Да бягаме с издръжливост в състезанието
„Нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено.“ — ЕВРЕИ 12:1, NW.
1. (а) Какво ни се определя, когато се отдаваме на Йехова Бог? (б) За какъв вид състезание трябва да се приготви християнинът?
КОГАТО отдадохме себе си на Йехова чрез Исус Христос, Бог ни определи, фигуративно казано, едно състезание. В края на състезанието, всички, които са завършли успешно, ще бъдат удостоени с награда. Каква награда? Вечен живот! За да спечели тази великолепна награда, християнският бегач трябва да бъде подготвен не просто за кратък, бърз спринт, но за дълго бягане. Така че той ще има нужда от издръжливост. Той ще трябва да издържи не само продължителното натоварване на самото състезание, но и препятствията, които се появяват по време на състезанието.
2, 3. (а) Какво ще ни помогне да бягаме в християнското състезание до края? (б) Как радостта помогнала на Исус да бяга в състезанието с издръжливост?
2 Какво ще ни помогне да бягаме в това състезание до края? А какво помогнало на Исус да издържи, когато бил като човек на земята? Той черпел вътрешна сила от радостта. Евреи 12:1–3 (NW) казва: „Тогава, тъй като имаме такъв голям облак от свидетели около нас, нека също отхвърлим всяка тежест и греха, който лесно ни оплита, и нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено, като не отклоняваме погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата ни. Защото за радостта, която му предстоеше, той издържа позорен стълб, презирайки срама, и седна отдясно на трона на Бога. Да, разгледайте отблизо онзи, който издържа противопоставящите се думи на грешниците, говорещи срещу собствения си интерес, та да не се уморите и откажете в душите си.“
3 През цялото време на службата си Исус бил в състояние да продължава да бяга в състезанието заради радостта на Йехова. (Сравни Неемия 8:10.) Неговата радост му помогнала да издържи дори позорна смърт на стълба на мъченията, след което той изпитал неизразимата радост да възкръсне от мъртвите и да се възнесе до дясната страна на своя Баща, за да види делото на Бога чак го неговия финал. Чрез своята издръжливост като човек, застанал на страната на Бога, той се държал здраво за правото си на вечен живот. Да, както казва Лука 21:19: „Чрез твърдостта [издръжливостта — NW] си ще придобиете душите си.“
4. Какъв вид пример дал Исус за своите събратя бегачи, и какво трябва да помним винаги?
4 Исус Христос дал най–добрия пример за събратята си бегачи и неговият пример ни уверява, че ние също можем да бъдем победители. (1 Петър 2:21) Каквото и да поиска Исус да направим, можем да го направим. Както той издържал, така и ние можем да издържим. И като продължаваме непоколебимо да му подражаваме, трябва непрестанно да държим пред очите си причините да бъдем радостни. (Йоан 15:11, 20, 21) Радостта ще ни укрепи да постоянствуваме в бягането на състезанието в службата на Йехова, докато бъде постигната славната награда на вечния живот. — Колосяни 1:10, 11.
5. Как можем да бъдем радостни и укрепени за състезанието пред нас?
5 За да ни помогне да постоянствуваме в състезанието, Йехова ни осигурява сила над нормалната. Когато сме преследвани, тази сила и познанието защо имаме привилегията да бъдем подложени на преследване, ни укрепват. (2 Коринтяни 4:7–9) Всяко нещо, понесено заради почитането на името на Бога и подкрепата на Неговото върховенство, е причина за радост, която никой не може да ни отнеме. (Йоан 6:22) Това обяснява защо апостолите, след като били бити по заповед на юдейския синедрион заради свидетелствуването им за прекрасните неща, които Бог бил постигнал във връзка с Исус, се възрадвали, ‘задето се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото име’. (Деяния 5:41, 42) Тяхната радост не идвала от самото преследване, но от дълбокото вътрешно удовлетворение, произтичащо от знанието, че са угодни на Йехова и Исус.
