Праведността възвеличава народа
КАКВО удоволствие е да се събудиш една сутрин, след като са отминали дъждовните дни, и да видиш как слънцето сияе в безоблачното небе! Земята е освежена и сега растителността може да расте буйно. Веднъж Йехова Бог използувал една такава картина, за да онагледи благословиите на праведното управление. На цар Давид той казал: „Когато онзи, който управлява човечеството, е праведен, управлява в страха от Бога, тогава е като светлината на зората, когато слънцето засиява, утро без облаци. От светлината, от дъжда из земята пониква трева.“ — 2 Царе 23:3, 4, NW.
Божиите думи се оказали верни по времето на праведното управление на Давидовия син цар Соломон. Библията съобщава: „Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.“ — 3 Царе 4:25.
Древният Израил бил избраният народ на Бога. Йехова дал на членовете му своите закони и им казал, че ако се подчиняват на гласа му, ще ги „въздигне над всичките народи на света“. (Второзаконие 28:1) Не праведността на Израил, а праведността на Йехова ги възвеличавала. Заповедите, които Бог им дал, били много по–висши от законите на народите около тях. Като народ те били точно толкова несъвършени, колкото всички тези други народи. Затова заслугата за тяхното въздигане над народите била на превъзходния закон на Йехова и на тяхното стриктно придържане към него. Когато били послушни на законите на Йехова, те се радвали на Неговото благоволение и благословия. Цар Соломон изпитал това по време на своето управление: „Праведността възвеличава народа, но — предупредил той — грехът е нещо позорно за народностните групи.“ — Притчи 14:34, NW.
За съжаление, чрез чести прояви на непослушание народът на Израил бил доведен до принизена позиция. Той преживял национален позор. В крайна сметка това довело до трайното му отхвърляне в полза на един нов духовен народ. — Матей 21:43.
Духовният Израил
На едно събиране на християнското ръководно тяло в Йерусалим, Яков, който бил юдей по рождение, казал боговдъхновен, че Бог бил ‘посетил езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име’. (Деяния 15:14) Апостол Павел нарекъл този нов християнски народ „Божия Израил“. (Галатяни 6:16) Относно целта на призоваването на неговите членове Петър писал: „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“ (1 Петър 2:9) Като божи избран народ те трябвало да блестят като светила на света. Праведността на Йехова щяла да ги постави нависоко. — Филипяни 2:15.
Подборът на тези духовни израилтяни може да бъде сравнен с добиването на диаманти. Когато една богата на диаманти руда бъде изнесена на повърхността, тя може да даде само 1 карат (200 милиграма) на 3 тона земя. Един от методите, който бил използуван за отделянето на диамантите, се състоял в смесването на рудата с вода и изливането на сместа върху маси с мазнина. Диамантите отблъскват водата, затова се залепвали за мазнината, докато ненужните частици били отмивани. На този етап диамантите били необработени. Но когато били шлифовани и полирани, те отразявали светлина във всички посоки.
Подобно на отблъскващи водата диаманти, които не са част от заобикалящата ги суровина, хората на Йехова са отделени от света. (Йоан 17:16) Когато първоначално бъдат извадени на светлина, на тях може да им липсва блясък. Но Словото на Йехова и Неговият дух създават у тях една нова личност и те засияват като светила на света. Поради праведността на Йехова, а не тяхната собствена, те биват поставени нависоко и отразяват славната светлина на истината на Царството във всички посоки.
Но от края на първи век от н.е. в сборовете се промъкнало отстъпничество и засегнало мнозина. Така наречените християни се смесили с народите от света и не можели да бъдат различени от света около тях.
Днес един верен остатък от духовните израилтяни е възстановен в благоволението на Йехова. Неговите членове са се отделили от света и са се очистили от „всяка плътска и духовна нечистота“. (2 Коринтяни 7:1) Бидейки чисти и искрени пред Йехова, те подкрепят неговата праведност. Това ги е издигнало до висока позиция на благоволение над народите от света. Чрез тяхното пламенно проповядване на добрата новина на Царството едно голямо интернационално множество бива привлечено към Йехова и става част от неговия народ. — Откровение 7:9, 10.
