Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Песен на песните
„КАКТО е кремът между тръните, така е любезната ми между дъщерите.“ „Както ябълката между дърветата на сада, така е възлюбеният ми между синовете.“ „Коя е тая, която поглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето?“ (Песен на песните 2:2, 3; 6:10) Колко са прекрасни тези стихове от библейската книга Песен на песните! Цялата книга е една поема, изпълнена с красота и с богато значение, поради което е получила името си „песен на песните“ — наистина най–красивата, или превъзходна, песен. (Песен на песните 1:1)
Съставена от царя на древния Израил Соломон, най–вероятно около 1020 г. пр.н.е., по време на първата половина от четирийсетгодишното му управление, тази песен съдържа историята на един млад пастир и една селска девойка, суламка. Сред другите личности, споменати в поемата, са майката и братята на момичето, „йерусалимските дъщери [придворните дами]“ и „сионовите дъщери [жителките на Йерусалим]“. (Песен на песните 1:5; 3:11) За читателя може да е предизвикателство да определи кой кога говори в книгата Песен на песните, но това е възможно, ако се имат предвид думите на тези хора или съответно какво им казват другите.
Тъй като книгата Песен на песните е част от Божието Слово, нейното послание е от голяма полза за нас поради две причини. (Евреи 4:12) Първо, научаваме какво е истинска любов между един мъж и една жена. Второ, тази песен описва каква любов съществува между Исус Христос и сбора от помазани християни. (2 Коринтяни 11:2; Ефесяни 5:25–31)
НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА „СЪБУДИТЕ ЛЮБОВТА МИ“
„Нека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по–желателна от виното.“ (Песен на песните 1:2) Диалогът в книгата Песен на песните започва с тези думи на една скромна селска девойка, доведена в царската шатра на Соломон. Как се е озовала там?
Тя разказва: „Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, поставиха ме пазачка на лозята.“ Нейните братя ѝ се ядосват, защото младият пастир, когото тя обича, я е поканил на разходка в един прекрасен пролетен ден. За да ѝ попречат да отиде, те я оставят да пази лозето от „малките лисици, които погубват лозята“. Така тя се озовава близо до лагера на Соломон. Когато ‘слиза в градината на орехите’, нейната красота бива забелязана и тя е доведена в лагера. (Песен на песните 1:6; 2:10–15; 6:11)
Когато девойката споделя как копнее за любимия си пастир, придворните дами ѝ казват да ‘излезе по дирите на стадата’, за да го намери. Но Соломон не я оставя да тръгне. Той изразява възхищението си от нейната красота и ѝ обещава „златни плетеници със сребърни копчета“. Това обаче не заинтригува девойката. Младият пастир влиза в Соломоновия лагер, намира я и възкликва: „Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си.“ Девойката поставя под клетва придворните дами с думите: „Да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.“ (Песен на песните 1:8–11, 15; 2:7; 3:5)
Отговори на библейски въпроси:
1:2, 3: Защо споменът за изразите на любов на младия пастир са като вино и името му е като масло? Точно както виното весели сърцето и изливането на благоуханно масло върху главата успокоява, спомените за любовта на младежа и за името му укрепват и утешават девойката. (Псалм 23:5; 104:15) По същия начин истинските християни, особено онези, които са помазани, черпят сили и насърчение, като размишляват върху любовта на Исус Христос към тях.
1:5: Защо селската девойка сравнява мургавия си тен с „кидарските шатри“? Козята козина, преработена като плат, се употребявала за много неща. (Числа 31:20) Например за „покрива над скинията“ били използвани „завеси от [козя] козина“. (Изход 26:7) Подобно на много от палатките на бедуините днес, кидарските шатри може също да са били от черна козя козина.
1:15: Какво има предвид младият пастир с думите „очите ти са като на гълъбите“? Той сравнил очите на своята любима с тези на гълъбите, защото са нежни и погледът им е мек.
2:7; 3:5: Защо придворните дами били поставени под клетва ‘в името на сърните [газелите — НС] и полските елени’? Газелите и сърните са много красиви и грациозни. Всъщност суламката поставя под клетва придворните дами във всичко красиво и грациозно да не събудят любов в нея.
Поуки за нас:
1:2; 2:6. Чистите изрази на любов може да са уместни по време на ходенето заедно. Но двойката трябва да внимава това да са изрази на истинска любов, а не на нечиста страст, която може да доведе до сексуална неморалност. (Галатяни 5:19)
1:6; 2:10–15. Братята на суламката не ѝ позволили да отиде със своя любим на усамотено място в планината не защото тя имала неморално поведение или неподходящи подбуди, а защото така щели да я предпазят от това да попадне в ситуация, която би могла да доведе до изкушение. Това е урок за онези, които ходят заедно, да избягват да остават сами на уединени места.
2:1–3, 8, 9. Макар че била красива, суламката скромно се смятала за съвсем обикновено цвете. Поради нейната красота и вярност към Йехова младият пастир я смятал за „крем между тръни“. А какво можем да кажем за него самия? Той бил красив и затова в нейните очи приличал на „сърна“, или газела. Явно той също бил духовен човек, предан на Йехова. Суламката казва за него: „Както ябълката [която хвърля сянка и дава плод] между дърветата на сада, така е възлюбеният ми между синовете.“ Нима вярата и предаността към Йехова не са желателни качества, които човек да търси у бъдещия си брачен партньор?
2:7; 3:5. Селската девойка не изпитвала романтично влечение към Соломон. Тя поставила под клетва придворните дами да не се опитват да събудят любовта ѝ към никого другиго освен към младия пастир. Не е възможно, нито е редно, човек да изпитва романтични чувства към всекиго. Несемейните християни, които искат да се оженят, трябва да си търсят партньор само сред лоялните служители на Йехова. (1 Коринтяни 7:39)
‘КАКВО ВИЖДАТЕ В СУЛАМКАТА?’