6, 7. Защо християнският бегач може да бъде радостен, дори и когато има трудности, и с какъв резултат?
6 Друга укрепваща сила в нашия живот е надеждата, която Бог е поставил пред нас. Както писал Павел: „Нека се радваме на мир с Бога, чрез нашия Господар Исус Христос, посредством когото също ние чрез вяра придобихме достъп до тази незаслужена милост, в която сега стоим; и нека се радваме поради надеждата на божията слава. И не само това, но нека се радваме и когато имаме трудности, защото знаем, че трудностите произвеждат издръжливост, издръжливостта на свой ред — одобрено състояние; а одобреното състояние на свой ред — надежда; а надеждата не води до разочарование.“ — Римляни 5:1–5, NW.
7 Трудностите сами по себе си не са радостни, но мирните плодове, които те дават след това, са радостни. Тези плодове са издръжливост, одобрено състояние, надежда и изпълнението на тази надежда. Издръжливостта от наша страна ще доведе до получаването на божието одобрение. Когато имаме одобрението на Бога, ние можем уверено да се надяваме на осъществяването на обещанията, които той е дал. Тази надежда ни помага да не се отклоняваме от курса и ни укрепва при трудностите, докато бъде осъществена. — 2 Коринтяни 4:16–18.
Щастливи са ония, които издържат!
8. Защо този период на чакане не е загуба на време за нас?
8 Докато очакваме определеното от Бога време за разпределяне на наградите на бегачите, ние изпитваме промени. Това са духовни подобрения в нас, които произтичат от успешното посрещане на изпитанията и ни печелят благоразположението на Бога. Те доказват какво представляваме и ни дават възможността да проявим същите чудесни качества, които са проявявали верните хора от стари времена, и най–вече нашият образец, Исус Христос. Ученикът Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост [издръжливост — NW]. А твърдостта [издръжливостта — NW] нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ (Яков 1:2–4) Да, ние можем да очакваме да имаме различни изпитания, но те ще ни послужат, за да развием правилните качества. Така ние показваме, че ще останем в състезанието, докато бъде спечелена наградата, независимо от това с какви препятствия се сблъскваме.
9, 10. (а) Защо тези, които издържат изпитания, са щастливи, и как ние трябва да посрещаме изпитанията? (б) Кои били щастливите хора в древността, и как можем ние да се наредим сред тях?
9 Нищо чудно тогава, че Яков казал: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание, защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който [Йехова] е обещал на ония, които го любят.“! (Яков 1:12) Нека с постоянство посрещаме изпитанията, въоръжени с угодните на Бога качества, които ще ни дадат сили да преодолеем изпитанията. — 2 Петър 1:5–8.
10 Помни, че начинът, по който Бог се отнася към нас, не е нещо ново, непознато до сега. Бог се отнасял по същия начин и към верния „облак от свидетели“ от древни времена, щом те докажели своето постоянство спрямо него. (Евреи 12:1) Божието одобрение към тях е записано в неговото Слово и ние ги смятаме за щастливи, защото са издържали на изпитанията. Яков казва: „Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за името на [Йехова]. Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението [издръжливостта — NW] на Йов и видели сте сетнината, въздадена нему от [Йехова], и че [Йехова] е много жалостив и милостив.“ (Яков 5:10, 11) Било предсказано, че през тези критични последни дни на световната сцена ще се появят хора, които ще служат на Йехова лоялно, точно както правели това онези пророци в древните времена. Нима не сме щастливи да бъдем онези, които правят това? — Даниил 12:3; Откровение 7:9.
Да черпим от насърчаващото Слово на Йехова
11. Как божието Слово може да ни помогне да издържим, и защо не искаме да бъдем като канаристите места от притчата на Исус?
