Йеремия — непопулярен пророк на Бошиите присъди
„Преди да ти дам образ в майчината утроба познах те ... Поставих те за пророк на народите“ (ЙЕРЕМИЯ 1:5).
1. (а) Как днес някои хора оценяват Йеремия? (б) Какво самия той мислел за себе си?
„ДОРИ измежду пророците Йеремия изпъква като гигант.“ Обаче колко различно е това мнение на известен библейски учен от мнението, което е имал за себе си самия Йеремия, когато Йехова за първи път му заръчва да поеме ролята на пророк на Юда и околните народи! Тогава е казал: „Ах, о Суверенен Господарю Йехова! Ето аз не зная да говоря, защото съм дете.“ Очевидно Йеремия, съобразявайки се със своята млада възраст, бил убеден, че задачата да изстъпи срещу вражески настроените народи, не е по силите му. Но Йехова мислел иначе (Йеремия 1:6).
2. Как Йехова вдъхнал доверие на Йеремия?
2 От разговора, който Йехова провел с младия Йеремия ясно личи, че той принадлежал към малката група хора, за чиито раждания Йехова поел отговорността. Защо още от момента на зачеването на Йеремия Йехова му обърнал особено внимание? Затова защото решил да му възложи специална мисия. И тъй с право могъл да каже: „Преди ти ... да излезеш от майчината утроба, осветих те“ (Йеремия 1:5). След това поръчал на този младеж: „Не казвай: ‘Аз съм едно дете.’ А при всичките, при които ще те пратя, ще идеш; и всичко, което ще ти заповядам, ще кажеш. Да не се боиш от тях, понеже ‘аз съм с тебе, за да те избавям’ казва Йехова.“ Йеремия не трябвало да се колебае. Напротив, тази задача изисквала смелост и доверие към Йехова (Йеремия 1:7, 8).
3. Защо задачата дадена на Йеремия представлявала не малко предизвикателство?
3 Колко силно впечатление трябва да е направило на този младеж факта, че получил задача лично от Йехова! И каква задача! „Виж, днес те поставих над нациите и над царствата, за да изтребваш и да погубваш и събаряш и да градиш и да садиш.“ Справянето с тази задача при положението, което царяло в територията на Юда, около средата на 7–то столетие п.н.е. несъмнено налагало на този бъдещ пророк голяма отговорност. Трябвало да се противопостави на гордия народ, който сигурен в себе си, разчитал на своя свещен град Ерусалим и на храма в него, третирайки го почти като талисман на щастието. През своята 40–годишна дейност в Ерусалим, изпълнявал службата на пророк под господството на петима различни царе (Йосия, Иоахаз, Йоаким и Седекия). Той е трябвало да обявява непопулярни присъди, осъждащи както евреите, така и вавилонците (Йеремия 1:10; 51:41–64).
Защо трябва да ни интересува Йеремия
4, 5. (а) Защо разглеждаме събитията от времето на Йеремия? (б) Какво най–много ни интересува от тях?
4 Обаче би могъл да възникне въпрос: Какво общо имат тези отдавни събития с нас живеещите в края на XX–тия век? Отговор намираме в посланието на апостол Павел към християнската еклезия в Коринт. Извършвайки преглед на някои факти от историята на Израил, той написал: „А тези неща са станали примери за нас, за да не бъдем хора, които похотствуват вредни неща, както онези ги похотствуваха. ... И те са написани за предупреждение на нас, връх които са стигнали краищата на системите на нещата“ (1 Коринтяни 10:6, 11).
5 Събитията в Израил и Юда са предупредителен пример за истинските християни в настоящето време на края. Трябва да виждаме в тях също и аналогии и образци, даващи ни известна представа за бъдещето. (Сравни Йеремия 51:6–8 и Откровение 18:2, 4.) Поради това, пророческата мисия на Йеремия и всичко, което сполетяло Ерусалим, има важно значение за днешните Свидетели на Йехова, особено — както ще разгледаме това в следващите статии — взимайки под внимание тяхната дейност в областта на християнството.
Йеремия неустрашимо известява Божиите присъди
6. Поради каква причина мисията на Йеремия щяла да бъде трудна, но какво насърчение е получил?
