Десета глава

Ако Създателят е загрижен за нас, тогава защо има толкова много страдания?

ДОКАТО часовникът ти отброи 60 секунди, повече от 30 човека ще умрат от заразна болест, 11 ще загубят битката си срещу рака и 9 ще бъдат убити от сърдечно заболяване. И това, както сам знаеш, са само някои от болестите, които поразяват хората; мнозина страдат и умират по други причини.

През 1996 г. един часовник във фоайето на сградата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк символично отброяваше всяко бебе, родено в бедно семейство — 47 пъти в минута. От друга страна, всеки път, когато земята се завърта около оста си, 20 процента от населението ѝ си лягат гладни. А дали можеш да изчислиш количеството на престъпленията там, където живееш?

Трябва да признаем факта, че страданията изобилствуват в света, в който живеем днес.

„Но въпреки това — казва един бивш полицейски служител — сърцата на много от нас са недосегаеми за несправедливостите, ставащи навсякъде край нас.“ Само че това впечатление за недосегаемост може да трае само докато проблемът не засегне нашия живот или живота на наш близък човек. Например, постави се на мястото на Масако, която се грижела за болната си майка и за болния си баща, страдащи от рак. Телата им отслабвали и те стенели от болките, а Масако се чувствувала напълно безпомощна. Или помисли за отчаянието на Шарада, една азиатка, която била 9–годишна, когато баща ѝ я продал за 14 долара. Тя била отведена от своето село в един непознат град, където била принудена да предлага сексуални услуги на шестима мъже дневно.

Защо изобилствуват тези страдания? И защо Създателят не ги спре? Поради тези страдания много хора обръщат гръб на Бога. Майката на споменатия вече бивш полицейски служител станала жертва на един психопат. Синът обяснява реакцията си: „Мисълта за един върховен, любещ Бог, който управлява вселената, никога не е била по–далечна за мен.“ Ти също може би се питаш: ‘Защо?’ Да, защо съществуват тези страдания? Каква е причината и дали Създателят е загрижен за това?

Дали един предишен живот причинява страданията?

По цялата земя много хора вярват, че причината за страданията е миналото на човека, че неговите сегашни страдания са наказание за това, което той е правил в един минал живот. „Човешкото страдание се дължи на това, че сме оковани в кармата, всички ние, веднага щом се родим, носим тежкото бреме на миналата карма.“a Това е възгледът на Дайсец Т. Сузуки, философ, който разпространява учението зен в западното общество. Индуските мъдреци измислили „закона на кармата“, като се лутали в търсене на обяснение за човешките страдания. Но дали тяхното обяснение на страданията е логично или истински удовлетворяващо?

Една будистка казала: „Мислех, че не е логично да съм принудена да страдам за нещо, с което съм родена, но за което не знам нищо. Трябваше да го приема като своя съдба.“ За нея това обяснение на страданията не било удовлетворяващо. За теб може би то също не е удовлетворяващо. Може би идеята за прераждането не е разпространена там, където живееш, но основното в нея е едно учение, което може да бъде намерено в т.нар. християнство и навсякъде по света — учението, че хората имат безсмъртна душа, която преживява смъртта на тялото. Смята се, че именно тази „душа“ участвува в страданията, били те в сегашния живот или в един живот в Отвъдното.

Тези идеи са широко разпространени, но какви доказателства съществуват за тяхната валидност? Нима относно важни въпроси като тези не е разумно да се ръководим от онова, което казва нашият Създател? Ние вече видяхме, че докато човешките идеи и дълбоки убеждения могат да бъдат погрешни, изказванията на Създателя заслужават доверие.

Както вече отбелязахме в предишната глава, грехът на нашите първи човешки родители причинил една голяма човешка трагедия — смъртта. Създателят предупредил Адам: „В деня, когато [проявиш непослушание, или съгрешиш], непременно ще умреш.“ (Битие 2:17; 3:19) Бог не казал нищо относно това, че Адам има безсмъртна душа; Адам бил човек. Казано на библейски език, това означавало, че той е душа. Следователно, когато умрял, умряла душата, наречена Адам. След това той не притежавал вече съзнание, нито страдал.

