Пази се от нежеланието за четене

ЕДИН нов проблем във връзка с четенето се шири из нашия свят, а именно нежеланието за четене. Да, четенето, на което преди хората се отдаваха като на едно удоволствие, сега често бива отхвърляно като нещо досадно. „Човек трябва да се насилва, за да чете — оплаква се едно 12–годишно момиче, — и това не е никакво удоволствие.“

У много възрастни хора също липсва желание за четене. Съединените щати, например, се гордеят с 97–процентното си ниво на грамотност; въпреки това, около половината от възрастните американци рядко четат книги или списания! Ясно е, че способността за четене не винаги отговаря на желанието за четене. Това се отнася дори за някои добре образовани личности. „Когато се прибера у дома, уморен след дълъг ден — казва един човек, завършил Харвардския университет, — вместо да взема някоя книга, аз включвам телевизора. Това е по–лесно.“

Какво стана с четенето? През последните десетилетия неговата популярност се подчини на завладяващите вниманието средства за масова информация. „Сега, след като имаме МТВ, видеокасетофони, Нинтендо и уокмени, перспективата да започнем да се ровим в някоя книга не изглежда така лесно осъществима, както в миналите, по–прости времена“ — пише Стратфорд П. Шърман в списание „Форчън“. Телевизията е може би най–времепоглъщащият съперник на четенето. И наистина, средният американец на 65–годишна възраст е прекарал девет години от живота си в гледане на телевизия!

След като ползата от четенето толкова често бива жертвувана пред синия екран, би било добре да поразмислим върху следното.

Ползата от четенето

Четенето стимулира въображението. Телевизията мисли вместо теб. Всичко вече е изразено: и изражението на лицето, и интонацията на гласа, и обстановката.

Но при четенето ти подбираш действуващите лица, подреждаш сцената и направляваш действието. „Тогава имаш толкова много свобода — казва едно 10–годишно момче. — Можеш да направиш всеки един от героите да изглежда точно така, както искаш. Когато четеш книга, можеш много по–добре да контролираш нещата, отколкото когато гледаш нещо по телевизията.“ Както отбелязва д–р Бруно Бетелхайм, „телевизията пленява въображението, но не го освобождава. Добрата книга веднага стимулира и освобождава съзнанието“.

Четенето развива говорните умения. „Нито детето, нито възрастният стават по–добри телевизионни зрители, като гледат повече телевизия — казва Реджиналд Дамерал от Масачусетския университет. — Уменията, необходими за това, са толкова елементарни, че досега не сме чули за неспособност за гледане на телевизия.“

В противоположност на това четенето изисква и развива говорните умения; то е неразделно свързано с речта и писането. Един английски преподавател в средните училища казва: „Безспорно е, че успехът на ученика изключително много зависи от неговия речников запас — както от това, което разбира, когато чете, така и от това, което мисли, когато пише; и няма начин да се създаде добър речников запас, освен чрез четене — друга възможност просто не съществува.“

Четенето подпомага развиването на търпение. Само за един час през телевизионния екран могат да преминат над хиляда изображения, оставяйки твърде малко време на зрителя да размисли над онова, което вижда. „Тази технология буквално програмира прекалено къси периоди на съсредоточаване“ — казва д–р Матю Дюмонт. Не е чудно, че някои изследвания свързват продължителното гледане на телевизия с импулсивния начин на вземане на решения и липсата на спокойствие, срещани както при децата, така и при възрастните.

Четенето изисква търпение. „Изречения, абзаци и страници се разкриват бавно, в последователност, и според една логика, която е далеч от интуитивната“ — пише специалистът по комуникациите Нийл Постман. Със свое собствено темпо читателят трябва да интерпретира, оценява и размишлява над онова, което е написано на страницата. Четенето е сложен процес на декодиране, който изисква — и развива — търпение.

Уравновесен възглед

Имайки предвид цялата полза от четенето, трябва да признаем, че телевизията също има положителни качества. Тя може да надмине четенето при предаването на определени видове информация.a Едно привлекателно телевизионно представяне може дори да стимулира интереса към четенето. „Има сведения, че телевизионни драматизации на детски литературни и научни произведения мотивират децата да търсят книги на същите или подобни теми“ — се казва в The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“].

