Отразявай умствената нагласа на Христос

„Нека Богът, който дава издръжливост и утеха, ви удостои с това да имате помежду си същата умствена нагласа, която имал Христос Исус.“ — РИМЛЯНИ 15:5, NW.

 1. Как животът на човек може да бъде повлиян от неговата нагласа?

НАГЛАСАТА е от голямо значение в живота. Това дали човек има небрежна или прилежна, положителна или отрицателна, свадлива или сътрудничеща, оплакваща се или благодарна нагласа може силно да повлияе на начина, по който той се справя в различни ситуации и по който другите реагират спрямо него. Човек с добра нагласа може да бъде щастлив дори в много трудни обстоятелства. А за човека с лоша нагласа нищо не е наред, дори когато — обективно погледнато — животът му е хубав.

 2. Как човек придобива своята нагласа?

² Нагласата — добра или лоша — е нещо, което можем да придобием. Всъщност тя трябва да бъде придобита. В Collier’s Encyclopedia [„Енциклопедия на Колиър“] се казва относно новороденото бебе: „То трябва да усвои или научи нагласата, която ще проявява след време, както трябва да усвои или научи езика или всички други умения.“ Как придобиваме своята нагласа? Въпреки че много неща допринасят за това, околната среда и общуването оказват най–голямо влияние на нагласата. В споменатата по–горе енциклопедия се казва: „Ние учим или поемаме на принципа на попивателната хартия, нагласата на онези, с които общуваме отблизо.“ Преди хиляди години Библията е казала нещо подобно: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ — Притчи 13:20; 1 Коринтяни 15:33.

Образец за правилна нагласа

 3. Кой бил образцов в своята нагласа, и как можем да му подражаваме?

³ Както във всички неща, така и по отношение на нагласата, Исус Христос бил най–добрият образец. Той казал: „Давам [ви] образец, и както аз направих за вас, така и вие трябва да правите.“ (Йоан 13:15, NW) За да бъдем като Исус, трябва първо да учим за него.a Ние изучаваме живота на Исус, като се стремим да вършим онова, което препоръчал апостол Петър: „На това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример [образец — NW] да последвате по Неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) Целта ни е да бъдем като Исус във възможно най–голяма степен. Това включва да култивираме неговата умствена нагласа.

 4, 5. На кой аспект от умствената нагласа на Исус се набляга в Римляни 15:1–3, и как християните могат да Му подражават?

⁴ Какво означава това да имаш умствената нагласа на Исус Христос? Петнадесета глава на писмото на Павел до римляните ни помага да отговорим на този въпрос. В първите няколко стиха на главата Павел говори за едно изключително качество на Исус, като казва: „Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието [укрепването — NW] му. Понеже и Христос не угоди на Себе си, но както е писано: ‘Укорите на ония, които укоряваха тебе, паднаха върху Мене.’“ — Римляни 15:1–3.

⁵ Подражавайки на Исусовата нагласа, християните са насърчени да бъдат готови смирено да служат на потребностите на другите, а не да искат да угодят единствено на себе си. Да, смирената готовност да служиш на другите е характеристика на „силните“ личности. Исус, който бил по–силен в духовно отношение от който и да било човек, живял някога, казал за себе си: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28) Като християни, ние също искаме да положим усилия да служим на другите, в това число и на ‘немощните’.

 6. По какъв начин можем да подражаваме на начина, по който Исус реагирал на противопоставянето и укорите?

⁶ Една друга хубава черта, проявена от Исус, представлявала образец на винаги положителни мисли и действия. Той никога не допуснал отрицателната нагласа на другите да повлияе на неговата хубава нагласа към службата на Бога; и ние не бива да позволяваме това. Когато бил укоряван и преследван, защото се покланял вярно на Бога, Исус търпеливо издържал без да се оплаква. Той знаел, че хората, които се опитват да угодят на ближния си ‘в това, което е добро за укрепването му’, можели да очакват противопоставяне от страна на невярващия и неразбиращ свят.

 7. Как Исус проявил търпение, и защо ние трябва да правим същото?

⁷ Исус проявил правилна нагласа и в други отношения. Той никога не проявил нетърпение спрямо Йехова, а търпеливо чакал изпълнението на Неговите цели. (Псалм 110:1; Матей 24:36; Деяния 2:32–36; Евреи 10:12, 13) Освен това Исус не бил нетърпелив към последователите си. Той им казал: „Научете се от Мене.“ Тъй като бил „кротък“, напътствията му били градивни и освежаващи. Той бил „смирен на сърце“, затова никога не бил високомерен или самодоволен. (Матей 11:29) Павел ни насърчава да подражаваме на тези аспекти от Исусовата нагласа, като казва: „Имайте в себе си същия дух [умствена нагласа — NW], който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците.“ — Филипяни 2:5–7.

 8, 9. (а) Защо трябва да работим, за да култивираме неегоистична нагласа? (б) Защо не бива да се обезсърчаваме, ако не успяваме да следваме образеца, който оставил Исус, и как Павел бил хубав пример в това отношение?