Светът може да види разликата
Понякога светските власти хвалят поведението на божиите служители. Преди известно време шефът на охраната на Панаирното изложение в Претория (ЮАР) похвалил поведението на Свидетелите на Йехова от всички раси, които използуват това място за своите ежегодни конгреси. Между другите неща той написал и следното: „Всеки беше и е учтив, хората си говореха любезно, нагласата, проявена през изминалите няколко дни — всичко това свидетелствува за нивото на морала на членовете на вашето дружество, а също и че всички живеят заедно като едно щастливо семейство.“
Хората на Йехова могат да допринесат за праведността на Неговия народ не само на такива големи събирания, но и в частния си живот. Например, клонът на Дружество „Стражева кула“ в ЮАР получи писмо от една жена от Йоханесбург, в което се казваше: „Миналата седмица подкарах колата си, като си бях забравила чантата отгоре на покрива ѝ. Чантата ми паднала на „Ян Сматс авеню“ и била прибрана заедно с цялото ѝ съдържание от един член на вашия сбор — г–н Р., който ми се обади и ми я върна. . . . Много съм признателна за тази честност, която стана толкова рядко явление в днешно време, и искам да изкажа похвала на вашия сбор за утвърждаване на принципите, към които се придържат вашите членове.“
Да, като се придържат към праведните принципи на Йехова, неговите хора биват забелязвани като различни от света. Тъй като те проявяват праведността на Йехова, хората с честни сърца биват привлечени към християнския сбор. Естествено е да бъдеш привлечен към нещо чисто и неопетнено. Например, един непознат веднъж отишъл на едно събрание на Свидетелите на Йехова в Цюрих (Швейцария) и казал, че иска да стане член на сбора. Той обяснил, че сестра му е изключена за неморалност и че той иска да влезе в организация, която „не толерира лошо поведение“. Дори New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] признава, че Свидетелите на Йехова са известни като „една от групите, имаща най–добро поведение в целия свят“.
Докато праведността възвисява, грехът може да донесе позор на доброто име на човека, особено ако дадена сериозна простъпка стане достояние на обществеността. Понякога християнският сбор трябва да понесе позора, който се струпва върху него, когато отделни членове извършат много сериозен грях. Тогава е разбираемо, че верните членове на сбора могат да защитят доброто име на сбора, като покажат, че съгрешилият е наказан по милостив начин, тоест, в хармония с библейските принципи. Ако някой върши грях многократно и не се разкайва, той ще бъде отстранен от сбора — ще бъде изключен. — 1 Коринтяни 5:9–13.
Защо някои хора биват изключени
Макар че всяка година от християнския сбор биват изключени няколко хиляди души, това е само един малък процент от близо петте милиона Свидетели по света. Защо трябва да бъдат взети такива драстични мерки срещу някой член на християнския сбор? Един от определящите фактори е характерът на простъпката. Но още по–важен фактор е това дали съгрешилият се разкайва искрено за сериозния грях, който е извършил. Ако той наистина съжалява дълбоко в сърцето си, ако се е обърнал към Йехова в искрена молитва, молейки за прошка за греха, който е извършил против Него, и ако е потърсил помощта на отговорните мъже в сбора, той може да бъде подпомогнат да придобие отново божието благоволение и да остане в сбора. — Притчи 28:13; Яков 5:14, 15.
Когато едно дете, което има добри, здрави взаимоотношения с баща си, направи нещо, което огорчи баща му, и двамата трябва бързо да действуват, за да възстановят ценните си взаимоотношения. Подобно на това, когато отдадем живота си на Йехова, ние влизаме в най–ценни взаимоотношения с него. Затова, когато направим нещо, което го огорчи, трябва да действуваме бързо, опитвайки се да възстановим тези отношения с нашия небесен Баща.
