Тринадесета глава

Схватка между двама царе

 1, 2. Защо трябва да се интересуваме от пророчеството, което е записано в Даниил, 11 глава?

ДВАМА царе съперници са вкопчени един в друг в яростен двубой за надмощие. С течение на времето победител е ту единият, ту другият. Понякога единият цар е абсолютен господар, а другият изпада в бездействие, а има и периоди, когато двубоят временно бива прекратен. Но после внезапно избухва нова битка и схватката продължава. Измежду участниците в тази драма са били сирийският цар Селевк I Никатор, египетският владетел Птолемей Лаг, сирийската принцеса и египетска царица Клеопатра, римските императори Август и Тиберий и царицата на Палмира Зиновия. Към края на конфликта нацистка Германия, комунистическият блок от държави, англо–американската световна сила, Обществото на народите и Организацията на обединените нации също участвуват в двубоя. Окончателният край е едно събитие, което не може да предвиди нито едно от тези политически образувания. Ангелът на Йехова изявил това вълнуващо пророчество на пророк Даниил преди около 2500 години. — Даниил, 11 глава.

² Колко ли се е развълнувал Даниил, когато чул ангелът да разкрива пред него подробности от съперничеството между двамата още несъществуващи царе! Тази драма представлява интерес и за нас, защото борбата за надмощие между двамата царе се простира до наши дни. Това да видим как историята е доказала верността на първата част на пророчеството, ще укрепи нашата вяра и доверието ни в сигурността на изпълнението на втората част на пророческото повествование. Като обърнем внимание на това пророчество, ще получим ясна представа за това къде се намираме ние в потока на времето. Също така то ще укрепи решимостта ни да останем неутрални в този двубой, като чакаме търпеливо Бог да действува в наша полза. (Псалм 146:3, 5) Нека тогава много внимателно да изслушаме какво казва ангелът на Даниил.

СРЕЩУ ГРЪЦКОТО ЦАРСТВО

 3. Кого подкрепял ангелът през „първата година на мидянина Дария“?

³ „А в първата година на мидянина Дария [539–538 г. пр.н.е.], аз ... стоях да го укрепя и уякча“ — казал ангелът. (Даниил 11:1) Дарий вече не бил между живите, но ангелът посочил периода на неговото управление като начало на пророческото послание. Дарий бил царят, който наредил Даниил да бъде изваден от ямата на лъвовете. Освен това Дарий бил наредил на всички свои поданици да се боят от Бога на Даниил. (Даниил 6:21–27) Но този, когото ангелът укрепвал и подпомагал, не бил мидянинът Дарий, а съобщникът на този ангел — Михаил, князът на народа на Даниил. (Сравни Даниил 10:12–14.) Божият ангел му оказал подкрепа, когато Михаил воювал с демоничния властелин на Мидо–Персия.

 4, 5. Кои били предсказаните четирима царе на Персия?

⁴ Божият ангел продължил нататък: „Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по–богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство.“ (Даниил 11:2) Но кои били тези персийски владетели?

⁵ Първите трима били Кир Велики, Камбиз II и Дарий I. Тъй като Бардия (или може би един измамник, който се представял за Бардия) бил на власт само седем месеца, пророчеството не включило неговото кратко управление в поредицата от царе. През 490 г. пр.н.е. третият цар — Дарий I, за втори път се опитал да нахлуе в Гърция. Но персите претърпели сериозно поражение край Маратон и се оттеглили в Мала Азия. Макар че предприел големи приготовления за по–нататъшен поход срещу Гърция, Дарий не могъл да го осъществи преди смъртта си, настъпила четири години по–късно. Това направил неговият син и приемник, ‘четвъртият’ цар — Ксеркс I. Той бил онзи цар Асуир, който се оженил за Естир. — Естир 1:1; 2:15–17.

 6, 7. (а) Как четвъртият цар ‘повдигнал всичко против гръцкото царство’? (б) Какъв бил резултатът от похода на Ксеркс срещу Гърция?

