Географията в Библията — точна ли е тя?

СЛЪНЦЕТО току–що е залязло в Палестина. Тече 1799 година. След един горещ ден, прекаран в поход, френската армия се е разположила на лагер, и Наполеон, който е главнокомандуващ, си почива в своята палатка. На примигващата светлина от свещи един от неговите служители чете на глас Библията на френски.

Явно това се е случвало често по времето на Наполеоновата военна кампания в Палестина. „Когато лагерувахме върху развалините на тези древни градове — си спомня той по–късно в мемоарите си, — те четяха на глас Писанието всяка вечер . . . Аналогията и истината на описанията бяха поразяващи: те все още отговарят точно на тази страна, след толкова векове и толкова промени.“

Да, за пътешествениците из Средния Изток е лесно да намерят съответствието между библейските събития и съвременните местности. Преди френската армия да завладее Египет, чужденците знаели твърде малко за тази древна земя. После учените и изследователите, които Наполеон завел в Египет, започнали да разкриват на света подробности за миналата слава на Египет. Благодарение на това станало по–лесно разбирането на „тежката работа“, на която били подложени израелтяните някога. — Изход 1:13, 14.

В нощта на своето избавление от Египет, израелтяните се събрали край Рамесий и след това потеглили към „краищата на пустинята“. (Изход 12:37; 13:20) Тогава Бог им наредил да „завият и да се разположат на стан . . . близо до морето“. Тази странна маневра била изтълкувана с това, че израелтяните „са се заблудили“, и египетският цар излязъл със своите войски и с 600 военни колесници да завладее отново бившите си роби. — Изход 14:1–9, „Български превод на Библията“, 1925 г.

Изходът от Египет

Според Йосиф Флавий, историк от първи век от н.е., египетската войска вкарала израелтяните „в една теснина“ и ги притиснала „между недостъпните урви и морето“. Днес не се знае със сигурност точното място, на което израелтяните пресекли Червено море. Но е лесно да си представим събитието от върховете на планинската верига, извисяваща се над северния край на Червено море. Интересно е да се отбележи, че планината се нарича Джѐбел Ата̀къ, което означава „планина на избавлението“. Между тази верига и Червено море има малка равнина, която се стеснява постепенно до мястото, където подножието на планината почти се спуска в морето. На противоположната страна на Червено море има един оазис с много извори, наречен Айю̀н Му̀са, което означава „кладенци на Моисей“. Дъното на морето между тези две точки е много полегато, докато навсякъде другаде се спуска рязко на дълбочина между 9 и 18 метра.

Непритежаващите вяра теолози на псевдохристиянството са се опитвали да лишат от достоверност чудото, което Бог извършил, когато разделил водите на Червено море и дал възможност на израелтяните да избягат по суша. Те преместват събитието в плиткото блато или тресавище, намиращо се северно от Червено море. Но това не съвпада с библейското повествование, което многократно заявява, че пресичането е станало на място, където е имало достатъчно вода, в която да се удавят фараонът и цялата му войска, да, достатъчно вода, която да ги погълне. — Изход 14:26–31; Псалм 136:13–15; Евреи 11:29.

Синайската пустиня

Суровите условия на Синайския полуостров са ярко описани в библейското повествование за скитанията на Израел. (Второзаконие 8:15) И така, дали един цял народ би могъл да се побере в подножието на планината Синай, за да получи божия закон, и след това да се оттегли и ‘да застане надалеч’? (Изход 19:1, 2; 20:18) Дали там има толкова голямо място, което да даде възможност за подобно движение на едно множество, за което се изчислява, че наброявало три милиона?

Един пътешественик и библейски изследовател от 19–и век, Артър Стенли, посетил областта на планината Синай и описал гледката, която се открила пред неговата група след изкачването на Рас Сафса̀фа: „Въздействието ѝ върху нас, както и върху всеки един, който я е видял и описал, беше незабавно . . . Пред нас беше една дълбока и широка жълта равнина, простираща се чак до самото подножие на скалите. . . Като се има предвид почти пълното отсъствие на такова съчетание между планина и равнина в тази област, наистина фактът, че едно такова съчетание може да бъде намерено, и то в рамките на района на традиционния Синай, е важно доказателство за истинността на повествованието.“

Обетованата земя

По време на четиридесетата година от скитанията на Израел в пустинята, Моисей дал следното описание на характеристиките на земята, в която те щели да навлязат: „Защото [Йехова — NW], твоят Бог, те завежда в добра земя, в земя, богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини.“ — Второзаконие 8:7.

Точността на това обещание скоро била изпитана, когато целият народ се събрал заедно — мъже, жени, деца и чужденци — в добре напояваната долина на Сихем между планината Гевал и планината Гаризин. Шест от племената застанали в подножието на планината Гаризин. Останалите шест племена се събрали в отсрещния край на долината, в подножието на планината Гевал, за да чуят божиите благословии, на които народът щял да се радва, ако членовете му се подчинявали на Закона на Йехова, както и проклятията, които щели да дойдат, ако те не спазвали божия Закон. (Исус Навиев 8:33–35) Но дали в тази тясна долина имало достатъчно място да се събере целият народ? И как всички хора чули казаното без съвременно усилвателно оборудване?

Йехова Бог би могъл да усили по чудодеен начин гласовете на Левитите. Но изглежда такова чудо не било необходимо. Акустиката в тази долина е великолепна. „Всички пътешественици — писал библейският изследовател Алфред Едерсхайм, — стигат до съгласие относно две неща: 1. Че не биха възникнали никакви трудности да се чуе ясно, както от Гевал, така и от Гаризин, всичко казано в долината. 2. Че тези две планини предоставяли достатъчно място, за да застане там целият Израел.

