³ Защо Йехова назначил Агей? Поради следната причина: през 537 г. пр.н.е. Кир издал указ, който разрешавал на юдеите да се завърнат в родината си и да възстановят дома на Йехова. Но вече било 520 г. пр.н.е., а храмът съвсем не бил завършен. През всички тези години юдеите позволили на враговете, както и на собственото си равнодушие и на материализма, да им попречат да изпълнят същинската цел на своето завръщане. (Езд. 1:1–4; 3:10–13; 4:1–24; Аг. 1:4)

⁴ Както показва повествованието, скоро след като били положени основите на храма (през 536 г. пр.н.е.), ‘людете на земята отслабвали ръцете на Юдовите люде и им пречели в граденето, и наемали съветници против тях, за да осуетят намерението им’. (Езд. 4:4, 5) Накрая през 522 г. пр.н.е. тези противници, които не били юдеи, успели да издействат налагането на официална забрана на работата. Агей започнал да пророкува във втората година от царуването на персийския цар Дарий Хистасп, която е 520 г. пр.н.е., и това насърчило юдеите да започнат отново изграждането на храма. Управителите на съседните народи изпратили писмо до Дарий с молба да се произнесе по случая и тогава Дарий потвърдил указа на Кир и подкрепил юдеите срещу враговете им.

¹³ Юдеите по онова време извлекли полза от четирите послания от Йехова, предадени чрез Агей. Те били насърчени да се заловят за работа веднага и за четири години и половина храмът бил завършен, за да подкрепя истинското поклонение в Израил. (Езд. 6:14, 15) Йехова благословил тяхната пламенна дейност. През този период от изграждането на храма царят на Персия, Дарий, прегледал държавните архиви и потвърдил указа на Кир. Така работата по храма била завършена с неговата официална подкрепа. (Езд. 6:1–13)

¹⁴ Пророчеството съдържа и мъдри съвети за нашето време. Как така? Едно от нещата е, че то набляга на необходимостта човек да постави интересите на поклонението на Бога пред собствените си интереси. (Аг. 1:2–8; Мат. 6:33) Освен това пророчеството показва ясно, че ако сме егоисти, вредим на самите себе си и че е безсмислено да бъдем материалисти. Онова, което носи богатство, са мирът и благословията на Йехова. (Аг. 1:9–11; 2:9; Пр. 10:22, НС) То подчертава и мисълта, че службата на Бога сама по себе си не прави човека чист, освен ако е непокварена и е принасяна всеотдайно, и че тя не бива да бъде замърсявана от нечисто поведение. (Аг. 2:10–14; Кол. 3:23; Рим. 6:19) Пророчеството показва, че Божиите служители не бива да бъдат песимистично настроени и да гледат назад към „доброто старо време“, но да гледат напред, като ‘помислят за постъпките си’ и търсят възможности да прославят Йехова. Тогава Йехова ще бъде с тях. (Аг. 2:3, 4; 1:7, 8, 13; Флп. 3:13, 14; Рим. 8:31)