⁶ Ксеркс I наистина ‘повдигнал всичко против гръцкото царство’, тоест, срещу независимите гръцки държави като цяло. В книгата „Мидите и персите — завоеватели и дипломати“ (англ.) се казва: „Подбуждан от амбициозни царедворци, Ксеркс започнал нападение по суша и море.“ Гръцкият историк от пети век пр.н.е. Херодот пише, че „няма друг военен поход, който да може да се сравни с този“. В неговите исторически сведения се казва, че морската войска „достигала общо 517 610 души. Броят на пешаците бил 1 700 000 души; конниците били 80 000 души, към които трябвало да се прибавят арабите, яздещи на камили, и либийците, воюващи на колесници, които аз определям на 20 000. Така че общият брой на войниците по земя и море достига 2 317 610 души“.

⁷ Стремейки се към пълна победа, през 480 г. пр.н.е. Ксеркс I насочил огромната си войска срещу Гърция. Преодолявайки тактическите действия на гърците край Термопилите, персите опустошили Атина. Но при Саламин претърпели ужасно поражение. През 479 г. пр.н.е. гърците постигнали още една победа край Платея. Никой от седемте царе, които управлявали след Ксеркс персийската държава през следващите 143 години, не воювал с Гърция. Но тогава в Гърция се издигнал могъщ цар.

ЕДНО ГОЛЯМО ЦАРСТВО Е РАЗДЕЛЕНО НА ЧЕТИРИ ЧАСТИ

 8. Кой „мощен цар“ се издигнал, и как той започнал да „царува с голяма власт“?

⁸ „Ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действува според волята си“ — казал ангелът. (Даниил 11:3) Двадесетгодишният Александър ‘се издигнал’ като цар на Македония през 336 г. пр.н.е. Той наистина станал „мощен цар“ — Александър Велики. Действуващ по план на баща си Филип II, той завзел персийските провинции в Средния изток. Пресичайки реките Ефрат и Тигър, неговите 47 000 войници разбили край Гавгамела армията на Дарий III, състояща се от 250 000 души. Впоследствие Дарий избягал и бил убит, като това сложило край на персийската династия. Гърция станала световна сила и Александър ‘царувал с голяма власт и действувал според волята си’.

 9, 10. Как се оказало вярно пророчеството за това, че царството на Александър няма да премине към наследниците му?

⁹ Господството на Александър над света щяло да бъде кратко, тъй като божият ангел добавил: „А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях.“ (Даниил 11:4) Александър още не бил навършил 33 години, когато внезапна болест прекратила живота му във Вавилон през 323 г. пр.н.е.

¹⁰ Огромната държава на Александър не преминала в „наследниците му“. Брат му Филип III Аридей управлявал седем непълни години и по нареждане на Олимпиада, майката на Александър, бил убит през 317 г. пр.н.е. Александър IV, синът на Александър, бил на власт до 311 г. пр.н.е., когато бил убит от Касандър, един от пълководците на баща му. Незаконнороденият син на Александър, Херакъл, се опитал да управлява от името на баща си, но бил убит през 309 г. пр.н.е. Това прекратило родословната линия на Александър, като „царството му“ отишло в ръцете на хора извън семейството му.

11. Как царството на Александър било ‘разделено към четирите небесни ветрища’?

¹¹ След смъртта на Александър, царството му било ‘разделено към четирите небесни ветрища’. Многобройните му пълководци се борели помежду си и всеки заграбвал части от територията. Едноокият военачалник Антигон I се опитал да покори цялата огромна държава на Александър. Но бил убит в битка край град Ипсос във Фригия. До 301 г. пр.н.е. четирима от пълководците на Александър държали властта над огромната територия, която техният владетел бил завоювал. Касандър управлявал Македония и Гърция, Лизимах завзел властта над Мала Азия и Тракия. Селевк I Никатор взел Месопотамия и Сирия. А Птолемей Лаг — Египет и Палестина. Точно както било предсказано в пророчеството, огромната държава на Александър била разделена на четири елинистични царства.

