„Свят, свят, свят е Йехова“

 1, 2. Какво видение получил пророк Исаия, и на какво ни учи то относно Йехова?

ИСАИЯ бил обхванат от страхопочитание от сцената, която се разкрила пред него — видение от Бога. Изглеждало толкова истинско! По–късно Исаия написал, че всъщност ‘видял Йехова’ на извисения му престол. Одеждите на Йехова изпълнили огромния храм в Йерусалим. — Исаия 6:1, 2.

² Исаия бил изпълнен със страхопочитание и от онова, което чул — пеене, което било толкова мощно, че разтърсило храма до основите му. Песента идвала от серафимите — духовни създания с много висок ранг. Тяхната могъща песен звучала величествено: „Свят, свят, свят е Йехова на войнствата. Славата му изпълва цялата земя.“ (Исаия 6:3, 4, НС) Трикратното изпяване на думата „свят“ ѝ придавало специална тежест и това било основателно, тъй като светостта на Йехова превъзхожда всичко. (Откровение 4:8) Светостта на Йехова е подчертана из цялата Библия. Стотици стихове свързват името му с думите „свят“ и „святост“.

 3. Как погрешни възгледи относно светостта на Йехова са накарали мнозина да се отвърнат от Бога, вместо да се приближат до него?

³ Ясно е тогава, че едно от главните неща, които Йехова иска да разберем относно него, е това, че той е свят. Но мнозина днес биват отблъснати от самата идея за това. Някои хора погрешно свързват светостта със самодоволна праведност или с фалшива набожност. За хора, които се борят с отрицателна представа за себе си, божията святост може да е по–скоро отчайваща, отколкото привлекателна. Те може да се страхуват, че никога няма да бъдат достойни да се приближат до светия Бог. Затова мнозина се отвръщат от Бога заради неговата святост. Това е достойно за съжаление, тъй като светостта на Бога в действителност ни подтиква да се приближим до него. Защо? Преди да отговорим на този въпрос, нека обсъдим какво представлява истинската святост.

 4, 5. (а) Какво означава светостта, и какво не означава тя? (б) По какви два важни начина Йехова е „отделѐн“?

⁴ Това, че Бог е свят, не означава, че той е изпълнен със самодоволство, високомерен или презиращ останалите. Точно обратното — той мрази тези качества. (Притчи 16:5; Яков 4:6) Тогава какво точно означава думата „свят“? В еврейския език на Библията думата е производна от един израз, означаващ „отделям“. В поклонението „свят“ се отнася за това, което е отделено от нещата за всекидневна употреба, тоест, смятано за свещено. Освен това светостта ясно предава идеята за чистота. Как тази дума се отнася за Йехова? Дали тя означава, че той е „отделѐн“ от несъвършените хора, намиращ се далече от нас?

⁵ Съвсем не. Като ‘Светия Израилев’, Йехова описва себе си като обитаващ „всред“ своя народ, колкото и грешни да били неговите хора. (Исаия 12:6; Осия 11:9) Така че неговата святост не го прави далечен. Но как тогава е „отделѐн“ той? По два важни начина. Първо, той е отделѐн от цялото създание, тъй като единствен е Всевишен. Неговата чистота е абсолютна, безгранична. (Псалм 40:5; 83:18) И второ — Йехова е напълно отделѐн от греховността и това е утешителна мисъл. Защо?

 6. Защо можем да намерим утеха в това, че Йехова е абсолютно отделѐн от греховността?

⁶ Ние живеем в свят, където истинската святост е рядкост. Всичко в човешкото общество, отчуждено от Бога, е замърсено по някакъв начин, изцапано с грях и несъвършенство. Всички ние трябва да водим борба с греха в себе си. И всички ние сме застрашени от това да бъдем надвити от греха, ако не сме нащрек. (Римляни 7:15–25; 1 Коринтяни 10:12) Йехова не е застрашен от това. Напълно отделѐн от греховността, той никога няма да е омърсен и от най–малката следа на греха. Това потвърждава нашето впечатление от Йехова като идеален Баща, защото означава, че на него може напълно да се разчита. За разлика от много грешни човешки бащи Йехова никога няма да стане покварен, разпуснат или зъл. Неговата святост прави едно такова нещо напълно невъзможно. Йехова дори се е клел в своята собствена святост, защото нищо друго не може да бъде по–надеждно от нея. (Амос 4:2) Нима това не ни вдъхва увереност?

