Жертви, които били угодни на Бога

„Всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви.“ — ЕВРЕИ 8:3.

 1. Защо хората изпитват потребност да се обръщат към Бога?

„ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО е нещо толкова ‘естествено’ за човека, колкото е и молитвата; първото показва какво мисли той за себе си, а второто — какво изпитва към Бога“ — пише библейският историк Алфред Едершайм. Откакто навлязъл в света, грехът носи мъката на вината, отчуждаването от Бога и безпомощността. Необходимо е да бъдем освободени от тези чувства. Разбираемо е, че когато се окажат в такова отчайващо състояние, хората изпитват потребност да се обърнат към Бога за помощ. — Римляни 5:12.

 2. Кои разкази за приноси в миналото се намират в Библията?

² Първият библейски разказ за приноси, направени на Бога, е свързан с Каин и Авел. В Библията четем: „След време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му.“ (Битие 4:3, 4) След това разбираме, че Ной, който бил запазен от Бога през големия Потоп, унищожил злото поколение по онова време, бил подтикнат ‘да принесе всеизгаряния на олтара’ на Йехова. (Битие 8:20) На няколко пъти божият верен служител и приятел Авраам, подтикнат от обещанията и благословиите на Бога, ‘издигал олтар и призовавал името на Йехова’. (Битие 12:8; 13:3, 4, 18) След време Авраам се изправил пред най–голямото изпитание на своята вяра, когато Йехова му казал да принесе сина си Исаак като всеизгаряне. (Битие 22:1–14) Както ще разберем по–нататък, макар и кратки, тези случки хвърлят голяма светлина относно жертвоприношенията.

 3. Каква роля играят жертвоприношенията в поклонението?

³ От тези и от други библейски разкази става ясно, че принасянето на някакъв вид жертва било основна част от поклонението, много преди Йехова да даде специални закони във връзка с приносите. В хармония с това един справочник определя думата „жертвоприношение“ като „религиозна церемония, при която бива принасяно нещо на божеството, за да бъде установена, поддържана или възобновена благоприятна позиция на човека спрямо святата уредба“. Но това повдига някои важни въпроси, на които си заслужава да обърнем сериозно внимание: Защо са необходими жертви в поклонението? Какви жертви приема Бог? И какво значение имат жертвите от древността за нас днес?

Защо са необходими жертви?

 4. Какъв бил резултатът от това, че Адам и Ева извършили грях?

⁴ Адам извършил своя грях съзнателно. Това, че взел плода на дървото за познаване на доброто и злото и ял от него, било преднамерен акт на непослушание. Наказанието за непокорното действие било смърт, както Бог ясно бил казал: „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17) Накрая Адам и Ева получили заплатата за греха — смъртта. — Битие 3:19; 5:3–5.

 5. Защо Йехова взел мерки в полза на Адамовите потомци, и какво направил Той за тях?

⁵ А какво щяло да стане с потомците на Адам? Тъй като наследили греха и несъвършенството от Адам, те също са подчинени на отчуждението от Бога, безнадеждността и смъртта, както било и при първата човешка двойка. (Римляни 5:14) Но Йехова не е Бог само на справедливостта и силата, а преди всичко на любовта. (1 Йоан 4:8, 16) Затова той взел мерки да поправи грешката. След като казва, че „заплатата на греха е смърт“, Библията продължава с това, че „Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“. — Римляни 6:23.

 6. Каква е волята на Йехова относно вредите, нанесени от греха на Адам?

⁶ За да даде този дар, Йехова Бог след време осигурил нещо, което да покрие онова, което Адам загубил, когато извършил грях. На еврейски език думата кафа̀р първоначално вероятно означавала „да покрия“, или може би „да залича“, а бива превеждана и с „откупване“a. С други думи, Йехова осигурил подходящо средство, за да покрие греха на Адам и да заличи последвалите вреди, за да могат онези, които отговарят на изискванията за получаването на този дар, да бъдат освободени от осъждането на греха и смъртта. — Римляни 8:21.