ПОЯВЯВАТ СЕ ДВАМА ЦАРЕ СЪПЕРНИЦИ

12, 13. (а) Как четирите елинистични царства били сведени до две? (б) Каква династия установил Селевк в Сирия?

¹² Няколко години след като дошъл на власт, Касандър умрял и през 285 г. пр.н.е. европейската част на гръцката държава паднала в ръцете на Лизимах. През 281 г. пр.н.е. Лизимах бил убит в битка със Селевк I Никатор, като така Селевк спечелил властта над по–голямата част от азиатската територия. Антигон II Гоната, внук на един от пълководците на Александър, се възкачил на престола на Македония през 276 г. пр.н.е. След време Македония изпаднала в зависимост от Рим и накрая през 146 г. пр.н.е. се превърнала в римска провинция.

¹³ Така че само две от четирите елинистични царства продължили да са от значение — едното под властта на Селевк I Никатор, а другото под управлението на Птолемей Лаг. Селевк основал династията на Селевкидите в Сирия. Сред градовете, които той изградил, били Антиохия — новата столица на Сирия — и морското пристанище Селевкия. След време апостол Павел поучавал в Антиохия, където за пръв път последователите на Христос били наречени християни. (Деяния 11:25, 26; 13:1–4) Селевк бил убит през 281 г. пр.н.е., но неговата династия управлявала до 64 г. пр.н.е., когато римският пълководец Гней Помпей превърнал Сирия в римска провинция.

14. Кога била установена династията на Птолемеите в Египет?

¹⁴ Елинистичното царство, което съществувало най–дълго, било това на Птолемей Лаг, или Птолемей I, който се нарекъл с титлата ‘цар’ през 305 г. пр.н.е. Династията на Птолемеите, която той основал, продължила да управлява, докато Египет не попаднал под властта на Рим през 30 г. пр.н.е.

15. Кои двама силни царе се обособили от четирите елинистични царства, и какъв двубой започнал между тях?

¹⁵ Така от четирите елинистични царства се обособили двама силни царе — Селевк I Никатор в Сирия и Птолемей I в Египет. С тези двама царе започнал продължителният двубой между „северния цар“ и „южния цар“, описан в 11 глава на книгата Даниил. Ангелът на Йехова не посочил имената на тези двама царе, защото през вековете тяхната народност и идентичност щели да се променят. Като пропуснал ненужните подробности, ангелът споменал само владетели и събития, които имали нещо общо с двубоя.

ДВУБОЯТ ЗАПОЧВА

16. (а) Спрямо кого се намирали на север и на юг двамата царе? (б) Кои царе поели първоначално ролята на северния цар и ролята на южния цар?

¹⁶ Слушай сега! Описвайки началото на този драматичен сблъсък, ангелът на Йехова казва: „И южният цар ще стане силен, да, един от неговите [на Александър] князе; и той [северният цар] ще го победи и несъмнено ще владее с огромна власт, по–голяма от властта на онзи.“ (Даниил 11:5, НС) Определенията „северният цар“ и „южният цар“ се отнасят до царете, управляващи на север и на юг от хората от народа на Даниил, които по онова време вече били освободени от вавилонски плен и се били върнали в страната Юда. Първоначалният ‘южен цар’ бил Птолемей I от Египет. А този от пълководците на Александър, който победил Птолемей I и управлявал „с огромна власт“, бил сирийският цар Селевк I Никатор. Той заел ролята на „северния цар“.

17. Под чия власт била страната Юда в началото на двубоя между северния цар и южния цар?

¹⁷ В началото на двубоя страната Юда била под властта на южния цар. От около 320 г. пр.н.е. Птолемей I подбудил юдеите да дойдат в Египет и да основат колонии. Юдейска колония процъфтяла в Александрия, където Птолемей I основал прочутата библиотека. Юдеите в Юда останали под властта на Египет на Птолемеите — южния цар — до 198 г. пр.н.е.

