Тактичност, съчетана с твърдост

ТАКТИЧНОСТТА е способност да се отнасяш към другите хора така, че да не им даваш повод да се обидят. В това се включва да знаеш как и кога да кажеш нещо. То не означава да правиш компромис с онова, което е правилно, или да изопачаваш фактите. Тактичността не бива да се бърка със страха от човека. — Пр. 29:25.

Плодовете на духа дават най–добрата основа за това да си тактичен. Следователно един подтикван от любов човек не иска да дразни другите, но иска да им помогне. Онзи, който е любезен и мил, внимава как прави нещата. Миролюбивият човек търси начини да поддържа добри взаимоотношения с другите. Дори когато хората се държат грубо, дълготърпеливият човек запазва спокойствие. — Гал. 5:22, 23.

Но независимо от това как е представено библейското послание, някои хора ще се засегнат от него. Поради лошото състояние на сърцето на повечето юдеи през първи век, Исус Христос станал за тях ‘камък, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват [от която да се обиждат — НС]’. (1 Пет. 2:7, 8) Във връзка със своята работа по възвестяване на Царството Исус казал: „Огън дойдох да хвърля на земята.“ (Лука 12:49) И посланието за Царството на Йехова, което обхваща нуждата от това хората да признаят върховенството на своя Създател, продължава да бъде въпросът, от който човечеството не може да избяга. Много хора се засягат от посланието, че божието Царство скоро ще премахне настоящата зла система на нещата. Но тъй като сме послушни на Бога, ние продължаваме да проповядваме. Докато правим това обаче, ние помним библейския съвет: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ — Рим. 12:18.

Бъди тактичен, когато свидетелстваш. Ние говорим на другите за вярата си при много различни обстоятелства. Разбира се, ние правим това, когато сме на проповедна служба, но също така търсим и подходящи възможности, когато сме със своите близки, с колеги и съученици. Във всички тези ситуации е нужна тактичност.

Ако представяме посланието за Царството по начин, който кара другите да се чувстват така, сякаш им изнасяме лекция, те може да се обидят. Ако не са помолили за помощ и може би не изпитват нужда от такава помощ, те може да се обидят при какъвто и да било намек за нещо, в което трябва да се поправят. Как можем да избегнем да създаваме погрешно впечатление? За целта ще бъде полезно да се научим да водим приятелски разговор.

Стреми се да започнеш разговор, като повдигнеш въпрос, който е интересен за другия човек. Ако това е твой близък, колега или съученик, може би вече знаеш от какво се интересува той. Дори ако никога преди не си срещал този човек, може да споменеш нещо, което си чул в новините или си прочел във вестника. Такива теми обикновено разкриват какво мислят много хора. Когато работиш от къща на къща, бъди наблюдателен. Украшения в дома, играчки на двора, религиозни принадлежности и лепенки по колата, паркирана пред дома — всичко това може да ти покаже от какво се интересува домакинът. Когато той излезе на вратата, го слушай, докато се изказва. Казаното от него или ще потвърди, или ще поправи твоите изводи относно интересите и гледната му точка и ще ти даде повече информация за това, което трябва да вземеш под внимание, за да дадеш свидетелство.

В течение на разговора сподели мисли от Библията и основаната на нея литература, която има връзка с темата. Но недей да доминираш в разговора. (Екл. 3:7) Включи домакина в обсъждането, ако той иска да участва в него. Проявявай интерес към възгледите и мнението му. Това може да ти даде ключа, от който се нуждаеш, за да си тактичен.

Преди да кажеш нещо, помисли как то ще прозвучи на другия човек. В Притчи 12:8, НС, се съдържа похвала за ‘благоразумните устни’. Използваният тук еврейски израз е свързан с такива понятия като прозорливост и предпазливост. Така че благоразумието включва внимателно въздържане в речта вследствие на обмислянето на въпроса, така че да постъпиш разумно. В 18 стих на същата глава на Притчи сме предупреждавани да не ‘говорим, без да мислим, сякаш пробождаме с меч’ (НС). Възможно е да подкрепяме библейската истина, без да обиждаме другите.

Ако просто проявяваш добра преценка при подбора на думите си, може да избегнеш създаването на ненужни пречки. Ако използването на думата „Библията“ създава умствена преграда, може да използваш изрази като „светите писания“ или „една книга, която се издава на повече от 2000 езика“. Ако споменеш Библията, може да попиташ събеседника си за неговото мнение за нея и след това да имаш предвид думите му през останалата част от разговора ви.

Често да си тактичен означава да определиш кога е подходящият момент, за да кажеш нещо. (Пр. 25:11) Може да не си съгласен с всичко, което казва другият човек, но няма нужда да превръщаш в голям въпрос всеки небиблейски възглед, който той изразява. Не се опитвай да кажеш на домакина всичко наведнъж. Исус казал на учениците си: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега.“ — Йоан 16:12.

