Библейска книга номер 18 — Йов

Писател: Моисей

Място на написване: пустинята

Завършена: ок. 1473 г. пр.н.е.

Обхваща периода: повече от 140 години между 1657 и 1473 г. пр.н.е.

КНИГАТА Йов е една от най–старите книги на вдъхновеното Писание. Тя е високо ценена и често цитирана, но малко хора я разбират. Защо била написана и каква поука съдържа за нас днес? Отговорът на този въпрос се крие в значението на името Йов — „обект на враждебност“. Тази книга разглежда два важни въпроса: Защо страдат невинните? Защо Бог позволява злото на земята? Страданията на Йов и неговата голяма издръжливост, които са описани в това повествование, ни помагат да си отговорим на тези въпроси. Всичко било записано, както Йов пожелал. (Йов 19:23, 24)

² Името Йов е станало равнозначно на търпение и издръжливост. Но съществувал ли е наистина такъв човек? Отговорът на този въпрос е ясен въпреки усилията на Дявола да премахне този впечатляващ пример на морална безкомпромисност от страниците на историята. Йов бил действителна личност! Йехова го споменава заедно със своите свидетели Ной и Даниил, чието съществуване било признато от Исус Христос. (Езек. 14:14, 20; сравни Матей 24:15, 37.) Евреите в древността възприемали Йов като действителна личност. Християнският писател Яков го посочва като пример за издръжливост. (Як. 5:11) Само един истински пример от живота, а не някаква измислица, може да има силата да убеди поклонниците на Бога, че моралната безкомпромисност може да бъде запазена при всякакви обстоятелства. Освен това силата и чувствата в изказа на книгата Йов свидетелстват, че ситуацията била истинска.

³ Това, че книгата Йов е автентична и вдъхновена от Бога, се доказва от факта, че древните евреи винаги я включвали в своя библейски канон, което е забележително, защото Йов не бил израилтянин. Езекиил и Яков споменават поименно Йов, а книгата била цитирана от апостол Павел. (Йов 5:13; 1 Кор. 3:19) Силно доказателство за това, че книгата е вдъхновена от Бога, е нейната забележителна хармония с доказаните научни факти. Как би могло да се знае, че Йехова „окача земята на нищо“, когато хората в древността са имали най–невероятни представи за това на какво се държи земята? (Йов 26:7) Един от тези древни възгледи бил, че земята е разположена върху слонове, които стоят върху огромна морска костенурка. Защо книгата Йов не подкрепя тази нелепа идея? Явно защото Създателят Йехова се е погрижил да бъде записана истината по въпроса. Множеството други описания на земята и нейните чудеса, на дивите животни и птиците в естествената им среда са толкова точни, че само Йехова Бог би могъл да е Авторът на книгата Йов и този, който я е вдъхновил.a

⁴ Йов живял в град Уз, който според някои географи се намирал в северна Арабия, близо до земята на едомците, и на изток от земята, обещана на потомците на Авраам. На юг били савците, а на изток — халдейците. (1:1, 3, 15, 17) Изпитанието на Йов било много след времето на Авраам. Тогава ‘нямало подобен на Йов на земята, човек непорочен и правдив’. (1:8) Изглежда, че това е периодът между смъртта на Йосиф (1657 г. пр.н.е.), човек със забележителна вяра, и времето, когато Моисей поел своя път на морална безкомпромисност. Йов се отличавал със своето чисто поклонение, докато Израил бил омърсен от поклонението към демони в Египет. Освен това действията, описани в първата глава на книгата Йов, и фактът, че Бог приемал Йов като свой истински поклонник, показват, че става въпрос за времето на патриарсите, а не за по–късния период от 1513 г. пр.н.е. нататък, когато Бог общувал изключително само с израилтяните, на които дал Закона. (Ам. 3:2; Еф. 2:12) Следователно, като се има предвид дългия живот на Йов, изглежда книгата обхваща определен период между 1657 и 1473 г. пр.н.е., годината на смъртта на Моисей. Книгата била завършена от Моисей известно време след смъртта на Йов, докато израилтяните били в пустинята. (Йов 1:8; 42:16, 17)

⁵ Защо казваме, че Моисей написал тази книга? Така е според най–старата традиция сред юдейските учени и учените сред първите християни. Живият автентичен стил на еврейската поезия, използван в книгата Йов, показва ясно, че е била писана на еврейски, езикът на Моисей. Не би могло да е превод от друг език, като арабски например. Освен това откъсите в проза са много по–подобни на Петокнижието, отколкото на която и да било друга част от Библията. Писателят трябва да е бил израилтянин, какъвто бил Моисей, защото на юдеите ‘били поверени свещените думи на Бога’. (Рим. 3:1, 2) Когато станал зрял мъж, Моисей прекарал 40 години в Мадиамската земя, недалече от Уз, където могъл да получи подробните сведения, записани в книгата Йов. По–късно, когато минавал близо до родното място на Йов, по време на 40–годишното пътуване на израилтяните в пустинята, Моисей могъл да научи и да запише заключителните подробности на книгата.