18, 19. Как след време двамата съперничещи си царе сключили „спогодба“?

¹⁸ Относно двамата царе ангелът пророкувал: „И подир няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да стои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водеха, и родителят ѝ, и оня, който я крепеше в ония времена.“ (Даниил 11:6) Как се сбъднало това?

¹⁹ Пророчеството не включвало Антиох I, сина и наследника на Селевк I Никатор, защото той не осъществил нито една решителна битка срещу южния цар. Но неговият наследник, Антиох II водил дълга война срещу Птолемей II, сина на Птолемей I. Антиох II бил в позицията на северния цар, а Птолемей II — на южния цар. Антиох II бил женен за Лаодика и те имали син, наречен Селевк II, а Птолемей II имал дъщеря на име Береника. През 250 г. пр.н.е. тези двама царе сключили „спогодба“. За да плати цената на този съюз, Антиох II се развел с Лаодика и се оженил за Береника, „дъщерята на южния цар“. От Береника той имал син, който наследил сирийския престол вместо синовете на Лаодика.

20. (а) Как „мишцата“ на Береника не устояла? (б) Как Береника, ‘ония, които я водели’, и ‘оня, който я крепял’, били предадени? (в) Кой станал цар на Сирия, след като Антиох II изгубил „мишцата си“, тоест, силата си?

²⁰ „Мишцата“, или подкрепата, която имала Береника, бил баща ѝ Птолемей II. Когато той умрял през 246 г. пр.н.е., тя не ‘задържала силата на мишцата си’ при съпруга си. Антиох II я отхвърлил, оженил се отново за Лаодика и посочил като свой наследник сина си от Лаодика. По нареждане на Лаодика Береника и синът ѝ били убити. Явно служителите, които отвели Береника от Египет в Сирия — „ония, които я водеха“, — били постигнати от същата участ. Лаодика дори отровила Антиох II, и така и неговата ‘мишца’ също ‘не устояла’. Така че и бащата на Береника, „родителят ѝ“, и нейният сирийски съпруг, който за известно време ‘я крепял’, умрели. На престола на Сирия останал Селевк II, синът на Лаодика. Как щял да отговори на всичко това следващият цар от династията на Птолемеите?

ЕДИН ЦАР ОТМЪЩАВА ЗА УБИЙСТВОТО НА СЕСТРА СИ

21. (а) Кой бил ‘отрасълът’ от „корените“ на Береника, и как ‘се издигнал’ той? (б) Как Птолемей III ‘дошъл против крепостите на северния цар’ и го победил?

²¹ „Вместо него ще се издигне един отрасъл от корените ѝ; и като дойде против войската, ще влезе в крепостите на северния цар, ще действува против тях, и ще преодолее“ — казал ангелът. (Даниил 11:7) Този „отрасъл“ от родителите, или корените, на Береника бил нейният брат. След смъртта на баща си той ‘се издигнал’ като южния цар и станал египетския фараон Птолемей III. Той веднага се заел да отмъсти за убийството на сестра си. Потегляйки на поход срещу сирийския цар Селевк II, когото Лаодика използувала да убие Береника и сина ѝ, той се изправил срещу „крепостите на северния цар“. Птолемей III завзел укрепената част на Антиохия и нанесъл смъртоносен удар на Лаодика. Продължавайки на изток през владенията на северния цар, той разорил Вавилония и навлязъл в Индия.

22. Какво донесъл Птолемей III обратно в Египет, и защо ‘няколко години той се въздържал да не напада северния цар’?

