Възнагражденията от това да почиташ възрастните си родители

ИСКРЕНИТЕ поклонници на Бога уважават, почитат и се грижат за своите възрастни родители, защото ги обичат. Това е част от тяхното поклонение. Библията казва: „Нека [децата или внуците] да се учат първо да проявяват преданост към Бога сред домашните си и да не престават да отдават дължимата отплата на родителите си и на техните родители, тъй като това е приемливо в очите на Бога.“ (1 Тимотей 5:4, NW) Независимо дали сме млади или стари, уместно е да даваме „дължимата отплата“ на нашите родители и на техните родители. По този начин проявяваме признателност за тяхната любов, за усилната им работа и за това, че са се грижили за нас в продължение на много години. Да, ние дължим живота си на нашите родители!

Обърни внимание на това, че отдаването на дължимата отплата на родителите и на техните родители е „приемливо в очите на Бога“. То е свързано с нашата „преданост към Бога“. Затова като прилагаме този съвет, ние биваме възнаградени, защото знаем, че онова, което вършим, е угодно на Бога. Това ни носи радост.

В даването на другите има радост, особено когато даваме на онези, които щедро са давали на нас. (Деяния 20:35) Следователно какво възнаграждение има, ако постъпваме в съгласие с библейския принцип: „Дай на баща си и на майка си причина за радост, нека тази, която те е родила, да се радва“! — Притчи 23:25, The New English Bible [„Нова английска Библия“].

Как можем да даваме дължимата отплата на нашите родители и на техните родители? По три начина: в материално, емоционално и духовно отношение. Всеки един от тях носи своите възнаграждения.

Даване в материално отношение

Онези, които служат на Бога, знаят, че е важно да се грижат в материално отношение за близките членове на семейството. Апостол Павел напомня: „Ако някой не осигурява онези, които му принадлежат, и особено онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата и е по–лош от човек, който няма вяра.“ — 1 Тимотей 5:8, NW.

Тунджи и Джой живеят в Западна Африка. Въпреки че имат трудности във финансово отношение, те поканили възрастните родители на Джой да се преместят при тях. Бащата бил болен и в крайна сметка умрял. Тунджи си спомня: „Когато татко умря, мама прегърна съпругата ми и каза: ‘Вие направихте всичко, което е според човешките възможности. В никакъв случай не бива да се чувствувате виновни за смъртта на татко.’ Макар че изгубихме татко, знаем, че за него купувахме най–добрите лекарства и винаги се опитвахме да го накараме да се чувствува желан и необходим; дадохме най–доброто от себе си, за да посрещнем възложената ни от Бога отговорност. Това ни носи удовлетворение.“

Разбира се, не всеки има възможност да помага на другите в материално отношение. Един мъж, който живее в Нигерия, казва: „Ако човек не може да се грижи за себе си, как тогава би могъл да се грижи за някой друг?“ В много страни ситуацията може дори да се влоши през следващите години. Според една прогноза на Организацията на обединените нации в скоро време половината от населението на южния край на Сахара в Африка ще живее в абсолютна бедност.

Ако се окажеш в трудни икономически обстоятелства, можеш да намериш утеха в достоверната история на една бедна вдовица. Когато Исус бил на земята, той наблюдавал как една вдовица пуснала малко дарение в съкровищницата на храма. Тя дала само „две лепти“. Въпреки това, запознат с нейното положение, Исус казал: „Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия пуснаха в даровете за Бога от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.“ — Лука 21:1–4.

По подобен начин, ако и ние даваме най–доброто от себе си — макар и то да е малко, — за да се грижим в материално отношение за своите родители или за техните родители, Йехова вижда това и го цени. Той не очаква от нас да правим повече, отколкото можем. Вероятно нашите родители или техните родители ще мислят по същия начин.

Даване в емоционално отношение

Грижите за нашите родители и техните родители включват повече от осигуряване на материалните им нужди. Всички ние имаме емоционални нужди. Всеки, включително и възрастните, има желанието да бъде обичан, да се чувствува необходим и желан и да бъде ценен член на семейството.

