исус като Онзи, който е роден от божията „жена“, за да бъде месиански Цар и Освободител, ‘прогласяващ освобождение на пленниците’! — Исаия 61:1, 2; Лука 4:18, 19.
Избягвай робското иго
10, 11. От какво робско иго освободил Христос последователите си, и какви паралели могат да се направят за днес?
10 За онези, които образуват Авраамовото семе заедно с Христос, по–големия Исаак, Павел казал: „Горният Йерусалим е свободен, който е [наша] майка. . . . А ние, братя, като Исаак сме чада на обещание. Както тогава роденият по плът [Исмаил] гонеше родения по дух [Исаак], така е и сега. . . . Ние не сме чада на слугиня, а на свободната. Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ — Галатяни 4:26–5:1.
11 Всеки един от Исусовите последователи щял да бъде заплетен отново в робско иго, ако се подчини на Закона. Фалшивата религия е днешното робско иго и псевдохристиянството представлява паралел на древния Йерусалим и децата му. Но помазаните са синове на горния Йерусалим, свободната божия небесна организация. Те и техните събратя по вяра със земна надежда не са част от този свят и не са в плен на Сатан. (Йоан 14:30; 15:19; 17:14, 16) Освободени от истината и от Исусовата жертва, нека стоим твърдо в дадената ни от Бога свобода.
Заставайки на страната на дадената от Бога свобода
12. Каква линия на поведение поемат вярващите и какво ще бъде обсъдено сега?
12 Милиони хора днес се радват на истинската свобода като Свидетели на Йехова. Библейски изучавания се провеждат с други милиони, много от които „имат правилна нагласа за вечен живот“. След като станат вярващи, те ще заемат позиция на страната на дадената от Бога свобода, като се покръстят. (Деяния 13:48, NW; 18:8) Но какви стъпки предхождат християнското покръстване?
13. Какво отношение съществува между познанието и покръстването?
13 Преди да се покръсти, човек трябва да придобие точно познание от Писанията и да действува според него. (Ефесяни 4:13) Затова Исус казал на последователите си: „Идете . . . и правете ученици от хора от всичките народи, покръствайки ги в името на Бащата, и на Сина и на светия дух, учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20, NW.
14. Какво познание се изисква, за да бъдеш покръстен в името на Бащата, на Сина и на светия дух?
14 Да бъдеш покръстен в името на Бащата означава да признаваш позицията и властта на Йехова като Бог, Създател и Всемирен господар. (Битие 17:1; 4 Царе 19:15; Откровение 4:11) Покръстването в името на Сина изисква да признаваш позицията и властта на Сина като възвисѐно духовно създание, като месианския Цар и като онзи, чрез когото Бог осигурил „откуп за всички“. (1 Тимотей 2:5, 6; Даниил 7:13, 14; Филипяни 2:9–11) Човекът, покръстен в името на светия дух, осъзнава, че това е божията действуваща сила, която Йехова използувал при сътворението и при вдъхновяването на библейските писатели, както и по други начини. (Битие 1:2; 2 Петър 1:21) Разбира се, има още много неща, които да се научат за Бога, за Христос и за светия дух.
15. Защо човек трябва да проявява вяра, преди да бъде покръстен?
15 Преди покръстването човек трябва да проявява вяра, основана на точно познание. „Без вяра не е възможно да се угоди [на Йехова].“ (Евреи 11:6, NW) Един човек, който проявява вяра в Бога, Христос и божествената цел, ще иска да бъде един от Свидетелите на Йехова, живеейки в хармония със Словото на Бога и участвувайки пълноценно в проповядването на добрата новина. Той ще говори за славата на царуването на Йехова. — Псалм 145:10–13; Матей 24:14.
16. Какво е разкаяние и как е свързано то с християнското покръстване?
