Библейска книга номер 44 — Деяния

Писател: Лука

Място на написване: Рим

Завършена: ок. 61 г.

Обхваща периода: 33–ок. 61 г.

В ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРАТА книга от Божието Слово Лука разказва за живота, дейността и службата на Исус и неговите последователи до възнасянето на Исус. Повествованието от четирийсет и четвъртата книга в Свещеното писание, Деяния на апостолите, е продължение на историята на ранното християнство, като в нея се описва как в резултат на действието на светия дух бил основан християнският сбор. Разказва се също за обхвата на свидетелството, дадено през първи век най–напред сред юдеите, а след това сред хората от всички народи. В по–голямата част от разказа в първите дванайсет глави става въпрос за дейността на Петър, а в останалите шестнайсет глави — за дейността на Павел. Лука бил близък съобщник на Павел и го придружавал в много от пътуванията му.

² Книгата е написана за Теофил. Използваното обръщение „уважаеми“, или в някои преводи „достопочтени“, показва, че е възможно той да е заемал видна позиция в обществото, или е просто израз на уважение. (Лука 1:3) В повествованието е изложена точната история на установяването и растежа на християнския сбор. То започва с това как Исус няколко пъти се явявал на своите ученици след възкресението си, а след това са посочени важни събития, случили се в периода от 33 до 61 г., което означава, че повествованието обхваща общо около 28 години.

³ Още от първите векове на нашата ера е прието, че писателят на Евангелието според Лука е написал и книгата Деяния. И двете книги са написани за Теофил. Като повтаря последните събития, записани в своето евангелие, в уводните стихове на Деяния, Лука обединява двете повествования като дело на един писател. Изглежда Лука завършил книгата Деяния през около 61 г., вероятно в края на двегодишния си престой в Рим с апостол Павел. Не е възможно тя да е написана по–рано, тъй като в нея са включени събития до тази година, а резултатът от разглеждането на случая на Павел от императора не е посочен, което показва, че книгата била завършена през тази година.

⁴ Още от началото на първото хилядолетие книжовниците, изследващи Библията, приемали книгата Деяния за канонична. Части от нея са намерени сред някои от най–древните съществуващи ръкописи на Гръцките писания на папирус, сред които забележителни са „Мичиган № 1571“ (P³⁸) от трети или четвърти век и „Честър Бийти № 1“ (P⁴⁵) от трети век. И двата ръкописа показват, че книгата Деяния била разпространявана заедно с други книги от боговдъхновеното Слово и следователно отрано била включена в каталога на каноничните книги. Записаното от Лука в книгата Деяния се характеризира със същата точност, каквато се наблюдава в евангелието му. Сър Уилям Рамзи определил писателя на Деяния като „историк от най–висша класа“ и обяснил какво има предвид, с думите: „Първото и най–важно качество за един велик историк е истината. Онова, което казва, трябва да е достоверно.“a

⁵ Пример за точността, която толкова ясно характеризира писанията на Лука, е изказването на Едуин Смит, командващ британската военна флотилия в Средиземно море през Първата световна война, цитирано в списание „Ръдър“ от март 1947 г.: „Древните плавателни съдове не били направлявани както днешните с помощта на един рул, прикрепен към лост на кърмата, а чрез две големи гребла от двете страни на кърмата, което обяснява защо св. Лука говори за тях в множествено число. [Деян. 27:40] ... Внимателното изследване на записаното от св. Лука показва, че за всяко негово изказване във връзка с пътуването, от момента, в който корабът напуска Добри пристанища, до акостирането му в Малта, има изключително точни и удовлетворяващи доказателства извън неговите писания и независими от тях. Сведенията относно периода, в който корабът бил в открито море, съответстват на изминатото разстояние, а описанието на крайната точка на пътуването отговаря на действителността. Всичко това говори ясно, че самият Лука участвал в описаното пътуване, като показва също, че той е човек, чиито наблюдения и изказвания могат да бъдат приемани за надеждни и достоверни в най–пълна степен.“

⁶ Археологическите открития също потвърждават точността на повествованието, записано от Лука. Например при разкопки в Ефес бяха открити храмът на Артемида и древният амфитеатър, където сред възмутените от думите на апостол Павел жители на града настанало голямо вълнение. (Деян. 19:27–41) Намерени са надписи, които потвърждават, че Лука съвсем правилно е използвал титлата „градски управници“ за управителите в Солун. (17:6, 8) Два надписа от Малта показват също, че Лука не греши, като нарича Поплий „най–видния човек“ на острова. (28:7)b

⁷ Освен това речите, които Лука записал, произнесени от Петър, Стефан, Корнилий, Тертил, Павел и други, са с различен стил и съдържание. Речите на Павел дори се различават по стил в зависимост от слушателите и обстоятелствата. Това показва, че Лука просто записал онова, което чул или което други очевидци му разказали. Неговите писания не са измислица.