Нашият Създател не подкрепя, нито е съгласен с ученията за кармата, за циклите на прераждане или за една безсмъртна душа, която може да страда в по–нататъшно съществуване. Но ако осъзнаем по–добре какви били последствията от греха на Адам, ще можем по–добре да разберем защо днес съществуват страдания.

Откъде дошли страданията?

Макар че е трудно да схванем цялостния мащаб на човешките страдания, ще е от полза, ако използуваме правилния инструмент. Точно както използуването на бинокъл ни помага да видим далечни обекти по–ясно, така и използуването на Библията ни помага да разберем причината за страданията.

Първо, Библията ни съобщава факта, че „на всичките се случва според времето и случая“. (Еклисиаст 9:11) Например, Исус говорел за едно текущо събитие от неговото време — 18 души били убити, когато една кула се срутила върху тях. Той ясно показал, че тези жертви не били по–големи грешници от другите. (Лука 13:1–5) Те пострадали, защото били на лошо място в лош момент. Но Библията не спира дотук, тя дава удовлетворяващи сведения относно главната причина за страданията. Какви сведения?

След като първите хора съгрешили, божественият Съдия, Йехова, постановил, че те изгубили правото си да продължават да живеят. В годините до смъртта си Адам и Ева се сблъскали със значителни страдания. Това били страдания, които те сами си причинили — последиците от остаряването и болестите, тежкият труд за изкарване на прехраната и мъката от това да видят как семейството им е разкъсвано от ревност и насилие. (Битие 3:16–19; 4:1–12) Важно е да запомним чия е главната вина за всички тези страдания. Те сами си ги причинили. Но дори и това да е така, как можем да разберем защо страданията продължават и до днес?

Макар че много хора ще възразят, когато биват обявени за грешници, Библията поставя нещата на правилна основа, като казва: „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Двамата от първата човешка двойка пожънали последствията от своята навреждаща линия на поведение, но това засегнало също и техните потомци. (Галатяни 6:7) Потомството им наследило несъвършенство, което водело до смърт. Това става по–разбираемо за някои хора, когато си представят научния факт, че дори и днес децата могат да наследят болести или дефекти от своите родители. Такива са, например, хемофилията, таласемията (средиземноморска анемия), заболяванията на коронарната артерия, един от видовете диабет и дори и ракът на гърдата. Децата не носят лична вина, но могат да страдат като последица от това, което са наследили.

Нашите генетични предци, Адам и Ева, решили да отхвърлят начина, по който Йехова управлявал човечеството.b Знаеш от историята, че в стремежа си да управляват земята, хората са опитвали всякакви видове правителства. Някои мъже и жени, участвували в тези усилия, имали добри намерения. Но как оценяваш ти резултатите от самоуправлението на човека? Дали повечето човешки страдания са облекчени? Едва ли. Точно обратното — много начини на управление и национални войни утежняват още повече страданията. Преди около 3000 години един мъдър владетел казал: „Човек властвува над човека за негова повреда.“ — Еклисиаст 8:9.

Дали смяташ, че положението днес е много по–различно, може би дори по–добро? Повечето хора биха отговорили отрицателно. Много мъже, жени и деца страдат не само поради наследения грях и несъвършенство, но и поради онова, което те или други хора са направили. Помисли само за лошото човешко управление на земните ресурси, което често се дължи на алчност. Хората носят вина също за замърсяването на околната среда, за бедността и за това, че допринасят за глада или за епидемиите от болести. Дори и някои природни катастрофи, които мнозина наричат дела на Бога, са причинени от човека. Съществува и друга сериозна причина за страданията, която обикновено бива пренебрегвана.

