‘Пътищата на Йехова са прави’
„Пътищата Господни [на Йехова — НС] са прави, и праведните ще ходят по тях.“ — ОСИЯ 14:9.
1, 2. Като какъв народ Йехова създал Израил, но какво станало с него?
В ДНИТЕ на пророк Моисей народът на Йехова, Израил, имал праведна позиция. Но в началото на осми век пр.н.е. положението на израилтяните станало толкова жалко, че Бог им поискал сметка за извършените от тях отвратителни грехове. Това става ясно от 10 до 14 глава на книгата Осия.
2 Израилтяните станали лицемери. Жителите на това десетплеменно царство ‘орали нечестие’ и пожънали беззаконие. (Осия 10:1, 13) Йехова казал: „Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, и из Египет повиках сина Си.“ (Осия 11:1) Макар че Бог бил освободил израилтяните от египетско робство, те му се отплатили с лъжи и измама. (Осия 11:12) Затова Йехова ги посъветвал: „Обърни се към твоя Бог, пази милост и правосъдие.“ (Осия 12:6)
3. Какво щяло да се случи с бунтовната Самария, но как израилтяните можели да получат милост?
3 Бунтовната Самария и нейният цар щели да бъдат постигнати от пагубен край. (Осия 13:11, 16) Но последната глава от пророческата книга на Осия започва с молбата: „Израилю, върни се при Господа, твоят Бог.“ Ако израилтяните търсели прошка, като се разкайвали, Бог щял да прояви милост към тях. Разбира се, те трябвало да признаят, че ‘пътищата на Йехова са прави’, и да ходят в тях. (Осия 14:1–6, 9)
4. Какви принципи от пророчествата на Осия ще разгледаме?
4 В тази част от пророчествата на Осия се съдържат много принципи, които могат да ни помогнат да ходим с Бога. Ще разгледаме следните: (1) Йехова изисква нелицемерно поклонение, (2) Бог проявява към служителите си лоялна любов, (3) ние трябва винаги да се надяваме на Йехова, (4) пътищата на Йехова винаги са прави и (5) хората, които са извършили грях, могат да се върнат при Йехова.
Йехова изисква нелицемерно поклонение
5. Каква служба очаква Бог от нас?
5 Йехова очаква от нас да му принасяме свята служба по чист, нелицемерен начин. Но народът на Израил се превърнал в неплодородна, „изродена лоза“ (НС). Израилтяните ‘умножили жертвениците си’, които използвали за фалшиво поклонение. Тези отстъпници дори поставили стълбове, вероятно с формата на пирамиди, които използвали в нечистото поклонение. Йехова щял да събори жертвениците им и да строши стълбовете им. (Осия 10:1, 2)
6. Какво трябва да отстраним от себе си, за да ходим с Бога?
6 Сред служителите на Йехова няма място за лицемерие. Но какво се случило с израилтяните? Да, ‘сърцето им станало разделено [лицемерно — НС]’! Макар че в миналото те били встъпили в договорни отношения с Йехова като отдаден на него народ, той ги осъдил поради тяхното лицемерие. Какво можем да научим от това? Ако сме отдали живота си на Бога, не бива да сме лицемери. В Притчи 3:32 се съдържа предупреждението: „Господ се гнуси от опакия, но интимно общува с праведните.“ За да ходим с Бога, трябва да проявяваме любов, „подтиквана от искрено сърце, от чиста съвест и от вяра без лицемерие“. (1 Тимотей 1:5)
Бог проявява лоялна любов към своите служители
7, 8. (а) При какви обстоятелства ще се радваме на Божията лоялна любов? (б) Какво трябва да правим, ако сме извършили сериозен грях?
