Проявявай чакаща нагласа!
„Ще чакам [проявя чакаща нагласа спрямо — NW] Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.“ — МИХЕЙ 7:7.
1, 2. (а) Как израилтяните проявили неправилна нагласа в пустинята? (б) Какво може да се случи с християнин, който не развива правилна нагласа?
НА МНОГО неща в живота може да се гледа или като на положителни, или като на отрицателни, в зависимост от нагласата ни. Когато израилтяните били в пустинята, по чудодеен начин им била осигурена манна. Те трябвало само да погледнат безплодния пейзаж наоколо и да бъдат много благодарни на Йехова, че им осигурявал храна. Това щяло да бъде проява на положителна нагласа. Вместо това израилтяните си спомняли голямото разнообразие от храна в Египет и се оплаквали, че манната не била привлекателна. Каква отрицателна нагласа! — Числа 11:4–6.
2 Нагласата на един християнин днес може по подобен начин да направи така, че нещата да изглеждат светли или мрачни. Без правилна нагласа християнинът лесно може да загуби радостта си, а това е сериозно, защото, както казал Неемия: „Да се радвате в Господа, е вашата сила.“ (Неемия 8:10) Една положителна, щастлива нагласа ни помага да продължаваме да бъдем радостни и допринася за мира и единството в сбора. — Римляни 15:13; Филипяни 1:25.
3. Как положителната нагласа помогнала на Йеремия във време на трудности?
3 Въпреки че живял в трудно време, Йеремия проявил правилна нагласа. Дори когато станал свидетел на ужасните неща при падането на Йерусалим през 607 г. пр.н.е., той видял положителни аспекти в тях. Йехова нямало да забрави Израил и народът щял да оцелее. В книгата Плачът на Йеремия пророкът писал: „По милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.“ (Плачът на Йеремия 3:22, 23) Служителите на Йехова в миналото са се стремели да проявяват и запазват положителна, дори радостна нагласа в изключително трудни условия. — 2 Коринтяни 7:4; 1 Солунци 1:6; Яков 1:2.
4. Каква нагласа поддържал Исус, и как тя му помогнала?
4 Шестстотин години след Йеремия Исус бил подпомогнат да издържи чрез своята положителна нагласа. В Библията четем: „Заради предстоящата Нему радост, [Исус] издържа кръст [мъченически стълб — NW], като презря срама и седна отдясно на Божия престол.“ (Евреи 12:2) С каквото и противопоставяне и преследване да се сблъскал Исус — дори болката на мъченическия стълб, — той се съсредоточавал върху „предстоящата Нему радост“. Тази радост била привилегията да реабилитира върховенството на Йехова и да освети името му, както и перспективата в бъдеще да донесе големи благословии на послушното човечество.
Придобий чакаща нагласа
5. В каква типична ситуация чакащата нагласа ще ни помогне да имаме правилен възглед за нещата?
5 Ако развиваме умствена нагласа, подобна на Исусовата, ние няма да изгубим радостта от Йехова, дори ако нещата не винаги стават както и когато очакваме. Пророк Михей казал: „Ще погледна към Господа, ще чакам [проявя чакаща нагласа спрямо — NW] Бога на спасението си.“ (Михей 7:7; Плачът на Йеремия 3:21, NW) И ние можем да проявяваме чакаща нагласа. Как? По много начини. Първо, може би мислим, че някой брат с авторитет постъпва погрешно и че е необходимо незабавно да бъде поправен. Чакащата нагласа ще ни помогне да обмислим следното: ‘Дали той наистина сгреши, или се заблуждавам? Ако братът е сгрешил, дали е възможно Йехова да позволява това, защото мисли, че човекът ще се поправи и няма да бъдат необходими решителни коригиращи мерки?’
6. Как чакащата нагласа ще помогне на някой, който се бори с личен проблем?
6 Може да е необходима чакаща нагласа, ако ни тревожи личен проблем или се борим с някаква слабост. Да предположим, че молим Йехова за помощ, но проблемът продължава. Тогава какво? Трябва да правим всичко, което е по силите ни, за да разрешим проблема и да имаме вяра в думите на Исус: „Продължавайте да искате, и ще ви се даде; продължавайте да търсите, и ще намерите; продължавайте да чукате, и ще ви се отвори.“ (Лука 11:9, NW) Продължавай да се молиш и чакай Йехова. В подходящото време Йехова ще отговори по свой начин на молитвите ти. — 1 Солунци 5:17.