Личността, която стои зад страданията

Една от книгите на Библията разкрива особено много неща относно главната причина за страданията и относно това защо загриженият Създател ги е допуснал. Тази книга, Йов, може да изясни всяко недоразумение, съществуващо относно страданията. Тя прави това, като ни дава достъп до невидимата област, където се случили определени важни събития.

Преди около 3500 години, малко преди Моисей да напише първите книги на Библията, един човек на име Йов живял там, където днес е Арабия. Повествованието показва, че Йов бил праведен, вършел добро на своите ближни и бил високо уважаван. Той имал голямо богатство под формата на добитък и дори бил наречен „най–големият от всичките жители на изток“. В личния си живот Йов имал хубаво семейство — съпруга, седем сина и три дъщери. (Йов 1:1–3; 29:7–9, 12–16) Един ден един пратеник пристигнал бързешком и съобщил, че някои от ценните стада от говеда на Йов били ограбени от отряд разбойници. Не след дълго друг пратеник съобщил за загубата на стадата от овце. После халдейците отмъкнали неговите 3000 камили, като убили всичките му слуги, с изключение на един човек. И накрая дошла най–лошата вест. Необичаен силен вятър срутил къщата на първородния син на Йов и убил всичките му деца, които били събрани там. Дали изправен пред такива страдания, Йов щял да обвини Бога? Как би се чувствувал ти на негово място? — Йов 1:13–19.

Но щели да дойдат още бедствия. Йов бил поразен от ужасна болест, която причинила циреи по цялото му тяло.c Той бил толкова болен и отвратителен, че жена му обвинила Бога за това. „Похули Бога и умри“ — казала тя. Йов не знаел защо страда, но не обвинил Бога за страданията си. Ние четем: „Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“ — Йов 2:6–10.

Като чули за мъките на Йов, трима познати дошли при него. ‘Къде е имало случай да са били изтребвани правдивите?’ — попитал Елифаз, който предположил, че Йов трябва да е постъпил неправедно. (Йов, глави 4 и 5) Той обвинил Йов в тайни грехове, дори в това, че е лишавал от хляб бедни и че е потискал вдовици и сирачета. (Йов, глави 15, 22) Другите двама лицемерни утешители също укорявали Йов, сякаш той бил виновен за страданията си. Дали били прави? Не.

Книгата Йов ни помага да открием основната причина за страданията на Йов и да разберем защо Бог ги позволил. Глави 1 и 2 разкриват какво се било случило малко преди това в невидимите небеса, в духовната област. Един бунтовен дух, наречен Сатанd, се присъединил към другите духове, събрани в присъствието на Бога. При споменаването на праведната линия на поведение на Йов Сатан отправил предизвикателство: „Дали без причина се бои Йов от Бога? ... Но сега простри ръка и допри се до всичко, що има, и той ще Те похули в лице.“ — Йов 1:9–12.

С други думи Сатан обвинил Бога, че подкупва Йов. Това непокорно духовно същество твърдяло, че ако на Йов бъдат отнети богатството и здравето, той ще прокълне Йехова. В разширен смисъл Сатан твърдял, че нито един човек няма да обича Бога и да му бъде лоялен, когато бъде подложен на изпитания. Това предизвикателство имало всеобщо и трайно значение. Въпросите, които Сатан повдигнал, трябвало да бъдат разрешени. Затова Бог предоставил на Сатан свобода на действие срещу Йов и Сатан поразил Йов с всички тези най–различни страдания.

Естествено Йов не знаел и не можел да знае за всемирния спорен въпрос, повдигнат в небесата. И Сатан направил така, че да изглежда, че Бог поразява Йов с всички тези бедствия. Например, когато гръм ударил стадата от овце на Йов, оцелелият слуга казал, че това бил „огън от Бога“. Макар че Йов не знаел защо се случват тези неща, той не проклел Йехова Бог, не го отхвърлил. — Йов 1:16, 19, 21.