7 Ако се покланяме на Йехова по нелицемерен и праведен начин, той ще проявява към нас любеща милост, или лоялна любов. На непокорните израилтяни било казано: „Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, докле дойде и ви научи правда.“ (Осия 10:12)
8 Колко по–добре щяло да бъде, ако израилтяните се били разкаяли и обърнали към Йехова! Тогава той с радост щял да ‘ги научи на правда’. Ако сме извършили сериозен грях, нека се обърнем към Йехова, като го молим за прошка и търсим духовна помощ от християнските старейшини. (Яков 5:13–16) Нека също да търсим ръководството на Божия свети дух, защото „който сее в полза на плътта си, ще пожъне тление от плътта си, а който сее в полза на духа, ще пожъне вечен живот от духа“. (Галатяни 6:8) Ако ‘сеем в полза на духа’, ще се радваме на Божията лоялна любов.
9, 10. Как думите от Осия 11:1–4 се отнасят за народа на Израил?
9 Можем да бъдем уверени, че Йехова винаги постъпва любещо към служителите си. Доказателство за това намираме в Осия 11:1–4: ‘Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, и из Египет повиках сина Си. Жертвуваха на ваалимите, и кадяха на ваяните идоли. При това Аз научих Ефрема да ходи като го хващах за мишците му; но [израилтяните] не познаваха, че Аз ги лекувах. Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, и бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях.’
10 Тук Израил е сравнен с малко дете. Йехова любещо учел израилтяните как да ходят, или как да живеят, като ги водел за ръка. Той правел това „с връзки на любов“. Каква изпълнена с нежност картина! Представи си, че си родител, който помага на детенцето си да направи първите си стъпки. Ти протягаш ръце към него или може би използваш връзки, за които то да се държи, за да не падне. Йехова изпитва същата нежна любов към тебе. Той се радва да те води с „връзки на любов“.
11. В какъв смисъл Бог бил „като ония, които изваждат хомота“?
11 В отношенията си към израилтяните Йехова ‘бил за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, и слагал храна пред тях’. Бог постъпвал като някой, който изважда или издърпва хомота толкова назад, че животното да може да се храни спокойно. Когато народът на Израил счупил своя хомот на подчинение спрямо Йехова, тогава избрал да бъде под хомота на потисническите си врагове. (Второзаконие 28:45, 48; Йеремия 28:14) Нека внимаваме да не попаднем под властта на нашия главен враг, Сатана, за да не страдаме под неговия потиснически хомот. Вместо това нека да продължаваме да ходим лоялно с нашия любещ Бог.
Надявай се винаги на Йехова
12. Какво е необходимо, за да ходим с Бога, според Осия 12:6?
12 За да ходим с Бога, трябва да се надяваме винаги на него. На израилтяните било казано: „Обърни се към твоя Бог, пази милост и правосъдие, и винаги се надявай на твоя Бог.“ (Осия 12:6) Жителите на Израил можели да докажат, че се разкайват за греховете си и че се връщат при Йехова, като проявяват милост, като бъдат справедливи и като ‘се надяват винаги на Бога’. Независимо от това колко дълго вече ходим с Бога, ние трябва да бъдем решени да проявяваме милост, да бъдем справедливи и да се надяваме винаги на Бога. (Псалм 26:14, СИ [Пс 27:14])
13, 14. Как Павел приложил Осия 13:14, и какви основания ни е дал да се надяваме на Йехова?
13 Пророчеството на Осия относно израилтяните ни дава специални основания да се надяваме на Бога. Йехова казал: „От силата на преизподнята ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. О, смърт! Где са язвите ти? О, преизподньо! Где е погубителната ти сила?“ (Осия 13:14) Йехова нямало да избави израилтяните по това време от физическа смърт, но в бъдеще щял да погълне смъртта завинаги и да я победи, като премахне последиците от нея.