Мари, която живее в Кения, се грижила за свекърва си в продължение на три години. Мари казва: „Освен че се грижим за материалните ѝ нужди, ние винаги разговаряме с нея. Мама няма възможност да върши много работа из къщата, но ние разговаряме и станахме близки приятелки. Понякога говорим за Бога, понякога за хората, с които сме живели преди. Макар че тя е на повече от 90 години, паметта ѝ е много добра. Тя си спомня и говори за времето, когато е била малко момиче, в дните преди 1914 г.“

Мари продължава: „Не е лесно да се грижиш за възрастен човек, но това, че тя дойде при нас, ни донесе богато възнаграждение. Имаме мир и съгласие в семейството. Моето даване за нея укрепи духа на даване на другите в семейството. Съпругът ми ме уважава повече. И ако мама чуе някой да ми говори по–грубо, тя веднага се застъпва за мен. Никой не може да ме нагруби, когато тя е наоколо!“

Даване в духовно отношение

Както даването в материално и в емоционално отношение донася възнаграждения на тези, които го правят, така е и с духовните неща. Апостол Павел писал до християнския сбор в Рим: „Копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване, тоест, за да се утеша между вас, взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.“ — Римляни 1:11, 12.

По същия начин, когато става въпрос да се дава в духовно отношение на възрастните, които служат на Бога, насърчението често е взаимно. Осонду, който живее в Нигерия, споделя: „Това, което най–много ме интересува относно родителите на моя баща, е възможността, която те ми дават, да погледна в миналото. Дядо ми със сияещ поглед разказва за района, който е обработвал като целодневен проповедник през 50–те и 60–те години на този век. Той сравнява настоящата структура на сбора с тази, която е съществувала, когато той е станал Свидетел. Тези случки ми помагат в службата ми като пионер.“

Другите в християнския сбор също могат да помагат в даването на възрастните. Тунджи, споменат по–рано, обяснява какво се случило в неговия сбор: „Един млад брат пионер, който имаше задача да изнесе публичен доклад, донесе конспекта на тъста ми, за да могат да го подготвят заедно. Водещият на Изучаването на „Стражева кула“ дойде и каза на тъста ми: ‘Ти имаш опит. Какво ще кажеш да ми помогнеш да се подобря.’ Моят тъст имаше възможност да даде на старейшината някои практични съвети. Понякога братята споменават името на тъста ми в молитвите на сбора. Всичко това го караше да се чувствува желан.“

Доброто поведение привлича хората към Бога

Понякога, когато проявяваме почит и любов към своите родители и техните родители, ние привличаме хората към Бога. Апостол Петър писал: ‘Живейте благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога.’ — 1 Петър 2:12.

Андрю, един християнски старейшина в Западна Африка, пътува по 95 километра два пъти в седмицата, за да се грижи за болния си баща, който е невярващ. Той споделя: „Когато станах Свидетел на Йехова, баща ми силно се противопоставяше. Но когато видя как се грижех за него, докато беше болен, той започна да насърчава моите по–млади братя и сестри: ‘Трябва да се присъедините към религията на брат си!’ Това ги насърчи, и сега и деветте деца на баща ми са Свидетели на Йехова.“

Оказването на почит на нашите възрастни родители и грижите за тях може да бъдат предизвикателство, особено в трудно в икономическо отношение време. Но когато християните се стремят да правят така, те жънат много възнаграждения. Преди всичко те изпитват удовлетворението и радостта от знанието, че са угодни на Йехова, който е „Отец на всички [хора]“. — Ефесяни 4:6.

[Блок на страница 6]

Богоугодни съвети за онези, които получават грижи, и за онези, които ги полагат

Бъди насърчаващ: „Нека всеки от нас да угажда на ближния си в това, което е добро за неговото укрепване.“ — Римляни 15:2, NW.

Бъди човек, който постоянствува: „Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.“ — Галатяни 6:9.

Бъди смирен: „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по–горен от себе си.“ — Филипяни 2:3.

Бъди човек, който върши добро: „Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.“ — 1 Коринтяни 10:24.

Бъди разумен: „Нека благоразумието ви стане известно на всички хора.“ — Филипяни 4:5, NW.

Бъди състрадателен: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг.“ — Ефесяни 4:32.

[Снимка на страница 7]

По–младите старейшини могат да извлекат полза от опита на по–възрастните