6 Йехова, искайки да подкрепи Йеремия за да се справи с възложената му отговорност, отправил към него думи вдъхващи надежда: „И стани та им кажи всичко, което ще ти заповядам. Да не се уплашиш от тях, ... защото, ето аз те поставих днес като укрепен град ... против цялата страна, против царете на Юда, против техните князе, против свещениците и против народа на тази страна.“ Йеремия действително е трябвало да стане като укрепена твърдина, за да може да се противопостави на владетелите и на свещениците на Юда. А обявяването на това непопулярно и провокиращо послание на народа също нямало да бъде лесна задача (Йеремия 1:17, 18).
7. Защо еврейските владетели се противопоставили на Йеремия?
7 „Те ще воюват против тебе“, предупредил Йехова, „но няма да ти надвият“ (Йеремия 1:19). Защо евреите и техните предводители щяли да започнат борба срещу този пророк? Защото неговите думи атакували тяхното самозадоволство и формалната форма на обожаване на Бог. Йеремия не ги щадял: „Ето! Словото на Йехова е станало укорно за тях, те не благоволят в него. Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на сребролюбие и от пророк до свещеник, [които именно трябвало да бдят над духовните и морални стойности] всеки постъпва фалшиво“ (Йеремия 6:10, 13).
8. По какъв начин свещениците и пророците заблуждавали народа?
8 Безсъмнено те предвождали народа в жертвуванията. Запазвали вида на чистото обожаване, но сърцето им било далеч от него. Придавали по–голямо значение на ритуалите, отколкото на справедливото постъпване. Едновременно тези еврейски религиозни водачи заблуждавали народа с фалшивото чувство на безопасност, казвайки: „Мир, мир!“, въпреки, че го нямало (Йеремия 6:14; 8:11). Уви, мамели хората, внушавайки им, че са в мирни отношения със Създателя. И тъй, израилтяните мислели, че нищо не ги застрашава, понеже са спасен от Йехова народ, който притежава светия град и храм. Обаче, дали Йехова също така зачитал нещата?
9. Какво предупреждение Йеремия отправил към народа във връзка с храма?
9 Йехова наредил на Йеремия да застане в най–многолюдната част на града, в портата на храма и да възгласява на всички, които идват там неговото послание. Трябвало да ги предупреждава: „Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: ‘Храмът на Йехова, храмът на Йехова, храмът на Йехова са те!’ ... няма да ви бъде от никаква полза.“ Гордеейки се със своя храм, израилтяните не се ръководели с вяра, а само с това, което съзирали очите им. Забравили вече убедителните думи на Йехова: „Небесата са моя престол и земята е моето подножие. Какъв дом искате да ми построите ...?“ Йехова, сувереният Владетел на без крайната вселена несъмнено не зависял в каквото и да е отношение от този храм независимо от неговата прелест (Йеремия 7:1–8; Исаия 66:1).
10, 11. Как Йеремия описал духовното състояние на еврейския народ и по–добро ли е положението на християнския свят днес? (2 Тимотей 3:5).
10 Йеремия продължавал публично да укорява: „Може ли като крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо, кадите на Ваала и следвате други богове, които не сте познавали ..., и ... казвате: ‘Ние със сигурност ще бъдем освободени’ независимо от вършенето на всичките тези мерзости?“ Израилтяните разчитали, че като избран народ Бог ще продължава да ги търпи, независимо от тяхното поведение, стига само да принасят жертви в храма. Но макар и да мислели, че Йехова е сантиментален Баща, който разглезва покварения единак, очаквало ги страшно спомняне (Йеремия 7:9, 10; Битие 19:5, 6).
11 Обожаването, практикувано от жителите на Юда, толкова много изгубило признанието на Йехова, че трябвало да се повдигне смайващия въпрос: „Този дом, който се нарича с моето име свърталище за разбойници ли стана във вашите очи?“ Почти 700 години по–късно нищо не се променило, понеже Исус, който бил по–голям пророк от Йеремия употребил същите думи, за да демаскира търговията и експлоатацията, вършени през негово време във възстановения ерусалимски храм. А ситуацията в днешния християнски свят съвсем не е по–добра (Йеремия 7:11; Матей 16:14; Марко 11:15–17).