 7. Защо може да се каже, че светостта е част от същността на Йехова?

⁷ Светостта е част от самата същност на Йехова. Какво означава това? Да онагледим с пример: Да разгледаме понятията „човек“ и „несъвършен“. Не можеш да опишеш първото, без да споменеш второто. Несъвършенството ни изпълва изцяло и влияе на всичко, което правим. А сега разгледай две съвсем различни понятия — „Йехова“ и „свят“. Светостта изпълва Йехова. Всичко относно него е чисто и право. Ние не можем да опознаем Йехова такъв, какъвто е в действителност, без да осъзнаем и разберем тази основна дума „свят“.

 8, 9. Какво показва, че Йехова помага на несъвършените хора да станат свети в относителен смисъл?

⁸ Тъй като Йехова е въплъщение на светостта, с основание може да се каже, че той е източникът на цялата святост. Той не пази за себе си това скъпоценно качество; той го предава на другите и прави това щедро. Да, когато Бог разговарял с Моисей чрез ангел при горящата къпина, дори земята около нея била станала свята, защото била свързана с Йехова! — Изход 3:5.

⁹ Могат ли несъвършените хора да станат свети с помощта на Йехова? Да, в относителен смисъл. Бог дал на своя народ Израил перспективата да стане „свят народ“. (Изход 19:6) Той благословил този народ с една система на поклонение, която била свята, чиста. Така че светостта е постоянна тема в Моисеевия закон. Дори първосвещеникът носел отпред на тюрбана си една златна плочка, там, където всички можели да видят как блести на светлината. Върху нея били гравирани думите: „Светостта принадлежи на Йехова.“ (Изход 28:36, НС) Така че един висок стандарт на чистота трябвало да отличава тяхното поклонение, да, и техния начин на живот. Йехова им казал: „Вие трябва да се покажете святи, защото аз, Йехова, вашият Бог, съм свят.“ (Левит 19:2, НС) Докато израилтяните живели според наставленията на Бога, доколкото това било възможно за несъвършени хора, те били относително свети.

10. Какъв контраст съществувал между древния Израил и околните народи по отношение на светостта?

¹⁰ Това наблягане на светостта било в ярък контраст с поклонението на народите около Израил. Тези езически народи се покланяли на богове, самото съществуване на които било лъжа и измама, богове, които били обрисувани като алчни и развратни насилници. Те били далеч от светостта във всяко едно отношение. Поклонението на такива богове отдалечавало народите от светостта. Затова Йехова предупредил своите служители да се отделят от езическите поклонници и техните нечисти религиозни обичаи. — Левит 18:24–28; 3 Царе 11:1, 2.

11. Как светостта на небесната организация на Йехова се вижда при (а) ангелите; (б) серафимите; (в) Исус?

¹¹ Дори и в най–добрия случай древният Израил, избраният народ на Йехова, можел да представи само неясно отражение на божията небесна организация. Милионите духовни създания, които лоялно служат на Бога, са наречени „десетки хиляди светии“. (Второзаконие 33:2; Юда 14) Те отразяват съвършено ярката, чиста красота на божията святост. Припомни си и серафимите, които Исаия видял в своето видение. Съдържанието на тяхната песен показва, че тези могъщи духовни създания играят важна роля в известяването на светостта на Йехова из цялата вселена. Но едно духовно създание е над всички тях — единородният Син на Бога. Исус е най–висшето отражение на светостта на Йехова. С основание той е известен като ‘Светия Божий’. — Йоан 6:68, 69.

12, 13. (а) Защо божието име уместно е описано като свято? (б) Защо божието име трябва да бъде осветено?