11 Павел посочил един друг източник на помощ в издръжливостта, когато казал, че „чрез търпелива издръжливост и чрез насърчението, почерпено от Писанието, ние можем да се държим твърдо за нашата надежда.“ (Римляни 15:4, The Twentieth Century New Testament [„Новият завет на 20–ти век“]) Истината, божието Слово трябва да бъде дълбоко вкоренено в нас, за да можем винаги да почерпим от него правилен отговор. Ние нямаме никаква полза, ако сме като онази скалиста почва, описана в Исусовата притча за сеяча: „Също и посятото на канаристите места са тия, които като чуват словото, веднага с радост го приемат; нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват.“ (Марко 4:16, 17) Истината от божието Слово не пуска дълбоки корени в такива хора; затова по време на трудности те не са в състояние да черпят от него — от истинския източник на сила и надежда.
12. За какво не бива да си правим илюзии, когато приемаме добрата новина?
12 Всеки, който приема добрата новина за Царството, не бива да си прави илюзии за онова, което ще последва. Той поема начин на живот, който ще донесе трудности или преследване. (2 Тимотей 3:12) Но той трябва да счита „за голяма радост“ привилегията да понесе различни изпитания заради това, че се държи здраво за божието Слово и говори на другите за него. — Яков 1:2, 3.
13. Как и защо се радвал апостол Павел във връзка с християните в Солун?
13 През първи век в Солун някои противници предизвикали размирици поради проповядването на Павел. Когато Павел отишъл в Берия, преследвачите го последвали и там, за да предизвикват още проблеми. Преследваният апостол писал на онези верни люде, които останали в Солун: „Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг; така щото и сами ние се хвалим с вас между божиите църкви за вашата твърдост [издръжливост — NW] и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте; което е доказателство за божия справедлив съд, за да се удостоите за божието Царство, за което и страдате.“ (2 Солунци 1:3–5) Въпреки страданията си от ръцете на неприятеля, солунските християни израснали в своето наподобяване на Христос, а също и по брой. Как било възможно това? Защото те черпели сила от насърчаващото Слово на Йехова. Те се подчинявали на заповедите на Господаря и бягали в състезанието с издръжливост. — 2 Солунци 2:13–17.
За спасението на другите
14. (а) Поради какви причини ние радостно оставаме в службата, независимо от трудностите? (б) За какво се молим и защо?
14 Главно заради реабилитирането на Бога ние вярно и без оплаквания търпим трудности и преследвания. Но има още една неегоистична причина, поради която понасяме такива неща: за да можем да предадем вестта за Царството на другите, така че да се въздигнат все повече вестители на божието Царство, които да направят „публично изявление за спасение“. (Римляни 10:10, NW) Тези, които работят в служба на Бога, трябва да се молят на Господаря на жетвата да благослови тяхната работа, като осигури повече вестители на Царството. (Матей 9:38) Павел писал на Тимотей: „И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни други да научат. Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов.“ — 2 Тимотей 2:2, 3.
15. Защо трябва да се държим като войници и участници „в игрите“?
15 Войникът се разделя с не така ограничения живот на цивилния гражданин. Подобно на това, и ние не трябва да се обвързваме с делата на онези, които не са в армията на Господаря, но всъщност са на противниковата страна. Затова Павел продължил да пише на Тимотей: „Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал войник. И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно [според правилата — NW].“ (2 Тимотей 2:4, 5) Стремейки се към победата в състезанието за „венеца на живота“, бегачите трябва да упражняват самоконтрол и да избягват ненужните тежести и оплитания. По този начин те ще могат да се съсредоточат върху донасянето на добрата новина за спасението до другите. — Яков 1:12; сравни 1 Коринтяни 9:24, 25.
16. Какво не може да бъде вързано, и за чия полза ние издържаме?
