Придобий мъдрост и приеми дисциплиниране
ЙЕХОВА БОГ е Великият наставник на хората от своя народ. Той ги образова не само във връзка със себе си, но също и за живота. (Исаия 30:20; 54:13; Псалм 27:11) Например, на народа на Израил Йехова дал пророци, левити — особено свещениците — и други мъдри мъже, които да служат като учители. (2 Летописи 35:3; Йеремия 18:18) Пророците поучавали хората относно целите и качествата на Бога и посочвали правилната линия на поведение. Свещениците и левитите имали задължението да поучават на Закона на Йехова. А мъдрите мъже, или старейшините, осигурявали разумни напътствия по въпросите на ежедневния живот.
Соломон, синът на Давид, бил забележителен сред мъдреците на Израил. (3 Царе 4:30, 31) Като видяла неговото богатство и слава, една от най–знатните му гостенки, Савската царица, възкликнала: ‘И половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават това, което бях чула.’ (3 Царе 10:7) Каква била тайната на Соломоновата мъдрост? Когато станал цар на Израил през 1037 г. пр.н.е., Соломон се помолил за „мъдрост и разум“. Тъй като неговата молба била угодна на Йехова, Бог му дал знание, мъдрост и разумно сърце. (2 Летописи 1:10–12; 3 Царе 3:12) Не е чудно, че Соломон ‘изрекъл три хиляди притчи’! (3 Царе 4:32) Някои от тях, заедно с ‘думите на Агур’ и на „цар Лемуил“ били записани в библейската книга Притчи. (Притчи 30:1; 31:1) Истините, изразени в тези притчи, отразяват божията мъдрост и са вечни. (3 Царе 10:23, 24) Те са незаменими днес за всеки, който желае щастлив и успешен живот, каквито са били и по времето, когато са били изречени за първи път.
Успех и морална чистота — как?
Целта на книгата Притчи е обяснена във встъпителните ѝ думи: „Притчите на Соломон, сина на Давид, царя на Израил, за да познае човек мъдрост и дисциплиниране, да вникне в изпълнените с разбиране думи, да получи дисциплинирането, което дава прозрение, праведност и преценка, и правота, да даде на неопитните проницателност, на младия човек познание и мисловни способности.“ — Притчи 1:1–4, NW.
Каква възвишена цел трябва да изпълняват „притчите на Соломон“! Те служат за това „да познае човек мъдрост и дисциплиниране“. Мъдростта означава да възприемаш нещата такива каквито са и да използуваш това познание, за да разрешаваш проблеми, да постигаш цели, да избягваш или предотвратяваш опасности, или да помагаш на другите да правят това. „В книгата Притчи — казва един справочник — ‘мъдростта’ означава умело живеене — умението да вземаш мъдри решения и да живееш успешно.“ Колко е важно да придобиваш мъдрост! — Притчи 4:7.
Притчите на Соломон също така осигуряват дисциплиниране. Дали ние имаме нужда от такова обучение? В Писанията ‘дисциплиниране’ носи смисъла на поправяне, порицание или наказание. Според един библейски учен това „означава обучението на моралния характер, включващо поправянето на склонността към безразсъдство“. Дисциплинирането — независимо от това дали е извършено от самите нас, или ни е наложено от други — не само ни възпира от това да извършим нещо лошо, но също така и ни подтиква да се променим към добро. Да, ние имаме нужда от дисциплиниране, ако искаме да останем морално чисти.
Следователно целта на притчите е двояка — да внедряват мъдрост и да осигуряват дисциплиниране. Моралното дисциплиниране и умствените способности имат различни аспекти. Праведността и справедливостта например са морални качества и ни помагат да се придържаме към високите стандарти на Йехова.
Мъдростта представлява смесица от много фактори, сред които са разбиране, прозрение, проницателност и мисловни способности. Разбирането представлява способността да вникнеш в даден въпрос и да прозреш неговата структура, като схванеш връзките между неговите части и цялото, като така разбереш значението му. Прозрението изисква познаване на причините и разбиране на това защо дадено поведение е правилно или погрешно. Например един притежаващ разбиране човек може да прозре кога някой се е насочил в погрешна посока и може веднага да го предупреди за опасността. Но е необходимо той да прояви прозрение, за да разбере защо другият се е запътил в тази посока и да открие най–резултатния начин да го спаси.