¹² А самото име на Бога? Както видяхме в 1 глава, това име не е просто титла или обозначение. То представя Йехова Бог, като обхваща всичките му качества. Затова Библията ни казва, че това „име е свято“. (Исаия 57:15, НС) Оскверняването на божието име се наказвало със смърт според Моисеевия закон. (Левит 24:16) А също така обърни внимание какво поставял на първо място Исус в молитва: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ (Матей 6:9) Да се освети нещо означава то да се отдели като свещено и да бъде почитано, да бъде издигнато като свято. Но защо нещо толкова изначално чисто като божието име трябва да бъде освещавано?

¹³ Върху святото божие име е хвърлена кал, то е омърсено с лъжи и клевети. В Едем Сатан излъгал относно Йехова и подметнал, че той е несправедлив владетел. (Битие 3:1–5) Оттогава Сатан — владетелят на този свят, лишен от святост, — се е постарал лъжите относно Бога да се множат. (Йоан 8:44; 12:31; Откровение 12:9) Религиите обрисуват Бога като тираничен, далечен или жесток. Те твърдят, че Бог подкрепя кръвожадните им войни. Често заслугата на Бога за великолепните дела на сътворение се приписва на сляпата случайност или на еволюцията. Да, божието име е злонамерено оклеветено. То трябва да бъде осветено; славата, която заслужава, трябва да му бъде възстановена. Ние копнеем за освещаването на неговото име и за реабилитирането на неговото върховенство и се радваме на възможността да имаме дял в тази велика цел.

14. Защо божият дух е наречен свети, и защо хулата срещу светия дух е толкова сериозно нещо?

¹⁴ Има още нещо, което е тясно свързано с Йехова и почти винаги е наричано свято — неговият дух или действена сила. (Битие 1:2) Йехова използва тази непреодолима сила, за да осъществи целите си. Всичко, което прави, Бог прави по свят и чист начин, затова е уместно неговата сила да се нарича свети дух или дух на святост. (Лука 11:13; Римляни 1:4) Хулата срещу светия дух — умишленото постъпване против целите на Йехова — представлява непростим грях. — Марко 3:29.

15. Защо изпитването на богоугоден страх е подходящ отклик на светостта на Йехова, и какво означава този страх?

¹⁵ Тогава не е трудно да видим защо Библията прави връзка между светостта на Бога и богоугодния страх у човека. Например, в Псалм 99:3, НС се казва: „Нека славят твоето име. То е велико и вдъхващо страх, то е свято.“ Но този страх не е болезнен ужас. По–скоро това е едно дълбоко чувство на страхопочитание, уважение в най–висшата му форма. Уместно е да изпитваме такова чувство, тъй като светостта на Бога е толкова високо над нас. Тя е блестящо чиста, славна. Но въпреки това не бива да ни отблъсква. Точно обратното, правилният възглед за светостта на Бога ще ни приближи повече до него. Защо?

16. (а) Как светостта е свързана с красотата? Дай пример. (б) Как казаното във виденията за Йехова подчертава чистотата и светлината?

¹⁶ Първо, защото Библията свързва светостта с красотата. В Исаия 63:15, НС небесата са описани като божието „извисено обиталище на святост и красота“. Красотата ни привлича. Например, погледни картината на 33 страница. Нима тя не те привлича? Какво я прави толкова привлекателна? Обърни внимание на това колко чиста изглежда водата. Дори и въздухът трябва да е чист, защото небето е синьо и светлината сякаш искри. Но ако същата тази гледка бъде променена — потокът затрупан с боклук, дърветата и скалите загрозени с надписи, въздухът натежал от смог, — тя няма вече да ни привлича; ще бъдем отблъснати от нея. Ние естествено свързваме красотата с чистотата и светлината. Същите тези думи могат да бъдат използвани, за да опишат светостта на Йехова. Не е чудно тогава, че казаното във виденията за Йехова ни прави огромно впечатление! Бляскава светлина, искряща като скъпоценни камъни, сияйна като огъня или като най–чистите и най–ярките благородни метали — такава е красотата на нашия свят Бог. — Езекиил 1:25–28; Откровение 4:2, 3.

17, 18. (а) Какво било първоначалното въздействие на видението върху Исаия? (б) Как Йехова използвал един серафим да утеши Исаия, и какво било значението на действието на серафима?