За щастие, някои, които са били изключени, са приели присърце притчата за блудния син. В нея Йехова е сравнен с любещ Баща, готов да приеме обратно разкайващия се грешник, ако той се промени и търси божията прошка. (Лука 15:11–24) Искреното, идващо от сърцето разкаяние и отказът от лошото поведение са пътят, по който може човек да се върне отново в божието благоволение и в християнския сбор. Някои разкайващи се грешници, които са се чувствували смазани под бремето на своята вина, са били подтикнати да се разкаят и да предприемат стъпки към връщането в любещата среда на християнския сбор. Така те са оценили думите на Йехова от Исаия 57:15.
За да попречи на отделните хора да се върнат в любещата грижа на Йехова, Сатан би искал да представи нещата така сякаш не е възможна прошка за извършените грехове. Но изкупителната жертва на Христос Исус е достатъчна, за да покрие греховете на всички, които се разкайват — да, дори и наследеното грешно състояние „на целия свят“. (1 Йоан 2:1, 2) Единственият грях, който не бива покрит от откупа, е грехът срещу божия свети дух, който е равен на съзнателно бунтовничество срещу действието на божия дух, като например сериозните грехове на Юда Искариотски и на много от книжниците и фарисеите. — Матей 12:24, 31, 32; 23:13, 33; Йоан 17:12.
Поддържане на праведността на Йехова
Откакто останалите от духовните израилтяни бяха възстановени в благоволението на Йехова през 1919 г., те се издигаха все повече и повече над обкръжаващия ги свят. Това не е поради някаква доброта от тяхна страна, а поради тяхното охотно подчинение на законите и стандартите на Йехова. В резултат на това милиони от ‘другите овце’ на Христос бяха привлечени към духовния Израил като верни съобщници. (Йоан 10:16) Тези хора донасят слава и чест на Йехова в един свят, който е много отдалечен от праведните стандарти на Бога. Точно както веднъж забеляза списание Personality [„Личност“] от ЮАР: „Изглежда, че Свидетелите на Йехова притежават в изобилие добри качества и са почти лишени от лоши качества.“
За да бъде запазена тази извисена позиция в един безбожен свят, всеки отделен член на християнския сбор трябва да живее чист, правилен живот пред Йехова. В Библията небесната организация на Йехова е изобразявана чрез чисти неща. Тя е обрисувана като прекрасна жена, облечена със слънцето и с луната под нозете си. (Откровение 12:1) Новият Йерусалим е описан като свят град, прекрасен наглед. (Откровение 21:2) Верните членове на невястата на Христос получават „светъл и чист висон“. (Откровение 19:8) Членовете на голямото множество са „облечени в бели дрехи“. (Откровение 7:9) Хората, притежаващи праведна нагласа, биват привлечени от една чиста организация. В контраст с това, организацията на Сатан е нечиста. Неговата религиозна система е описана като блудница, а онези извън светия град са описани като мръсни, нечисти. — Откровение 17:1; 22:15.
Вечен живот е обещан на праведните. Събраният народ, поддържащ праведността на Йехова, има перспективата да преживее края на тази зла система. „Всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, и ще бъде спокоен, без да се бои от зло“ — обещава Бог в Притчи 1:33.
Колко прекрасно ще бъде, когато по–големият Соломон, Христос Исус, управлява този нов свят в праведност, в страха от Йехова! (2 Петър 3:13) Това ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето сияе в небето — едно безоблачно утро. Всички жители на земята ще живеят в безопасност, всеки — образно казано — ще седи под своята лоза и под своята смокиня. Едно праведно човешко общество ще украсява земята и ще заеме полагащото му се място във вселената за вечна възхвала на нашия Бог — Йехова. — Михей 4:3, 4; виж също Исаия 65:17–19, 25.
[Информация за източника на снимката на страница 26]
Гаро Налбандиян