14 Като писал до помазаните си братя християни, Павел цитирал от пророчеството на Осия: „Когато тленното се облече в нетление и смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се изпълнят записаните думи: ‘Смъртта е погълната завинаги.’ ‘О смърт, къде е твоята победа? О смърт, къде е твоето жило?’ Жилото, причиняващо смърт, е грехът, а силата на греха идва от Закона. Но да благодарим на Бога, защото ни дава победата чрез нашия господар Исус Христос!“ (1 Коринтяни 15:54–57) Йехова възкресил Исус от мъртвите, като дал носещото утеха уверение, че хората, които са в Неговата памет, ще бъдат възкресени. (Йоан 5:28, 29) Само какви солидни основания имаме да се надяваме на Йехова! Но не само надеждата за възкресение ни подтиква да ходим с Бога.
Пътищата на Йехова винаги са прави
15, 16. Какво било предсказано относно Самария, и как се изпълнило пророчеството?
15 Ако сме убедени, че ‘пътищата на Йехова са прави’, това ще ни помогне да ходим с Бога. Жителите на Самария не ходели в праведните пътища на Бога. Затова щели да си платят за своите грехове и липса на вяра в Йехова. Пророчеството гласяло: „Самария ще носи наказанието си, защото въстана против своя Бог; ще паднат от меч, младенците им ще бъдат разтрошени, и бременните им жени разпорени.“ (Осия 13:16) Историята показва, че асирийците, които превзели Самария, вършели такива жестокости.
16 Самария била столицата на десетплеменното царство Израил. Но тук името Самария най–вероятно се отнася за цялата територия на това царство. (3 Царе 21:1) През 742 г. пр.н.е. асирийският цар Салманасар V обсадил град Самария. Когато градът накрая паднал през 740 г. пр.н.е., много от знатните му жители били отведени в плен в Месопотамия и Мидия. Не е известно дали Самария била превзета от Салманасар V, или от неговия наследник Саргон II. (4 Царе 17:1–6, 22, 23; 18:9–12) Въпреки това в сведенията на Саргон се говори за насилственото преселване на 27 290 израилтяни в областта по горната част на река Ефрат и в Мидия.
17. Какво трябва да правим, ако искаме да зачитаме Божиите стандарти?
17 Жителите на Самария заплатили висока цена, понеже не живеели в съгласие с правите пътища на Йехова. Като отдадени християни, и ние ще изпитаме катастрофални последствия, ако вършим грях и не зачитаме Божиите праведни стандарти. Нека никога не следваме този лош път! Вместо това всеки един от нас трябва да прилага съвета на апостол Петър: „Нека никой от вас не страда като убиец, крадец, злодей или като някой, който се бърка в работите на другите. А ако страда като християнин, нека да не се срамува, но да продължава да прославя Бога чрез това име.“ (1 Петър 4:15, 16)
18. Как можем ‘да продължаваме да прославяме Бога’?
18 Ние ‘продължаваме да прославяме Бога’, като ходим в неговите прави пътища, а не като вършим нещата по свой начин. Каин извършил убийство, защото постъпил своеволно и не послушал Йехова, който го предупредил, че грехът щял да го превъзмогне. (Битие 4:1–8) Валаам приел възнаграждение от моавския цар, но напразно се опитал да прокълне Израил. (Числа 24:10) Бог осъдил на смърт левита Корей и неговите поддръжници, защото се разбунтували срещу позицията на Моисей и Аарон. (Числа 16:1–3, 31–33) Да, ние не искаме да ходим в „пътеката на Каин“, водеща до смърт, да се впуснем в „погрешния път на Валаам“ или да загинем поради „бунтовните думи на Корей“. (Юда 11) Но ако съгрешим, пророчествата на Осия ни дават утеха.
Извършилите грях могат да се върнат при Йехова
19, 20. Какви жертви принасяли разкайващите се израилтяни?