²² Какво станало след това? Божият ангел ни казва: „И боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар.“ (Даниил 11:8) Преди повече от 200 години персийският цар Камбиз II бил покорил Египет и бил отнесъл със себе си египетските богове и „леяните им идоли“. Като опустошил някогашната персийска царска столица Суза, Птолемей III си възвърнал тези богове и ‘ги докарал пленници’ в Египет. Освен това той донесъл като военна плячка много ‘отбрани сребърни и златни съдове’. Принуден да потуши бунт в страната си, Птолемей III ‘се въздържал да не напада северния цар’ повече.

СИРИЙСКИЯТ ЦАР ОТВРЪЩА НА УДАРА

23. Защо северният цар ‘се върнал в земята си’, след като влязъл в царството на южния цар?

²³ Как реагирал северният цар? На Даниил било казано: „А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.“ (Даниил 11:9) Северният цар — сирийският цар Селевк II — нападнал в отплата. Той влязъл „в царството“, или владенията на египетския южен цар, но претърпял поражение. С един малък остатък от своята войска Селевк II ‘се върнал в земята си’, като се оттеглил в сирийската столица Антиохия около 242 г. пр.н.е. След смъртта му неговият син Селевк III наследил престола.

24. (а) Какво станало със Селевк III? (б) Как сирийският цар Антиох III ‘дошъл с устрем, нахлул и минал’ през владенията на южния цар?

²⁴ Какво било предсказано относно потомците на сирийския цар Селевк II? Ангелът казал на Даниил: „И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се, ще воюват дори до крепостта му.“ (Даниил 11:10) Убийство прекратило управлението на Селевк III, което продължило непълни три години. Брат му Антиох III се възкачил след това на сирийския престол. Този син на Селевк II събрал голяма войска, за да нападне южния цар, който по онова време бил Птолемей IV. Новият сирийски северен цар успешно воювал срещу Египет и спечелил обратно морския пристанищен град Селевкия, провинцията Келесирия, градовете Тир и Птолемаида и околните градове. Той разбил войската на цар Птолемей IV и завзел много юдейски градове. През пролетта на 217 г. пр.н.е. Антиох III напуснал Птолемаида и потеглил на север чак „до крепостта“ си в Сирия. Но предстояла промяна.

ОБРАТ В СЪБИТИЯТА

25. Къде се срещнали в битка Птолемей IV и Антиох III, и какво било ‘предадено в ръката’ на египетския южен цар?

²⁵ Също като Даниил, и ние слушаме с очакване следващите пророчески думи на ангела на Йехова: „Южният цар ще се разсвирепее, и като излезе, ще се бие с него — със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.“ (Даниил 11:11) Със 75 000 войника южният цар Птолемей IV потеглил на север срещу врага. Сирийският северен цар Антиох III бил събрал „голямо множество“ от 68 000 воини, които да противостоят на атаката. Но „множеството“ било ‘предадено в ръката’ на южния цар в една битка при крайбрежния град Рафия, недалеч от египетската граница.

26. (а) Какво „множество“ било ‘откарано’ от южния цар в битката при Рафия, и какви били условията на сключеното там примирие? (б) Защо Птолемей IV не успял „да преодолее“? (в) Кой станал следващият южен цар?

²⁶ Пророчеството продължава: „И като закара множеството, сърцето му ще се надигне: и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее.“ (Даниил 11:12) Птолемей IV, южният цар, ‘откарал’ 10 000 сирийски пешаци и 300 конници в смъртта и взел 4000 пленници. Тогава царете сключили примирие, според което Антиох III запазил сирийското си пристанище Селевкия, но изгубил Финикия и Келесирия. Поради тази победа сърцето на египетския южен цар ‘се надигнало’, но най–вече срещу Йехова. Юда останала под властта на Птолемей IV. Но той не успял „да преодолее“, тоест, не продължил победите си срещу сирийския северен цар. Вместо това Птолемей IV се отдал на разгулен живот и неговият петгодишен син Птолемей V станал следващият южен цар няколко години преди смъртта на Антиох III.

ЗАВОЕВАТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА

27. Как „в края на определените години“ северният цар се върнал, за да отвоюва обратно земи от Египет?

