Човешкото достойнство — постижимо за всички хора

„Трябва да изградим нов, много по–добър свят — свят, в който всички зачитат неизменното право на човека да има собствено достойнство.“ (ПРЕЗИДЕНТЪТ НА САЩ, ХАРИ ТРУМАН, САН ФРАНЦИСКО, КАЛИФОРНИЯ, 25 АПРИЛ 1945 г.)

КАКТО много други хора след края на Втората световна война, президентът Хари Труман вярвал, че човек може да се поучи от миналото и да създаде „нов свят“, в който всеки ще зачита достойнството на другите. За съжаление съвременната история представя различна картина. „Неизменното право на ... собствено достойнство“ продължава да бъде потъпквано, защото в корена на проблема не стоят хората, а техният най–голям враг.

Коренът на проблема

В Библията този враг е наречен Сатана Дяволът — зло духовно създание, което от началото на човешката история поставя под въпрос правото на Бога да управлява. От момента, в който заговорил Ева в Едемската градина, до днес той се стреми да пречи на хората да служат на своя Създател. (Битие 3:1–5) Колко катастрофални били последствията за Адам и Ева в резултат на това, че послушали Дявола! Неизбежното последствие от непослушанието им спрямо Божия закон за забранения плод било това, че и двамата се ‘скрили от лицето на Йехова Бог’. Защо? Адам признал: „Уплаших се, защото съм гол; и се скрих.“ (Битие 3:8–10) Взаимоотношенията му с Бога вече не били същите, а и начинът, по който той гледал на себе си, бил различен. Адам се срамувал и повече не се чувствал удобно в присъствието на Бога.

Защо Дяволът искал да види как Адам губи самоуважението си? Защото човекът е създаден по Божия образ, а Сатана изпитва наслада, когато чрез постъпките си човек замъглява своето отражение на Божията слава. (Битие 1:27; Римляни 3:23) Това ни помага да разберем защо унижението изпълва цялата човешка история. Като „бог на тази система“, Сатана прокарва тази нагласа през „времето, когато човек властвува над човека за негова повреда“. (2 Коринтяни 4:4; Еклисиаст 8:9; 1 Йоан 5:19) Означава ли това, че правилното отношение към човешкото достойнство е изгубено завинаги?

Йехова зачита достойнството на своето творение

Нека отново обърнем внимание на условията в градината Едем, преди Адам и Ева да съгрешат. Те разполагали с храна в изобилие и имали удовлетворяваща работа. Пред тях и потомците им съществувала възможността да живеят вечно, в съвършено здраве. (Битие 1:28) От всеки аспект на живота им се виждало, че Бог има любеща, достойна цел за човечеството.

Дали възгледът на Йехова за човешкото достойнство се променил, след като Адам и Ева съгрешили? Съвсем не. Бог проявил разбиране към тях относно срама, който изпитвали поради това, че били голи. Той любещо им осигурил „кожени дрехи“, които да заменят смокиновите листа, които си били съшили. (Битие 3:7, 21) Вместо да ги остави да се срамуват, Бог се отнесъл към Адам и Ева с достойнство.

По–късно, при взаимоотношенията си с народа Израил, Йехова проявявал състрадание към сираците, вдовиците и чужденците — членове на обществото, които най–често били обект на лошо отношение. (Псалм 72:13) Например, когато събирали житната реколта или плодовете на маслиновите дървета и лозята, на израилтяните било заповядано да не се връщат обратно, за да събират остатъците. Вместо това Бог наредил останалото от реколтата да „бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата“. (Второзаконие 24:19–21) Когато били прилагани, тези закони премахвали нуждата от просене и предоставяли дори на най–бедните възможността да изкарват прехраната си по достоен начин.

Исус зачитал достойнството на другите

Докато бил на земята, Божият син, Исус Христос, зачитал достойнството на другите. Например, когато бил в Галилея към него се приближил човек с тежка форма на проказа. Според Моисеевия закон, за да не зарази другите, прокаженият трябвало да вика: „Нечист! Нечист!“ (Левит 13:45) Този човек обаче, не постъпил така, когато се приближил към Исус. Вместо това той паднал по очи и го помолил: „Господарю, само ако поискаш, можеш да ме очистиш.“ (Лука 5:12) Какво направил Исус? Той не порицал човека заради това, че нарушил Закона, нито го пренебрегнал. Исус се отнесъл достойно с прокажения, като го докоснал и му казал: „Искам. Бъди очистен.“ (Лука 5:13)

При други ситуации Исус вече бил показал, че може да лекува без физически контакт — в някои случаи дори от разстояние. Но този път той решил да докосне човека. (Матей 15:21–28; Марко 10:51, 52; Лука 7:1–10) Тъй като бил „целият обхванат от проказа“, най–вероятно този човек не бил докосван от никого в продължение на години. Колко укрепващо трябва да е било за него отново да усети допира на друг човек! Прокаженият мъж несъмнено дошъл при Исус единствено с надеждата да бъде излекуван от болестта си. Но начинът, по който Исус му помогнал, навярно допринесъл за възстановяването на още нещо — достойнството на този човек. Дали е реалистично да смятаме, че в съвременното общество може да съществува подобна загриженост за достойнството на другите? Ако това е възможно, по какъв начин се проявява тя?