Когато е възможно, искрено похвали онези, с които разговаряш. Дори когато домакинът започва да спори, можеш да го похвалиш за това, че има определена гледна точка. Апостол Павел направил така, когато говорил пред философите на Ареопага в Атина. Те ‘се препирали с него’. Как успял той да се изкаже, без да ги обиди? Малко по–рано той забелязал многобройните олтари, които те били направили за боговете си. Вместо да порицае атиняните за идолопоклонството им, той тактично ги похвалил за тяхното силно религиозно чувство. Той казал: „Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.“ Този подход му отворил пътя да представи своето послание за истинския Бог. В резултат на това някои станали вярващи. — Деян. 17:18, 22, 34.

Недей да реагираш рязко, когато се повдигат възражения. Запази спокойствие. Гледай на тях като на възможности да разбереш мисленето на другия човек. Може да му благодариш за това, че изразява възгледите си. Ами ако той рязко заяви „Аз имам своя религия“? Можеш тактично да попиташ: „Винаги ли сте били религиозен?“ След като той отговори, добави: „Мислите ли, че някога хората ще бъдат обединени в една религия?“ Това може да отвори пътя за по–нататъшен разговор.

Ако имаме правилен възглед за самите себе си, ще ни бъде по–лесно да сме тактични. Ние сме напълно убедени в правотата на пътищата на Йехова и истинността на неговото Слово. Говорим с убеждение за тези неща. Но няма причина да бъдем праведни в собствените си очи. (Екл. 7:15, 16) Ние сме признателни за това, че познаваме истината и че се радваме на благословията на Йехова, но знаем добре, че да имаме одобрението му е следствие от неговата незаслужена милост и нашата вяра в Христос, а не следствие от собствената ни праведност. (Еф. 2:8, 9) Ние съзнаваме нуждата да ‘продължаваме да изпитваме дали сме във вярата, да продължаваме да доказваме какво сме самите ние’. (2 Кор. 13:5, НС) Така че когато говорим на хората относно необходимостта от това да се съобразяваме с божиите изисквания, ние смирено прилагаме библейските съвети и спрямо себе си. Не е наша работа да съдим своите ближни. Йехова „е дал на Сина да съди всички“ и именно пред неговия съдийски престол ще трябва да отговаряме за онова, което правим. — Йоан 5:22; 2 Кор. 5:10.

Със семейството и своите християнски братя. Не бива да бъдем тактични само в проповедната служба. Тъй като тактичността е израз на плода на божия дух, трябва да проявяваме това качество и в къщи — в отношенията ни с членовете на семейството. Любовта ще ни подтикне да се съобразяваме с чувствата на другите. Съпругът на царица Естир не бил поклонник на Йехова, но тя проявила уважение към него и голяма прозорливост, когато говорила с него във връзка със служителите на Йехова. (Естир, 3–8 глава) В някои случаи да сме тактични с членове на семейството си, които не са Свидетели, може да означава да оставим поведението си, а не някакво обяснение на нашите вярвания, да им препоръча пътя на истината. — 1 Пет. 3:1, 2.

Подобно на това, фактът, че познаваме добре членовете на сбора, не означава, че можем да бъдем груби или нелюбезни с тях. Не бива да мислим, че тъй като са зрели, трябва да могат да го понесат. Нито пък трябва да се оправдаваме с думите: „Ами аз просто съм си такъв.“ Ако установим, че начинът, по който се изразяваме, обижда другите, трябва да бъдем твърдо решени да се променим. Нашата „усърдна любов“ трябва да ни подтиква да ‘правим добро на своите по вяра’. — 1 Пет. 4:8, 15; Гал. 6:10.

Когато говориш пред слушатели. Онези, които говорят от подиума, също трябва да са тактични. Сред слушателите има хора с най–различен произход и обстоятелства. Те са на различен етап в духовното си развитие. Някои може да са в Залата на Царството за първи път. Други може да преживяват особено напрегната ситуация, за която докладчикът не знае. Какво може да му помогне да не обижда слушателите си?

В съгласие със съвета на апостол Павел към Тит си постави за цел ‘да не злословиш никого, да бъдеш нежен и да показваш съвършена кротост към всичките човеци’. (Тит 3:2) Избягвай да подражаваш на света относно използването на думи, които подценяват хората от друга раса, друга езикова група или националност. (Откр. 7:9, 10) Обсъждай открито изискванията на Йехова и проявявай мъдрост в прилагането им, но избягвай да правиш унизителни забележки относно онези хора, които все още не вървят изцяло в пътя на Йехова. Вместо това насърчавай всички да разберат каква е волята на Бога и да вършат онова, което му харесва. Смекчавай съветите си със сърдечна и искрена похвала. Чрез начина, по който говориш, и тона на гласа си изразявай братската обич, която всички ние трябва да изпитваме помежду си. — 1 Сол. 4:1–12; 1 Пет. 3:8.