²⁷ Поради всички свои подвизи Антиох III бил наречен Антиох Велики. За него ангелът казал: „Северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по–голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот.“ (Даниил 11:13) Краят на тези ‘определени години’ дошъл 16 и повече години след като египтяните победили сирийците при Рафия. Когато младият Птолемей V станал южният цар, Антиох III потеглил с „множество по–голямо от първото“, за да отвоюва обратно териториите, които му били отнети от египетския южен цар. За тази цел той се съюзил с македонския цар Филип V.

28. Какви проблеми имал младият южен цар?

²⁸ Южният цар имал проблеми и вътре в своето царство. „В ония времена ще въстанат против южния цар“ — казал ангелът. (Даниил 11:14а) Много ‘въстанали против южния цар’. Освен войските на Антиох III и на македонския му съюзник, младият южен цар имал проблеми и у дома в Египет. Тъй като настойникът му Агатокъл, който управлявал от негово име, се държал зле с египтяните, мнозина се разбунтували. Ангелът добавил: „Ще се подигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат.“ (Даниил 11:14б) Дори и някои хора от народа на Даниил станали ‘насилници’, или бунтовници. Но каквото и ‘видение’ да имали тези юдеи за прекратяването на езическото господство над родината им, то нямало да се потвърди и те щели да се провалят, или да „паднат“.

29, 30. (а) Как „мишците на южния цар“ били победени от атаката от север? (б) Как северният цар ‘застанал в славната земя’?

²⁹ Ангелът на Йехова продължил да пророкува: „Северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои. Но оня, който иде против него, ще действува според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.“ — Даниил 11:15, 16.

³⁰ Войските на Птолемей V, „мишците на южния цар“, били поразени от нападение от север. Край Панея (Кесария Филипи) Антиох III принудил египетския военачалник Скопас и неговите 10 000 елитни войници, или „отбраните му люде“, да се оттеглят в Сидон, един ‘укрепен град’. Там Антиох ‘издигнал могила’, тоест, насип за обсада и през 198 г. пр.н.е. превзел това финикийско пристанище. Той ‘действувал според волята си’, защото войската на египетския южен цар не можела да му противостои. Тогава Антиох III потеглил срещу Йерусалим, столицата на „славната земя“ Юда. През 198 г. пр.н.е. Йерусалим и Юда преминали от властта на египетския южен цар в ръцете на сирийския северен цар. И Антиох III, северният цар, ‘застанал в славната земя’. В ръцете му имало „разрушителна сила“ за всички противопоставящи се юдеи и египтяни. Колко време още щял да може този северен цар да действува според волята си?

РИМ ВЪЗПИРА ЗАВОЕВАТЕЛЯ

31, 32. Защо северният цар бил принуден да „предложи справедливи условия“ за примирие с южния цар?

³¹ Ангелът на Йехова ни отговаря по следния начин: „Ще насочи [северният цар] лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действува според тях; а ще му даде най–отбраната дъщеря между жените, за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползува.“ — Даниил 11:17.

³² Северният цар Антиох III ‘насочил лицето си’ да завладее Египет „със силата на цялото си царство“. Но накрая бил принуден да „предложи справедливи условия“ за примирие на Птолемей V, южния цар. Изискванията на Рим накарали Антиох III да промени плановете си. Когато Антиох III и македонският цар Филип V се съюзили за война срещу младия египетски цар, за да завземат земите му, настойниците на Птолемей V се обърнали за помощ към Рим. Възползувайки се от възможността да разшири своята сфера на влияние, Рим демонстрирал силата си.

33. (а) Какви били условията за примирието между Антиох III и Птолемей V? (б) Каква била целта на брака между Клеопатра I и Птолемей V, и защо замисълът се провалил?