Ако анализираш обстоятелствата, които били в основата на случилото се с Йов, ще видиш, че въпросът е дали хората ще служат на Йехова, подтиквани от любов, въпреки проблемите. Йов допринесъл за отговора на този въпрос. Само истинската любов към Бога може да подтикне човек да остане верен на Йехова и точно това направил Йов. Само какво свидетелство против лъжливите обвинения на Сатан! Но този въпрос не започнал и не завършил с Йов и неговото време; той продължава векове наред. И ние също участвуваме в него.

Как реагират много хора, когато видят или усетят страдания, независимо от причината им? Те може да не знаят за въпросите, повдигнати по времето на Йов, или може да не вярват, че Сатан съществува. Затова те често се съмняват, че има Създател, или пък го обвиняват за страданията. Какво мислиш ти за това? Нима поради нещата, които знаеш за Създателя, няма да се съгласиш с библейския писател Яков? Въпреки страданията той бил убеден: „Когато е подложен на изпитание, нека никой не казва: ‘Бог ме подлага на изпитание.’ Защото със зли неща Бог не може да бъде изпитван, нито той самият изпитва някого.“ — Яков 1:13, NW.

Ние имаме ценна помощ, за да развием правилния възглед. И това е примерът на Исус. Ние знаем, че Исус е високо ценен заради своето прозрение, познание и способности на учител. Каква била неговата позиция относно Сатан и страданията? Исус бил сигурен, че Сатан Дяволът съществува и че може да причинява страдания. Сатан, който се опитал да сломи моралната безкомпромисност на Йов, открито се опитал да направи същото и с Исус. Освен че доказва, че Сатан е действителна личност, това показва още, че предизвикателството, повдигнато в дните на Йов, продължава да бъде отправяно. Както Йов, и Исус останал верен на Създателя, дори с цената на богатството и силата си и въпреки че това му причинило физически страдания и смърт на мъченически стълб. Случаят на Исус посочва, че Бог продължава да позволява на хората да покажат, че ще бъдат лоялни към него независимо от проблемите. — Лука 4:1–13; 8:27–34; 11:14–22; Йоан 19:1–30.

Времето минава — с основателна причина

В процеса на нашето разбиране на страданията трябва да вземем предвид това, че злополуките, грешните човешки склонности, некадърното човешко управляване на земните ресурси и Сатан Дяволът причиняват страдания. Но само познанието за причините за страданията не е достатъчно. Когато човек страда, е лесно да изпитва същите чувства, които изпитвал древният пророк Авакум, който казал: „Колко дълго, о Йехова, трябва да викам за помощ, а ти не чуваш? Колко дълго трябва да те призовавам за помощ от насилието, а ти не избавяш? Защо ме караш да виждам онова, което наранява, и продължаваш да гледаш бедите? И защо пред мен има грабителство и насилие, и защо избухват кавги, и защо постоянно стават раздори?“ (Авакум 1:2, 3, NW) Да, защо Йехова ‘продължава да гледа бедите’, без да направи нещо? Той е Всемогъщият и има силата, а също и любов към справедливостта, необходими за прекратяването на страданията. Тогава кога ще направи той това?

Както беше споменато по–рано, когато двамата от първата човешка двойка избрали пълна независимост, Създателят бил сигурен, че някои от техните потомци ще постъпят по–различно. Йехова мъдро оставил време. Защо? За да докаже, че управлението, което е независимо от Създателя, води само до нещастие, и обратното — че животът в съгласие със Създателя е правилен и донася щастие.

Междувременно Бог поддържа земята като сравнително приятно място за живеене. Апостол Павел казал: „През миналите поколения [той] е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.“ (Деяния 14:16, 17) Ясно е, че Създателят не причинява страданията, но ги е допуснал, за да разреши въпроси, които са изключително важни.

Кога ще настъпи избавлението?

