Най–после справедливост за всички

„Ще се стремим да слушаме по нов начин . . . гласовете на онеправданите, гласовете на разтревожените, гласовете на хората, които са изгубили надежда, че ще бъдат чути. . . . Остава да вдъхнем живот на онова, което е в закона: най–после да осигурим това, че както всички се раждат равни по достойнство пред Бога, така и всички се раждат равни по достойнство пред човека.“ — Президентът на САЩ Ричард Милхаус Никсън, в своята реч при встъпване в длъжност на 20 януари 1969 г.

КОГАТО царе, президенти и министър–председатели встъпват в длъжност, те са склонни да говорят за справедливост. Ричард Никсън, бивш президент на Съединените щати, не е изключение. Но неговите убедителни думи губят блясъка си, когато бъдат погледнати в безпристрастната светлина на историята. Въпреки че тържествено обеща ‘да вдъхне живот в закона’, по–късно Никсън беше обвинен в нарушаване на закона и беше принуден да напусне своята длъжност. Три десетилетия след това ‘гласовете на онеправданите, разтревожените и изгубилите надежда хора’ продължават да настояват да бъдат чути.

Изслушването на тези гласове и разрешаването на техните проблеми не е лесна работа, както са разбрали много водачи с добри намерения. ‘Справедливост за всички’ се оказа една убягваща цел. И все пак преди много векове било дадено едно обещание, което заслужава нашето внимание — едно уникално обещание относно справедливостта.

Чрез своя пророк Исаия Бог уверил народа си, че ще му изпрати „служител“, който самият Той ще избере. „Поставил съм духа си в него — казал им Йехова. — Той ще донесе справедливост на народите.“ (Исаия 42:1–3, NW) Никой човешки водач не би се осмелил да направи такова всеобхватно изявление, което би означавало трайна справедливост за всеки народ. Можем ли да окажем доверие на това обещание? Дали такова забележително постижение би могло да бъде осъществено?

Обещание, на което можем да се доверим

Едно обещание е толкова надеждно, колкото е и този, който го дава. В този случай именно Всемогъщият Бог заявява, че неговият „служител“ ще установи справедливост по целия свят. За разлика от политиците Йехова не дава повърхностни обещания. ‘Не е възможно за него да лъже’ — ни уверява Библията. (Евреи 6:18) „Това, което съм решил да направя, ще бъде направено“ — заявява категорично Бог. — Исаия 14:24, Today’s English Version [„Превод на днешен английски“].

Доверието ни в това обещание се засилва също от живота на избрания божи „служител“ Исус Христос. Този, който ще установи справедливостта, трябва да я обича и да живее справедливо. Исус оставил един неопетнен пример на човек, който ‘обича праведността, а мрази беззаконието’. (Евреи 1:9, NW) Това, което казал, начинът, по който живял, и дори начинът, по който умрял — всичко това доказва, че той наистина бил справедлив човек. При смъртта на Исус един римски офицер, който явно бил свидетел както на съда над Исус, така и на неговата екзекуция, бил подтикнат да каже: „Наистина Този човек бе праведен.“ — Лука 23:47.

Освен че живял праведно, Исус се противопоставял на несправедливостта, която била толкова широко разпространена по негово време. Той правел това не чрез подривна дейност или революция, но като учел на истинска справедливост всеки, който слушал. Неговата Проповед на планината е едно силно обяснение на това как трябва да бъдат проявявани истинската справедливост и праведност. — Матей, глави 5–7.

Исус вършел това, което проповядвал. Той не презирал нещастните прокажени, низвергнатите в юдейското общество. Вместо това той говорел с тях, докосвал ги и дори ги изцелявал. (Марко 1:40–42) Всички хора, които срещал, включително бедните и унижаваните, били важни за него. (Матей 9:36) „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа“ — им казал той. — Матей 11:28, NW.

Но най–вече Исус отказал да позволи несправедливостта около него да го поквари или огорчи. Той никога не връщал зло за зло. (1 Петър 2:22, 23) Дори когато изпитвал мъчителни болки на стълба, той се молел на своя небесен Баща именно за тези войници, които го разпънали. „Отче, прости им — молил той, — защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34) Безспорно Исус ‘изяснил на народите какво е справедливост’. (Матей 12:18, NW) Какво по–голямо доказателство имаме за желанието на Бога да установи един справедлив свят от живия пример на собствения му Син?

Несправедливостта може да бъде преодоляна

В днешния свят също има живи доказателства за това, че несправедливостта може да бъде преодоляна. Като отделни личности, а също и като организация, Свидетелите на Йехова се стремят да превъзмогнат предразсъдъците, предубедеността, расизма и насилието. Да обърнем внимание на следващия пример.