³³ Принуден от Рим, Антиох III предложил примирие на южния цар. Вместо да предаде завзетите земи на Рим, както се изисквало от него, Антиох III решил да прибегне до формално прехвърляне, като даде дъщеря си Клеопатра I — „най–отбраната дъщеря между жените“ — за жена на Птолемей V. Провинциите, сред които и Юда, „славната земя“, щели да ѝ бъдат дадени като зестра. Но след сватбата през 193 г. пр.н.е. сирийският цар не дал тези провинции на Птолемей V. Това бил политически брак, сключен за да бъде подчинен Египет на Сирия. Но планът се провалил, защото Клеопатра I ‘не му донесла полза’, тъй като по–късно застанала на страната на своя съпруг. Когато между Антиох III и Рим избухнала война, Египет застанал на страната на Рим.

34, 35. (а) Към кои ‘крайбрежни земи’ насочил лицето си северният цар? (б) Как Рим прекратил „укора“ от северния цар? (в) Как умрял Антиох III, и кой станал следващият северен цар?

³⁴ Говорейки за поражението на северния цар, ангелът добавя: „После [Антиох III] ще обърне лицето си към островите [крайбрежните земи — НС] и ще завладее много от тях; но един военачалник [Рим] ще направи да престане нанесеният от него [Антиох III] укор [за Рим]; дори, при това, [Рим] ще възвърне укора му върху самия него. Тогава [Антиох III] ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне, и няма да се намери.“ — Даниил 11:18, 19.

³⁵ „Крайбрежните земи“ били Македония, Гърция и Мала Азия. През 192 г. пр.н.е. избухнала война в Гърция и Антиох III бил подбуден да дойде в Гърция. Недоволни от усилията на сирийския цар да завладее още земи за себе си, римляните официално му обявили война. При Термопилите той претърпял поражение от римските войски. Около година след като загубил битката край Магнезия през 190 г. пр.н.е., той трябвало да се откаже от всичко, каквото имал в Гърция, Мала Азия и в областите на запад от планинската верига Тавър. Римляните поискали голяма контрибуция и установили властта си над сирийския северен цар. Изгонен от Гърция и Мала Азия и изгубил почти цялата си флота, Антиох III ‘обърнал лицето си към крепостите на своята земя’ Сирия. Римляните били ‘възвърнали укора му срещу тях върху самия него’. Антиох III умрял, докато се опитвал да ограби един храм край Елимаида (Персия) през 187 г. пр.н.е. Така той ‘паднал’ в смъртта и на престола му седнал неговият син Селевк IV, следващият северен цар.

ДВУБОЯТ ПРОДЪЛЖАВА

36. (а) Как южният цар се опитал да продължи двубоя, но какво станало с него? (б) Как паднал Селевк IV, и кой наследил престола му?

³⁶ Като южен цар, Птолемей V се опитал да придобие провинциите, които трябвало да станат негови чрез зестрата на жена му Клеопатра, но отрова прекратила стремежите му. След него на престола седнал Птолемей VI. А какво станало със Селевк IV? Нуждаещ се от пари, за да плати огромната контрибуция, която дължал на Рим, той изпратил своя ковчежник Хелиодор да заграби съкровищата, за които се говорело, че се намирали в храма в Йерусалим. Алчен за власт, Хелиодор убил Селевк IV. Но цар Евмен от Пергам и брат му Атал възкачили на престола брата на убития цар Антиох IV.

37. (а) Как Антиох IV се опитал да се покаже по–могъщ от Йехова Бог? (б) До какво довело оскверняването на храма в Йерусалим, извършено от Антиох IV?

³⁷ Новият северен цар, Антиох IV, искал да се покаже по–силен от Бога, като се опитал да унищожи уредбата на Йехова за поклонение. Отправяйки предизвикателство към Йехова, той посветил храма в Йерусалим на Зевс (Юпитер). През декември 167 г. пр.н.е. върху големия олтар в двора на храма, където ежедневно пред Йехова се принасяли всеизгаряния, бил издигнат езически жертвеник. Десет дни след това върху езическия жертвеник била принесена жертва на Зевс. Това светотатство довело до юдейско въстание под водачеството на Макавеите. Антиох IV воювал с тях три години. През 164 г. пр.н.е., в годишнината от оскверняването на храма, Юда Макавей отново посветил храма на Йехова и бил установен празникът на посвещаването, наречен Ханука. — Йоан 10:22.