Пренебрегване на стражите, предвещаване на катастрофа
12. Как евреите се отнесли към пророците, изпращани до тях от Йехова?
12 Йеремия не бил първия пророк, с който Бог си послужил за да предупреди жителите на Израил и Юда за резултатите на тяхното лицемерно постъпване. През изминалите сто години бил изпращал пророците Исаия, Михей, Осия и Одид да предупреждават Израил (Исаия 1:1; Михей 1:1; Осия 1:1; 2 Летописите 28:6–9). Как на това реагирала по–голямата част слушатели? „Поставях стражи над вас: ‘Слушайте гласа на тръбата!’ Но те казваха непрекъснато: ‘Ние няма да слушаме’“ (Йеремия 6:17; 7:13, 25, 26). Юдеите не искали да слушат и думите на Йеремия. Тъкмо обратното, преследвали го и правели усилия да го накарат да мълчи. Затова Йехова решил, че те трябвало да заплатят за своята дързост и липса на вяра (Йеремия 20:1, 2; 26:8, 11; 37:15; 38:6).
13. Въз основа на какво Бог издал присъда върху тоя народ?
13 Щом израилския народ отхвърлил Божиите пратеници, Йехова се обърнал към всичките народи с думите: „Слушай земьо! Ето, аз ще докарам зло върху тия люде като плод напомислите им. Защото не послушаха словата ми, а колкото за закона ми, те го отхвърлиха“. Защо тези хора щяло да сполети нещастие? Поради техните подли постъпки в резултат на неправилно мислене. Отхвърлили думите на Йехова и неговия закон следвайки своите самолюбиви, плътски склонности (Йеремия 6:18, 19; Исаия 55:8, 9; 59:7).
14. До каква степен било разпространено фалшивото обожаване? (Сравни 2 Летописите 33:1–9).
14 А какво било това нещо в страната Юда, което предизвикало строгия гняв на Йехова? Ето нейните жители пекли жертвени пити на „небесната царица“. Принасяли на чужди богове жертви от питиета, съгрешаваики съзнателно против Йехова. Затова той ги питал: „Но причиняват ли наистина на мене болка ... а не повече на себе си, за техен срам?“ (Йеремия 7:18, 19, Нова Ерусалимска Библия). Но в своето безсрамно постъпване се придвижили още по–далече: Те настанили отвратителните богове в дома, носещ името на Йехова. Зад стените на Ерусалим, в долината на Енома, построили олтари „за да горят синовете си и дъщерите си в огън“. Каква цена трябвало да заплатят за таково пренебрегващо отношение спрямо истинското обожаване на Създателя? (Йеремия 7:30, 31).
Юда понася последиците
15. Какви лоши известия имал Йеремия за жителите на Юда?
15 Около 632 г. п.н.е. Асирия паднала победена от халдейците и медниците, а Египет разположен на юг от Юда заел ролята на второстепенна държава. Юда била сериозно заплашена от нашествие от север. И Йеремия трябвало да предаде на своите сънародници зли вести. „Ето! Един народ идва от северната страна ... Това е една жестока нация, която няма да покаже никаква милост. ... Тя е като мъж опълчен за бой и нареден в бойни редици против тебе, о дъщерьо Сион.“ Тогавашната доминираща световна сила била вече Вавилония. Тя щяла да послужи на Бог като средство за наказание на вероломната Юда (Йеремия 6:22, 23; 25:8, 9).
16. Защо Йеремия не трябвало да се застъпва за своя народ?
16 И тъй, правилно ли би било Йеремия да се застъпи за своите сънародници? Можело ли да става въпрос за компромис в истинското обожаване? И дали Йехова би се съгласил на някакво половинчато разрешаване и на това основание да прости на своя народ? Неговото становище било ясно. Най–малко три пъти заръчал на Йеремия: „Недей се моли в полза на тоя народ, ... защото няма да те послушам.“ В рамките на повторното изпълнение на това пророчество по–горните думи представляват лоша прогноза за християнския свят (Йеремия 7:16; 11:14; 14:11).