⁸ Лесно е да кажем, че искаме да служим на другите и да поставяме потребностите им над своите. Но един честен анализ на умствената ни нагласа може да покаже, че нашето сърце не е напълно склонно към това. Защо? Първо, защото сме наследили егоистични черти от Адам и Ева; второ, защото живеем в свят, който пропагандира егоизъм. (Ефесяни 4:17, 18) Да развием неегоистична нагласа често означава да култивираме образец от мисли, противоположен на вродената ни несъвършена природа. За това се изискват решителност и усилия.

⁹ Това, че нашето явно несъвършенство е в ярък контраст със съвършения образец, който оставил Исус, понякога може да ни обезсърчи. Може да се съмняваме, че изобщо е възможно да имаме същата умствена нагласа като Исус. Но обърни внимание на насърчителните думи на Павел: „Зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“ (Римляни 7:18, 19, 22, 23) Наистина, несъвършенството на Павел многократно му пречило да изпълнява божията воля, както би искал, но нагласата му — начинът, по който мислел за Йехова и за неговия закон, и чувствата му към тях — била образцова. И при нас може да е същото.

Поправяне на погрешната нагласа

10. Каква умствена нагласа Павел насърчил да култивират филипяните?

¹⁰ Дали е възможно да се появи необходимост някой да поправи погрешна нагласа? Да. Това очевидно било така с някои християни през първи век. В своето писмо до филипяните Павел говорел за правилната нагласа. Той писал: „Не че вече съм го получил [небесен живот посредством по–ранното възкресение], или вече съм станал съвършен, но полагам усилия да видя дали мога и аз да хвана здраво онова, за което бях хванат от Христос Исус. Братя, все още не смятам, че съм хванал здраво това; но едно нещо е налице относно него — забравяйки нещата зад себе си и стремейки се напред към нещата пред себе си, преследвам целта за наградата на горното призвание от Бога посредством Христос Исус. Нека тогава, колкото са зрелите сред нас, да имаме тази умствена нагласа.“ — Филипяни 3:12–15, NW.

11, 12. По какви начини Йехова ни разкрива правилната умствена нагласа?

¹¹ Думите на Павел показват, че всеки, който е станал християнин и не смята за необходимо да напредва, има погрешна нагласа. Такъв човек не е възприел умствената нагласа на Христос. (Евреи 4:11; 2 Петър 1:10; 3:14) Дали положението на този човек е безнадеждно? Съвсем не. Бог може да ни помогне да променим нагласата си, ако наистина искаме това. Павел продължава: „Ако вие имате друга умствена склонност в което и да е отношение, Бог ще ви разкрие горната нагласа.“ — Филипяни 3:15, NW.

¹² Но ако искаме Йехова да ни разкрие правилната нагласа, ние трябва да направим онова, което се изисква от наша страна. Молитвеното изучаване на божието Слово с помощта на християнските издания, осигурени от ‘верния и разумен слуга’, ще помогнат на хората с „друга умствена склонност“ да развият правилна нагласа. (Матей 24:45) Християнските старейшини, назначени от светия дух ‘да пасат сбора на Бога’, ще бъдат щастливи да ти помогнат. (Деяния 20:28, NW) Колко сме благодарни, че Йехова взима предвид нашето несъвършенство и любещо ни предлага помощ! Нека я приемаме.

Да се учим от другите

13. Какво научаваме за правилната нагласа от библейското повествование за Йов?

¹³ В Римляни, 15 глава, Павел показва, че размишляването върху примерите от древността може да ни помогне да променим нагласата си. Той писал: „Всичко, що е било от по–напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.“ (Римляни 15:4) Някои верни служители на Йехова в миналото трябвало да поправят дадени аспекти в своята нагласа. Например, Йов като цяло имал добра нагласа. Той никога не приписал нещо зло на Йехова и не позволил нито за миг доверието му в Бога да бъде разклатено от страданията. (Йов 1:8, 21, 22) Но Йов имал склонност да се самооправдава. Йехова наредил на Елиу да помогне на Йов да поправи тази склонност. Вместо да се почувствува обиден, Йов смирено приел, че трябвало да промени нагласата си и с готовност започнал да прави това. — Йов 42:1–6.

14. Как можем да бъдем като Йов, ако някой ни посъветва относно нашата нагласа?

¹⁴ Дали ще реагираме като Йов, ако някой събрат християнин любезно ни каже, че проявяваме погрешна нагласа? Нека и ние като Йов никога не ‘се изразяваме безумно спрямо Бога’. (Йов 1:22) Ако сме жертва на несправедливост, нека никога не се оплакваме, нека никога не изкарваме Йехова виновен за своите трудности. Нека избягваме да се самооправдаваме, като помним, че каквито и привилегии да имаме в службата на Йехова, ние сме само „безполезни слуги“. — Лука 17:10.

15. (а) Каква погрешна нагласа проявили някои от Исусовите последователи? (б) Как Петър проявил хубава нагласа?

