Защо да спазваш обещанията си?

„ГЛАСУВАЙ за този, който обещава най⁠–​малко; той ще те разочарова най⁠–​малко“ — казал покойният съветник на един президент, Бърнард Барух. Изглежда в днешния свят обещанията се дават, за да се нарушават. Това може да са брачни обети, бизнес споразумения или обещания да се отделя повече време за децата. Широко пренебрегвано е съдържанието на известния принцип: „Човек се познава по това доколко си държи на думата.“

Разбира се, много хора изобщо нямат намерение да спазват обещанията си. Други бързат да дават обещания, които не могат да спазят, или не държат на думата си просто защото това се оказва най⁠–​лесната линия на поведение, която да следват.

Вярно, спазването на едно обещание може да е трудно, ако се появят непредвидени обстоятелства. Но дали едно нарушено обещание наистина нанася голяма вреда? Дали трябва да приемаш обещанията си сериозно? Един кратък поглед върху примера на Йехова Бог ще ни помогне да разберем защо трябва да разгледаме сериозно този въпрос.

Йехова изпълнява обещанията си

Ние се покланяме на Бог, самото име на когото е свързано с изпълняването на неговите обещания. В библейски времена името често свидетелствувало за личността. Това се отнася и за името на Йехова, което означава „Той причинява да става“. Така че божието име обхваща мисълта, че Бог ще изпълни своите обещания и ще постигне своите цели.

Верен на своето име, Йехова спазил всяко едно обещание, което дал на древния народ на Израил. Относно тези обещания цар Соломон посочил: „Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко, що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.“ — 3 Царе 8:56.

Йехова е толкова достоен за доверие, че апостол Павел могъл да каже: „Когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по⁠–​голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си.“ (Евреи 6:13) Да, името на Йехова и неговата личност са гаранция за това, че той няма да се отрече от обещанията си, въпреки че може да му струват скъпо. (Римляни 8:32) Фактът, че Йехова изпълнява обещанията си, ни дава надежда, която е котва за нашата душа, или живот. — Евреи 6:19.

Обещанията на Йехова и нашето бъдеще

Нашата надежда, вярата ни и самият ни живот зависят от изпълнението на обещанията на Йехова. Каква надежда храним ние? „Според обещанието [на Бога] очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.“ (2 Петър 3:13) Писанията ни дават и основа за вяра, че „ще има възкресение на праведни и неправедни“. (Деяния 24:15) И можем да сме сигурни, че има нещо повече от настоящия живот. Наистина, това, което апостол Йоан нарича „обещаното нещо“ (NW), е ‘вечният живот’. (1 Йоан 2:25) Но обещанията на Йехова в неговото Слово не се ограничават само за бъдещето. Те придават смисъл на ежедневния ни живот още днес.

Псалмистът пял: „Йехова е близо до всички онези, които го призовават. . . и той ще чуе техния вик за помощ.“ (Псалм 145:18, 19, NW) Бог също така ни уверява, че „дава сила на уморения; и на онзи, на когото липсва динамична енергия, той дава мощ в голямо изобилие“. (Исаия 40:29, NW) И каква утеха е да знаем, че ‘Бог няма да ни остави да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път’! (1 Коринтяни 10:13) Ако ние лично сме изпитали изпълнението на някое от тези обещания, знаем, че на Йехова може напълно да се разчита. Как трябва да гледаме на своите обещания към Бога, като имаме предвид ползата, която извличаме от многото обещания, които той дава и спазва?

Да спазваме обещанията си към Бога

Нашето отдаване на Бога е несъмнено най⁠–​важното обещание, което можем да дадем. С предприемането на тази стъпка ние показваме, че искаме да служим на Йехова завинаги. Въпреки че божиите заповеди не са тежки, може не винаги да е лесно да вършим волята му, като живеем в тази зла система на нещата. (2 Тимотей 3:12; 1 Йоан 5:3) Но след като веднъж сме ‘турили ръката си на ралото’ и сме станали отдадени служители на Йехова и ученици на неговия Син, Исус Христос, не бива никога да поглеждаме назад към нещата на света, които сме оставили зад себе си. — Лука 9:62.

Когато се молим на Йехова, може да се чувствуваме подтикнати да му обещаем, че ще се борим, за да преодолеем някаква слабост, да култивираме определено християнско качество или да увеличим някой аспект от теократичната си дейност. Какво ще ни помогне да следваме тези обещания? — Сравни Еклисиаст 5:2–5.