⁸ За личния живот на Лука се знае съвсем малко. Той не бил апостол, но бил съобщник на апостолите. (Лука 1:1–4) Павел споменава Лука по име три пъти. (Кол. 4:10, 14; 2 Тим. 4:11; Флм. 24) В продължение на няколко години той бил неотлъчно до Павел, който го нарича „любимия лекар“. Тъй като в повествованието са редувани местоименията „те“ и „ние“, разбираме, че Лука бил с Павел в Троада по време на второто мисионерско пътуване на апостола, че може би останал във Филипи, докато Павел не посетил града отново след две години и че след това се присъединил към Павел и го придружил в пътуването до Рим, където щял да бъде разгледан случаят на апостола. (Деян. 16:8, 10; 17:1; 20:4–6; 28:16)

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

³² Книгата Деяния допълва доказателствата, намиращи се в евангелията, за това, че Еврейските писания са достоверни и вдъхновени от Бога. Малко преди празника Петдесетница, Петър посочил изпълнението на две пророчества, ‘които преди време чрез устата на Давид светият дух изговорил за Юда’. (Деян. 1:16, 20; Пс. 69:25; 109:8) Петър казал също на развълнуваното множество на Петдесетница, че онова, което вижда, е изпълнението на едно пророчество: „Всъщност за това нещо беше говорил пророк Йоил.“ (Деян. 2:16–21; Йоил 2:28–32; сравни Деяния 2:25–28, 34, 35 и Псалм 16:8–11; 110:1)

³³ Говорейки пред едно друго множество, намиращо се извън храма, Петър отново се позовал на Еврейските писания, за да убеди слушателите си в истинността на своите думи, като най–напред цитирал казаното от Моисей и след това добавил: „И всичките пророци, от Самуил нататък по реда си, всички, които говориха, ясно известиха за тези дни.“ По–късно, когато бил изправен пред Синедриона, Петър цитирал записаното в Псалм 118:22, за да покаже, че Христос, камъкът, който те отхвърлили, ‘станал глава на ъгъла’. (Деян. 3:22–24; 4:11) Филип обяснил на етиопския евнух как било изпълнено пророчеството от Исаия 53:7, 8 и след като разбрал това, евнухът смирено поискал да бъде покръстен. (Деян. 8:28–35) Когато говорел на Корнилий за Исус, Петър заявил: „За него свидетелстват всичките пророци.“ (10:43) А когато бил обсъждан въпросът за обрязването, Яков подкрепил своето решение, като казал: „С това са в съгласие думите на пророците.“ (15:15–18) Авторитет за Павел били същите писания. (26:22; 28:23, 25–27) Готовността, с която учениците на Исус и слушателите им приемали Еврейските писания като част от Божието Слово, потвърждава, че тези писания са вдъхновени от Бога и одобрени от него.

³⁴ В книгата Деяния се съдържа хубаво описание на това как бил основан християнският сбор и как се разраснал със сила от светия дух. В този вълнуващ разказ четем за растежа, с който Бог благословил първите християни, за смелостта и радостта, които проявявали те, за непоколебимостта им при преследване и за готовността им да служат, както се вижда от отклика на Павел, когато бил повикан да служи в друга част на света, в Македония. (4:13, 31; 15:3; 5:28, 29; 8:4; 13:2–4; 16:9, 10) Същото може да се види и в християнския сбор днес, защото членовете му са обединени чрез връзката на любовта, като всички с радост говорят за „величествените дела на Бога“ под ръководството на светия дух. (2:11, 17, 45; 4:34, 35; 11:27–30; 12:25)

³⁵ От книгата Деяния разбираме по какъв начин християните трябва да извършват основната си дейност — проповядването за Божието Царство. В това отношение апостол Павел е пример, като казал: „Не престанах да ви говоря за носещите полза неща и да ви поучавам пред всички и от къща на къща.“ Той продължил с думите: „Дадох най–пълно свидетелство.“ В цялата книга се набляга на даването на „пълно свидетелство“, като в края по забележителен начин се показва колко всеотдайно Павел проповядвал и поучавал, дори когато бил в окови: „Той им обясни нещата, като от сутринта до вечерта даваше пълно свидетелство за Божието царство и като привеждаше убедителни доводи относно Исус, както от закона на Моисей, така и от ученията на пророците.“ Нека и ние бъдем изцяло отдадени на дейността по известяването на Царството! (20:20, 21; 28:23; 2:40; 5:42; 26:22)

