Библейска книга номер 28 — Осия

Писател: Осия

Място на написване: Самария (областта)

Завършена: след 745 г. пр.н.е.

Обхваща периода: преди 804 — след 745 г. пр.н.е.

ПОСЛЕДНИТЕ дванайсет книги от Еврейските писания често биват наричани „малките пророци“. Това, че са наричани така обаче, не означава, че са по–маловажни, въпреки че общият им обем е по–малък от този на книгата на Исаия или на Йеремия. В еврейската Библия те били смятани за една книга и наричани „Дванайсетте“. Това, че били събрани по този начин, вероятно било с цел да бъдат запазени по–добре, тъй като можело един малък свитък лесно да бъде изгубен. Както всяка една от тези дванайсет книги, и първата носи името на своя писател, Осия — съкратена форма от Хосаиях, означаващо „спасен от Ях, Ях спасява“.

² В книгата, носеща името на Осия, е разкрито малко за него — само че е бил син на Веири. Неговите пророчества се отнасят най–вече за Израил, а Юда се споменава само между другото. Осия не споменава Йерусалим, но най–голямото племе на Израил, Ефрем, се посочва по име 37 пъти, а столицата на Израил, Самария — 6 пъти.

³ Първият стих от книгата ни показва, че Осия служил като пророк на Йехова необикновено дълго — започвайки към края на управлението на израилевия цар Йеровоам II и продължавайки през управлението на юдейския цар Езекия. Тоест започвайки не по–късно от 804 г. пр.н.е. до след 745 г. пр.н.е., което прави 59 години. Без съмнение службата на пророк Осия включвала няколко години от управлението на Йеровоам II и на Езекия. През това време други верни пророци на Йехова били Амос, Исаия, Михей и Одид. (Ам. 1:1; Иса. 1:1; Мих. 1:1; 2 Лет. 28:9)

⁴ Достоверността на пророчествата се потвърждава от това, че те са цитирани няколко пъти в Християнските гръцки писания. Самият Исус цитирал Осия 10:8, когато произнасял присъда над Йерусалим: „Тогава ще започнат да казват на планините: ‘Паднете върху нас!’ И на хълмовете: ‘Покрийте ни!’“ (Лука 23:30) Този откъс е цитиран отчасти в Откровение 6:16. Матей цитира Осия 11:1, показвайки изпълнението на пророчеството: „От Египет повиках сина си.“ (Мат. 2:15) Пророчеството на Осия за възстановяването на целия Израил било изпълнено, когато много хора от десетплеменното царство се присъединили към Юда преди неговия плен, а техните потомци били сред завърналите се от плена. (Ос. 1:11; 2 Лет. 11:13–17; 30:6–12, 18, 25; Езд. 2:70) От времето на Ездра книгата на Осия заема полагащото ѝ се място в еврейския канон като „словото на Йехова чрез Осия“. (Ос. 1:2, НС)

⁵ Защо Йехова изпратил Осия за свой пророк в Израил? Заради неверността на израилтяните и това, че се омърсили с поклонението на Ваал, престъпвайки договора на Йехова. В Обетованата земя Израил станал земеделски народ, но по този начин възприел не само начина на живот на ханаанците, но също и тяхната религия, заедно с поклонението на Ваал — бог, символизиращ възпроизводителните сили в природата. В дните на Осия Израил се отвърнал напълно от поклонението на Йехова и започнал да участва в невъздържани пиянски ритуали, които включвали неморални отношения с храмови проститутки. Израилският народ приписвал благополучието си на Ваал, той бил нелоялен към Йехова, не бил достоен за него и трябвало да бъде наказан. Йехова щял да му покаже, че притежанията му не били дар от Ваал, и затова изпратил Осия да предупреди Израил относно това какво ще стане, ако не се разкае. След смъртта на Йеровоам II народът Израил преживял най–тежкия си период. До асирийския плен през 740 г. пр.н.е. имало потисническо управление и убийства на няколко царе. През това време две групи се борели помежду си — едната искала да влезе в съюз с Египет, а другата с Асирия. Нито едната от двете не разчитала на Йехова.

⁶ Стилът на Осия ни разкрива много. Често пророкът се изразява по мек и внимателен начин и многократно подчертава любещата милост и добротата на Йехова. Той обръща внимание на всеки малък знак на разкаяние, който вижда. В други случаи обаче думите му са резки и емоционални. Той се изказва и със сила, което компенсира липсата на ритъм. Осия изразява много силни чувства и сменя рязко посоката на повествованието.

