Библейска книга номер 36 — Софония

Писател: Софония

Място на написване: Юда

Завършена: преди 648 г. пр.н.е.

В НАЧАЛОТО на управлението на юдейския цар Йосия (659–629 г. пр.н.е.), по време, когато поклонението на Ваал се разпространявало все повече и „жреците на идоли“ били начело в това нечисто поклонение, посланието, известявано от пророк Софония, трябва да е разтърсило хората в Йерусалим. Макар че вероятно бил потомък на цар Езекия, от царския дом на Юда, Софония смело осъждал състоянието на народа. (Соф. 1:1, 4) Неговото послание представлявало неблагоприятна присъда. Хората на Бога станали непокорни и само Йехова можел да ги върне към чистото поклонение и да ги благослови, така че да станат „именити и за похвала, между всичките племена на земята“. (3:20) Софония подчертал, че това някой да бъде ‘покрит в деня на гнева Господен’ е възможно единствено чрез намеса от Бога. (2:3) Само колко подходящо е името на пророка (на еврейски Цефаня̀х), което означава „Йехова е скрил (съхранил)“!

² Усилията на Софония дали плод. През дванайсетата година на своето управление цар Йосия, който се възкачил на престола на осемгодишна възраст, започнал „да чисти Юда и Йерусалим“. Той премахнал напълно фалшивото поклонение, ‘поправил дома на Господа [Йехова — НС]’ и установил отново празнуването на Пасхата. (2 Лет. 34, 35 глава) Но реформите на цар Йосия били временни, тъй като неговите наследници — трима от синовете му и един от внуците му — ‘вършили зло пред Господа’. (2 Лет. 36:1–12) Чрез всичко това се изпълнили следните думи на Софония: „Ще накажа първенците, и царските чада, и всички, ... които пълнят къщите на господарите си с грабителство и измама.“ (Соф. 1:8, 9)

³ От казаното дотук изглежда, че ‘Господното слово дошло към Софония’ известно време преди 648 г. пр.н.е., дванайсетата година на Йосия. Фактът, че Софония живеел в Юда, не се доказва само от записаното за него в първи стих, но и от подробното познание, което имал той относно околностите и обичаите на Йерусалим. Посланието в книгата е както заплашително, така и утешаващо. В по–голямата част от него вниманието се насочва към деня на Йехова — вдъхващ страх ден, който наближава, — но в същото време се предсказва, че Йехова ще възстанови един смирен народ, който ще се ‘уповава на името Господно [на Йехова — НС]’. (1:1, 7–18; 3:12)

⁴ Достоверността на тази пророческа книга не може да бъде оспорена. Унищожението на Йерусалим станало през 607 г. пр.н.е. — повече от 40 години след като Софония го бил предсказал. Това е потвърдено не само от светската история, но и от самата Библия, която съдържа в себе си доказателства, че всичко е станало точно така, както предсказал Софония. Скоро след унищожението на Йерусалим Йеремия описал в своята книга Плачът на Йеремия ужасите, на които бил свидетел и които все още били живи в ума му. Сравнението на няколко откъса потвърждава, че посланието на Софония наистина е „вдъхновено от Бога“. Софония предупреждава за нуждата от разкаяние „преди да ви сполети лютият гняв Господен“, а Йеремия говори за нещо, което вече се е случило, като казва: „Господ ... изля пламенния Си гняв.“ (Соф. 2:2; Плачът 4:11) Софония предсказва, че Йехова ‘така ще наскърби човеците, щото ще ходят като слепи ... Кръвта им ще се излее като прах’. (Соф. 1:17) Йеремия говори за това като за изпълнен факт: „Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв.“ (Плачът 4:14; сравни също Софония 1:13 — Плачът на Йеремия 5:2; Софония 2:8, 10 — Плачът на Йеремия 1:9, 16 и 3:61)

