„Почитай Йехова със своите ценни неща“ — как?

„ПОЧИТАЙ Йехова със своите ценни неща и с първите плодове на целия си добив.“ Ключът за получаване на изобилни благословии от Йехова е запечатан в тези вдъхновени мъдри думи, записани преди около 2600 години, тъй като писателят продължава, като посочва: „Тогава хранилищата ти ще бъдат препълнени; и с ново вино бъчвите ти ще преливат.“ — Притчи 3:9, 10, NW.

Но какво означава да почиташ Бога? Кои са ценните неща, с които трябва да почитаме Йехова? И как можем да правим това?

„Почитай Йехова“

В Писанията основната еврейска дума за почит, каво̀д, буквално означава „тежест“. Следователно да се уважава определен човек, означава да се гледа на него като на влиятелен, впечатляващ или важен. Друга еврейска дума за почит, йека̀р, се превежда също като „скъпоценен“ и „скъпоценни неща“. По подобен начин гръцката дума тимѐ, превеждана в Библията като „почит“, предава смисъла на ценене, стойност, скъпоценност. Затова един човек почита друг, като проявява към него дълбоко уважение и ценене.

Отдаването на почит има и друг аспект. Да обърнем внимание на разказа за верния юдей Мардохей, който при един случай разобличил заговор против живота на цар Асуир в древна Персия. По–късно, когато научил, че нищо не е било направено, за да се отдаде почит на Мардохей за тази постъпка, царят попитал своя министър–председател, Аман, как най–добре може да се окаже почит на човек, който е угоден на царя. Аман смятал, че тази почит щяла да бъде за него, но грешал много! Въпреки това Аман казал, че такъв човек трябва да се облече в „царската одежда“ и да язди „коня, на който царят язди“. Той завършил с думите: ‘Да го развеждат възседнал на коня през градския площад, да прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.’ (Естир 6:1–9) В този случай отдаването на почит на някой човек включвало това той да бъде възхвален публично, така че да бъде високо уважаван от всички хора.

По същия начин отдаването на почит на Йехова има два аспекта: лично да проявяваме към него високо уважение и да го възхваляваме публично, като участвуваме в работата по публичното известяване на неговото име и я подкрепяме.

‘Твоите ценни неща’—какви са те?

Сред нашите ценни неща несъмнено са животът ни, времето ни, дарбите ни и силата ни. А материалните ни притежания? Нека да разгледаме какво казал Исус, когато видял една бедна вдовица да пуска две дребни монети с малка стойност в една от храмовите съкровищници. Той казал: „Тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия [други дарители] пуснаха в даровете за Бога от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.“ (Лука 21:1–4) Исус похвалил тази вдовица за това, че тя използувала материалните си ценности в подкрепа на поклонението на Йехова.

Следователно е ясно, че ценните неща, които споменал Соломон, обхващат и материалните притежания, които може да имаме. И изразът ‘първите плодове на целия ти добив’ носи мисълта за даване на най–доброто от нашите ценни неща на Йехова.

Как обаче може даването на материални неща да почита Бога? Нима всички неща вече не му принадлежат? (Псалм 50:10; 95:3–5) „Всичко е от Тебе“ — признал цар Давид в една искрена молитва към Йехова. И относно едно голямо дарение, което той и хората му направили за построяването на храма, Давид казал: „От Твоето даваме на Тебе.“ (1 Летописи 29:14) Следователно, когато принасяме дарове на Йехова, ние просто му връщаме това, което той, подтикнат от доброто си сърце, е дал на нас. (1 Коринтяни 4:7) Но както беше отбелязано по–рано, почитането на Йехова включва и това да го възхваляваме в очите на другите. И материалните дарове, които се използуват за напредъка на истинското поклонение, почитат Бога. Библията съдържа чудесни примери на този начин на почитане на Йехова.