 7. (а) Каква надежда била осигурена посредством божията присъда над Сатан? (б) Каква цена трябвало да бъде платена, за да може човечеството да бъде освободено от греха и смъртта?

⁷ Надеждата да бъдем освободени от робството на греха и смъртта била спомената веднага, след като двамата от първата човешка двойка извършили грях. Произнасяйки присъдата си срещу Сатан, който бил представен от змията, Йехова казал: „И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15, „Цариградско издание“, 1871 г.) Посредством това пророческо изказване бил даден лъч надежда на всички, които щели да вярват в обещанието. Но за освобождението трябвало да бъде платена цена. Обещаното Семе нямало просто да дойде и да унищожи Сатан; то трябвало да бъде наранено в петата, с други думи — трябвало да умре, макар и не за дълго.

 8. (а) Как Каин се оказал истинско разочарование? (б) Защо жертвата на Авел била приемлива в божиите очи?

⁸ Несъмнено Адам и Ева размишлявали много относно това кой е обещаното Семе. Когато родила първия си син Каин, Ева казала: „С помощта на Господа придобих човек.“ (Битие 4:1) Дали тя си мислела, че навярно нейният син щял да бъде Семето? Независимо от това какво смятала тя, Каин, както и приносът му, се оказали истинско разочарование. От друга страна неговият брат Авел проявил вяра в божието обещание и бил подтикнат да принесе в жертва на Йехова няколко първородни от стадото си. В Библията четем: „С вяра Авел принесе Богу жертва по–добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен.“ — Евреи 11:4.

 9. (а) В какво вярвал Авел, и как показал това? (б) Каква цел постигнал приносът на Авел?

⁹ Вярата на Авел не била просто вяра в Бога изобщо, каквато сигурно имал и Каин. Но Авел вярвал в божието обещание за едно Семе, което щяло да спаси верните хора. На него не било разкрито как щяло да стане това, но божието обещание показвало на Авел, че някой трябвало да бъде наранен в петата. Да, той очевидно стигнал до заключението, че трябва да бъде пролята кръв — основната идея на жертвоприношението. Авел принесъл на Източника на живота дар, състоящ се от живот и кръв, вероятно в знак на това, че силно желаел и очаквал изпълнението на обещанието на Йехова. Тази проява на вяра направила жертвата на Авел угодна на Йехова и в един малък мащаб показала същността на приноса — средство, чрез което грешните хора могат да се обърнат към Бога, за да получат неговото благоволение. — Битие 4:4; Евреи 11:1, 6.

10. Как това, че Йехова поискал от Авраам да принесе Исаак, изяснило колко е важна жертвата?

¹⁰ Колко е голямо значението на жертвата станало ясно по ярък начин, когато Йехова наредил на Авраам да принесе сина си Исаак като всеизгаряне. Макар и не буквално принесена, тази жертва послужила като предобраз на онова, което след време щял да направи Йехова — да принесе своя единороден Син в най–голямата жертва, правена някога, за да постигне волята си относно човечеството. (Йоан 3:16) Посредством жертвите и всеизгарянията, постановени в Моисеевия закон, Йехова дал пророчески образци, за да научи своите избрани хора какво трябва да правят, за да бъдат простени греховете им и да заздравят надеждата си за спасение. Какво можем да научим от тях?

Жертви, които Бог приема

11. Какви два вида приноси правел първосвещеникът в Израил, и с каква цел?

¹¹ „Всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви“ — казва апостол Павел. (Евреи 8:3) Обърни внимание, че Павел разделя приносите, правени от първосвещеника в древния Израил, на два вида — „дарове“ и „жертви“, или ‘жертви за грях’. (Евреи 5:1) Хората обикновено принасят дарове, за да изразят чувствата и благодарността си, както и за да започнат приятелство, да получат благоволение, или одобрение. (Битие 32:20; Притчи 18:16) По подобен начин на много от приносите, постановени от Закона, може да се гледа като на „дарове“b, направени за Бога, за да бъде получено неговото одобрение и благоволение. Ако бил престъпен Законът, било изисквано обезщетение посредством принасяне на ‘жертви за грях’. В Петокнижието, особено в книгите Изход, Левит и Числа, се намира обширна информация относно различните видове жертви и приноси. За нас може да бъде истинско предизвикателство да разберем и запомним всички подробности, но си заслужава да обърнем внимание на някои основни мисли във връзка с приносите.

