Матей
18 В същото време учениците дойдоха при Исус и попитаха: „Кой всъщност е най–великият в небесното царство?“+ 2 Като извика едно дете, той го постави сред тях+ 3 и каза: „Казвам ви истината, ако не се обърнете и не станете като деца,+ няма да влезете в небесното царство.+ 4 Така че който се смири+ като това дете, ще бъде най–великият в небесното царство,+ 5 и който приеме едно такова дете в мое име, приема и мене.+ 6 Но ако някой накара един от тези малките, които вярват в мене, да отпадне от вярата*, тогава за него ще е по–добре да окачат на шията му мелничен камък+ като онези, които са въртени от магаре, и да го хвърлят в морските дълбини.+
7 Горко на света заради всички причини за съгрешаване*! Разбира се, причини за съгрешаване неизбежно ще има,+ но горко на онзи човек, чрез когото идват те!+ 8 Тогава ако ръката ти или кракът ти те карат да съгрешиш*, отрежи ги и ги хвърли далече от себе си!+ Защото е по–добре да получиш живот, макар и сакат или куц, отколкото да имаш две ръце или два крака, но да бъдеш хвърлен във вечния огън.+ 9 И ако окото ти те кара да съгрешиш*, извади го и го хвърли далече от себе си, защото е по–добре да получиш живот, макар и с едно око, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш хвърлен в огнената геена*.+ 10 Внимавайте да не презрете някого от тези малките, защото, казвам ви, че техните ангели+ на небето винаги са пред лицето на моя Баща, който е на небето.+ 11 ——*
12 Как мислите? Ако някой има сто овце и една от тях се изгуби,+ нима той няма да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси изгубената?+ 13 Казвам ви истината, ако успее да я намери, ще се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се губили.+ 14 Подобно на това моят Баща, който е на небето, не желае нито един от тези малките да загине.+
15 Ако твоят брат извърши грях, отиди и насаме му покажи грешката.+ Ако те послуша, значи си спечелил брат си.+ 16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама души, за да може всяко нещо да бъде потвърдено от устата на двама или трима свидетели.+ 17 Ако не послуша и тях, кажи на сбора. Но ако не послуша дори и сбора, нека бъде за тебе като човек от народите+ и като данъчен служител.+
18 Казвам ви истината, каквото вържете на земята, ще бъде онова, което е вързано на небето, и каквото развържете на земята, ще бъде онова, което е развързано на небето.+ 19 Пак ви казвам истината, ако двама от вас на земята в съгласие решат да поискат нещо важно, то ще се сбъдне благодарение на моя Баща, който е на небето.+ 20 Така че където двама или трима са събрани в мое име,+ и аз ще бъда там сред тях.“+
21 Тогава Петър се приближи и го попита: „Господарю, колко пъти трябва да прощавам на своя брат, ако съгреши спрямо мене?+ До седем пъти ли?“+ 22 Исус му отговори: „Казвам ти, не до седем пъти, но до седемдесет и седем пъти.+
23 Така че небесното царство прилича на човек, на цар,+ който поиска да си уреди сметките+ със своите роби. 24 Когато започна да си урежда сметките, доведоха при него един мъж, който му дължеше десет хиляди таланта*. 25 Но тъй като мъжът нямаше с какво да плати, господарят заповяда да бъдат продадени той, жена му, децата му и всичко, което притежава, за да бъде платен дългът.+ 26 Тогава робът падна на колене пред него и каза: ‘Имай търпение към мене и ще ти платя всичко, което ти дължа.’ 27 Господарят съжали роба си и го пусна,+ като му опрости дълга.+ 28 Като излезе обаче, този роб намери един друг роб, който му дължеше сто динария*,+ сграбчи го и започна да го души с думите: ‘Плати ми всичко, каквото ми дължиш.’ 29 Тогава този роб падна на колене и започна да му се моли с думите: ‘Имай търпение+ към мене и ще ти се издължа.’ 30 Но той не искаше да чака, а отиде и нареди да го хвърлят в затвора, докато не изплати всичко, което дължи. 31 Когато останалите роби видяха какво се случи, се натъжиха много и отидоха и разказаха на господаря си за станалото.+ 32 Тогава господарят го извика и му каза: ‘Зъл роб си ти, аз ти опростих целия дълг, когато ме помоли. 33 Нима не трябваше и ти на свой ред да проявиш милост+ към другия роб, както аз проявих милост+ към тебе?’ 34 Тогава силно разгневен,+ господарят го предаде на пазачите в затвора, докато не изплати целия си дълг. 35 Така+ ще постъпи с вас и моят небесен Баща, ако не прощавате от сърце на братята си.“+