„Благославяй Йехова, душо моя“

„През последните месеци службата ми стана еднообразна и безрадостна“ — казва Нанси.a В продължение на десет години тя работи като пионерка, целодневна вестителка на добрата новина. Но добавя: „Не ми харесва това, което става с мен. Имам чувството, че представям посланието на Царството по един механичен начин, а не от сърце. Какво да правя?“

Да разгледаме също случая на Кийт, старейшина в един сбор на Свидетелите на Йехова. Колко изненадан бил той, когато чул съпругата си да казва: „Сигурно мисълта ти е заета с нещо друго. В молитвата, която току⁠–​що каза, благодари за храната, въпреки че сега не е време за ядене!“ Кийт признава: „Разбирам, че молитвите ми са станали автоматични.“

Несъмнено не искаш твоите изрази на възхвала към Йехова Бог да бъдат хладни и лишени от чувство. Напротив, искаш да бъдат искрени, произтичащи от чувство на благодарност. Но едно чувство не може да бъде облечено или съблечено, както една дреха. То трябва да извира спонтанно от човека. Как можеш да бъдеш истински благодарен? Псалм 103 ни дава прозрение по този въпрос.

Цар Давид от древния Израил съставил Псалм 103. Той започва с думите: „Благославяй Йехова, душо моя; да, всичко в мен да благославя неговото свято име.“ (Псалм 103:1, NW) В един справочник се казва: „По отношение на Бога думата ‘благославяй’ означава да възхваляваш, като винаги съдържа в себе си силна обич към него, както и чувство на благодарност.“ Тъй като искал да възхвалява Йехова със сърце, изпълнено с любов и признателност, Давид подканя собствената си душа — себе си — да ‘благославя Йехова’. Но от какво е породено това топло чувство в сърцето на Давид към Бога, на когото се покланя?

Давид продължава: „Не забравяй нито едно от неговите [на Йехова] дела.“ (Псалм 103:2, NW) Явно чувството на благодарност към Йехова е свързано с изпълнения с признателност размисъл върху ‘делата му’. Точно кои дела на Йехова имал предвид Давид? Разглеждането на творението на Йехова Бог — като например обсипаното със звезди небе в ясна нощ — може наистина да изпълни сърцето с благодарност към Създателя. Звездните небеса вълнували много Давид. (Псалм 8:3, 4; 19:1) Но в Псалм 103 той си спомня за друг вид дейност на Йехова.

Йехова „прощава всичките ти беззакония“

В този псалм Давид разказва за божиите дела на любеща милост. Споменавайки първото и най⁠–​голямо от тях, той пее: ‘Йехова прощава всичките ти беззакония.’ (Псалм 103:3) Давид несъмнено съзнавал своето грешно състояние. След като пророкът Натан разговарял открито с него за прелюбодейните му отношения с Витсавее, Давид признал: „На Тебе [Йехова], само на Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло.“ (Псалм 51:4) С разбито сърце той умолявал: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.“ (Псалм 51:1, 2) Каква благодарност трябва да е изпитвал Давид за това, че получил прошка! Тъй като бил несъвършен човек, той извършил и други грехове в живота си, но никога не пропуснал да се разкае, да приеме порицание и да поправи пътя си. Размисълът върху чудесните божии дела на милост към Давид го подтикнал да благославя Йехова.

Нима и ние не сме грешни? (Римляни 5:12) Дори апостол Павел се оплаквал: „Колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Римляни 7:22–24) Колко благодарни може да бъдем, че Йехова не води хроника на нашите прегрешения! Той с радост ги заличава, когато се разкаем и търсим прошка.

Давид напомня на самия себе си: ‘Йехова изцелява всичките ти болести.’ (Псалм 103:3) Тъй като изцеляването е възстановяване, то обхваща повече от прошка на грешките. В него се включва премахването на ‘болестите’ — лошите последствия от грешните ни пътища. В новия свят, който ще направи, Йехова наистина ще премахне физическите последствия от греха, като например болестите и смъртта. (Исаия 25:8; Откровение 21:1–4) Но дори днес Бог ни изцелява от духовни болести. За някои хора тези болести означават нечиста съвест и прекратяване на взаимоотношенията с него. „Не забравяй“ онова, което Йехова вече е направил за всеки един от нас в това отношение.