12. Къде в Библията можем да открием преглед на видовете жертви или приноси, изисквани от Закона?

¹² Може би ни е направило впечатление, че в Левит, глави 1 до 7, са описани поотделно пет основни вида приноси — всеизгаряния, хлебен [зърнен — NW] принос, примирителна жертва [жертва на общението — NW], принос за грях и принос за престъпление [принос за вина — NW], — въпреки че някои от тях всъщност били принасяни едновременно. Прави впечатление също, че в тези глави приносите са описани по два пъти, от различни гледни точки — първо в Левит 1:2 до 6:7 е описано какво трябвало да бъде принасяно на олтара, и после в Левит 6:8 до 7:36 са посочени частите, които били отделяни за свещениците, и частите, оставяни за човека, който принасял жертвата. По–нататък в Числа, глави 28 и 29, откриваме нещо като подробно разписание за това какво трябвало да бъде принасяно всеки ден, ежеседмично, всеки месец и на годишните празници.

13. Опиши приносите, правени доброволно като дар на Бога.

¹³ Сред приносите, които били правени доброволно като дарове на Бога или като обръщане към него, за да бъде получено благоволението му, били всеизгарянията, зърнените приноси и жертвите на общението. Някои учени твърдят, че еврейският израз за „всеизгаряне“ означава „принос на издигане“ или „издигащ се принос“. Това е подходящо, защото при всеизгарянето заколеното животно било изгаряно на олтара, а благоуханието, или приятната миризма, се издигало в небето към Бога. Всеизгарянето се отличавало по това, че след като животинската кръв била поръсена около олтара, цялото животно било принасяно на Бога. Свещениците ‘изгаряли всичко на олтара, като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна на Йехова’. — Левит 1:3, 4, 9; Битие 8:21.

14. Как бил принасян зърненият принос?

¹⁴ Зърненият принос е описан в Левит, глава 2. Той бил доброволен принос, състоящ се от чисто брашно, обикновено навлажнено с мазнина, към което било прибавяно ароматично вещество, наречено ливан. „Свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу.“ (Левит 2:2) Ливанът бил една от съставките на свещеното благоухание, изгаряно на олтара за благоухание в скинията и в храма. (Изход 30:34–36, NW) Навярно цар Давид имал предвид това, когато казал: „Нека молитвата ми бъде приготвена като благоухание пред теб и молитвеното въздигане на дланите ми като вечерен зърнен принос.“ — Псалм 141:2, NW.

15. С каква цел била принасяна жертвата на общението?

¹⁵ Друг доброволен принос била жертвата на общението, описана в Левит, глава 3. Названието ѝ може да бъде преведено също като „жертва на мирен принос“. На еврейски думата „мир“ означава много повече, отколкото просто липса на война или безредици. „В Библията тя означава това, а също и състояние на мир или мирни отношения с Бога, благополучие, радост и щастие“ — се казва в книгата Studies in the Mosaic Institutions [„Изследвания върху традиционните институции от Моисеевия закон“]. Следователно жертвите на общението не били принасяни, за да бъде осигурен мир с Бога, сякаш за негово умилостивение, а за да бъде показана признателност или да бъде отпразнувано благословеното състояние на мир с Бога, на което се радвали хората, които били одобрени от него. След като кръвта и тлъстината били принесени на Йехова, свещениците и човекът, принасящ жертвата, яли от нея. (Левит 3:17; 7:16–21; 19:5–8) По този прекрасен символичен начин онзи, който принасял жертвата, свещениците и Йехова Бог сядали на една трапеза заедно, като така показвали, че имат мирни взаимоотношения помежду си.

