Аристарх — един лоялен другар

ЕДИН от многото доверени съработници на апостол Павел бил Аристарх. Какво ти идва на ум, когато чуеш името му? Нищо ли? Дали би могъл да кажеш каква роля играл той в ранната християнска история? Макар че Аристарх не е от тези библейски личности, с които сме добре запознати, той все пак участвувал в редица от случаите, описани в Християнските гръцки писания.

Тогава кой бил Аристарх? Какви взаимоотношения имал той с Павел? Защо може да се каже, че Аристарх бил лоялен другар? И каква поука можем да си извадим от изследването на неговия пример?

Вълнуващата поява на Аристарх в повествованието на книгата Деяния става сред виковете и суматохата на една фанатизирана тълпа в град Ефес. (Деяния 19:23–41) Изработването на сребърни олтари на фалшивата богиня Диана (Артемида) било доходно занимание за Димитри и други майстори на сребърни изделия в Ефес. Затова, когато проповедната дейност на Павел в града накарала значителен брой хора да се откажат от нечистото поклонение на тази богиня, Димитри предизвикал недоволството на други занаятчии. Той им казал, че проповядването на Павел не само че заплашвало тяхната финансова сигурност, но освен това можело да доведе до края на поклонението на Артемида.

Хората от разгневената тълпа не могли да намерят Павел и завлекли насила в театъра неговите спътници Аристарх и Гай. Тъй като двамата били в значителна опасност, приятелите на Павел го помолили „да се не показва в театъра“.

Представи си, че ти си в тази ситуация. В продължение на около два часа фанатизираните хора от тълпата викали: „Велика е ефеската Диана!“ Намирайки се в ръцете на това фанатизирано множество, без дори да могат да кажат нещо в своя защита, Аристарх и Гай трябва да са преживели едно наистина ужасяващо изпитание. Те сигурно се питали дали ще си тръгнат живи от там. За щастие станало така. Наистина, яркото повествование на Лука е накарало много изследователи да смятат, че той е използувал свидетелството на очевидци, вероятно това на самите Аристарх и Гай.

Накрая градският чиновник успокоил бъркотията. За Аристарх и Гай трябва да е било огромно облекчение, когато го чули как обективно ги признал за невинни и след това видели как вълнението около тях изчезнало.

Как би се чувствувал ти след подобно преживяване? Дали щеше да си направиш заключението, че не е за теб да си мисионерски спътник на Павел, че това е прекалено опасно и че е по–добре да потърсиш по–спокоен живот? Аристарх не си го помислил! Тъй като бил от Солун, той вероятно вече бил добре запознат с опасностите от възвестяването на добрата новина. Когато Павел проповядвал в неговия град само няколко години преди това, там също избухнали размирици. (Деяния 17:1–9; 20:4) Аристарх лоялно останал с Павел.

От Гърция за Йерусалим

Няколко месеца след бунта на майсторите на сребърни изделия Павел бил в Гърция и се готвел да отплава за Сирия, когато ‘юдеите направили заговор против него’. (Деяния 20:2, 3) Кой е заедно с Павел при тези рисковани обстоятелства? Аристарх!

Тази нова заплаха накарала Павел, Аристарх и техните спътници да променят плановете си, като първо отпътували за Македония, след това на различни места покрай брега на Мала Азия, преди да отплават за Финикия в Патара. (Деяния 20:4, 5, 13–15; 21:1–3) Целта на това пътуване очевидно била да се предадат даренията от християните в Македония и Ахаия на братята им в Йерусалим, които били в нужда. (Деяния 24:17; Римляни 15:25, 26) Много братя пътували заедно, може би защото тази отговорност им била поверена от различни сборове. Без съмнение такава голяма група осигурявала и по–голяма сигурност.

Аристарх имал голяма привилегия да придружава Павел от Гърция до Йерусалим. Но следващото им пътуване щяло да ги отведе от Юдея чак до Рим.

Пътуването до Рим

Този път обстоятелствата били съвсем различни. В продължение на две години Павел бил в затвора в Кесария, бил изправен пред кесаря и трябвало да бъде изпратен в Рим в окови. (Деяния 24:27; 25:11, 12) Опитай се да си представиш как се чувствували другарите на Павел. Пътуването от Кесария до Рим щяло да бъде дълго и мъчително в емоционално отношение, с непредсказуем изход. Кой можел да отиде с него, за да го подкрепя и да му помага? Двама мъже били избрани, или те доброволно се поставили на разположение. Това били Аристарх и Лука, писателят на книгата Деяния. — Деяния 27:1, 2.

Как Лука и Аристарх могли да се качат на същия кораб в първата част на пътуването за Рим? Историкът Джузепе Ричоти предполага следното: „Те двамата отплавали като частни пътници . . . , или по–вероятно били милостиво приети от стотника, който се престорил, че ги смята за роби на Павел, тъй като законът позволявал един римски гражданин да бъде придружаван от двама роби.“ Колко ободрен трябва да е бил Павел от тяхното присъствие и насърчение!

Лука и Аристарх проявили любовта си към Павел с цената на това да рискуват живота си. Всъщност те попаднали в една заплашваща живота ситуация, когато заедно със своя пленен другар претърпели корабокрушение на остров Малта. — Деяния 27:13–28:1.

‘Съпленникът’ на Павел

Когато Павел писал писмата си до Колосяните и до Филимон през 60–61 г. от н.е., Аристарх и Лука все още били при него в Рим. Аристарх и Епафрас са наречени ‘съпленници’ на Павел. (Колосяни 4:10, 14, NW; Филимон 23, 24, NW) Следователно, явно за известно време Аристарх споделял затворническите окови на Павел.

Въпреки че Павел бил затворник в Рим в продължение на поне две години, било му позволено да живее под надзор в собствена къща под наем, където можел да възвестява добрата новина на посетителите. (Деяния 28:16, 30) Аристарх, Епафрас, Лука и другите служели на Павел, като му помагали и го подкрепяли.

„Укрепваща помощ“

След като разгледахме различните моменти, в които Аристарх се появява във вдъхновеното библейско повествование, какъв си представяш, че бил той? Според писателя У. Д. Томас, Аристарх „се отличава с това, че е човек, който може да се изправи пред противопоставяне и да премине през него с непокътната вяра и с неотслабена решителност да служи. Той се отличава като човек, който обичал Бога не само през хубавите дни, когато слънцето греело от синьото небе, но също и по време на присмех и буря“.

Павел казва, че Аристарх и другите били „укрепваща помощ“ (на гръцки парегорѝа) за него, тоест извор на утеха. (Колосяни 4:10, 11, NW) Следователно, като утешавал и насърчавал Павел, Аристарх бил истински другар във време на нужда. Това, че се радвал на компанията и приятелството на апостола за период от седем години, трябва да е било много удовлетворяващо и духовно обогатяващо преживяване.

Ние може да не се озовем при обстоятелства, които да са толкова вълнуващи като преживяното от Аристарх. Въпреки това подобна лоялност към духовните братя на Христос и към организацията на Йехова е необходима за всички, които са в християнския сбор днес. (Сравни Матей 25:34–40.) Вероятно някои събратя по вяра, които познаваме, рано или късно ще изпитат противопоставяне или ще бъдат потиснати, вероятно поради тежка загуба на близък, болест или други изпитания. Като се държим близо до тях и като им оказваме помощ, като им даваме утеха и насърчение, ние можем да намерим радост и да се проявим като лоялни другари. — Сравни Притчи 17:17; Деяния 20:35.