„Небесното Царство прилича на човек, който имаше лозе и излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си. Той се споразумя с тях за един динарий на ден и ги изпрати на лозето. Около 9 ч. сутринта пак излезе, видя други да стоят без работа на пазара и им каза: „Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага“. И те отидоха. Той излезе пак на обяд и около 3 ч. следобед и направи същото. Накрая излезе около 5 ч. следобед и видя още едни да стоят на пазара и ги попита: „Защо стоите тук цял ден без работа?“. Те му отговориха: „Защото никой не ни нае“. Той им каза: „Отидете и вие на лозето“. (Матей 20:1-7)

„Небесното Царство прилича на човек, който имаше лозе и излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си. Той се споразумя с тях за един динарий на ден и ги изпрати на лозето. Около 9 ч. сутринта пак излезе, видя други да стоят без работа на пазара и им каза: „Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага“. И те отидоха. Той излезе пак на обяд и около 3 ч. следобед и направи същото. Накрая излезе около 5 ч. следобед и видя още едни да стоят на пазара и ги попита: „Защо стоите тук цял ден без работа?“. Те му отговориха: „Защото никой не ни нае“. Той им каза: „Отидете и вие на лозето“. (Матей 20:1-7)

Свещениците и другите от тази група смятат, че обикновените юдеи служат на Бога в по-малка степен, подобно на тези, които работят само няколко часа на Божието лозе. В притчата на Исус те са работниците, наети „около 9 ч. сутринта“ или по-късно през деня — на обяд, в 3 ч. и в 5 ч. следобед.