Той „изисква обратно живота ти“

„[Йехова] изисква обратно живота ти от ямата“ — пее Давид. (Псалм 103:4, NW) „Ямата“ е общият гроб на човечеството — шеол, или хадес. Още преди да стане цар на Израил, Давид бил заплашван от смърт. Например, израилският цар Саул хранел убийствена омраза към Давид и се опитвал да го убие при различни случаи. (1 Царе 18:9–29; 19:10; 23:6–24:1а) Филистимците също искали главата на Давид. (1 Царе 21:10–15) Но Йехова всеки път го спасявал от „ямата“. Каква благодарност трябва да е изпитвал Давид, когато си спомнял за тези дела на Йехова!

А ти? Дали Йехова те е подкрепял през периоди на депресия или загуба? Или дали знаеш за случаи, когато в днешно време той е изисквал обратно от ямата на шеол живота на свои верни Свидетели? Може би си бил развълнуван от прочитането на разкази за дела на избавление на страниците на това списание. Защо не отделиш време да размишляваш с признателност върху тези дела на истинския Бог? И, разбира се, всички ние имаме причина да бъдем благодарни на Йехова за надеждата за възкресение. — Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15.

Йехова ни дава както живот, така и това, което го прави радостен и заслужаващ да се живее. Псалмистът заявява, че Бог „те увенчава с любеща милост и прояви на благоволение“. (Псалм 103:4, NW) Когато сме във време на нужда, Йехова не ни изоставя, но ни идва на помощ чрез своята видима организация и назначените старейшини, или пастири, в сбора. Тази помощ ни дава възможност да се справяме със ситуации на изпитания, без да губим самоуважение и достойнство. Християнските старейшини са много загрижени за стадото. Те насърчават болните и потиснатите и правят всичко, което е по силите им, за да възстановят съгрешилите. (Исаия 32:1, 2; 1 Петър 5:2, 3; Юда 22, 23) Духът на Йехова подтиква тези пастири да бъдат състрадателни и любещи към стадото. Неговите „любеща милост и прояви на благоволение“ наистина са като корона, която ни украсява и ни придава достойнство! Като никога не забравяме делата му, нека да благославяме Йехова и святото му име.

Като продължава да подканя самия себе си, псалмистът Давид пее: „[Йехова] насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел.“ (Псалм 103:5) Животът, който дава Йехова, е изпълнен с удовлетворение и радост. О, да, самото познание за истината вече е несравнимо съкровище и извор на огромна радост! И обърни внимание на това колко дълбоко удовлетворяваща е работата, която Йехова ни е дал по проповядването и правенето на ученици. Каква радост е да намериш някой, който е заинтересуван от това да учи за истинския Бог, и да помогнеш на този човек да опознае Йехова и да го благославя! Но независимо дали хората в района ни слушат, или не, е голяма привилегия да участвуваме в работа, която е свързана с освещаването на името на Йехова и реабилитирането на неговото върховенство.

Кой не се изморява или изнурява, като постоянствува в работата по възвестяването на божието Царство? Но Йехова непрекъснато подновява силата на своите служители, правейки ги ‘като орли’, които имат силни крила и се реят високо в небето. Колко благодарни можем да бъдем за това, че нашият любещ небесен Баща ни дава такава „действена енергия“, така че да можем вярно да извършваме своята служба ден след ден! — Исаия 40:29–31, NW.

Например: Клара има светска работа с пълен работен ден и освен това всеки месец отделя около 50 часа за проповедната служба. Тя казва: „Понякога съм уморена и се насилвам да изляза на проповедна служба само защото вече съм се уговорила да работя с някого. Но щом изляза, винаги се чувствувам ободрена.“ Ти също може би си усещал силата, която идва от божествената подкрепа в християнската служба. Нека и ти бъдеш подтикнат да кажеш, както казал Давид в началото на този псалм: „Благославяй Йехова, душо моя; да, всичко в мен да благославя неговото свято име.“

Йехова избавя своя народ

Псалмистът също така пее: „Господ извършва правда и правосъдие за всичките угнетявани. Направи Моисея да познае пътищата Му, и израилтяните делата Му.“ (Псалм 103:6, 7) Давид вероятно мисли за ‘угнетяването’ на израилтяните от египетските потисници в дните на Моисей. Размишляването за това как Йехова запознал Моисей със своите пътища на избавление трябва да е пораждало чувство на благодарност в сърцето на Давид.