Всъщност фактът, че човешките страдания се увеличават, показва, че времето, когато те ще престанат, е близо. Защо можем да кажем това? Библията разкрива какво станало в невидимата област в дните на Йов, тя разкрива това и относно нашите дни. Последната ѝ книга, Откровение, се съсредоточава върху един сблъсък, който станал в небесата. Какъв бил резултатът от него? Сатан и демоничните му пълчища ‘били свалени на земята’. „Затова — продължава тази библейска книга — веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.“ — Откровение 12:7–12.

Едно подробно разглеждане на библейските пророчества показва, че 20–и век е времето, когато се е разиграло това събитие. Както може би знаеш, уважавани историци признават, че през 1914 г., когато започва Първата световна война, настъпва голям повратен момент в човешката история.e Оттогава насам страданията и бедствията се увеличават. Исус посочва същия период от време, когато най–близките му ученици го питали за ‘знака за неговото присъствие и за завършека на системата на нещата’ (NW). Исус казал: „Народ ще се повдигне против народ, и царство против царство; и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.“ (Матей 24:3–14; Лука 21:5–19) Тези думи, показващи големи страдания, за първи път в историята се изпълняват в целия си мащаб в наше време.

Библията описва тези събития като прелюдия към една „голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има“. (Матей 24:21) Това ще бъде божията решителна намеса в човешките дела. Бог ще предприеме действия, за да премахне злата система на нещата, която причинява страдания векове наред. Но това няма да означава ‘край на света’ чрез ядрена катастрофа, която ще унищожи човечеството. Божието Слово ни уверява, че ще има преживели. Едно „голямо множество ... от всеки народ и от всичките племена, люде и езици“ ще преживее тази скръб. — Откровение 7:9–15.

За да си създадеш цялостна представа, виж какво казва Библията за по–нататъшните събития. Ще бъде възстановен подобният на градина дом, който бил замислен първоначално като място за живеене на хората. (Лука 23:43) Няма да виждаш бездомници. Исаия писал: „‘Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. ... Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие; защото те са род на благословените от Господа, тоже и потомството им. ... Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както вола ... Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина’, казва Господ [Йехова— NW].“ — Исаия 65:21–25.

А личните страдания? Няма да има войни, насилие, престъпления. (Псалм 46:8, 9; Притчи 2:22; Исаия 2:4) Създателят на човека, Дарителят на човешкия живот, ще помогне на послушните хора да придобият и се наслаждават на пълно здраве. (Исаия 25:8; 33:24) Няма да има вече глад, тъй като на земята ще бъде възстановено екологическото равновесие и тя ще ражда изобилно. (Псалм 72:16) Да, източниците на страдания, които виждаме днес, ще останат в миналото. — Исаия 14:7.

Това несъмнено представлява най–добрата възможна новина. Но някои хора може да смятат, че, образно казано, остават още два мрачни облака. Ако човек очаква да живее само 70–80 години и после да умре, радостта му от тези благословии би била ограничена. Пък и нима той няма да страда за своите близки, които са умрели преди Създателят да премахне страданията? Какъв е отговорът?

Премахване на най–голямото страдание

Създателят има решение на този проблем. Той е Конструкторът на нашата вселена и на човешкия живот тук на земята. Той може да направи това, което е извън човешките възможности или което хората едва започват да осъзнават, че е възможно. Да разгледаме само два примера за това.

Ние притежаваме потенциал да живеем вечно.

Библията ясно показва перспективата за получаване на вечен живот от Бога. (Йоан 3:16; 17:3) След като изучавал гените в човешките клетки, д–р Майкъл Фосъл съобщил, че качеството на мъжките възпроизводителни клетки не намалява с възрастта. „При правилно пренесена информация гените, които ние вече имаме, могат да поддържат нашите клетки без остаряване.“ Това е в съгласие с нещата, които видяхме в Четвърта глава — че нашият мозък има капацитет, който едва–едва бива използуван при сегашната продължителност на живота; изглежда той е конструиран така, че да функционира безкрайно. Това разбира се, са само странични въпроси, допълващи онова, което Библията казва директно — Йехова ще направи възможно ние да живеем вечно без страдания. Обърни внимание какво обещава той в последната книга на Библията: „[Бог] ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка.“ — Откровение 21:4.