7. По какъв начин чакащата нагласа помага на нашия възглед относно по–ясното разбиране на Библията?
7 С изпълнението на библейските пророчества ние разбираме по–ясно Писанията. Но понякога може да мислим, че получаваме дадено обяснение прекалено късно. Дали сме готови да чакаме, ако то не идва, когато искаме? Спомни си, че Йехова сметнал за подходящо да разкрие „Христовата тайна“ след период от почти 4000 години. (Ефесяни 3:3–6) Следователно дали имаме причина да бъдем нетърпеливи? Дали се съмняваме, че „верният и разумен роб“ е назначен, за да дава на народа на Йехова „храна навреме“? (Матей 24:45, NW) Защо да губим радостта от Бога, поради това, че не всичко е напълно разбрано? Помни, че Йехова решава кога и как да разкрива своите ‘намерения’. — Амос 3:7.
8. Как търпението на Йехова се е оказало от полза за много хора?
8 Някои Свидетели може да са обезсърчени, защото мислят, че след много години на вярна служба няма да са живи, за да видят ‘великия и страшен ден на Йехова’. (Йоил 2:30, 31) Но те могат да бъдат насърчени, като гледат на нещата от положителната им страна. Петър съветва: „Считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение.“ (2 Петър 3:15) Търпението на Йехова позволява на още милиони хора с правилна нагласа на сърцето да научат истината. Нима това не е чудесно? А и колкото по–дълго Йехова проявява търпение, толкова повече време имаме да ‘продължаваме да изработваме спасението си със страх и треперене’. — Филипяни 2:12, NW; 2 Петър 3:11, 12.
9. Как чакащата нагласа ще ни помогне да издържим в своите обстоятелства, ако сме ограничени в онова, което можем да направим в службата на Йехова?
9 Чакащата нагласа ни помага да не се обезсърчаваме, когато в службата за Царството изпитваме трудности поради противопоставяне, болест, напреднала възраст или друг проблем. Йехова очаква от нас да му служим от цяло сърце. (Римляни 12:1) Но нито божият Син, ‘изпитващ съжаление към нищия и към бедния’, нито Йехова изискват от нас повече от онова, което сме в състояние да направим. (Псалм 72:13, NW) Следователно ние сме насърчени да правим каквото можем, като чакаме търпеливо докато обстоятелствата се променят — или в тази, или в бъдещата система на нещата. Помни: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.“ — Евреи 6:10.
10. Каква безбожна черта ще избегне човек с чакаща нагласа? Обясни.
10 Чакащата нагласа ни помага и да избягваме самонадеяността. Някои хора, които станали отстъпници, не искали да чакат. Те може би са мислели, че са били необходими промени или в разбирането на Библията, или по организационни въпроси. Но те не признавали това, че духът на Йехова ръководи ‘верния и разумен слуга’ да прави промени в определеното от Него време, а не когато ние мислим, че е необходимо това. И всяка промяна трябва да бъде в хармония с волята на Йехова, а не с нашите лични идеи. Отстъпниците допускат самонадеяната нагласа да изкриви мисленето им и да ги спъне. Но ако бяха придобили умствената нагласа на Христос, те биха могли да запазят радостта си и да останат в народа на Йехова. — Филипяни 2:5–8, NW.
11. Как можем максимално да използуваме времето, прекарано в чакане, следвайки примера на верните пророци и ангелите?
11 Разбира се, проявяването на чакаща нагласа не означава да бъдем лениви или неактивни. Ние имаме много работа. Например, трябва да бъдем заети с лично изучаване на Библията и така да проявяваме същия искрен интерес към духовните неща, който проявявали верните пророци и дори ангелите. Говорейки за този интерес, Петър казал: „За това спасение претърсиха и изследваха пророците ... [В тези неща] и самите ангели желаят да надникнат.“ (1 Петър 1:10–12) Не само личното изучаване, но и редовното посещаване на събранията и молитвата са изключително важни. (Яков 4:8) Хората, които се грижат за духовните си потребности, като редовно поемат духовна храна и се събират със събратя християни, показват, че са възприели Христовата умствена нагласа. — Матей 5:3, NW.
