Библейска книга номер 31 — Авдия

Писател: Авдия

Завършена: ок. 607 г. пр.н.е.

САМО в 21 стиха книгата Авдия, най–кратката книга от Еврейските писания, известява Божията присъда, довела до края на един народ, и в същото време предсказва крайната победа на Царството на Бога. Встъпителните думи просто казват: „Видение на Авдѝя.“ (СИ) Не е казано кога и къде бил роден той, от кое племе бил, няма подробности за живота му. Става ясно, че личността на пророка не е от значение, важно е посланието му, и то с основание, защото както заявил самият Авдия, то е ‘известие от Господ Йехова’.

² Известието се съсредоточава главно върху Едом. Страната на едомците, известна още като планината Сиир, се простира южно от Мъртво море покрай Арава и е с разнообразен релеф, състоящ се от високи планини и дълбоки клисури. На места планинската верига източно от Арава достига 1700 метра височина. Районът на Теман бил известен с мъдростта и смелостта на жителите си. С природната си защитеност географските особености на страната Едом допринасяли за това жителите ѝ да се чувстват в безопасност и да са изпълнени с високомерие.a

³ Едомците били потомци на Исав, братът на Яков. Името на Яков било променено на Израил, така че едомците били близки роднини на израилтяните, толкова близки, че дори били смятани за ‘братя’. (Втор. 23:7) Но поведението на Едом изобщо не било братско. Малко преди израилтяните да влязат в Обетованата земя, Моисей изпратил при царя на Едом хора, които да поискат разрешение израилтяните да преминат мирно през страната му, но проявявайки враждебност, едомците безмилостно отказали това и дори подкрепили отказа си с проява на сила. (Чис. 20:14–21) Макар че били покорени от Давид, по–късно, в дните на Йосафат, те направили заговор с амонците и моавците срещу Юда, разбунтували се срещу сина на Йосафат, цар Йорам, взели израилски пленници от Газа и Тир и нападнали Юда в дните на цар Ахаз, за да вземат още повече пленници. (2 Лет. 20:1, 2, 22, 23; 4 Царе 8:20–22; Ам. 1:6, 9; 2 Лет. 28:17)

⁴ Враждебността им достигнала върха си през 607 г. пр.н.е., когато Йерусалим бил опустошен от вавилонските пълчища. Едомците не само наблюдавали одобрително това опустошение, но и насърчавали завоевателите да го извършат докрай. Те викали: „Съсипете, съсипете го до основата му!“ (Пс. 137:7) Когато за плячката бил хвърлян жребий, те участвали в разпределянето на заграбеното, а когато юдейски бежанци се опитвали да се измъкнат от страната, едомците препречвали пътищата и ги предавали в ръцете на врага. Явно именно това насилие по време на унищожението на Йерусалим е основанието за осъдителната присъда, изречена от Авдия, и несъмнено тя била записана по времето, когато ужасните дела на едомците все още били пресни в паметта на хората. (Авд. 11, 14) Тъй като самият Едом явно бил завладян и ограбен от Навуходоносор в рамките на пет години след унищожението на Йерусалим, книгата трябва да е била написана преди това, като 607 г. пр.н.е. е приемана за най–вероятната година на написването ѝ.

⁵ Пророчеството на Авдия срещу Едом било изпълнено изцяло! Достигайки връхната си точка, то казва: „Исавовият дом [ще бъде] като слама; и те ще я запалят и ще изгорят, тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; защото Господ изговори това.“ (18 стих) Едомците живели чрез меч и загинали от меч, като не останала нито следа от потомците им. Така че повествованието се оказало истинно и достоверно. Авдия притежавал всички белези на истински пророк — той говорел от името на Йехова, пророчеството му прославяло Йехова и се изпълнило точно, както показват последвалите исторически събития. Съвсем подходящо неговото име означава „служител на Йехова“.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁰ Потвърждавайки колко е сигурно изпълнението на това послание на присъда срещу Едом, Йехова вложил в устата на други пророци подобни присъди. Забележителни са изказванията, записани в Йоил 3:19, Амос 1:11, 12, Исаия 34:5–7, Йеремия 49:7–22, Езекиил 25:12–14 и 35:2–15. По–ранните изказвания явно се отнасят за враждебните дела, извършени в миналото, докато по–късните очевидно са обвинения срещу Едом заради споменатото от Авдия ужасяващо поведение на едомците по времето, когато Вавилон завзел Йерусалим. Вярата ни в пророческата сила на Йехова ще бъде укрепена, като изследваме как предсказаните бедствия сполетели Едом. Това ще засили и доверието ни в Йехова като Бог, който винаги изпълнява заявената си цел. (Иса. 46:9–11)

¹¹ Авдия предсказал, че ‘съюзените с Едом мъже’, онези, които били „в мир с“ него, ще са онези, които ще го победят. (Авд. 7) Мирът между вавилонците и Едом не продължил много. През шести век пр.н.е. вавилонските войски под управлението на Набонид превзели Едом.b Въпреки това, сто години след нашествието на Набонид в страната, самоуверените едомци продължавали да се надяват да си възвърнат силата и относно това в Малахия 1:4, СИ, се казва: „Ако Едом каже: ние сме разорени, но ще възстановим разрушеното, то Господ Саваот казва: те ще построят, пък Аз ще разруша.“ Въпреки усилията на Едом да се възстанови, към четвърти век пр.н.е. в страната вече трайно се били заселили набатейците. Изгонени от страната си, едомците живели известно време в южната част на Юдея, която започнала да се нарича Идумея. Те никога не успели да си върнат страната Сиир.

¹² Според Йосиф Флавий през втори век пр.н.е. останалите едомци били покорени от юдейския цар Йоан Хиркан I били принудени да се обрежат и постепенно били претопени в юдейските области под властта на юдейски управител. След като римляните разрушили Йерусалим през 70 г. от н.е., името на едомците изчезнало от историческите хроники.c Станало това, което Авдия предсказал: „Ще бъдеш изтребен за всегда, ... никой няма да остане от Исавовия дом.“ (Авд. 10, 18)

¹³ За разлика от опустошението, което понесли едомците, юдеите били възстановени в родината си през 537 г. пр.н.е. под управлението на Зоровавел и там построили отново храма в Йерусалим и се заселили трайно в страната.

¹⁴ Колко е ясно, че гордостта и самоувереността водят до беда! Нека участта на Едом бъде предупреждение за всички, които горделиво се възвеличават и коравосърдечно злорадстват относно трудностите, връхлитащи служителите на Бога. Нека те признаят, както признал Авдия, че „царството ще бъде на Господа“. Онези, които воюват срещу Йехова и неговия народ, ще бъдат напълно унищожени до безпределни времена, но могъщото Царство на Йехова и самият той като вечен Цар ще останат възвеличени завинаги! (21 стих)

[Бележки под линия]