Ние можем да бъдем подтикнати към подобна благодарност, като размишляваме върху отношенията на Бога с израилтяните. Но не бива да пренебрегваме размисъла върху нещата, преживени от съвременните служители на Йехова, като например тези, споменати в глави 29 и 30 от книгата Jehovah’s Witnesses​—Proclaimers of God’s Kingdom [„Свидетелите на Йехова — възвестители на божието Царство“]. Разказите, записани в нея и в други издания на Дружество „Стражева кула“, ни дават възможност да видим как Йехова е помагал на членовете на своя народ в днешно време, за да издържат затвор, преследване от тълпи, възбрани, концентрационни и трудово⁠–​наказателни лагери. Имало е изпитания в разкъсвани от война страни, като например Бурунди, Либерия, Руанда и бивша Югославия. По време на преследване ръката на Йехова винаги е подкрепяла неговите верни служители. Размишляването върху тези дела на нашия велик Бог, Йехова, може да направи за нас това, което разглеждането на разказа за избавлението от Египет направило за Давид.

Обърни внимание също на това с каква любеща загриженост Йехова ни освобождава от товара на греха. Той е осигурил „кръвта на Христа“, за да ‘очисти съвестта ни от мъртвите дела’. (Евреи 9:14) Когато се разкайваме за греховете си и търсим прошка въз основа на пролятата кръв на Христос, Бог отдалечава от нас прегрешенията ни — „колкото е далече изгревът от залеза“ — и ни връща в своето благоволение. И помисли за мерките, които Йехова взел под формата на християнските събрания, укрепващото общуване, пастирите в сбора и основаните на Библията публикации, които получаваме чрез ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45) Нима всички тези дела на Йехова не ни помагат да укрепим своите взаимоотношения с него? Давид известява: „Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. . . . Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни.“ (Псалм 103:8–14) Размишляването върху любещата грижа на Йехова несъмнено може да ни подтикне да го възхваляваме и да възвеличаваме неговото свято име.

„Благославяйте Господа [Йехова — NW], всички Негови дела“

В сравнение с безсмъртието на Йехова, „Бога на вечността“, „дните на човека“ са действително кратки — ‘като дните на тревата’. Но Давид с признателност размишлява: „Милостта на Господа е отвека и довека върху ония, които Му се боят, и правдата Му върху внуците на ония, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.“ (Битие 21:33, NW, бел. под линия; Псалм 103:15–18) Йехова не забравя онези, които се боят от него. В определеното време той ще им даде вечен живот. — Йоан 3:16; 17:3.

Изразявайки своята признателност за царското управление на Йехова, Давид казва: „Господ е поставил престола Си на небето; и Неговото царство владее над всичко.“ (Псалм 103:19) Макар че царското управление на Йехова за известно време било изразено по видим начин чрез царството на Израил, Неговият престол е в действителност на небето. Поради това, че е създал всичко, Йехова е Върховният владетел на вселената и упражнява своята божествена воля на небето и на земята съгласно целите си.

Давид подканя дори небесните ангелски създания. Той пее: „Благославяйте Господа, вие, ангели Негови, мощни със сила, които изпълняват словото Му, като слушате гласа на словото Му. Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му. Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му, благославяй, душо моя, Господа.“ (Псалм 103:20–22) Нима не трябва нашите размишления върху делата на любеща милост на Йехова към нас да ни подтикват ние също да го благославяме? Разбира се! И можем да бъдем сигурни, че нашият индивидуален глас на възхвала към Бога няма да бъде загубен сред мощния хор от възхвалители, сред които дори са праведните ангели. Нека от все сърце да възхваляваме своя небесен Баща, като винаги говорим добре за него. Наистина, нека приемем присърце думите на Давид: „Благославяй Йехова, душо моя.“

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 23]

Давид размишлявал за делата на любеща милост на Йехова. А ти?