³⁶ Докладът, който Павел изнесъл на надзорниците от Ефес, съдържа много практични напътствия за надзорниците днес. Тъй като са назначени от светия дух, е особено важно да ‘внимават за себе си и за цялото стадо’, като се грижат нежно за овцете и ги защитават от жестоките вълци, които искат да ги погубят. Това наистина е сериозна отговорност! Надзорниците трябва да стоят будни и да оставят словото на Божията незаслужена милост да ги укрепва повече и повече. Трудейки се, за да помагат на слабите, те ‘трябва да помнят думите, казани от господаря Исус, че „повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш“’. (20:17–35)

³⁷ В другите речи, които изнесъл Павел, също ясно са изложени библейски принципи. Така е например с известните доводи, които посочил в речта пред стоиците и епикурейците на Ареопага. Павел първо цитирал думите от надписа на олтара „На непознатия бог“ и ги използвал като доказателство, че единственият истински Бог, Господарят на небето и земята, който е създал от един човек всички човешки народи, „не е далече от всеки един от нас“. След това, за да покаже колко неразумно е да се твърди, че човек е произлязъл от безжизнените златни, сребърни или каменни богове, Павел цитирал думите на техните поети „Нали сме негово потомство“. Така по тактичен начин той подкрепил върховенството на живия Бог. Едва в заключителните си думи той повдигнал въпроса за възкресението, като дори тогава не споменал името на Христос. Той успял да накара слушателите си да се замислят за върховенството на единствения истински Бог, в резултат на което някои от тях повярвали в Него. (17:22–34)

³⁸ Книгата Деяния насърчава редовното и старателно изучаване на „цялото Писание“. Когато Павел проповядвал в Берия за първи път, юдеите в града били похвалени за това, че имат „благородна нагласа“, защото ‘приели словото с голямо въодушевление и старателно изследвали Писанието всеки ден, за да видят дали са верни тези неща’. (17:11) Днес също онези, които усърдно изследват Светото писание заедно с ръководения от духа сбор на Йехова, биват благословени с убеждение и силна вяра. Именно чрез такова изследване човек може да разбере ясно библейските принципи. Някои от тях са изразени по хубав начин в Деяния 15:29. В този стих четем как ръководното тяло, съставено от апостолите и старейшините в Йерусалим, изяснило, че макар обрязването да не е изискване за духовните израилтяни, съществува категорична забрана относно идолопоклонството, кръвта и блудството.

³⁹ Първите ученици на Исус изучавали задълбочено боговдъхновеното Писание и можели да цитират или обясняват записаното в него, когато било необходимо. Точното познание и Божият дух ги укрепили, за да могат да се справят с жестокото преследване, с което се сблъскали. Петър и Йоан оставили пример за всички верни християни, като смело заявили на враждебно настроените управници: „Сами преценете дали е правилно в Божиите очи да слушаме вас, а не Бога. Що се отнася обаче до нас, ние не можем да престанем да говорим за онова, което сме видели и чули.“ И когато отново били изправени пред Синедриона, чиито представители ‘изрично им били забранили’ да поучават въз основа на името на Исус, те отговорили категорично: „Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой владетел, а не на хората.“ Чрез своите безстрашни изказвания те дали добро свидетелство на тези управници, което подтикнало известният законоучител Гамалиил да направи добре познатото си изказване в подкрепа на свободата на поклонението, което довело до освобождаването на апостолите. (4:19, 20; 5:28, 29, 34, 35, 38, 39)

⁴⁰ Славната цел на Йехова относно неговото Царство, която минава като златна нишка през цялата Библия, изпъква ясно в книгата Деяния. В началото е описано как четирийсет дни преди да се възнесе в небето, Исус ‘говорел за Божието царство’. И в отговор на въпроса на своите ученици относно възстановяването на Царството Исус им казал, че първо ще бъдат свидетели за него до най–отдалечените краища на земята. (1:3, 6, 8) След това учениците му с несломима смелост проповядвали за Царството, като започнали от Йерусалим. Надигнало се голямо преследване, вследствие на което Стефан бил убит с камъни, а много от учениците се разпръснали и отишли в нови райони. (7:59, 60) В повествованието се казва, че Филип известявал „добрата новина за Божието Царство“ с голям успех в Самария, както и че Павел и съобщниците му известявали „царството“ в Азия, Коринт, Ефес и Рим. Всички тези християни от първи век са прекрасен пример за проявяването на непоколебимо доверие в Йехова и неговия дух. (8:5, 12; 14:5–7, 21, 22; 18:1, 4; 19:1, 8; 20:25; 28:30, 31) Като четем за тяхната огромна пламенност и смелост и за това как Йехова богато благословил техните усилия, ние сме подтикнати вярно ‘да даваме пълно свидетелство за Божието царство’. (28:23)

[Бележки под линия]