¹⁷ Но дали светостта на Бога трябва да ни кара да се чувстваме по–нисши в сравнение с него? Отговорът, разбира се, е „да“. Та ние сме по–нисши от Йехова — и дори това е казано изключително меко. Но дали това трябва да ни отчуждава от него? Виж как реагирал Исаия, когато чул серафимите да прогласяват светостта на Йехова. „Тогава рекох: ‘Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.’“ (Исаия 6:5) Да, безкрайната святост на Йехова напомнила на Исаия колко грешен и несъвършен е той. Отначало този верен мъж бил съкрушен. Но Йехова не го оставил в това състояние.

¹⁸ Един серафим незабавно утешил пророка. Как? Могъщият дух прелетял до олтара, взел един въглен от него и докоснал с въглена устните на Исаия. Това може би звучи болезнено, а не утешително. Не забравяй обаче, че става дума за видение с богато символично значение. Исаия, който бил верен юдей, знаел много добре, че на храмовия олтар ежедневно били принасяни жертви за изкупление на греховете. А серафимът любещо напомнил на пророка, че макар и несъвършен наистина, макар и „с нечисти устни“a, той можел да има чиста позиция пред Бога. Йехова имал желание да гледа на несъвършения, грешен човек като на свят — поне в относителен смисъл. — Исаия 6:6, 7.

19. Как е възможно да бъдем свети в относителен смисъл, макар че сме несъвършени?

¹⁹ Същото важи и днес. Всички тези жертви, принасяни на олтара в Йерусалим, били само сянка на нещо по–велико — съвършената единствена жертва, принесена от Исус Христос през 33 г. (Евреи 9:11–14) Ако ние наистина се разкаем относно греховете си, поправим погрешната си линия на поведение и проявяваме вяра в тази жертва, греховете ни са простени. (1 Йоан 2:2) Ние също можем да се радваме на чиста позиция пред Бога. Затова апостол Петър ни напомня: ‘Писано е: „Бъдете свети, понеже Аз съм свят.“’ (1 Петър 1:16) Обърни внимание, че Йехова не казал, че трябва да сме толкова свети, колкото свят е и той. Той никога не очаква невъзможното от нас. (Псалм 103:13, 14) По–скоро Йехова ни казва да сме свети, защото той е свят. „Като възлюбени чада“ ние се стремим да подражаваме на Йехова по най–добрия възможен начин за несъвършени хора. (Ефесяни 5:1) Така че постигането на святост е продължителен процес. Като израстваме духовно, ние работим върху това да „се усъвършенстваме в святост“ ежедневно. — 2 Коринтяни 7:1.

20. (а) Защо е важно да разберем, че можем да бъдем чисти в очите на нашия свят Бог? (б) Какво въздействие оказало на Исаия познанието, че греховете му са изкупени?

²⁰ Йехова обича всичко, което е право и чисто. Той мрази греха. (Авакум 1:13) Но не мрази нас. Ако гледаме на греха така, както той гледа на него — ако мразим това, което е лошо, и обичаме това, което е добро, — и се стремим да следваме съвършените стъпки на Христос Исус, Йехова прощава греховете ни. (Амос 5:15; 1 Петър 2:21) Разбирането, че можем да бъдем чисти в очите на нашия свят Бог, ни въздейства много силно. Не забравяй, че в началото светостта на Йехова напомнила на Исаия за неговата собствена нечистота. Исаия извикал: „Горко ми!“ Но щом разбрал, че греховете му са изкупени, нагласата му се променила. Когато Йехова попитал кой ще изпълни една задача, Исаия незабавно откликнал, макар че не знаел за какво точно става дума. Той извикал: „Ето ме, изпрати мене.“ — Исаия 6:5–8.

21. Какви основания да вярваме, че можем да развиваме святост, са налице?

²¹ Ние сме направени по образа на светия Бог, надарени сме с морални качества и със способност да разбираме и прилагаме духовни неща. (Битие 1:26) В нас е заложена потенциална възможност за святост. Като продължаваме да развиваме святост, Йехова с радост ще ни помага. В процеса на това ние ще се приближим още повече до нашия свят Бог. А и като разглеждаме качествата на Йехова в следващите глави, ще видим, че има много силни причини да се приближаваме до него!