19 Дори онези, които са се препънали по пътя на вярата, като са извършили сериозен грях, могат да се върнат при Йехова. В Осия 14:1, 2 е отправена настойчивата молба: „Израилю, върни се при Господа, твоят Бог, защото си паднал чрез беззаконието си. Вземете със себе си думи и върнете се при Господа; речете му: Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни; така ще отдадем благодарствени приноси от устните си.“
20 Разкайващите се израилтяни давали на Бога „приноси от устните си“. Това били жертви на искрена възхвала. Павел имал предвид това пророчество, когато подканил християните да ‘принасят на Бога жертва на възхвала, плодът на устните, които изявяват пред всички неговото име’. (Евреи 13:15) Каква чест е да ходим с Бога и да му принасяме такива жертви днес!
21, 22. Какво възстановяване щели да изпитат разкайващите се израилтяни?
21 Израилтяните, които изоставили опакото си поведение и се върнали при Бога, му принасяли „приноси от устните си“. Затова били възстановени в духовно отношение, точно както бил обещал Бог. В Осия 14:4–7 се казва: „Аз [Йехова] ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от него. Аз ще бъда като роса на Израиля; той ще процъфти като крем, и ще простре корените си като ливанско дърво. Клоновете му ще се разпространят; славата му ще бъде като маслина, и благоуханието му като Ливан. Които живеят под сянката му, изново ще се съживят като жито и ще процъфтят като лоза; дъхът му ще бъде като ливанско вино.“
22 Разкайващите се израилтяни щели да бъдат излекувани в духовно отношение и отново щели да се радват на Божията любов. Йехова щял да стане като освежаваща роса за тях, в смисъл че щял да ги благослови изобилно. Неговият възстановен народ щял да притежава слава ‘като славата на маслина’ и хората щели да ходят в Божиите пътища. След като сме решени да ходим с Йехова Бог, тогава какво се изисква от нас?
Да продължаваме да ходим в правите пътища на Йехова
23, 24. С кое насърчаващо пророчество завършва книгата Осия, и към какво ни подтиква то?
23 За да продължаваме да ходим с Бога, трябва да проявяваме „мъдростта, идваща от горе“, и винаги да постъпваме в съгласие с Божиите прави пътища. (Яков 3:17, 18) Последният стих от пророческата книга на Осия гласи: „Кой е мъдър, та да разбере тия неща? Кой е разумен, та да ги познае? Защото пътищата Господни са прави, и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях.“ (Осия 14:9)
24 Вместо да се ръководим от мъдростта и стандартите на този свят, нека бъдем решени да ходим в Божиите прави пътища. (Второзаконие 32:4) Осия правел това в продължение на 59 години или дори повече. Той вярно известявал посланията от Бога, като знаел, че хората, които били мъдри и разумни, щели да ги разберат. А ние? Докато Йехова ни позволява да свидетелстваме на другите, ние ще търсим онези, които мъдро ще приемат неговата незаслужена милост. И ние се радваме да правим това, като сътрудничим отблизо с „верния и разумен роб“. (Матей 24:45–47)
25. За какво трябва да ни помогне обсъждането на пророчествата на Осия?
25 Това обсъждане на пророчествата на Осия трябва да ни помогне да продължим да ходим с Бога, с перспективата да живеем вечно в обещания от него нов свят. (2 Петър 3:13; Юда 20, 21) Каква чудесна надежда! Ние ще видим осъществяването на тази надежда, ако докажем на думи и дела, че сме напълно съгласни с изказването: ‘Пътищата на Йехова са прави.’
Как би отговорил?
• Как ще се отнася Бог към нас, ако му принасяме чисто поклонение?
• Защо трябва да се надяваме винаги на Йехова?
• Защо ти си убеден, че пътищата на Йехова са прави?
• Как можем да продължаваме да ходим в правите пътища на Йехова?
[Снимка на страница 28]
Приемай духовна помощ от християнските старейшини
[Снимка на страница 29]
Пророчеството на Осия ни дава основания да се надяваме на обещанията на Йехова за възкресение
[Снимки на страница 31]
Продължавай да ходиш с Бога с надежда за вечен живот