16 Тъй като обичаме Бога и приличните на овце хора, които търсят да го намерят, ние с радост понасяме много неща, за да можем да достигнем до другите с добрата новина за спасението. Враговете могат да ни вържат заради проповядването на божието Слово. Но божието Слово не може да бъде вързано и говоренето за него заради спасението на други хора не може да бъде оковано във вериги. Павел описал на Тимотей защо с такава готовност понася изпитания: „Помни Исуса Христа от Давидовото потомство, който възкръсна от мъртвите според моето благовестие; за което страдам до окови, като злодеец. Но божието слово не се връзва. Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.“ (2 Тимотей 2:8–10) Днес ние имаме предвид не само малкия остатък от онези, които имат надежда за небесното Царство, но също и голямото множество от други овце на Добрия пастир, Исус Христос, голямото множество, което ще придобие земния рай под управлението на Христовото Царство. — Откровение 7:9–17.
17. Защо не бива да се отказваме от състезанието, и какъв ще е резултатът, ако продължим в това състезание чак до края?
17 Ако се откажем, няма да помогнем нито на себе си, нито пък на някой друг да спечели спасение. Издържайки в християнското състезание, въпреки срещаните препятствия, ние непрекъснато имаме надежда за наградата и можем пряко да помогнем на другите за спасение, бидейки заедно с това мощен пример на сила за тях. Каквато и да е нашата надежда, небесна или земна, ще е добре да подражаваме на нагласата на Павел ‘да се пускаме към прицелната точка за наградата’. — Филипяни 3:14, 15.
Непоколебимо постоянство в състезанието
18. От какво зависи спечелването на наградата, и какво трябва да избягваме, за да се задържим до края?
18 Дали ще завършим християнския си път победоносно за реабилитация на Йехова и дали ще спечелим наградата, която той е пази за нас, зависи от нашето непоколебимо постоянство през цялото време на състезанието. Така че ние не можем да издържим до края, ако се товарим с неща, които не служат на каузата на праведността. Дори и когато сме облекчени от подобни неща, условията продължават да изискват достатъчно много от нас, за да е необходима цялата твърдост, на която сме способни. Ето защо Павел съветва: „Нека също отхвърлим всяка тежест и греха, който лесно ни оплита, и нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено.“ (Евреи 12:1) Като Исус, ние не бива да обръщаме прекалено внимание на страданията, които трябва да понесем, но да ги смятаме за нищожна цена, която трябва да платим за радостната награда. — Сравни Римляни 8:18.
19. (а) Каква увереност изразил Павел към края на живота си? (б) Каква увереност трябва да имаме ние относно обещаната награда, когато наближаваме към края на състезанието?
19 Към края на живота си Павел могъл да каже: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата. Отсега нататък за мен се пази венецът на праведността.“ (2 Тимотей 4:7, 8) Ние сме в това състезание на издръжливост, за да получим наградата на вечния живот. Ако нашата издръжливост се изчерпи, само защото състезанието е малко по– дълго, отколкото сме очаквали, когато сме го започнали, ще се провалим, когато сме вече толкова близо до обещаната награда. Затова не се съмнявайте, награда със сигурност ще има!
20. Какво трябва да сме твърдо решени, докато достигнем края на състезанието?
20 И нека очите ни не се изморят, докато се взираме с очакване за началото на големия гнет, което ще донесе унищожение най–напред за Вавилон Велики, а след това и за останалата част от организацията на Дявола. (2 Петър 3:11, 12) Като имаме предвид всички ясно говорещи знаци навсякъде около нас, нека очакваме бъдещето с вяра. Нека препашем чреслата на нашата сила на издръжливост и нека продължаваме храбро в състезанието, което Йехова Бог ни е определил, докато достигнем края и спечелим славната награда — за реабилитация на Йехова чрез Исус Христос.
Как би отговорил?
◻ За какъв вид състезание трябва да е подготвен християнинът?
◻ Защо радостта е толкова важна за бягането в състезанието?
◻ Заради кои главни причини оставаме в службата въпреки трудностите?
◻ Защо не бива да се отказваме от състезанието, което Бог ни е определил?
[Снимка на страница 29]
Християните трябва да издържат като участници в състезание по дълго бягане
[Снимка на страница 31]
Стремейки се към „венеца на живота“, бегачите трябва да упражняват самоконтрол