38. Как властта на Макавеите била прекратена?

³⁸ Вероятно Макавеите сключили мир с Рим през 161 г. пр.н.е. и установили царство през 104 г. пр.н.е. Но търканията между тях и сирийския северен цар продължили. Накрая била потърсена намесата на Рим. След тримесечна обсада римският военачалник Гней Помпей превзел Йерусалим през 63 г. пр.н.е. През 39 г. пр.н.е. римският сенат назначил Ирод, който бил едомец, за цар на Юдея. Слагайки край на властта на Макавеите, той завзел Йерусалим през 37 г. пр.н.е.

39. Защо разглеждането на Даниил 11:1–19 беше полезно за теб?

³⁹ Колко е вълнуващо да видим как първата част на пророчеството за двубоя между двамата царе се изпълнила в най–малки подробности! Да, колко вълнуващо е да разгледаме историята на петстотинте години, последвали времето, в което Даниил получил пророческото послание, и да видим кои владетели били в ролята на северния цар и на южния цар! Но политическата идентичност на тези двама царе се променя, докато двубоят между тях продължава във времето, когато Исус Христос бил на земята, и до наши дни. Като сравним историческите събития с интересните подробности, разкрити в това пророчество, ще можем да разпознаем тези двама воюващи помежду си царе.

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Какви две линии на могъщи царе се развили от елинистичните царства, и какъв двубой започнали тези царе?

• Как двамата царе сключили „спогодба“, както било предсказано в Даниил 11:6?

• Как продължил двубоят между

Селевк II и Птолемей III (Даниил 11:7–9);

Антиох III и Птолемей IV (Даниил 11:10–12);

Антиох III и Птолемей V (Даниил 11:13–16)?

• Каква била целта на брака между Клеопатра I и Птолемей V, и защо този план се провалил (Даниил 11:17–19)?

• Каква полза ти донесе това, че обърна внимание на Даниил 11:1–19?

[Таблица/Снимки на страница 228]

ЦАРЕТЕ В ДАНИИЛ 11:5–19

Северният цар Южният цар

Даниил 11:5 Селевк I Никатор Птолемей I

Даниил 11:6 Антиох II Птолемей II

(съпруга Лаодика) (дъщеря Береника)

Даниил 11:7–9 Селевк II Птолемей III

Даниил 11:10–12 Антиох III Птолемей IV

[Снимка]

Монета, изобразяваща Птолемей II и съпругата му

[Снимка]

Селевк I Никатор

[Снимка]

Антиох III

[Снимка]

Птолемей VI

[Снимка]

Птолемей III и неговите приемници изградили този храм на Хор в Идфу, Горен Египет

[Карта/Снимки на страници 216, 217]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Определенията „северен цар“ и „южен цар“ се отнасят за царете, управляващи на север и на юг от земята на народа на Даниил

МАКЕДОНИЯ

ГЪРЦИЯ

МАЛА АЗИЯ

ИЗРАИЛ

ЛИБИЯ

ЕГИПЕТ

ЕТИОПИЯ

СИРИЯ

Вавилон

АРАБИЯ

[Снимка]

Птолемей II

[Снимка]

Антиох Велики

[Снимка]

Каменна плоча, съдържаща официални укази, издадени от Антиох Велики

[Снимка]

Монета, изобразяваща Птолемей V

[Снимка]

Портата на Птолемей III в Карнак (Египет)

[Снимка на цялата страница 210]

[Снимка на страница 215]

Селевк I Никатор

[Снимка на страница 218]

Птолемей I