⁷ В началото на службата си като пророк, Осия получил заповед да си вземе „блудна жена“. (1:2) Несъмнено с това Йехова следвал определена цел. За Йехова Израил бил като съпруга, която станала невярна, извършвайки блудство. Въпреки това той щял да покаже своята любов към нея и щял да се опита да си я върне. Жената на Осия, Гомер, онагледява това по подходящ начин. Знае се, че след раждането на първото дете, тя станала невярна и очевидно родила другите си деца от прелюбодейство. (2:5–7) Това личи от изказването, че тя „му [на Осия] роди син“, но не е посочено нищо за пророка във връзка с раждането на другите две деца. (1:3, 6, 8) В 3 глава, 1–3 стих, изглежда се говори за това, че Осия взел обратно Гомер, купувайки я като робиня, което съответства на това, че Йехова приел обратно своите служители, след като те се разкаяли за своето прелюбодейно поведение.

⁸ Десетплеменното северно царство Израил, към което главно са насочени думите от пророчеството на Осия, било познато още и като Ефрем, по името на най–голямото племе в царството. Тези имена — Израил и Ефрем — са равнозначни.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁴ Книгата Осия укрепва вярата във вдъхновените от Йехова пророчества. Всичко, което Осия пророкувал относно Израил и Юда, се изпълнило. Божията „жена“ Израил била изоставена от своите любовници, които били от съседните народи, покланящи се на идоли, и пожънала вихрушката на унищожението от Асирия през 740 г. пр.н.е. (Ос. 8:7–10; 4 Царе 15:20; 17:3–6, 18) Осия предсказал обаче, че Йехова щял да покаже милост към Юда и да я спаси, но не чрез военна сила. Това се изпълнило, когато един ангел на Йехова убил 185 000 асирийци, които били обсадили Йерусалим. (Ос. 1:7; 4 Царе 19:34, 35) Въпреки това царството Юда също било включено в присъдата от Осия 8:14 — „но Аз ще пратя огън върху градовете му, та ще пояде палатите им“ — предсказание, което се изпълнило по вдъхващ страх начин, когато Навуходоносор опустошил Юда и Йерусалим през годините 609–607 пр.н.е. (Йер. 34:6, 7; 2 Лет. 36:19) Пророчествата на Осия за възстановяването са много и били изпълнени, когато Йехова събрал заедно Юда и Израил, и те ‘излезли из земята’ на своето изгнание през 537 г. пр.н.е. (Ос. 1:10, 11, СИ; 2:14–23; 3:5; 11:8–11; 13:14; 14:1–9; Езд. 2:1; 3:1–3)

¹⁵ Споменаванията на пророчеството на Осия от писателите на Християнските гръцки писания също заслужават да им обърнем сериозно внимание. Например, когато говорел за възкресението, Павел приложил по въздействащ начин Осия 13:14: „О смърт, къде е твоята победа? О смърт, къде е твоето жило?“ (1 Кор. 15:55) Като набляга на незаслужената милост на Йехова към „съдовете на милостта“, Павел цитира от Осия 1:10 и 2:23: „Както той казва и в книгата на Осия: ‘Онези, които не са мой народ, ще нарека свой народ и онази, която не е обичана, ще нарека любима, и на същото място, където им беше казано „Вие не сте мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.’“ (Рим. 9:25, 26) Петър перифразира тези откъси от Осия, като казва: „Преди не бяхте народ, а сега сте Божи народ, и не ви беше оказвана милост, но сега към вас се проявява милост.“ (1 Пет. 2:10)

¹⁶ Изглежда пророчеството на Осия се изпълнило не само при завръщането на един остатък в дните на Зоровавел, но и с това, че Йехова милостиво събрал един духовен остатък, членовете на който стават ‘любими синове на живия Бог’. Вдъхновен от Бога, Осия видял какви са изискванията за тях. Тяхното поклонение не трябвало да бъде показно и с формално извършвани церемонии, а по–скоро трябвало да отговаря на думите в Осия 6:6, (които Исус повторил в Матей 9:13 и 12:7): „Защото милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.“

¹⁷ Примерът за прелюбодейната съпруга, който много ярко се изпълнил в живота на Осия, показва, че Йехова се отвращава от онези, които се отдръпват от него и поемат по пътищата на идолопоклонството и фалшивото поклонение, като така извършват прелюбодейство в духовно отношение. Ако някой е съгрешил, трябва да се върне при Йехова, като искрено се разкае и ‘отдаде благодарствени приноси, тоест юнци, от устните си’. (Ос. 14:2, бел. под линия; Евр. 13:15) Той може да се радва заедно с остатъка от духовните синове на Израил при изпълнението на обещанието за Царството от Осия 3:5: „После израилтяните наново ще потърсят Господа, своя Бог, и царя си Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост.“