17, 18. Как на края се дошло до изпълнение на Божията присъда върху Юда?
17 Как тогава се развила съдбата на Юда? Точно така както Йехова предсказал посредством Йеремия. През време на цар Йоаким страната станала зависима от великия Вавилон. Три години по–късно Йоаким се възбунтувал. Тази неразсъдна постъпка довела до още по–голямо унижение от страна на вавилонците, които тогава обкръжили Ерусалим. През този период Йоаким умрял и на престола се възкачил неговия син Йоахин. Обкръжението на столицата накарало Юда да падне на колене. Йоахин и цялото царско семейство и познатните представители на израилското общество били отведени в заточение във Вавилон (2 Царете [бъл. 4 Царете] 24:5–17).
18 А какво се случило със светия храм и цялото му скъпоценно обзавеждане? Със сигурност той не се оказал за Юда носещ щастие талисман. Навуходоносор „отнесе от там всичките съкровища от дома на Йехова и съкровищата на царската къща и съсече всичките златни вещи в храма на Йехова, които израилевия цар Соломон беше направил“ (2 Царете [бъл. 4 Царете] 24:13). Накрая Седекия, поставен на престола от вавилонците и оставен да управлява в Ерусалим над останалите жители, също се възбунтувал срещу своите началници. С това прекалил. Цар Навуходоносор заповядал повторно обкръжение на Ерусалим и в 607 г. п.н.е. града бил победен от Навузарадан и цялостно опустошен (Йеремия 34:1, 21, 22; 52:5–11).
19, 20. Как за разлика от Йеремия жителите на Юда се отнесли към предвещаното нещастие и какъв бил крайния резултат?
19 Какъв страшен погром за избрания народ! Но как убедително се изпълнили присъдите провъзгласявани от Йеремия! По времето, когато израилтяните живеели в света на фантазиите, сигурни, че няма да ги постигне нищо лошо, „пророкана нещастието“, Йеремия излезъл реалист, а не развълнуван паникьор (Йеремия 38:4; думата, преведена тук на „бедствие“ или „нещастие“ се явява в книгата на Йеремия 64 пъти). Постановлението на Йехова несъмнено се изпълнило: „Тогава им кажи: ‘Това е нацията, чийто народ не послуша гласа на Йехова, неговия Бог и не прие вразумяване. Верността е изчезнала и се е изгубила от устата им.’ Тогава ще направя да престане в градовете на Юда и по улиците на Ерусалим гласът на радостта и гласът на веселието, ... защото страната ще запустее“ (Йеремия 7:28, 34).
20 По такъв трагичен начин гордите, сигурни в себе си израилтяни се убедили, че нито молбите към Бог, нито специалната позиция, която заемали пред него им осигурила спасение. Изпълнило се пророчеството: „Надявахме се на мир, но никакво добро не дойде, на време на изцеление, но ето, смущение! Премина жетвата, мина се и лятото, а ние не бяхме спасени!“ (Йеремия 8:15, 20). За Юда това било време за разплата. Но неустрашимият пророк Йеремия през целия период на своята служба бил закрилян и могъл да изпълни до край своята задача. Умрял в чужбина, но не във Вавилон всред отхвърления народ, а в Египет. Най–малко през 65 години смело и верно провъзгласявал Божиите присъди.
21. Какви въпроси още ни интересуват?
21 Обаче сега бихме искали да знаеме каква връзка имат живота и дейността на Йеремия с нашите времена? Кой в съвременният XX–ти век представя Йеремия? Кого представят Юда и Ерусалим? И какво предвещание е опасността от север? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващите статии.
Спомняш ли си още?
◻ Как Йеремия приел определената му задача и какъв бил отговорът на Йехова?
◻ Защо ни интересуват събитията от времето на Йеремия?
◻ Какво религиозно състояние е изобличавал Йеремия и на каво се надявали израилтяните?
◻ Какво накрая е сполетяло Ерусалим и Юда?
[Текст в блока на страница 12]
Йеремия смело провъзгласявал Бомиите присъди, както на израилските водачи, така и на целия народ
[Снимка на страница 13]
Жените пекат пити за „небесната царица“