Искрените обещания произхождат както от сърцето, така и от ума. Затова нека да подкрепяме своите обещания към Йехова, като отворим сърцата си в молитва към него, откровено изразявайки своите страхове, желания и слабости. Молитвите за определено обещание ще укрепят решимостта ни да го спазим. Можем да гледаме на своите обещания на Бога като на дългове. Когато дълговете са големи, изплащането трябва да се прави постепенно. Подобно на това за изпълнението на много от обещанията, които даваме на Йехова, ще е необходимо време. Но като редовно му даваме каквото можем, ние показваме, че наистина мислим това, което казваме, и той съответно ще ни благослови.

Можем да покажем, че приемаме обещанията си сериозно, като се молим често за тях — може би всеки ден. Това ще покаже на небесния ни Баща, че сме искрени. То ще ни служи и като редовно напомняне. Давид ни оставил хубав пример в това отношение. В една песен той умолявал Йехова: „Послушай вика ми, Боже, внимавай на молбата ми. . . . Ще славословя винаги Твоето име, като изпълнявам обреците си всеки ден.“ — Псалм 61:1, 8.

Спазването на обещанията ни изгражда доверие

Ако обещанията към Бога не бива да се приемат лековато, същото може да се каже и за онези, които даваме на нашите събратя християни. Не бива да се отнасяме към Йехова по един начин, а към братята си по друг начин. (Сравни 1 Йоан 4:20.) В своята Проповед на планината Исус казал: „Нека думата ви ‘да’ означава ‘да’, и вашето ‘не’ — ‘не’.“ (Матей 5:37, NW) Това да сме убедени, че на думата ни може винаги да се разчита, е един начин да ‘правим добро на своите по вяра’. (Галатяни 6:10, „Верен“) Всяко обещание, което изпълняваме, изгражда доверие.

Щетите, нанесени от нарушаването на обещание, често биват преувеличени, когато става въпрос за пари. Независимо дали връща заем, извършва някаква служба или изпълнява търговско споразумение, християнинът трябва да държи на думата си. Това е угодно на Бога и заздравява взаимното доверие, което е толкова важно, за ‘да живеят братята заедно в единство’. — Псалм 133:1, NW.

Ако не спазваме споразуменията обаче, това може да навреди на сбора, както и на отделните хора, които са преки участници в тях. Един пътуващ надзорник отбелязва: „Бизнес споровете — винаги причинени от споразумения, които поне едната страна смята за нарушени — често стават публично достояние. В резултат на това братята вземат страна и атмосферата в Залата на Царството може да стане напрегната.“ Колко важно е да обмисляме внимателно всяко споразумение, което правим, и да записваме въпроса!a

Трябва да сме предпазливи и когато продаваме скъпи продукти или препоръчваме инвестиции, особено ако ние лично извличаме полза от тази сделка. Подобно на това е необходимо да бъдем много внимателни да не преувеличаваме ползата от някои статии или здравни продукти, или да обещаваме нереалистична възвръщаемост на инвестициите. Любовта трябва да подтиква християните да обяснят напълно всички рискове, свързани с това. (Римляни 12:10) Тъй като повечето братя имат ограничен опит в бизнеса, те може да се доверят на нашия съвет просто защото сме свързани с тях във вярата. Колко трагично би било, ако това доверие бъде подкопано!

Като християни ние не можем да възприемаме начин на действие в бизнеса, който е нечестен или който пренебрегва законните интереси на другите. (Ефесяни 2:2, 3; Евреи 13:18) За да имаме благоволението на Йехова като ‘гости в неговия шатър’ (NW), трябва да бъдем достойни за доверие. ‘Ако и да сме се клели за своя повреда, не се отмятаме.’ — Псалм 15:1, 4.

В Израил съдията Йефтай се зарекъл, че ако Бог му даде победа над амонците, той ще даде на Йехова като всеизгаряне първия, който го посрещне, като се върне от битката. Това се оказало единственото дете на Йефтай, но той не се отрекъл от думите си. С искреното съгласие на дъщеря си той я принесъл за постоянна служба в божието светилище — жертва, която несъмнено била болезнена и скъпа в различни отношения. — Съдии 11:30–40.

