Плодовете на добрата земя

БИБЛИЯТА описва земята на Израил като земя на хълмове и долини, крайбрежни равнини и възвишения, реки и потоци. Благодарение на огромното разнообразие от почви и климатични области, от изгаряща пустиня на юг до заснежени планински върхове на север, тази земя ражда забележително разнообразие от плодове. За да засили очакванията на израилтяните за ‘добрата земя’, в която щели да живеят, Моисей я описал като „земя, богата на жито и ечемик, на лози, смокини и нарове, ... сочни маслини и мед“, като така споменал по име седем от плодовете на земята. (Второзаконие 8:7, 8) През различни периоди от историята тези седем плода са били изобразявани върху местни монети и пощенски марки като символ на плодородието на земята. Но как тези земеделски култури били отглеждани в библейски времена? И как били използвани? Нека видим.

„Жито и ечемик“ Въпреки че житото и ечемикът се сеели по едно и също време — през есента, ечемикът бил готов за жетва един месец по–рано. Сноп от първите плодове от ечемичената жетва бил представян в храма като принос пред Йехова по време на Празника на безквасните хлябове през март или април. А през май, по време на Празника на седмиците, или Петдесетница, били представяни хлябове, направени от плодовете на житната реколта. (Левит 23:10, 11, 15–17)

В продължение на векове земеделците в Израил сеели житото и ечемика на ръка, като хвърляли върху изораната почва семената, които носели в гънката на дрехата си. Ечемичените зърна просто били оставяни на повърхността. Житните зърна обаче трябвало да бъдат покрити с пръст. За тази цел били използвани товарни животни, които затъпквали семената, или пък нивата била изоравана повторно.

Библията често говори за сеене, жънене, вършеене, веене и мелене на зърното. Тези етапи изисквали големи физически усилия. Всеки ден израилтяните мелели зърно и приготвяли хляб за семейството си. Тази подробност ни помага да разберем по–ясно думите на Исус да се молим за „хляба за този ден“. (Матей 6:11) Хлябът от пълнозърнесто брашно от жито или ечемик бил основната храна на хората в библейски времена. (Исаия 55:10)

„Лози, смокини и нарове“ След като бил водил израилтяните в пустинята в продължение на четирийсет години, Моисей им напомнил какви вълнуващи неща ги очакват — да ядат от плодовете на Обетованата земя. Четирийсет години по–рано, когато били на стан в пустинята, израилтяните изпратили съгледвачи в тази земя. Какви доказателства за плодородието на земята донесли те? „Един грозд“, който бил толкова тежък, че ‘двама от мъжете го носели на един прът’. Освен това те донесли нарове и смокини. Колко ли възхитени били израилтяните от сочните плодове след дългия преход в пустинята! Те предвкусили добрите неща, които им предстоели! (Числа 13:20, 23)

Лозята се нуждаели от постоянни грижи като подрязване, напояване и бране, за да дават хубав плод. Едно добре поддържано лозе обикновено имало защитна стена, внимателно оформени тераси и колиба за пазача. Израилтяните добре знаели от какви грижи се нуждаело лозето и били наясно с последствията, ако то бъдело изоставено. (Исаия 5:1–7)

След гроздобера започвало производството на вино. Чепките грозде били смачквани в лин. Полученият гроздов сок бил сваряван, за да бъде извлечена неговата захар, или бил оставян да ферментира, за да стане на вино. Земята на израилтяните била благословена с подходящи условия за отглеждането на грозде и производството на вино.a

Хората, които живеят в страни, където не растат смокини, може да са виждали този плод само в изсушен вид. Смокинята, откъсната направо от дървото, е мека и сочна. За да бъдат запазени след обирането им, смокините трябва да бъдат изсушени на слънце и пакетирани. В Библията често се говори за „пити смокини“. (1 Царе 25:18)

Ако обелиш жилавата кора на един зрял нар, ще видиш стотици плътно прилепнали едно към друго сочни зрънца, готови да бъдат погълнати. Този здравословен и питателен плод бил високо ценен в библейски времена. Например ръбът на една от дрехите на първосвещеника бил украсен с нарове, изработени от прежда. А по стълбовете в Соломоновия храм имало орнаменти с формата на нарове. (Изход 39:24; 3 Царе 7:20)

„Маслини и мед“ В Библията маслините са споменати около шейсет пъти. Те служели както за храна, така и за направата на зехтин. Все още на много места в Израил има маслинови насаждения. (Второзаконие 28:40) И до днес, когато през октомври се събират маслините, всички от семейството участват в работата. Те брулят клоните на маслината и след това събират падналите плодове. После ги консервират, за да ги използват за храна през цялата година, или ги носят да бъдат пресовани. Всъщност при археологически разкопки са били открити стотици различни преси за маслини. Наистина, изумително е да се наблюдава как светлозеленият зехтин изтича от пресата и се събира в съдове, за да бъде използван от семейството през цялата година или за да бъде продаден. Освен че бил използван за храна, зехтинът служел за козметични цели и за осветление.

Медът, за който говорел Моисей, може да е бил пчелен мед или сироп, извлечен от фурми или грозде. Сиропът, получен от тези плодове, все още се използва като подсладител. Но медът, споменат в библейските повествования за Самсон и Йонатан, несъмнено бил див мед от медена пита. (Съдии 14:8, 9; 1 Царе 14:27) Неотдавна край Тел Рехов в северен Израел беше открит пчелин с над трийсет кошера, което показва, че пчеларството било развито в този район още в дните на Соломон.

Днес всеки, който се разходи из някой пъстър пазар в Израел, и мине покрай сергиите, на които се продават хляб, плодове и зеленчуци, ще намери изобилие от седемте плода, които обсъдихме. Но тези плодове са само част от безкрайното разнообразие от храни, произвеждани там. Благодарение на съвременните земеделски методи в този район се отглеждат и култури, характерни за други части на света. Цялото това изобилие показва, че тази сравнително малка ивица земя с основание носи името ‘добрата земя’. (Числа 14:7)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 11]

Жито

[Снимка на страница 11]

Ечемик

[Снимка на страница 12]

Грозде

[Снимка на страници 12, 13]

Смокини

[Снимка на страница 12]

Нарове

[Снимка на страница 13]

Маслини

[Снимка на страница 13]

Мед