Правило, което придава достойнство

Исус казал нещо, което мнозина смятат за най–известния съвет относно човешките взаимоотношения: „Тогава както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Матей 7:12) Златното правило, както често биват наричани тези думи, подтиква човек да проявява уважение към другите, като се надява, че и те ще му отвърнат със същото.

Историята показва, че прилагането на това правило не е толкова лесно — твърде често се наблюдава точно обратното. „Всъщност ми харесваше да унижавам другите — казва един мъж, когото ще наречем Харолд. — Само с няколко думи можех да смутя хората, да ги притесня и дори да ги накарам да заплачат.“ Но с Харолд станало нещо, което променило отношението му към другите. „Започнаха да ме посещават Свидетели на Йехова. Връщайки се назад, се срамувам от някои неща, които съм им казвал, както и от начина, по който понякога съм се отнасял с тях. Но те не се отказаха нито за миг, и малко по малко библейските истини докоснаха сърцето ми и ме подтикнаха да се променя.“ Днес Харолд служи като старейшина в християнския сбор.

Случаят на Харолд е ярко доказателство за това, че „словото на Бога е живо и оказва силно въздействие, и е по–остро от двуостър меч, проникващ и разделящ душата и духа, ставите и костния им мозък, и може да разкрие мислите и стремежите на сърцето“. (Евреи 4:12) Божието Слово има силата да докосне сърцето на човек и да промени мисленето и поведението му. Тази промяна е основата на това да зачитаме достойнството на другите — да изпитваме искреното желание да помагаме, вместо да нараняваме, да почитаме, вместо да унижаваме. (Деяния 20:35; Римляни 12:10)

Истинското достойнство ще бъде възстановено

Именно това желание подтиква Свидетелите на Йехова да споделят с другите чудесната надежда от Библията. (Деяния 5:42) Няма по–добър начин да проявяваме уважение и да зачитаме достойнството на другите от това да споделяме с тях „добрата новина за нещо по–добро“. (Исаия 52:7, НС) Изразът „нещо по–добро“ включва обличането на „новата личност“, което от своя страна умъртвява ‘вредното желание’ да унижаваме другите. (Колосяни 3:5–10) В него се включва също и целта на Йехова скоро да премахне условията и нагласите, които потъпкват човешкото достойнство, както и техния източник, Сатана Дявола. (Даниил 2:44; Матей 6:9, 10; Откровение 20:1, 2, 10) Само тогава, когато земята „се изпълни със знание за Господа“, достойнството на всички хора ще бъде зачитано. (Исаия 11:9)

Каним те да научиш повече за тази чудесна надежда. Като общуваш със Свидетелите на Йехова, сам ще се убедиш, че прилагането на библейските принципи придава достойнство на другите. Освен това ще можеш да научиш, че Божието Царство скоро ще установи един ‘нов и много по–добър свят’. Свят, в който „неизменното право на човек да има собствено достойнство“ ще бъде факт, който никога повече няма да бъде пренебрегван.

[Блок/Снимка на страница 6]

Оставайки лоялни, те запазили достойнството си

По време на Втората световна война над 2000 Свидетели на Йехова били изпратени в нацистките концентрационни лагери заради вярата си. Относно забележителния начин, по който те проявявали своята лоялност, Гема ла Гуардия Глук, бивша концлагеристка в Равенсбрюк, пише следното в своята книга „Моята история“: „От Гестапо беше съобщено, че всеки Изследовател на Библията, който се откаже от вярата си и подпише заявление в потвърждение на това, ще бъде освободен и повече няма да бъде преследван.“ За онези, които отказали да подпишат заявлението, тя казва: „Те предпочетоха да продължат да страдат и търпеливо да чакат деня на освобождението.“ Защо Свидетелите заели такава позиция? Магдалена, спомената в началото на предходната статия, която сега е на повече от 80 години, обяснява: „За нас беше по–важно да останем верни на Йехова, отколкото на всяка цена да останем живи. За да запазим достойнството си, трябваше да останем лоялни.“a

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 5]

Исус зачитал достойнството на хората, които лекувал

[Снимка на страница 7]

Свидетелите на Йехова зачитат достойнството на другите, като споделят с тях „добрата новина за нещо по–добро“