Така че е необходим един уравновесен възглед. Отпечатаният текст и телевизията са две различни средства за информация. Всяко има своите силни страни и своите ограничения. Всяко може да бъде употребено за полезна цел, и с всяко може да бъде злоупотребено. Да, прекаленото четене, водещо до изолация, може да бъде не по–малко вредно от прекаленото гледане на телевизия. — Притчи 18:1; Еклисиаст 12:12.

И все пак четенето често бива пренебрегвано заради зрелищните развлечения. Един японски журналист изказва съжалението си със следните думи: „Ние преминаваме от една култура на четци към една култура на гледачи.“ Особено ясно личи това сред младежите. Затова много от тях растат с нежелание за четене, и после понасят последствията от това. Тогава как родителите могат да помогнат на децата си да развият желание за четене?

Как родителите могат да помогнат

Давайки пример. Една статия в „Нюзуик“, озаглавена „Как да възпитаваме добри читатели“, дава следния целенасочен съвет: „Ако вие сте запален телевизионен зрител, то най–вероятно и вашето дете ще е такова. От друга страна, ако вашите деца ви виждат как уютно си седите с хубава книга в ръка, те ще разберат, че вие не само им проповядвате за ползата от четенето, но и самите вие четете.“ Още по–добре е, когато родителите четат на глас на своите деца. По този начин те създават близка и сърдечна връзка с тях — нещо, което за съжаление липсва днес в много семейства.

Създавайки библиотека. „Нека около вас е пълно с книги — препоръчва д–р Тиодор Айзак Рубин. — Спомням си, че четях книги, защото бяха на разположение, а и защото всички ги четяха.“ Децата ще четат, ако книгите са леснодостъпни. И мотивацията им да четат ще бъде още по–силна, ако книгите са част от тяхната лична библиотека.

Правейки четенето радостно. Казва се, че ако детето обича да чете, половината от битката с учението е спечелена. Така че нека четенето да бъде радостно преживяване за твоето дете. Как може да се постигне това? Първо, постави ограничение върху времето за гледане на телевизия; иначе то винаги ще има предимство пред четенето. Второ, създай атмосфера, предразполагаща към четене; осигуряването на тихо време и място, като например в едно добре осветено помещение с лична библиотека, приканва към четене. Трето, не налагай насила четенето. Осигури материали и възможности за четене, но нека детето само развива желание за това.

Някои родители започват да четат на децата си от ранна възраст. Това може да бъде от полза. Според специалисти, на 3–годишна възраст детето разбира повечето от думите, които ще използува в един обикновен разговор като голям човек, макар и да не може още свободно да си служи с тези думи. „Децата се научават по–рано и по–бързо да разбират езика, отколкото да го говорят“ — казва книгата The First Three Years of Life [„Първите три години от живота“]. Библията казва за Тимотей: „От детинство знаеш свещените писания.“ (2 Тимотей 3:15) Да, явно Тимотей е чувал библейските слова много преди да може да ги говори.

Библията оказва великолепна помощ

„Библията представлява една внушителна литературна колекция“ — се казва в книгата The Bible in Its Literary Milieu [„Библията и нейната литературна среда“]. Наистина, нейните 66 книги съдържат поетични форми, песни и исторически повествования, от които могат да се учат и млади, и стари. (Римляни 15:4) Освен това, Библията е ‘боговдъхновена и полезна за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата’. — 2 Тимотей 3:16.

Да, най–важното четиво, което имаме на разположение, е божието Слово — Библията. Не напразно от всеки израилтянски цар се изисквало да притежава личен препис от Писанията и „да прочита в него през всичките дни на живота си“. (Второзаконие 17:18, 19) И на Исус Навиев било заповядано да чете Писанията „полугласно“, тоест, на себе си, с тих глас — „денем и нощем“. — Исус Навиев 1:8, NW.

Разбира се, някои части от Библията не са лесни за четене. Те може да изискват съсредоточаване. Не забравяй, че Петър писал: „Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко.“ (1 Петър 2:2) С практиката, това влечение към ‘млякото’ на божието Слово може да стане толкова естествено, колкото стремежа на бебето към майчиното мляко. Желанието да се чете Библията може да бъде култивирано.b И това напълно си заслужава усилията. „Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми“ — писал псалмистът. (Псалм 119:105) Нима всички ние нямаме нужда от такова ръководство в тези тревожни времена?

[Бележки под линия]