Проницателните хора са благоразумни, а не лековерни. (Притчи 14:15) Те могат да предвидят злото и да се подготвят за него. А мъдростта ни дава възможност да създаваме ползотворни мисли и идеи, които да придават целенасоченост на живота. Изучаването на библейските притчи наистина е възнаграждаващо, защото те били записани, за да познаем мъдрост и дисциплиниране. Дори „неопитните“, които внимават в това, което казват притчите, ще придобият проницателност, а ‘младият човек’ ще придобие познание и мисловни способности.
Притчи за мъдрите
Но библейските притчи не са само за неопитните и за младите. Те са за всеки, който е достатъчно мъдър да слуша. „Мъдрият човек ще слуша и ще приема повече напътствия — казва цар Соломон, — а разбиране притежава онзи човек, който придобива за себе си умело ръководство, за да разбере притча и думи със скрит смисъл, думите на мъдрите и техните гатанки.“ (Притчи 1:5, 6, NW) Човек, който вече е придобил мъдрост, ще увеличи познанието си, като обърне внимание на притчите, и един притежаващ разбиране човек ще подобри способността си да управлява своя живот успешно.
Притчата често изразява една дълбока истина с малко думи. Една библейска притча може да приеме формата на думи със скрит смисъл. (Притчи 1:17–19) Някои притчи са гатанки — озадачаващи и заплетени изрази, които изискват да бъдат разрешени. Една притча може също така да съдържа сравнения, метафори и други словесни похвати. Разбирането им изисква време и размишление. Соломон, съставителят на толкова много притчи, несъмнено съзнавал нюансите в разбирането на една притча. В книгата Притчи той се заема със задачата да внедри тази способност у своите читатели, нещо, на което един мъдър човек несъмнено би искал да обърне внимание.
Началото, което води към тази цел
Откъде започва човек да се стреми към мъдрост и дисциплиниране? Соломон отговаря: „Страх от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.“ (Притчи 1:7) Познанието започва със страха от Йехова. Без познание не може да има мъдрост и дисциплиниране. Следователно страхът от Йехова е началото на мъдростта и дисциплинирането. — Притчи 9:10; 15:33.
Страхът от Бога не е един болезнен страх от него. По–скоро той е дълбоко уважение и страхопочитание. Не може да има истинско познание без този страх. Животът е от Йехова Бог, а за да имаме каквото и да било познание, ние, разбира се, трябва да сме живи. (Псалм 36:9; Деяния 17:25, 28) Освен това Бог е създал всички неща, така че цялото човешко познание се основава на изучаването на делото на неговите ръце. (Псалм 19:1, 2; Откровение 4:11) Бог също така вдъхновил своето писмено Слово, което е „полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“. (2 Тимотей 3:16, 17) Следователно средоточието на всяко истинско познание е Йехова, а личността, която го търси, трябва да притежава почтителен страх от него.
Каква стойност имат човешкото познание и светската мъдрост без страха от Бога? Апостол Павел писал: „Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?“ (1 Коринтяни 1:20) Тъй като му липсва богоугоден страх, притежаващият светска мъдрост човек прави погрешни заключения от известните факти и става „глупав“.
„Огърлица около шията ти“
След това мъдрият цар се обърнал към младежите: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си, защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, и огърлица около шията ти.“ — Притчи 1:8, 9.
В древния Израил родителите имали даденото им от Бога задължение да учат своите деца. Моисей подканял бащите: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:6, 7) Майките също имали значително влияние. В рамките на авторитета на своя мъж, еврейската съпруга можела да налага семейния закон.
Всъщност из цялата Библия семейството е основната единица за внедряване на образование. (Ефесяни 6:1–3) За децата да се подчиняват на своите вярващи родители е сякаш символично са украсени с прекрасен благодатен венец и с почетна огърлица.