Педроa смятал, че единственият начин за донасяне на справедливост в Баския, областта, в която живеел в Испания, била подривната дейност. За тази цел той станал член на една терористична организация, която го изпратила на нещо като военно обучение във Франция. След като завършило обучението му, той получил заповед да организира отряд от терористи и да взриви някакви полицейски общежития. Екипът му вече подготвял експлозивите, когато полицаите го арестували. Той прекарал 18 месеца в затвора, но дори зад решетките продължил своята политическа дейност, като участвувал в гладни стачки и веднъж си прерязал вените.

Педро мислел, че се бори за справедливост. След това той научил за Йехова и неговите цели. Докато Педро бил в затвора, съпругата му започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова и когато той бил освободен, тя го поканила да присъствува на едно от техните събрания. На него толкова му харесало, че помолил за библейско изучаване, едно изучаване, което го накарало да направи големи промени в своите възгледи и в своя начин на живот. Накрая, през 1989 г., Педро и съпругата му били покръстени.

„Благодаря на Йехова, че не успях да убия никого през годините, когато бях терорист — казва Педро. — Днес използувам меча на божия дух, Библията, за да нося на хората послание за истински мир и справедливост — добрата новина на божието Царство.“ Неотдавна Педро, който днес служи като старейшина на Свидетелите на Йехова, посетил онова общежитие, което имал намерение да разруши. Този път той отишъл с цел да проповядва едно послание на мир на семействата, които живеели там.

Свидетелите на Йехова правят тези промени, защото копнеят за един праведен свят. (2 Петър 3:13) Макар че вярват безрезервно в обещанието на Бога, че той ще изпълни всичко това, те съзнават, че имат също задължението да живеят в съгласие със справедливостта. Библията ясно показва, че Бог очаква да вършим своя дял.

Да сеем семената на праведността

Наистина, когато се сблъскваме с несправедливост, може да сме склонни да викаме: „Къде е Богът на справедливостта?“ Това възклицавали юдеите в дните на Малахия. (Малахия 2:17, NW) Дали Бог приел сериозно тяхното оплакване? Точно обратното, то го ‘изнурило’, защото освен всичко друго, което правели, те се отнасяли нелоялно към съпругите си, които били остарели, като се развеждали поради най–елементарни причини. Йехова изразил своята загриженост за ‘съпругите на тяхната младост, към които се отнасяли нелоялно, макар че те били техни партньорки и съпругите, с които имали договор’. — Малахия 2:14, NW.

Можем ли основателно да се оплакваме от несправедливост, ако самите ние постъпваме несправедливо? От друга страна, ако се опитваме да подражаваме на Исус, като изкореняваме предразсъдъците и расизма от своите сърца, като бъдем непредубедени и любещи към всички, и като не връщаме зло за зло, ние показваме, че наистина обичаме справедливостта.

Библията ни подканя да ‘сеем семена в праведност’, ако искаме да пожънем справедливост. (Осия 10:12, NW) Колкото и малка да изглежда, всяка лична победа над несправедливостта е важна. Както писал Мартин Лутър Кинг Младши в своето „Писмо от Бирмингамския затвор“, „където и да е, несправедливостта застрашава справедливостта навсякъде“. Хората, които ‘търсят праведност’, са онези, които Бог избира, за да наследят неговия праведен нов свят, който скоро ще дойде. — Софония 2:3, NW.

Ние не можем да изграждаме своята надежда за справедливост върху нестабилната основа на човешките обещания, но можем да се доверим на думата на нашия любещ Създател. Именно затова Исус казал на своите последователи да продължават да се молят да дойде божието Царство. (Матей 6:9, 10) Исус, назначеният Цар на това Царство, „ще освободи бедния, викащ за помощ, също така и страдащия, и всеки, който няма помощник. Той ще изпита съжаление към нищия и към бедния, и душите на бедните ще спаси“. — Псалм 72:12, 13, NW.

Ясно е, че несправедливостта няма да продължава постоянно. Управлението на Христос над цялата земя ще победи несправедливостта завинаги, както ни уверява Бог чрез своя пророк Йеремия: „Идва времето, когато ще изпълня обещанието, което дадох . . . В онова време ще избера за цар един праведен потомък на Давид. Този цар ще върши онова, което е правилно и справедливо из цялата страна.“ — Йеремия 33:14, 15, „Превод на днешен английски“.

[Бележка под линия]