Особено надзорниците в сбора имат задължението да се придържат към своите споразумения. Според 1 Тимотей 3:2, NW, надзорникът трябва да бъде „безупречен“. Това е преводът на една гръцка дума, означаваща „който не може да бъде хванат, безукорен, извън укор“. Тя „означава не само че мъжът има добра репутация, но че тя е заслужена“. (A Linguistic Key to the Greek New Testament [„Лингвистичен ключ към гръцкия Нов завет“]) Тъй като надзорникът трябва да е безупречен, неговите обещания трябва винаги да са достойни за доверие.

Други начини да спазваме обещанията си

Как трябва да гледаме на обещанията, които даваме на онези, които не са събратя християни? „Нека свети вашата виделина пред човеците — казал Исус, — за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ (Матей 5:16) Като доказваме, че държим на думата си, може да привлечем други хора към нашето християнско послание. Въпреки целосветския упадък в стандартите за честност повечето хора продължават да ценят моралната безкомпромисност. Да спазваме обещанията си е един от начините да проявяваме любов към Бога и ближния и да призовем тези, които обичат праведността. — Матей 22:36–39; Римляни 15:2.

През служебната 1998 г. Свидетелите на Йехова прекараха над един милиард часа, възвестявайки публично добрата новина на божието Царство. (Матей 24:14) Може би част от това проповядване е останала незабелязана, ако не сме удържали на думата си в бизнес отношения или в други въпроси. Тъй като представяме Бога на истината, хората с право очакват от нас честни постъпки. Като сме достойни за доверие и честни, ние ‘украсяваме във всичко учението на Бога, на нашия Спасител’. — Тит 2:10.

В службата си имаме възможности да удържим на думата си, когато се връщаме, за да посетим онези, които проявяват интерес към посланието на Царството. Ако кажем, че ще дойдем отново, трябва да го направим. Връщането ни, както сме обещали, е начин да ‘не въздържаме доброто от ония, на които се дължи’. (Притчи 3:27) Една сестра обясни въпроса по следния начин: „При много случаи съм срещала заинтересувани хора, които са казвали, че един Свидетел им обещал да дойде отново, но не го е направил. Разбира се, зная, че домакините може да не са си били в къщи или че обстоятелствата може да са направили идването отново невъзможно. Но не бих искала някой да каже такова нещо за мен, затова правя най⁠–​доброто, на което съм способна, за да намеря отново човека в дома му. Мисля, че ако разочаровам някого, това ще навреди на името на Йехова и на братята ми като цяло.“

В някои случаи може да не се чувствуваме склонни да се върнем, защото сме си направили заключението, че човекът не проявява истински интерес. Същата сестра обяснява: „Не се опитвам да съдя за степента на интереса. Личният ми опит ме е научил, че първото впечатление често е погрешно. Затова се опитвам да имам положителна нагласа, като гледам на всеки човек като на потенциален брат или сестра.“

В християнската служба и в много други области трябва да показваме, че на нашата дума може да се разчита. Вярно, някои неща е по⁠–​лесно да се кажат, отколкото да се направят. Мъдрецът отбелязал: „Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; но кой може да намери верен човек?“ (Притчи 20:6) Ние можем да бъдем верни и лоялни спрямо думите си, като решим да правим това.

Богати благословии от Бога

Преднамереното даване на празно обещание е нечестно и може да бъде оприличено на попълването на чек, който няма покритие в банката. Но какви възнаграждения и благословии получаваме за това, че спазваме обещанията си! Една благословия за това, че се проявяваме като достойни за доверие, е чистата съвест. (Сравни Деяния 24:16.) Вместо постоянно да изпитваме угризения на съвестта, ние се чувствуваме удовлетворени и имаме мир. Освен това като държим на думата си, ние допринасяме за единството на сбора, което зависи от взаимното доверие. Нашето ‘говорене на истината’ също така ни препоръчва като проповедници на истината на Бога. — 2 Коринтяни 6:3, 4, 7.

Йехова държи на думата си и мрази „лъжлив език“. (Притчи 6:16, 17) Като подражаваме на своя небесен Баща, ние се приближаваме до него. Значи няма съмнение, че имаме добра причина да спазваме обещанията си.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 10]

Йефтай спазил обещанието си, въпреки че това било болезнено

[Снимка на страница 11]

Ако си обещал да дойдеш отново, подготви се добре, за да го направиш