⁵ По подобен начин историята свидетелства, че езическите народи Моав и Амон, както и Асирия и нейната столица Ниневия, били унищожени, точно както Софония бил предсказал под Божие ръководство. И дори подобно на пророк Наум, който предсказал унищожението на Ниневия (Наум 1:1; 2:10), Софония заявил, че Йехова „ще обърне Ниневия на пустота, на място, безводно като пустинята“. (Соф. 2:13) Това унищожение било толкова цялостно, че едва 200 години по–късно историкът Херодот писал, че Тигър била „реката, на която преди се намирал град Ниневия“.a През около 150 г. гръцкият писател Лукиан писал: „От нея не остана нито следа.“b В един библейски речник пише, че нахлуващите войски „били подпомогнати до голяма степен от внезапното надигане на водите на река Тигър, които отнесли голяма част от стената и направили града уязвим. ... Унищожението било толкова цялостно, че по времето на Гърция и Рим Ниневия почти се била превърнала в мит. Но все пак през цялото време част от града лежала заровена под огромни купчини боклук“.c В същото издание, на 627 страница, пише, че Моав също бил унищожен, както било предсказано: „Навуходоносор покори моавците.“ Йосиф Флавий говори и за покоряването на амонците.d В крайна сметка както моавците, така и амонците престанали да съществуват като народ.

⁶ Юдеите винаги са отреждали на книгата Софония полагащото ѝ се място в канона на вдъхновените писания. За да бъде реабилитиран Йехова, нейните изявления, изговорени в името на Йехова, били изпълнени по забележителен начин.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁰ Цар Йосия, например, обърнал внимание на предупредителното послание на Софония и извлякъл голяма полза от него. Той предприел една огромна кампания за религиозни реформи. Така била открита и книгата на Закона, която била изгубена, когато домът на Йехова бил занемарен. Когато му прочели от тази книга какви са последствията от непослушанието, Йосия бил дълбоко опечален. Прочетеното потвърждавало от устата на друг свидетел, Моисей, това, което Софония открай време бил пророкувал. Йосия се смирил пред Бога, в резултат на което Йехова му обещал, че предсказаното унищожение няма да дойде по негово време. (Втор. 28–30 глава; 4 Царе 22:8–20) Страната не била сполетяна от беда! Но не за дълго, тъй като синовете на Йосия не следвали добрия пример, който той оставил. За Йосия и за народа му обаче това, че обърнали внимание на ‘Господното слово, което дошло към Софония’, наистина се оказало изключително полезно. (Соф. 1:1)

¹¹ В своята прочута Проповед на планината най–великият пророк на Бога, Христос Исус, потвърдил, че Софония е истински Божи пророк, като изрекъл думи, които били подобни на съвета на Софония от 2 глава, 3 стих: „Търсете Господа, всички кротки на земята, ... търсете правда, търсете кротост.“ Напътствието на Исус било следното: „Тогава продължавайте да търсите първо царството и Божията праведност.“ (Мат. 6:33) Онези, които търсят първо Божието Царство, трябва да внимават да не развият равнодушната нагласа, за която предупредил Софония, когато говорил за „ония, които са се отклонили от Господа, и които не търсят Господа, нито питат за Него“ и „които думат в сърцето си: Господ няма да стори ни добро, ни зло“. (Соф. 1:6, 12) По подобен начин в своето писмо до евреите Павел говори за идващия ден на съд и предупреждава да не се отдръпваме от Бога. Той добавя: „Ние не сме от онези, които се отдръпват от Бога и отиват към унищожение, но от онези, притежаващи вярата, която запазва душата жива.“ (Евр. 10:30, 37–39) Пророкът не се обръща към непостоянните хора или към онези, на които им липсва признателност, а към онези, които смирено и съвестно търсят Йехова с вяра, като им казва: „Може би ще бъдете скрити в деня на гнева на Йехова.“ Защо „може би“? Защото окончателното спасение зависи от начина на живот на всеки един поотделно. (Мат. 24:13) Това ни напомня също, че не можем да злоупотребяваме с Божията милост. Пророчеството на Софония премахва всяко съмнение относно внезапността, с която този ден ще връхлети онези, които не подозират нищо. (Соф. 2:3, НС; 1:14, 15; 3:8)

¹² Следователно за онези, които грешат против Йехова, това послание предсказва унищожение, но за онези, които се разкайват и ‘търсят Йехова’, то дава ярък предобраз на благословиите, които ги очакват. Хората, които се разкайват, могат да придобият смелост, тъй като Софония казва: „Йехова, царят на Израил, е сред тебе.“ (НС) Не е време Сион да се страхува или да прекрати дейността си. Време е да се уповава на Йехова. Той е „Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни“ (РИ). Щастливи са също и онези, които ‘търсят първо неговото царство’ и очакват неговата любеща защита и вечна благословия! (3:15–17)

[Бележки под линия]