Примери от миналото

Преди около 3500 години, когато дошло времето Йехова да осигури шатъра в пустинята като място за поклонение на израилтяните, се появила необходимостта от различни ценни неща за дадения от Бога проект. Йехова заповядал на Моисей да ‘остави всеки, който има охотно сърце, да донесе принос за Йехова’. (Изход 35:5, NW ) Разказът продължава: „И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духът разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди.“ (Изход 35:21) Техният доброволен принос всъщност се оказал толкова по–голям от необходимото, че хората трябвало да бъдат ‘възпирани да не носят повече’! — Изход 36:5, 6, NW.

Разгледай един друг пример. Когато шатърът изпълнил целта си и започнала подготовката за построяването на храма, Давид лично направил голямо дарение за храма, който синът му Соломон щял да построи. Той също призовал и другите да се присъединят към него и хората откликнали с дарове от ценни неща за Йехова. Само среброто и златото били на стойност около 50 милиарда долара според днешните пари. ‘Людете се зарадвали, понеже принасяли доброволно.’ — 1 Летописи 29:3–9; 2 Летописи 5:1.

‘Доброволни приноси’ в наши дни

Как можем да участвуваме в радостта от правенето на доброволни приноси в наши дни? Най–важната работа, която се извършва в света днес, е тази по проповядването на Царството и правенето на ученици. (Матей 24:14; 28:19, 20; Деяния 1:8) И Йехова смята за уместно да повери земните интереси на Царството на своите Свидетели. — Исаия 43:10.

Ясно е, че са необходими пари, за да се финансира работата, която вършат Свидетелите на Йехова днес. Построяването и поддържането на Зали на Царството, Конгресни зали, офиси на клоновете, печатници и домове Бетел е свързано с пари. Издаването и разпространяването на Библии и основани на Библията публикации на различни езици също е свързано с разходи. Как се посрещат тези разходи на организацията? Посредством дарения, които са изцяло доброволни!

Повечето от даренията са от хора, които — като вдовицата, която Исус наблюдавал, — имат ограничени средства. Тъй като не искат да пропуснат този аспект на почитането на Йехова, те даряват скромни суми „според своите действителни възможности“, а понякога дори и „над своите действителни възможности“. — 2 Коринтяни 8:3, 4, NW.

„Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ — казал апостол Павел на християните в Коринт. (2 Коринтяни 9:7) Щедрото даване изисква добро планиране. Павел казал на Коринтяните: „В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.“ (1 Коринтяни 16:2) По подобен начин, лично и доброволно, онези, които искат да правят дарения, за да подпомагат работата на Царството днес, могат да отделят настрана част от своите доходи за тази цел.

Йехова благославя онези, които го почитат

Макар че само̀ по себе си материалното благополучие не води до духовно благополучие, щедрото даване от нашите ценни неща — нашето време, нашата сила и нашите материални средства, — за да почитаме Йехова, носи богати благословии. Това е така, защото Бог, на когото принадлежи всичко, ни уверява: „Щедрата душа ще бъде нахранена и онзи, който щедро напоява другите, ще бъде също щедро напоен.“ — Притчи 11:25, NW.

След смъртта на цар Давид синът му Соломон използувал доброволните дарения, които баща му бил събрал, за да построи славен храм, както бил заповядал Йехова. И докато Соломон бил верен в своето поклонение на Бога, ‘Юда и Израил живеели безопасно . . . от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона’. (3 Царе 4:25) Хранилищата били пълни, бъчвите преливали с вино — докато Израил ‘почитал Йехова със своите ценни неща’.

По–късно чрез пророк Малахия Йехова казал: „Изпитайте ме, моля, в това отношение — казва Йехова на войнствата, — дали няма да ви отворя небесните шлюзове и наистина да излея върху вас благословия, докато не бъде премахната всяка липса.“ (Малахия 3:10, NW ) Духовното благополучие, на което се радват служителите на Йехова днес, е доказателство за това, че Бог държи на обещанията си.

Несъмнено Йехова се радва, когато вършим нашия дял в подкрепянето на интересите на Царството. (Евреи 13:15, 16) И той обещава да ни подкрепя, ако ние ‘продължаваме да търсим първо царството и Неговата праведност’. (Матей 6:33, NW ) С голяма радост в сърцето нека да ‘почитаме Йехова със своите ценни неща’.