Развивай реалистичен възглед
12. (а) Каква независимост търсели Адам и Ева? (б) До какво довело това, че човечеството последвало линията на поведение на Адам и Ева?
12 Когато Бог създал първата човешка двойка, той си запазил правото да определя стандартите за правилно и погрешно. (Битие 2:16, 17) Адам и Ева искали да бъдат независими от божието ръководство и това довело до света, който виждаме днес около себе си. Апостол Павел казал: „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Шестте хиляди години човешка история от времето на Адам доказват колко са верни думите на Йеремия: „Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Да признаем, че думите на Йеремия са истина, не е пораженческа нагласа. Това е реалистично. То обяснява всички тези дълги векове, през които ‘човек е властвувал над човека за негова повреда’, защото хората управляват независимо от Бога. — Еклисиаст 8:9.
13. Какъв реалистичен възглед имат Свидетелите на Йехова относно това, което могат да постигнат хората?
13 С оглед на положението на човечеството Свидетелите на Йехова разбират, че има граница на онова, което може да бъде постигнато в сегашната система на нещата. Положителната нагласа може да ни помогне да запазим радостта си, но тя не е разрешение на всички проблеми. В началото на петдесетте години на двадесети век един американски свещеник издал един бестселър със заглавие The Power of Positive Thinking [„Силата на положителното мислене“]. В книгата се казва, че повечето препятствия могат да бъдат преодолени, ако гледаме на тях с положителна нагласа. Положителната нагласа наистина е нещо много хубаво. Но опитът показва, че познанието, уменията, материалните средства и редица други фактори ограничават онова, което сами можем да постигнем. А в световен мащаб проблемите са просто прекалено големи, за да могат хората успешно да ги разрешат, колкото и положително да мислят!
14. Дали Свидетелите на Йехова имат отрицателна нагласа? Обясни.
14 Поради реалистичния си възглед във връзка с това, Свидетелите на Йехова понякога биват обвинявани, че имат отрицателна нагласа. Но те по–скоро искат да кажат на хората за единствената Личност, която може трайно да подобри положението на човечеството. И в това отношение те подражават на умствената нагласа на Христос. (Римляни 15:2, NW) И са заети с това да помагат на хората да придобият добри взаимоотношения с Бога. Свидетелите знаят, че в крайна сметка това ще постигне най–голямото добро. — Матей 28:19, 20; 1 Тимотей 4:16.
15. Как дейността на Свидетелите на Йехова помага на отделните хора да станат по–добри личности?
15 Свидетелите на Йехова не пренебрегват социалните проблеми около себе си, особено опетняващите небиблейски действия. Преди един заинтересуван човек да стане Свидетел на Йехова, той прави промени, като често трябва да се пребори с неугодни на Бога пристрастяващи пороци. (1 Коринтяни 6:9–11) Така Свидетелите на Йехова помагат на хората, които откликват, да се справят с пиянството, пристрастеността към наркотици, неморалността и хазарта. Такива променени личности се учат отговорно и честно да се грижат за семействата си. (1 Тимотей 5:8) Когато хората и семействата получават такава помощ, проблемите в обществото намаляват — има по–малко наркомани, по–малко случаи на насилие в семейството и така нататък. Тъй като са граждани, подчиняващи се на законите, и понеже помагат и на другите хора да променят живота си към по–добро, Свидетелите на Йехова намаляват тежестта, която пада върху институциите, занимаващи се със социални проблеми.
16. Защо Свидетелите на Йехова не участвуват в светски реформаторски движения?
16 Дали Свидетелите на Йехова променят моралното положение в света? През изминалото десетилетие броят на активните Свидетели се увеличи от малко по–малко от 3 800 000 души на почти 6 000 000 души. Това е увеличение от около 2 200 000 души, много от които са се отказали от неправедни дейности, когато са станали християни. Животът на доста хора се е подобрил! Но това число е много малко в сравнение с прираста на населението през същия период — 875 000 000! Свидетелите на Йехова смятат за източник на радост това, че помагат на хората, които откликват, макар и да осъзнават, че малка част от човечеството ще поеме по пътя на живота. (Матей 7:13, 14) Докато чакат целосветските промени към по–добро, които само Бог може да направи, Свидетелите не участвуват в светски реформаторски движения, често възникващи с добри намерения, но завършващи с разочарование и дори с насилие. — 2 Петър 3:13.
