Какво ни учи Библията: Авдий 1:21

Божествени предупреждения, които те засягат

„КОЙТО докосне вас, докосва зеницата на окото ми“ (Захария 2:8). Тези многозначителни думи са предупреждение за предпазливост за всеки човек. Нищо не избегва от погледа на Йехова, как нациите се отнасят с неговия народ. Но какво става с нация, която се противи на такова божествено предупреждение и нанася вреди на Божия народ? Книгата Авдий, най-малката книга в Еврейските писания, дава отговор на този въпрос.

Гибел за Едом

Никой не може да избегне съда на Йехова. Авдий, който изказал пророчеството си около 607 г.пр.н.е., предсказал, че едомитите, въпреки тяхното сигурно положение горе ‘между звездите’, ще бъдат изгонени от тяхната страна. За живота на този библейски писач нищо не е известно, но той живял съобразно значението на неговото име — „Слуга на Йехова“. По какъв начин? Той известил опустошителен съд. Когато Едом трябвал да падне, трябвал да бъде изцяло разграбен от приятелите си, ‘които бяха в съюз с него’. Дори неговите мъдреци и силни мъже нямали да преживеят (1–9).

Бог донася гибел за тези, които са се провинили в насилие върху неговия народ. Каква била причината за гибелта, която заплашвала едомитите? Неколкократно насилие над синовете на Яков, техните братя. Като потомци на Есав едомитите били роднини с израилтяните. Те били обвинени в това, че ограбили роднините си, проявили злорадство заради падането на Ерусалим и отгоре на това предали преживелите от тях на неприятеля. Затова съдбата на Едом била решена (10—16).

Възстановяване на дома на Яков

Обещанията на Йехова са винаги достоверни. В дните на Овадий, Йехова обещал на своя народ, че ще получи отново страната си в притежание и дори повече от това. Израел нямал да бъде вече разделен. Домът на Яков (двуплеменното царство Юда) щял да бъде отново обединен с дома на Йосиф (десетоплеменното царство), и щял да унищожи Едом, като огън, който изгаря слама, и щял да превземе неговата страна. Накрая Авдий обяснил с окуражаващ тон, че върналите се израилтяни щели да обожават единно своя Бог и щели да бъдат негови подвластници. Да, царството щяло да стане на Йехова (17–21).

Поуката за нас: Пренебрегването на предупреждения има отрицателни последствия. Настоятелните предупреждения на Овадий към Едом, би трябвало да прокънтят в ушите на Божиите неприятели днес: Който воюва против Йехова и неговия народ, ще бъде премахнат завинаги.

Какво ни учи Библията: Йона 1:1 до 4:1

ИЗБЯГВАЙ гибел! Използвай милосърдието! Как? Като извлечеш поука от една над 2 800 стара, истинска история. Става въпрос за книгата на Йона, написана от пророка Йона от Галилея към 844 г.пр.н.е., предаваща ценно прозрение.

Йона бяга

Трябва да се уповаваме на Йехова, че ще ни подпомага в неговата служба. Вместо да се уповава на Йехова, че ще го подкрепи, Йона бяга от поставената му задача. Наистина, неговата задача не е лека. Той трябва да предупреди безсрамната, зла Ниневия за нещастието, което Йехова иска да донесе над града. Но Йона се отправя в противоположната посока — към Тарсис, днешната Испания. По пътя ги сполетява такава силна буря, че корабът е застрашен от потъване и преживяването на моряците изглежда невъзможно. Йона прави признание, моряците го хвърлят през борда, и морето затихва. Една голяма риба поглъща пророка (1:1–17).

Божиите служители трябва да са убедени, че той изслушва молитвите им. От вътрешността на рибата, Йона вика към Йехова за помощ, благодари му в молитва за освобождаване от мокър гроб и обещава, да даде това, което е обрекъл. Накрая рибата избълва Йона на брега (2:1–10).

Йона отива в Ниневия

Не отбягвай никога възложение от Йехова. След като този, преди това изпълнен с неохота, пророк очевидно взе поука от тази лекция, отива да проповядва в „големия град“. Йона провъзгласява едно просто, но ясно предупреждение: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде обърната.“ Настъпва извънредно значителен поврат, защото ниневийските жители се разкайват и така предотвратяват гибелта (3:1–10).

Човекът не може да ограничи Божията милост. Йона се разгневява все повече, защото Ниневия бива запазена. Но посредством едно растение, Йехова го поучава върху това, че той оказва милост съобразно собственото си благоволение (4:1–11).

Поуката за нас: Гибел може да се предотврати чрез съблюдаване на божественото пророчество. Подражавай на ниневийците. Слушай смирено Исус Христос, пророк, който е по-голям от Йона (Лука 11:32).

[Блок на страница 31]

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ РАЗГЛЕДАНИ ПО-ОТБЛИЗО

○ 7 — Да ‘ядеш храна’ с някого, било в библейско време равностойно на сключване на приятелски съюз с него. Каква ирония! Вавилонците, „мъже, които бяха в съюз“ с едомитите, трябвало да се окажат техни унищожители. Наистина по времето на Навуходоносор вавилонците позволили на едомитите след унищожението на Ерусалим да вземат участие в ограбването на Юда, но по-късния цар Набонид сложил един път завинаги юзди на търговските амбиции на Едом.

○ 10 — Едом бил осъден, да бъде ‘изтребен за необозримо време’, защото страшно мразел неговата братска нация — „синовете на Юда“ — и не изпитвал абсолютно никаква естествена обич към нея (стих 12). Упадъкът на нацията означавал, че едомската държава заедно с правителството и населението в определена географска област, щяла да изчезне завинаги от земната повръхност. Днес не е познат никакъв народ с едомска националност; едомитите са ‘станали така, като че никога не са били’ (стих 16).

[Блок на страница 32]

ИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ РАЗГЛЕДАНИ ПО-ОТБЛИЗО

○ 1:17 — Кашалотът с неговата голяма глава и уста би могъл да погълне човек. Китове се срещат рядко в Средиземното море, но някога в Йопе се правели приспособления за улавяне на китове. За голямата бяла акула се знае, че плува след корабите в Средиземно море и изяжда всичко, което се хвърля в морето. В случая с Йона Бог употреби една „голяма риба“, може би до сега неизвестно на модерната наука същество.

○ 2:1, 2 — Във „вътрешността на рибата“ Йона несъмнено намери всичко друго, но не и идеални условия за съставяне на стих. Но по-късно той описа своето преживяване. От дълбочината на сърцето му изниквали думи, чрез които се отражавали псалмови думи, в които дава израз на чувствата си. (Сравни Йона 2:2 с Псалм 120:1 и 130:1; Йона 2:5 с Псалм 69:1.)

○ 3:3 — Това, което се казва за големината на Ниневия не е преувеличено. Наистина градската стена била дълга едва 13 километра, но очевидно името на града се отнасяло също и за предградията до около 40 километра.

○ 3:10 — Еврейската дума предадена с „почувства . . . съжаление“ означава, да се промени мнението за едно предишно или предвидено действие. Йехова може да ‘почувства съжаление’, или да промени неговото становище за наказване на хора, които са се провинили в прегрешение, ако те се разкаят.