Дали е от значение какво мислят другите за нас?

ПОЧТИ всеки човек обича да бъде хвален. Похвалите могат да ни зарадват и да ни накарат да чувстваме, че сме постигнали нещо. Одобрението дори може да ни подтикне да подобрим уменията си. Но когато разберем, че някои хора не ни одобряват, става точно обратното. Студеният отклик или критичната забележка могат да съкрушат духа ни. Мнението на другите за нас може да окаже огромно влияние върху самочувствието ни.

Ще бъде погрешно да пренебрегваме мнението на другите за нас. Можем наистина да извлечем полза, ако другите внимателно изследват поведението ни. Когато е основано на високи морални стандарти, мнението на другите може да ни помогне, като ни подтикне към праведни дела. (1 Коринтяни 10:31–33) Често обаче мнението на хората не е много правилно. Да вземем например изопачения възглед на главните свещеници и другите хора спрямо Исус Христос, когато ‘те крещели, казвайки: Разпни го! Разпни го!’. (Лука 23:13, 21–25) Ако мнението на някого е основано на погрешна информация или е повлияно от завист или предразсъдъци, трябва просто да го пренебрегнем. Затова е необходимо да проявяваме правилна преценка и да реагираме разумно спрямо мнението на другите.

Чие мнение е от значение?

Ние искаме хората, с които участваме в истинското поклонение, да ни одобряват. Това са вярващите членове на семейството ни и нашите християнски братя и сестри. (Римляни 15:2; Колосяни 3:18–21) Любовта и уважението на събратята ни по вяра и насърчението от общуването с тях са много важни за нас. (Римляни 1:11, 12) Като проявяваме смирение, ние ‘считаме другите за по–горни от себе си’. (Филипяни 2:2–4) Освен това ние търсим и ценим одобрението на ‘нашите наставници’, старейшините в сбора. (Евреи 13:17)

Също искаме да получаваме „добри отзиви и от външните“. (1 Тимотей 3:7) Колко е хубаво, когато невярващите ни роднини, колеги и съседи ни уважават! И нима не се опитваме да направим добро впечатление на хората, на които проповядваме, така че те да откликнат благоприятно на посланието за Царството? Когато в обществото сме известни като морално чисти, праведни и честни хора, тогава носим слава на Бога. (1 Петър 2:12) Но никога няма да направим компромис с библейските принципи, за да спечелим одобрението на другите, нито ще постъпваме като лицемери, за да им направим добро впечатление. Трябва да разберем, че не е възможно да угодим на всички. Исус казал: „Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ (Йоан 15:19) Дали можем да направим нещо, за да спечелим уважението на хората, които ни се противопоставят?

Да спечелим уважението на противниците

Исус предупредил: „Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 10:22) Понякога тази омраза води до злобни обвинения. Предубедени правителствени чиновници могат да твърдят, че се занимаваме с „противодържавна“ или „подривна“ дейност. Някои противници открито могат да твърдят, че сме секта, която създава проблеми и трябва да бъде забранена. (Деяния 28:22) Понякога можем да опровергаем такива обвинения. Как? Като следваме съвета на апостол Петър: „Бъдете винаги готови да отговаряте, но с кротост и страхопочитание, на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петър 3:15) Освен това речта ни трябва да бъде ‘здрава и неукорна, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас’. (Тит 2:8)

Когато се опитваме да изчистим името си от укори, не бива да се чувстваме обезсърчени или съкрушени, ако другите злословят за нас. Исус, съвършеният Син на Бога, бил обвинен в богохулство, в противодържавна дейност и дори в спиритизъм. (Матей 9:3; Марко 3:22; Йоан 19:12) Апостол Павел също бил оклеветен. (1 Коринтяни 4:13) Както Исус, така и Павел не обръщали внимание на такива критични изказвания и продължавали да вършат своята дейност. (Матей 15:14) Те разбирали, че не могат да спечелят одобрението на враговете си, тъй като „целият свят лежи в лукавия“. (1 Йоан 5:19) Днес ние сме изправени пред същото предизвикателство. Не бива да се плашим, когато изпълнените с омраза противници разпространяват лъжи против нас. (Матей 5:11)

Мнения, които наистина са от значение

Всеки човек има различно мнение за нас в зависимост от своите подбуди и от това, което е чул за нас. Някои ни хвалят и уважават, а други ни злословят и мразят. Но докато в живота си се ръководим от библейските принципи, ние ще имаме пълно основание да бъдем щастливи и да се радваме на вътрешен мир.

Апостол Павел писал: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16, 17) Когато във всяко отношение приемаме с благодарност ръководството на Божието Слово, ние можем да спечелим одобрението на Йехова Бог и на неговия Син, Исус Христос. Всъщност най–важно е какво мислят за нас Йехова и неговият Син. Тяхното мнение показва истинската ни стойност. В крайна сметка животът ни зависи от това да спечелим тяхното одобрение. (Йоан 5:27; Яков 1:12)

[Текст в блока на страница 30]

„Когато ме хвалят, се засрамвам, макар че тайно желая да получавам похвали.“ (РАБИНДРАНАТ ТАГОР, ИНДИЙСКИ ПИСАТЕЛ)

[Снимки на страница 31]

Мнението на нашите събратя по вяра е от значение

[Информация за източника на снимката на страница 30]

Culver Pictures