16. (а) С каква цел били принасяни приносът за грях и приносът за вина? (б) По какво се различават те от всеизгарянето?

¹⁶ Приносът за грях и приносът за вина били принасяни, за да бъде искана прошка на греховете или да бъде изкупено някакво нарушение на Закона. Въпреки че при тези жертви също имало изгаряне на олтара, те се различавали от всеизгарянето по това, че на Бога не било принасяно цялото животно, а само тлъстината и определени негови части. Останалото било унищожавано извън стана, а понякога го изяждали свещениците. Това е важна разлика. Всеизгарянето било представяно като дар за Бога, за да може човек да се обърне към Него, затова било принасяно на Йехова напълно и изцяло. Интересно е, че всеизгарянето обикновено било предхождано от принос за грях или от принос за вина, което показвало, че за да може Бог да приеме дара на съгрешилия, било необходимо да прости греховете му. — Левит 8:14, 18; 9:2, 3; 16:3, 5.

17, 18. За какво бил правен приносът за грях, и каква била целта на приноса за вина?

¹⁷ Приносът за грях бил приеман единствено за неумишлен грях против Закона, извършен поради слабост на плътта. ‘Ако някой извършел грях от незнание, като направел нещо, което Йехова бил заповядал да не се прави’, съгрешилият трябвало да принесе принос за грях според общественото си положение, или позиция. (Левит 4:2, 3, 22, 27) Но неразкайващите се грешници били убивани; за тях нямало жертви. — Изход 21:12–15; Левит 17:10; 20:2, 6, 10; Числа 15:30; Евреи 2:2.

¹⁸ Значението и целта на приноса за вина са изяснени в Левит, глави 5 и 6. Човек можел да извърши неумишлен грях. Но независимо от това, че грехът бил неумишлен, човекът можел да носи вина спрямо правата на някой свой събрат или на Йехова Бог, и трябвало да има обезщетение или възмездие за грешката. Тези грехове били няколко вида. Имало лични грехове (5:2–6), грехове спрямо „посветените Господу вещи“ (5:14–16) и някои не съвсем неволни грехове, произлизащи от погрешни желания или слабости на плътта (6:1–3). Освен че трябвало да изповяда греха си, прегрешилият бил длъжен да компенсира щетите и след това да направи принос за вина пред Йехова. — Левит 6:4–7.

Нещо по–добро в бъдеще

19. Защо израилтяните не получили божието благоволение, въпреки че притежавали Закона и принасяли жертви?

¹⁹ Моисеевият закон, изпълнен с много жертви и приноси, бил даден на израилтяните, за да могат да се обръщат към Бога и да придобият и запазят неговото благоволение и благословии, докато не дойдело обещаното Семе. Апостол Павел, юдей по рождение, казал следното: „Законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.“ (Галатяни 3:24) За съжаление народът на Израил не откликнал на това настойничество, а потъпкал тази привилегия. Затова Йехова намразил многобройните им жертви и казал: „Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от юнци, или от агнета, или от едри козли.“ — Исаия 1:11.

20. Какво се случило със Закона и неговите жертви през 70 г. от н.е.?

²⁰ През 70 г. от н.е. юдейската система на нещата, нейният храм и свещеничеството били унищожени. След това не било възможно да бъдат принасяни жертвите, постановени от Закона. Дали това означава, че щом са били съществена част от Закона, жертвите нямат значение за поклонниците на Бога днес? Това ще бъде разгледано в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Какво карало верните мъже в древността да принасят жертви на Йехова?

• Защо били необходими жертвите?

• Какви основни видове жертви били принасяни под Закона, и каква била целта им?

• Каква била главната цел на Закона и на неговите жертви, според Павел?

[Снимка на страница 14]

Бог харесал жертвата на Авел, защото тя показвала вяра в обещанието на Йехова

[Снимка на страница 15]

Дали разбираш колко е важна тази сцена?