16 Разкаянието е друга необходима предпоставка за покръстването. Да се разкаеш означава „да промениш възгледите си по отношение на минало (или запланувано) действие или поведение, поради съжаление или неудовлетворение“, или да „чувствуваш съжаление, разкаяние или угризение на съвестта за онова, което си извършил или си пропуснал да извършиш“. Юдеите от първи век трябвало да се разкаят за греховете си спрямо Исус Христос. (Деяния 3:11–26) Някои вярващи в Коринт се разкаяли за извършените прелюбодеяния, идолопоклонство, изневяра, хомосексуализъм, кражби, алчност, пиянство, хулителство и грабителство. В резултат на това те били „измити“ в кръвта на Исус, били „осветени“ като хора, отделени за служба на Йехова, и били „оправдани“ в името на Исус Христос и с духа на Бога. (1 Коринтяни 6:9–11) Следователно, разкаянието е стъпка към чиста съвест и към даденото от Бога освобождение от мъчителното чувство за вина поради греха. — 1 Петър 3:21.
17. Какво означава обръщането и каква изисква то от човека, който планира да бъде покръстен?
17 Преди човек да може да бъде покръстен като един от Свидетелите на Йехова, той трябва да се обърне към правилния път. Това разкайващо се обръщане на личността става, след като човекът отхвърли погрешната си линия на поведение и решава да върши това, което е правилно. Еврейският и гръцкият глаголи, свързани с това обръщане, означават „обръщане обратно, пълно обръщане или връщане“. Когато се употребява в добър духовен смисъл, това се отнася за обръщане към Бога от погрешния път. (3 Царе 8:33, 34) Обръщането изисква „дела, съответствени на покаянието“, тоест, да правим това, което Бог нарежда, да напуснем фалшивата религия и да насочим сърцето си неотклонно към Йехова, за да служим единствено на него. (Деяния 26:20; Второзаконие 30:2, 8, 10; 1 Царе 7:3) Това изисква „ново сърце и нов дух“, променено мислене, нагласа и цел в живота. (Езекиил 18:31) Резултатът е една нова личност, която заменя неугодните на Бога черти с богоугодни качества. (Колосяни 3:5–14) Да, истинското покаяние наистина кара човека „да се обърне напълно“. — Деяния 3:19.
18. Защо се прави отдаване на Бога в молитва, и какво е значението на тази стъпка?
18 Отдаването на Бога в молитва трябва да стане преди покръстването. (Сравни Лука 3:21, 22.) Отдаването означава отделяне настрана за свещена цел. Тази стъпка е толкова важна, че ние трябва да изразим в молитва към Бога решението си да му отдадем изключителна преданост и да му служим завинаги. (Второзаконие 5:8, 9; 1 Летописи 29:10–13) Разбира се, нашето отдаване не е на някаква дейност, но на самия Бог. Този пункт бил изяснен при погребението на първия президент на Дружество „Стражева кула“, Чарлс Тейз Ръсел. Тогава, през 1916 г., секретарят–касиер на Дружеството, У. Е. Ван Амбърг казал: „Тази грандиозна целосветска дейност не е дело на един човек. Тя е твърде грандиозна за това. Тя е дейност на Бога и не се променя. Бог е използувал много служители в миналото и без съмнение ще използува мнозина и в бъдеще. Нашето посвещаване [отдаване] не е на човек, или на човешка дейност, но да вършим волята на Бога, както Той ще ни я разкрие чрез своето Слово и провиденческо ръководство. Бог е постоянно на кормилото.“ Но какво още трябва да се направи относно отдаването на Бога?
19. (а) Как хората дават публично доказателство за отдаването си на Йехова? (б) На какво е символ водното кръщение?