Нещо „възлиза от пустинята като стълпове дим“. (Песен на песните 3:6) Когато жените в Йерусалим отиват да го видят, какво се оказва то? Това са Соломон и свитата му, които се връщат в града! Царят е взел със себе си и суламската девойка.
Младият пастир следва девойката и скоро намира начин да я види. Той я уверява в своята любов, а тя изразява желание да напусне града: „Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.“ Тя кани пастира да ‘дойде в градината си и да яде изрядните плодове’. Той отговаря: „Дойдох в градината си, сестро моя, невесто.“ Жените в Йерусалим им казват: „Яжте, приятели; пийте, да! изобилно пийте [опийте се с изрази на любов — НС], възлюбени.“ (Песен на песните 4:6, 16; 5:1)
След като разказва на придворните дами един сън, суламката заявява: „Ранена съм от любов.“ Те я питат: „В що [се] различава твоят възлюбен от друг възлюбен?“ Тя отговаря: „Възлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.“ (Песен на песните 5:2–10) На щедрите хвалби на Соломон тя скромно отговаря: ‘Какво виждате в Суламката?’ (Песен на песните 6:4–13) Съзирайки в това възможност да я спечели, царят я обсипва с още повече похвали. Момичето обаче остава непоколебимо в любовта си към младия пастир. Накрая Соломон ѝ позволява да си отиде у дома.
Отговори на библейски въпроси:
4:1; 6:5: Защо косата на девойката е сравнена със „стадо кози“? Сравнението показва, че вероятно косата ѝ била лъскава и буйна като черната козя козина.
4:11: Какво е забележително в изказванията, че ‘от устните на суламката капе мед като от пита’ и че тя има ‘мед и мляко под езика си’? Медът от питата е по–ароматен и по–сладък от меда, който е бил изложен на влиянието на въздуха. Това сравнение, както и мисълта, че под езика ѝ имало мед и мляко, наблягат на хубавите и приятни думи на суламката.
5:12: Какво се има предвид с израза ‘очите му са като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко’ (СИ)? Девойката говори за красивите очи на своя любим. Вероятно тя с поетичен език сравнява тъмния ирис, заобиколен от бялото на очите му, със синьо–сиви гълъби, които се къпят в мляко.
5:14, 15: Защо ръцете и краката на пастира са описани по този начин? Явно девойката говори за пръстите на ръцете му като за златни цилиндри и за ноктите му като за хризолит. Тя сравнява краката му с „мраморни стълпове“, защото са здрави и красиви.
6:4: Защо девойката е сравнена с град Терса? Този ханаански град бил завладян от Исус Навиев и след управлението на Соломон станал първата столица на северното десетплеменно царство Израил. (Исус Навиев 12:7, 24; 3 Царе 16:5, 6, 8, 15) В един справочник се казва: „Изглежда градът бил особено красив, което вероятно е причината да бъде споменат тук.“
6:13: Какво е „борбата [танцът — НС] между две дружини“? Този израз може да бъде предаден също като „танцът на Маханаим“. Градът с това име бил разположен от източната страна на река Йордан, близо до долината Явок. (Битие 32:2, 22; 2 Царе 2:29) ‘Танцът между двете дружини’, между два лагера, може да се отнася за някакъв определен танц, който се играел в този град при някой празник.
7:4: Защо Соломон сравнява шията на суламката със „стълп от слонова кост“? По–рано на момичето било казано: „Шията ти е като Давидова кула.“ (Песен на песните 4:4) Кулата и стълбът са дълги и тесни, а слоновата кост е гладка. Соломон бил възхитен от тънката и гладка шия на момичето.
Поуки за нас:
4:1–7. Като останала твърда въпреки ухажването на Соломон, суламката, макар и несъвършена, доказала, че е без недостатък в морално отношение. Физическата ѝ красота била подкрепена от моралната ѝ сила. Християнките днес трябва да подражават на нейния пример.
4:12. Подобно на красива градина, оградена с жив плет или стена, през която може да се влезе само през заключена порта, нежните чувства на суламката били запазени само за нейния бъдещ съпруг. Какъв хубав пример е това за неженените християни днес!
„ПЛАМЪКЪТ НА ЯХ“
„Коя е тая, която идва от пустинята, опираща се на възлюбения си?“ — питат братята на суламката, когато я виждат да се прибира у дома. Преди време един от тях бил казал: „Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления; и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.“ След като постоянството на нейната любов е изпитано и доказано, тя може да заяви: „Аз съм стена, и гърдите ми са като стълповете ѝ; тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.“ (Песен на песните 8:5, 9, 10)
Истинската любов е „пламъкът на Ях“ (НС). В какъв смисъл? Тази любов идва от Йехова. Той е този, който е вложил в нас способността да обичаме. Любовта е като неугасим пламък. В Песен на песните се съдържа прекрасно описание на любовта между мъжа и жената, което показва, че тя може да е „силна [постоянна] като смъртта“. (Песен на песните 8:6)
Превъзходната песен на Соломон също ни показва колко силна връзка съществува между Исус Христос и членовете на небесната му „невяста“. (Откровение 21:2, 9) Любовта на Исус към помазаните християни надминава всяка любов между един мъж и една жена. Членовете на класа на невястата са непоколебими в предаността си към него. Исус любещо дал живота си и за „другите овце“. (Йоан 10:16) Следователно всички истински поклонници на Бога могат да подражават на непоколебимата любов и преданост на суламката.
[Снимка на страници 18, 19]
Какво научаваме от книгата Песен на песните за качествата, които трябва да търсим в бъдещия си брачен партньор?