Един друг библейски изследовател от 19–и век, Уилям Томсън, описал пребиваването си в тази долина в своята книга The Land and the Book [„Земята и Книгата“]: „Извиках, за да чуя ехото, и после си представих как е било тогава, когато със силни гласове левитите прогласили . . . ‘Проклет да е оня, който направи изваян кумир, мерзост за Йехова.’ И след това гръмкото „АМИН“, десет пъти по–силно, идващо от мощния сбор, растящо и увеличаващо се, отекващо многократно от Гевал до Гаризин и от Гаризин до Гевал.“ — Сравни Второзаконие 27:11–15.

Долината Йезраел

На север от Сихем се простира друга плодородна долина, която се издига над морското равнище и преминава в широка равнина. Цялата област носи името Долината Йезраел, наречена така според град Йезраел. На север от долината са Галилейските възвишения, където се намирал Назарет — градът, в който живял Исус. „Назарет — обяснява Джордж Смит в своята книга The Historical Geography of the Holy Land [„Историческа география на Светата земя“] — се разполага в една котловина между възвишения; но в момента, в който се изкачиш по страните на тази котловина . . . о, каква гледка изниква пред теб! [Долината Йезраел] се простира пред теб, със своите . . . бойни полета . . . Това е една карта на историята от Стария завет.“

В тази долинна равнина археолозите са изкопали останките на градовете–царства, покорени от Израел в дните на Исус Навиев, а именно — Таанах, Магедон, Йокнеам и може би Кадес. (Исус Навиев 12:7, 21, 22) В същата тази област, в дните на съдията Варак и съдията Гедеон, Йехова по чудодеен начин избавил народа си от превъзхождащите ги по мощ неприятелски народи. — Съдии 5:1, 19–21; 6:33; 7:22.

Векове след това цар Йеху [Ииуй — „Български превод на Библията“, 1932 г.] препускал из тази долина към град Йезраел, за да изпълни присъдата на Йехова върху Йезавел и отстъпническия дом на Ахав. От стражевата кула в Йезраел вероятно е било лесно да се види как откъм изток наближава дружината на Йеху, на едно разстояние от 19 км. Следователно цар Йорам е имал достатъчно време да изпрати един пратеник на кон, а след това и втори пратеник, и накрая лично царете Йорам от Израел и Охозия от Юда да впрегнат колесниците си и да посрещнат Йеху преди той да стигне град Йезраел. Йеху незабавно екзекутирал Йорам. Охозия избягал, но по–късно бил ранен, и умрял в Магедон. (4 Царе 9:16–27) Относно бойни полета като горните, Джордж Смит пише: „Поразяващо е това, че в нито едно от повествованията . . . не съществува нещо, което да е невъзможно в географско отношение.“

Несъмнено, Исус често гледал надолу към долината Йезраел и размишлявал за вълнуващите победи, които били станали там, знаейки, че той, обещаният Месия, е определен да изпълни ролята на по–голям Исус Навиев, по–голям Варак, по–голям Гедеон и на по–голям Йеху при реабилитацията на върховенството на Йехова. Да, Библията използува Магедон, най–стратегическия град в тази долинна равнина, като символ на мястото на божията война Хар–магедон (означаващо „Планината Магедон“). Това ще бъде една битка по цялата земя, в която Исус Христос, като Цар на царете, ще унищожи всички неприятели на Бога и на християнския сбор — истинския народ на Бога. — Откровение 16:16; 17:14.

Библията разказва как веднъж разгневените юдеи от Назарет се опитали да хвърлят Исус от „стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден“. (Лука 4:29) Интересно е да се отбележи, че на югоизток от днешния град Назарет има една 12–метрова пропаст, където може би е станал този случай. Исус избягал от враговете си и Библията казва, че ‘слязъл в галилейския град Капернаум’. (Лука 4:30, 31) И наистина, Капернаум, който се намира на брега на Галилейското езеро, има много по–ниско разположение.

Тези и много други подробности накарали и други хора освен Наполеон да изразят удивлението си от географската точност на Библията. „[Библейските] позовавания на топографията са многобройни и напълно удовлетворяващи“ — пише Томсън в „Земята и Книгата“. „Невъзможно е да не бъдеш смаян от непрекъснатото съгласие между записаната история и природната география както на Стария, така и на Новия Завет“ — казва Стенли в Sinai and Palestine [„Синай и Палестина“].

Поразителната точност на Библията по отношение на географските въпроси е само едно от доказателствата, че това не е книга от човешки произход. Предишните три броя на „Стражева кула“ съдържаха сходни статии върху Библията. Приканваме те да ги потърсиш и да се насладиш на останалите три части от серията.

[Карта на страница 7]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

ДОЛИНАТА ЙЕЗРАЕЛ

Йезраел

Назарет

Таанах

Магедон

Йокнеам

Кадес

С

ГАЛИЛЕЙСКО ЕЗЕРО

ГОЛЯМОТО МОРЕ (СРЕДИЗ МОРЕ)

мили

километри

5

10

10

20

[Източник]

Основана на карта, чието авторско право принадлежи на Илюстративния архив (История на Близкия Изток) и Изследвания на Израел.

[Снимка на страница 5]

Израел получил Закона при Синайската планина

[Източник]

Илюстративен архив (История на Близкия Изток)