Създателят е в състояние да помогне на някой, който е страдал и умрял, като го върне обратно към живот чрез възкресение.

Лазар бил един от възкресените. (Йоан 11:17–45; виж страници 158–160.) Професор Доналд Макей използува примера с един компютърен файл. Той посочва, че унищожаването на компютъра не означава непременно вечен край на едно уравнение или на един процес, който е бил вкаран в компютъра. Същото уравнение (или процес) може да бъде вложено в нов компютър и да функционира там, „ако математикът желае това“. Професор Макей продължава: „Изглежда науката за механизмите на мозъчната дейност също не повдига никакви възражения срещу надеждата за вечен живот, изразена в [Библията] и характеризирана с подчертаването на ‘възкресението’.“ Ако един човек умре, по–късно Създателят би могъл да го върне към живот, както направил с Исус, и както Исус направил с Лазар. Макей прави извода, че смъртта на един човек не би представлявала пречка за това той да бъде върнат към живот в едно ново тяло, „ако нашият Създател желае това“.

Да, най–великото решение е в ръцете на нашия Създател. Само той може изцяло да премахне страданията, да неутрализира последиците от греха и да отстрани смъртта. Исус Христос казал на своите ученици за едно забележително събитие, което предстои. Той казал: „Идва часът, когато всички онези в паметните гробници ще чуят гласа му и ще излязат.“ — Йоан 5:28, 29, NW.

Представи си само! Върховният Владетел на вселената е готов и може да върне към живот онези, които са в паметта му. Те ще имат възможността да докажат, че са достойни да получат „истинския живот“. — 1 Тимотей 6:19; Деяния 24:15.

Но дали от нас се иска да правим нещо сега, докато чакаме пълното избавление от човешките страдания? И ако има такова нещо, дали то може да придаде още по–голям смисъл на живота ни и днес? Нека да видим.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 168]

Няма безсмъртна душа

Библията учи, че всеки един от нас е човешка душа; когато човек умре, умира душата. В Езекиил 18:4 се казва: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ Мъртвите не съзнават нищо, нито живеят някъде. Соломон писал: „Що се отнася до мъртвите, те не съзнават нищо.“ (Еклисиаст 9:5, 10, NW) Нито юдеите, нито ранните християни отначало учели, че душата е безсмъртна.

„Душата в С[тария] З[авет] не означава част от човека, а целия човек — човекът като живо същество. Подобно на това, в Н[овия] З[авет] тя означава човешкия живот ... Библията не говори за преживяването на една безсмъртна душа.“ — New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“].

„Идеята за безсмъртието на душата и вярата във възкресението на мъртвите ... са две схващания от напълно различни плоскости.“ — Dopo la morte: immortalità o resurrezione? от теолога Филип Х. Мену.

„Тъй като човек като цяло е грешник, затова при смъртта той умира напълно, и душата, и тялото (пълна смърт) ... Между смъртта и възкресението се намира празно място.“ — Лютеранският катехизъм Evangelischer Erwachsenenkatechismus.

[Блок на страница 175]

Дали е толкова дълго?

Периодът от времето на Йов до дните на Исус може да изглежда много дълго време, през което е позволено страданията да продължават — 1600 години. За човека 100 години могат да изглеждат много дълго време, през което той да чака страданията да свършат. Но трябва да признаем, че основните въпроси, повдигнати от Сатан, хвърлили петно върху Създателя. От гледна точка на Бога последвалото време, през което са позволени страданията и злото, е кратко. Той е ‘Царят на вечността’, за когото ‘хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал’. (1 Тимотей 1:17; Псалм 90:4) А за хората, получили траен живот, този период от историята, през който са съществували страданията, също ще изглежда твърде кратък.