¹⁵ През първи век някои хора, които слушали Исус, проявили неправилна нагласа. Веднъж Исус казал нещо, което било трудно за разбиране. В отговор на това ‘много от учениците му, като чули, казали: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?“’ Явно онези, които казали така, имали погрешна нагласа. И тяхната погрешна нагласа довела дотам, че престанали да слушат Исус. Библията казва: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.“ Дали всички имали погрешна нагласа? Не. Повествованието продължава: „Затуй Исус рече на дванадесетте: ‘Да не искате и вие да си отидете?’ Симон Петър Му отговори: ‘Господи, при кого да отидем?’“ Всъщност след това Петър сам отговорил на своя въпрос: „Ти имаш думи на вечен живот.“ (Йоан 6:60, 66–68) Каква хубава нагласа! Нима няма да е добре да проявим нагласата на Петър, когато сме изправени пред обяснения или уточнения в разбирането на Писанията, които в началото може да ни е трудно да приемем? Колко глупаво ще бъде да спрем да служим на Йехова, или да започнем да говорим по начин, противоположен на „образеца на здравите думи“, само защото някои неща отначало са трудни за разбиране! — 2 Тимотей 1:13.

16. Каква ужасна нагласа проявили юдейските религиозни водачи в дните на Исус?

¹⁶ Юдейските религиозни водачи през първи век не проявявали умствената нагласа, която имал Исус. Тяхната твърда решимост да не слушат Исус се проявила, когато той възкресил Лазар от мъртвите. За всеки човек с правилна нагласа това чудо щяло да бъде абсолютно доказателство, че Исус бил изпратен от Бога. Но в Библията четем: „Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: ‘Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат, ще отнемат и страната ни, и народа ни.’“ Какво решение взели? „От онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.“ Освен че правили заговор да убият Исус, те възнамерявали да направят същото и с живото доказателство за това, че той правел чудеса. „Главните свещеници се наговориха да убият и Лазара.“ (Йоан 11:47, 48, 53; 12:9–11) Колко лошо би било да развием подобна нагласа и да се дразним или да се ядосваме от неща, за които в действителност трябва да се радваме! Да, и колко е опасно това!

Да подражаваме на положителната нагласа на Христос

17. (а) При какви обстоятелства Даниил проявил безстрашна нагласа? (б) Как Исус проявил смелост?

¹⁷ Служителите на Йехова поддържат положителна нагласа. Даниил знаел, че когато враговете му направили заговор да бъде издаден закон, забраняващ в продължение на 30 дни да бъдат отправяни молби към който и да било бог или човек, освен към царя, това щяло да накърни неговите взаимоотношения с Йехова Бог. Дали пророкът щял да спре да се моли на Бога през тези 30 дни? Не, Даниил безстрашно продължил да се моли на Йехова три пъти на ден, както правел обикновено. (Даниил 6:6–17) И Исус по подобен начин не се уплашил от враговете си. Един ден на сабат той срещнал мъж с изсъхнала ръка. Исус знаел, че много от присъствуващите юдеи щели да бъдат недоволни, ако той излекувал някой на сабат. Той целенасочено ги попитал за тяхното мнение по въпроса. Когато те отказали да отговорят, Исус излекувал мъжа. (Марко 3:1–6) Исус никога не се въздържал да върши онова, което знаел, че било правилно.

18. Защо някои хора се противопоставят на нашата дейност, но как трябва да реагираме на отрицателната им нагласа?

¹⁸ Днес Свидетелите на Йехова разбират, че също не бива никога да се плашат от евентуална отрицателна реакция на противниците. В противен случай те няма да проявяват умствената нагласа на Исус. Много хора се противопоставят на Свидетелите на Йехова, някои — защото не познават фактите, а други — защото мразят Свидетелите или тяхното послание. Но нека никога не позволяваме тяхната враждебна нагласа да повлияе на нашата положителна нагласа. Не бива никога да допуснем другите да определят начина, по който извършваме своето поклонение.

19. Как можем да проявяваме умствена нагласа като тази на Исус Христос?

¹⁹ Исус винаги проявявал положителна умствена нагласа към своите последователи и към божиите уредби, колкото и трудно да било това. (Матей 23:2, 3) Ние трябва да подражаваме на неговия пример. Вярно е, че нашите братя са несъвършени, но същото се отнася и за нас. А къде можем да намерим по–добри другари и наистина верни приятели, освен в нашето целосветско братство? Йехова още не ни е дал пълно разбиране на своето писано Слово, но коя религиозна група го разбира по–добре от нас? Нека винаги проявяваме правилна умствена нагласа — умствената нагласа, която имал Исус Христос. Освен другите неща, в нея се включва и това да умеем да чакаме Йехова, както ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Как нашата нагласа влияе на живота ни?

• Опиши умствената нагласа на Исус Христос.

• Какво можем да научим от нагласата на Йов?

• Коя е правилната нагласа, която трябва да имаме, когато се сблъскваме с противопоставяне?

[Снимки на страница 7]

Християнинът с правилна нагласа полага усилия да помага на другите

[Снимка на страница 9]

Молитвеното изучаване на божието Слово ни помага да възприемем умствената нагласа на Христос