19 Когато човек бива покръстен, той дава публично доказателство за отдаването си на Йехова. Покръстването е символ, показващ, че човекът, който бива потапян във водата, се е отдал безрезервно на Йехова чрез Исус Христос. (Сравни Матей 16:24.) Когато кандидатът за покръстване бива потопен под водата и след това изваден от нея, той фигуративно умира спрямо предишния си начин на живот и е съживен, за да върши сега безрезервно волята на Бога. (Сравни Римляни 6:4–6.) Когато Исус бил покръстен, той се представил пред небесния си Баща по безрезервен начин. (Матей 3:13–17) И Писанието многократно показва, че подготвените за това вярващи се покръстват. (Деяния 8:13; 16:27–34; 18:8) Следователно, за да стане един от Свидетелите на Йехова днес, човек трябва да бъде вярващ, който истински проявява вяра и бива покръстен. — Сравни Деяния 8:26–39.
Стой твърдо!
20. Кои са някои от библейските примери, доказващи, че ще бъдем благословени, ако заемем позиция на страната на дадената от Бога свобода като покръстени Свидетели на Йехова?
20 Ако ти си заел твърда позиция на страната на дадената от Бога свобода, като си станал покръстен Свидетел на Йехова, той ще те благослови, както е благославял служителите си в миналото. Например, Йехова благословил възрастните вече Авраам и Сара с един боящ се от Бога син, Исаак. Чрез вяра пророкът Моисей предпочел да понася лошото отношение заедно с божия народ, „а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за [това да бъде древен прототип на] Христа [или божия Помазаник] е по–голямо богатство от египетските съкровища.“ (Евреи 11:24–26) Моисей имал привилегията да бъде използуван от Йехова за извеждането на израелтяните от египетско иго. Нещо повече, тъй като служил вярно на Бога, той ще бъде възкресен и ще служи като един от „князете по цялата земя“ под ръководството на по–големия Моисей, Исус Христос. — Псалм 45:16; Второзаконие 18:17–19.
21. Какви насърчителни примери са дадени относно богоугодни жени от древността?
21 Отдадените християни днес също могат да бъдат насърчени, ако разгледат примерите на жени, които станали истински свободни и радостни. Сред тях е моавката Рут, която преживяла както мъките на вдовството, така и радостта на даденото от Бога освобождение от фалшивата религия. Напускайки своя народ и своите богове, тя останала заедно с овдовялата си свекърва, Ноемин. „Гдето идеш ти, и аз ще ида — казала Рут, — и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог.“ (Рут 1:16) Като съпруга на Вооз, Рут станала майка на Давидовия дядо Овид. (Рут 4:13–17) Да, Йехова дал на тази скромна неизраелтянска жена „пълна награда“, позволявайки ѝ да стане предшественица на Исус, Месията! (Рут 2:12) Колко радостна ще бъде Рут, когато бъде възкресена и научи, че е имала тази привилегия! Несъмнено подобна радост ще изпълни сърцето на възкресената бивша проститутка Раав, която била освободена от неморалността и фалшивото поклонение, както и на съгрешилата, но разкайваща се Витсавее, защото те също ще научат, че Йехова им е позволил да станат предшественици на Исус Христос. — Матей 1:1–6, 16.
22. Какво ще бъде разгледано в следващата статия?
22 Разглеждането на примерите на получилите дадената от Бога свобода би могло да продължава още много. Например, в техните редици се включват верните мъже и жени, споменати в Евреи, глава 11. Те понесли страдания и лошо отношение, и ‘светът не бил достоен за тях’. Прибави към тях и преданите последователи на Христос от първи век и другите верни хора от тогава насам, включвайки и милионите, които сега служат на Йехова като негови свидетели. Както ще видим по–късно, ако си заел позиция заедно с тях на страната на дадената от Бога свобода, ти имаш много причини за радост.
Как би отговорил?
◻ Каква надежда дал Бог, когато дадената от Бога свобода била загубена?
◻ От какво „робско иго“ освободил Исус своите последователи?
◻ Какви стъпки предхождат покръстването като един от Свидетелите на Йехова?
◻ Какви библейски примери показват, че ние ще бъдем благословени, ако заемем позиция на страната на дадената от Бога свобода?
[Снимка на страница 24]
Знаеш ли кои стъпки предшествуват покръстването на онзи, който желае да стане един от Свидетелите на Йехова?