[Блок на страница 178]

Повратен момент в историята

„Като погледнем назад от гледната точка на настоящето, ясно виждаме сега, че с избухването на Първата световна война през 20–и век започва един ‘период на бедствия’ — според изразителния термин на британския историк Арнолд Тойнби, — от който нашата цивилизация още никак не е изплувала.“ — The Fall of the Dynasties [„Падането на династиите“] от Едмънд Тейлър.

„Всъщност 1914 г., а не годината на Хирошима, бележи повратния момент в нашето съвремие, защото сега вече можем да видим, че ... именно Първата световна война започна една ера на объркан преход, из който все още се лутаме.“ — Доцент Рене Албрехт Карие от нюйоркския Барнард Колидж.

„През 1914 г. светът изгуби своята съгласуваност и оттогава не е успял да си я върне. ... Това е време на изключително безредие и насилие, както отвъд националните граници, така и вътре в тях.“ — The Economist [„Икономист“].

[Блок на страница 181]

Дали е възможно възкресението на личността?

Неврологът Ричард М. Рестак казва следното относно човешкия мозък и невроните му: „Всичко онова, което представляваме, и всичко онова, което сме направили, може да бъде прочетено от един наблюдател, способен да разшифрова връзките и съединенията, които са били установени между нашите 50 милиарда нервни клетки.“ Ако това е така, тогава нима с информацията, с която разполага, нашият любещ Създател няма да успее да възстанови една личност?

[Блок на страница 182]

Твоите връзки са преброени

Исус казал: „Вам и космите на главата са всички преброени.“ (Матей 10:29–31) А сивото вещество, което се намира в главата ти? Мозъчните клетки (наречени неврони) са толкова малки, че могат да бъдат видени само с многократно увеличаващ микроскоп. Представи си да се опиташ да преброиш не просто невроните, но по–малките междинни връзки (синапси), които могат да достигнат 250 000 при някои неврони.

Използувайки мощен електронен микроскоп, д–р Петер Хутенлохер бил първият, който започнал да брои невронните връзки при аутопсирани хора — човешки зародиши, умрели бебета и възрастни хора. Изненадващо било това, че всички образци, всеки горе–долу с размера на глава на карфица, съдържали приблизително същия брой неврони — около 70 000.

Д–р Хутенлохер започнал да брои невронните връзки (тоест, връзките между мозъчните клетки) в тези толкова малки образци. Невроните на зародиша имали 124 милиона връзки; тези на новороденото бебе имали 253 милиона връзки, а тези на едно осеммесечно бебе имали 572 милиона връзки. Д–р Хутенлохер установил, че след тази възраст с растежа на децата броят на връзките постепенно намалявал.

Тези открития представляват интерес във връзка с това, което Библията казва за възкресението. (Йоан 5:28, 29) В своя мозък като цяло един възрастен човек има около един милион милиарда невронни връзки, тоест 1 с 15 нули. Дали Създателят притежава способността не само да преброи тези връзки, но също и да ги възпроизведе отново?

Изданието „Световна енциклопедия“ посочва броя на звездите във вселената: 200 милиарда милиарда, или 2 с 20 нули. Създателят знае всичките тези звезди по име. (Исаия 40:26) Следователно е напълно в рамките на неговите възможности да си припомни и да възстанови невронните връзки, съставящи паметта и чувствата на хората, които той реши да възкреси.

[Снимка на страница 166]

Много хора вярват в циклите на кармата, от раждането до смъртта

[Снимка на страница 171]

Алексей, синът на цар Николай II и Александра Фьодоровна, наследил хемофилия. Ние сме наследили несъвършенството от своя праотец Адам

[Снимка на страница 179]

Въпреки че е позволил да съществуват страданията, Създателят е осигурил много неща, които носят наслада на хората