Необходимостта да прощаваме

Петър чува съвета на Исус, че когато възникне проблем между братя, те трябва да се опитат да го решат насаме. Но изглежда иска да знае точно колко пъти човек трябва да положи такова усилие.

Той пита: „Господарю, колко пъти трябва да прощавам на своя брат, ако съгреши спрямо мене? До седем пъти ли?“ Някои религиозни водачи учат, че трябва да се прощава до три пъти. Затова Петър може би смята, че е много великодушен, ако прощава „до седем пъти“. (Матей 18:21)

Но да се броят грешките на другите, не е в духа на ученията на Исус. Затова той поправя Петър: „Казвам ти, не до седем пъти, но до седемдесет и седем пъти.“ (Матей 18:22) С други думи безкрайно. Петър не бива да прощава на своя брат само ограничен брой пъти.

Тогава Исус разказва на Петър и на останалите притча, с която показва, че са длъжни да прощават. Тя е за един роб, който не е милостив като своя господар. Един цар иска да си уреди сметките със своите роби. При него довеждат роб, който му дължи огромната сума от 10 000 таланта (60 милиона динария). Няма начин той да му се издължи. Затова царят заповядва да го продадат заедно с жена му и децата му и така да бъде платен дългът. Тогава робът пада в краката му и го моли: „Имай търпение към мене и ще ти платя всичко, което ти дължа.“ (Матей 18:26)

Царят съжалява роба и милостиво му опрощава големия дълг. После робът излиза и намира друг роб, който му дължи 100 динария. Сграбчва го и започва да го души, казвайки: „Плати ми всичко, каквото ми дължиш.“ Тогава този роб пада в краката му и го умолява: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа.“ (Матей 18:28, 29) Но робът, чийто дълг е бил опростен, не е като господаря си. Той нарежда да хвърлят в затвора другия роб, който дължи много по–малко, докато не изплати всичко.

Исус разказва, че като виждат тази жестокост, другите роби съобщават на царя. Той се ядосва, вика роба и му казва: „Зъл роб си ти, аз ти опростих целия дълг, когато ме помоли. Нима не трябваше и ти на свой ред да проявиш милост към другия роб, както аз проявих милост към тебе?“ Царят предава безмилостния роб на пазачите в затвора, докато не изплати целия си дълг. Исус завършва: „Така ще постъпи с вас и моят небесен Баща, ако не прощавате от сърце на братята си.“ (Матей 18:32–35)

Наистина чудесен урок по прошка! Бог ни е простил огромен дълг от грехове. Каквото и да извърши някой събрат срещу нас, ще е незначително в сравнение с този дълг. И Йехова ни прощава не веднъж, а хиляди пъти. Не можем ли и ние да прощаваме на другите многократно, дори и да имаме причина за оплакване? Тогава, както Исус учил в Проповедта на планината, Бог ще „ни прости дълговете, както и ние сме простили на своите длъжници“. (Матей 6:12)