17. Какво правел Исус, за да помогне на хората около себе си, но какво не направил?
17 Поемайки тази линия на поведение, Свидетелите на Йехова проявяват същата увереност в Йехова, каквато проявил Исус, когато бил на земята. През първи век Исус извършвал чудеса на изцеление. (Лука 6:17–19) Той дори възкресявал мъртви. (Лука 7:11–15; 8:49–56) Но Исус не премахнал проблема с болестите, нито победил окончателно врага на хората — смъртта. Той знаел, че още не било настъпило определеното от Бога време за това. С по–големите си способности на съвършен човек Исус навярно можел да направи повече неща, за да разреши сериозните политически и социални проблеми. Изглежда някои от неговите съвременници искали той да поеме властта и да направи това, но Исус отказал. В Библията четем: „Човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: ‘Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.’ И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.“ — Йоан 6:14, 15.
18. (а) Как Исус винаги проявявал чакаща нагласа? (б) Как дейността на Исус се променила от 1914 г. насам?
18 Исус не участвувал в политически или чисто социални дейности, защото знаел, че още не било дошло времето да получи царска власт и да излекува всеки човек навсякъде по земята. Дори след като се възкачил за безсмъртен духовен живот в небесата, той охотно чакал определеното от Йехова време, преди да предприеме действия. (Псалм 110:1; Деяния 2:34, 35) Но откакто е поел властта като цар на божието Царство през 1914 г., Исус излиза „побеждаващ и да победи“. (Откровение 6:2; 12:10) Колко сме радостни да се подчиняваме на неговото управление като цар, докато всички други, които твърдят, че са християни, предпочитат да останат в невежество относно библейското учение за Царството!
Дали чакането е източник на огорчение или на радост?
19. Кога чакането „разболява сърцето“, и кога е източник на радост?
19 Соломон знаел, че чакането може да бъде мъчително. Той писал: „Отлаганото очакване разболява сърцето.“ (Притчи 13:12, NW) Разбира се, ако човек има неразумни очаквания, сърцето му може да се разболее от разочарование. Но чакането на щастливи събития — като сватба, раждане на дете или нова среща с хора, които обичаме, — може да ни изпълни с предварителна радост много преди деня, когато те ще се случат. Тази радост е по–голяма, ако използуваме времето на чакане по мъдър начин, като се подготвяме за предстоящото събитие.
20. (а) Какви чудесни събития с увереност очакваме да видим? (б) Как можем да намерим радост, докато чакаме Йехова да изпълни своите цели?
20 Когато имаме пълно доверие, че очакванията ни ще бъдат изпълнени — дори да не знаем кога ще стане това, — времето на чакане няма да „разболява сърцето“ ни. Божиите верни поклонници знаят, че Хилядолетното управление на Христос е съвсем предстоящо. Те са уверени, че ще видят края на смъртта и болестите. С трепет те радостно очакват времето, когато ще приветствуват отново от смъртта милиарди хора, в това число и своите умрели близки. (Откровение 20:1–3, 6; 21:3, 4) В това време на екологична криза те се наслаждават на сигурната перспектива да видят рая на земята. (Исаия 35:1, 2, 7) Да, колко е мъдро да използуваме времето на чакане благоразумно, ‘като винаги имаме много работа в делото на Господаря’! (1 Коринтяни 15:58, NW) Продължавай да приемаш духовна храна. Изграждай още по–близки взаимоотношения с Йехова. Търси други хора, чиито сърца ги подтикват да служат на Йехова. Насърчавай събратята си християни. Възползувай се напълно от цялото онова време, което Йехова още ще отпусне. Така чакането на Йехова никога няма да „разболява сърцето“ ти. Вместо това ще го изпълва с радост!
Можеш ли да обясниш?
• Как Исус проявил чакаща нагласа?
• В какви ситуации християните се нуждаят от чакаща нагласа?
• Защо Свидетелите на Йехова се радват да чакат Йехова?
• Как можем да направим чакането на Йехова източник на радост?
[Снимки на страница 12]
Исус издържал заради радостта, която му предстояла
[Снимка на страница 13]
Дори след дълги години на служба можем да запазим радостта си
[Снимки на страница 15]
Милиони хора подобряват живота си, като стават Свидетели на Йехова