‘То отнема живота на завладените от него’
Преди да изпрати 16–годишния си син в Съединените щати за по–високо образование, един баща от Азия го напътствувал да не другарува с лоши хора. Този съвет е като ехо на Соломоновото предупреждение: „Сине мой, ако грешните те прилъгват, да се не съгласиш.“ (Притчи 1:10) Но Соломон посочва примамката, която те използуват: „Ако рекат: ‘Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния, както ада [шеол — „Български превод на Библията“, 1924 г.] нека ги погълнем живи, даже съвършените, като ония, които слизат в рова, ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с користи, ще хвърлиш жребието си като един от нас, една кесия ще имаме всички.’“ — Притчи 1:11–14.
Ясно е, че примамката е богатството. С бързи печалби „грешните“ примамват другите да участвуват в техните насилнически или несправедливи дела. За материална изгода тези порочни хора не се колебаят да пролеят кръв. ‘Като шеол те поглъщат жертвата си жива’, ограбвайки я от всичко каквото има, точно както гробът поглъща цялото тяло. Тяхната покана е за дела на престъпление — те искат ‘да напълнят къщите си с користи’ и неопитният да ‘хвърли жребието си като един от тях’. Какво навременно предупреждение е това за нас! Нима младежките банди и пласьорите на наркотици не използуват подобни методи за набиране на нови членове? Нима обещанието за бързо забогатяване не е съблазънта, заложена в много съмнителни бизнес предложения?
„Сине мой — съветва мъдрият цар, — не ходи на път с тях, въздържай ногата си от пътеката им, защото техните нозе тичат към злото и бързат да проливат кръв.“ Предсказвайки пагубния им край, той добавя: „Защото напразно се простира мрежа пред очите на каква да било птица. И тия поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот. Такива са пътищата на всеки сребролюбец [всеки, който печели по нечестен начин — NW]: сребролюбието отнема живота на завладените от него.“ — Притчи 1:15–19.
„Всеки, който печели по нечестен начин“, ще бъде погубен от своя собствен път. Засадата, която злите поставят за другите, ще се превърне в техен капан. Дали онези, които съзнателно са избрали злите дела, ще се променят? Не. Може мрежата за лов изобщо да не е скрита, но птиците и без това да налетят право на нея. По подобен начин злите, заслепени от своята алчност, продължават да вършат престъпленията си, макар че рано или късно ще бъдат хванати.
Кой ще слуша гласа на мъдростта?
Дали всъщност грешниците съзнават, че поведението им води до катастрофа? Дали са били предупредени за резултата от делата им? Незнанието не е извинение, защото едно съвсем ясно послание се изявява пред всички.
Соломон казва: „Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, издига гласа си по площадите, вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си.“ (Притчи 1:20, 21) С висок и ясен глас мъдростта вика на обществени места, та да я чуят всички. В древния Израил стареите давали мъдри съвети и вземали съдебни решения при градските врати. За нас Йехова е направил така, че истинската мъдрост да бъде записана в неговото Слово, Библията, която е на разположение навсякъде. А неговите служители днес са заети да прогласяват публично нейното послание по целия свят. Наистина Бог е изявил мъдростта пред всички.
Какво казва истинската мъдрост? Следното: „Докога вие неопитни ще продължавате да обичате неопитността си, и докога вие присмехулници ще желаете своя отявлен присмех. . .? Аз викам на глас, но вие все отказвате, аз протягам ръка, но никой не обръща внимание.“ Неразумните не се вслушват в гласа на мъдростта. Вследствие на това „те ще ядат от плодовете на своя път“. Тяхното собствено ‘отстъпничество и леконравие ще ги погуби’. — Притчи 1:22–32, NW.
А какво ще стане с този, който е отделил време да слуша гласа на мъдростта? Той „ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло“. (Притчи 1:33) Нека и ти бъдеш между онези, които придобиват мъдрост и приемат дисциплиниране, като обръщат внимание на библейските притчи.
[Снимка на страница 15]
Истинската мъдрост е на разположение навсякъде