⁶ Според „Нова британска енциклопедия“b книгата Йов често е „смятана за един от шедьоврите на световната литература“. Но тя е много повече от литературен шедьовър. Книгата Йов се откроява от останалите книги на Библията с това, че възхвалява силата, справедливостта, мъдростта и любовта на Йехова. Тя най–ясно разкрива главния спорен въпрос, който засяга цялата вселена. Освен това хвърля светлина върху неща, записани в други книги на Библията, особено в Битие, Изход, Еклисиаст, Лука, Римляни и Откровение. (Сравни Йов 1:6–12; 2:1–7 с Битие 3:15; Изход 9:16; Лука 22:31, 32; Римляни 9:16–19 и Откровение 12:9; също Йов 1:21; 24:15; 21:23–26; 28:28 съответно с Еклисиаст 5:15; 8:11; 9:2, 3; 12:13.) Тя дава отговор на много въпроси, свързани с живота. Несъмнено тази книга е неизменна част от вдъхновеното Слово на Бога и допринася много за неговото разбиране.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

³⁹ Книгата Йов възвеличава Йехова и свидетелства за неговата неизмерима мъдрост и сила. (12:12, 13; 37:23) Само в тази книга Бог е наречен Всемогъщ 31 пъти, което е повече, отколкото в останалата част на Библията. Нейното повествование величае неговата вечност и възвишена позиция (10:5; 36:4, 22, 26; 40:2; 42:2), както и неговата справедливост и любеща милост (36:5–7; 10:12; 42:12). Тя набляга повече на реабилитирането на върховенството на Йехова, отколкото на спасението на хората. (33:12; 34:10, 12; 35:2; 36:24; 40:8) Йехова, Богът на израилтяните, е също Богът на Йов.

⁴⁰ Повествованието в Йов възхвалява и обяснява сътворителните дела на Бога. (38:4 — 39:30; 40:15, 19; 41:1; 35:10) То е в съгласие с казаното в Битие, че човекът е направен от пръст и че се връща в нея. (Йов 10:8, 9; Бит. 2:7; 3:19) Използвани са думи като „Изкупител“ и „откуп“ и изразът „да живее отново“, които дават предварителна представа за ученията в Християнските гръцки писания. (Йов 19:25; 33:24; 14:13, 14, НС) Пророците и християнските писатели са използвали много от изразите в книгата или са се позовавали на тях. Например сравни Йов 7:17 — Псалм 8:4; Йов 9:24 — 1 Йоан 5:19; Йов 10:8 — Псалм 119:73; Йов 12:25 — Второзаконие 28:29; Йов 24:23 — Притчи 15:3; Йов 26:8 — Притчи 30:4; Йов 28:12, 13, 15–19 — Притчи 3:13–15; Йов 39:30 — Матей 24:28.c

⁴¹ В много откъси на книгата са записани праведните стандарти на Йехова за живота. В тях строго се осъжда материализма (Йов 31:24, 25), идолопоклонството (31:26–28), прелюбодейството (31:9–12), алчността (31:29), несправедливостта и предубедеността (31:13; 32:21), егоизма (31:16–21), нечестността и лъжата (31:5), като показва, че който върши такива неща, няма да получи Божието благоволение, нито вечен живот. Елиу е хубав пример за проява на дълбоко уважение и скромност, както и за смелост и отдаване на възхвала на Бога. (32:2, 6, 7, 9, 10, 18–20; 33:6, 33) Начинът, по който Йов проявявал главенството си, грижите му за семейството и гостоприемството му също са добър пример за нас. (1:5; 2:9, 10; 31:32) Но Йов е известен най–вече с това, че запазил моралната си безкомпромисност и че проявявал търпение и издръжливост, като оставил пример, който е много укрепващ за Божиите служители от всички епохи и особено в тези времена, които поставят на изпитание вярата ни. „Чухте за издръжливостта на Йов и видяхте какъв завършек даде Йехова на всичко, и че Йехова изпитва нежна привързаност и е милостив.“ (Як. 5:11)

⁴² Йов не бил от потомците на Авраам, на които било дадено обещанието за Царството, но описанието на неговата морална безкомпромисност изяснява целите на Царството на Йехова. Книгата Йов е важна част от вдъхновеното от Бога повествование, защото разкрива основния спорен въпрос между Бога и Сатана, в който се включва лоялността на хората към Йехова като техен Върховен владетел. Тя показва, че ангелите, които са били създадени преди земята и човека, също са наблюдатели и се интересуват от това, което става на земята, и от разрешението на спорния въпрос. (Йов 1:6–12; 2:1–5; 38:6, 7) Книгата показва, че спорният въпрос бил повдигнат преди времето на Йов и че Сатана е действителна духовна личност. Ако книгата Йов е била писана от Моисей, то това е първият случай, в който се среща изразът хас Сата̀н в еврейския текст на Библията, който ни помага да разберем коя е „змията от древните дни“. (Йов 1:6, НС, бел. под линия; Откр. 12:9) Книгата също доказва, че Бог не причинява страданията, болестите и смъртта на хората, и обяснява защо праведните са преследвани, докато злите и злото продължават да съществуват. Тя показва, че Йехова иска спорният въпрос да бъде окончателно разрешен.

⁴³ Сега е времето, когато всички, които имат желанието да живеят под управлението на Божието Царство, трябва да отговорят на Сатана, „обвинителят“, като запазят моралната си безкомпромисност. (Откр. 12:10, 11) Дори сред изпитания онези, които запазват моралната си безкомпромисност, трябва да продължават да се молят да бъде осветено Божието име, да дойде Божието Царство, което ще стъпче Сатана и всички негови потомци. Това ще бъде Божият „ден на бой и на война“, който ще бъде последван от облекчението и благословиите, които Йов се надявал да изпита. (1 Пет. 4:12; Мат. 6:9, 10; Йов 38:23; 14:13–15)

[Бележки под линия]