Последният ден на Исус в храма

През този последен ден в храма Исус продължава да изобличава книжниците и фарисеите, като открито ги нарича лицемери. Говорейки образно, той казва: „Почиствате външната страна на чашата и на блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и невъздържаност. Слепи фарисею, почисти първо вътрешността на чашата и на блюдото, за да стане чиста и външната им страна.“ (Матей 23:25, 26) Макар и да са много стриктни по отношение на церемониалната чистота и външния вид, фарисеите пренебрегват личността си и не очистват фигуративното си сърце.

Те проявяват лицемерието си и като изграждат и украсяват гробниците на пророците. Но както казва Исус, са „синове на онези, които са убили пророците“. (Матей 23:31) Усилията им да го убият го доказват. (Йоан 5:18; 7:1, 25)

След това Исус посочва какво ще сполети тези религиозни водачи, ако не се разкаят: „Змии, потомство на усойници, как ще избегнете присъдата в геената?“ (Матей 23:33) Думата „геена“ означава „долината на Еном“. Тази долина е място, където се изгарят отпадъци, и е символ на вечното унищожение, което очаква злите книжници и фарисеи.

Учениците на Исус ще го представят като „пророци, мъдри мъже и учители“. Какво ще е отношението към тях? Исус казва на религиозните водачи: „Някои от тях ще убиете и ще приковете на стълб, други ще бичувате в синагогите си и ще гоните от град на град, за да падне върху вас вината за цялата праведна кръв, пролята на земята — от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, ... когото убихте.“ Той предупреждава: „Казвам ви истината, всички тези неща ще дойдат върху това поколение.“ (Матей 23:34–36) Тези думи се изпълняват през 70 г., когато римските войски унищожават Йерусалим и хиляди юдеи загиват.

Мисълта за това страшно събитие натъжава Исус и той казва: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който убиваш пророците и пребиваш с камъни изпратените при тебе! Колко пъти исках да събера децата ти, както квачката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте. Ето, този дом бива изоставен и предаден на вас.“ (Матей 23:37, 38) Слушателите сигурно се питат за какъв „дом“ говори. Възможно ли е да има предвид внушителния храм в Йерусалим, който Бог изглежда пази?

Исус добавя: „Казвам ви, няма да ме видите повече до времето, когато ще кажете: ‘Благословен е този, който идва в името на Йехова!’“ (Матей 23:39) Той цитира пророчеството от Псалм 118:26: „Да бъде благословен онзи, който идва в името на Йехова, благославяме ви от дома на Йехова!“ Ясно е, че когато физическият храм бъде унищожен, никой няма да идва в него в името на Бога.

После Исус отива в частта на храма, където са касичките за дарения. Те имат малки отвори, през които хората пускат даренията си. Исус наблюдава как различни юдеи правят това, а богаташите „пускат по много“. Тогава той вижда една бедна вдовица, която пуска „две лепти“. (Марко 12:41, 42) Исус несъмнено знае колко е доволен Бог от дарението ѝ.

Той вика учениците при себе си и отбелязва: „Казвам ви истината, тази бедна вдовица пусна повече от всички онези, които пускат пари в касичките на съкровищницата.“ Защо? Исус обяснява: „Всички те пуснаха от своя излишък, но тя от своя недоимък пусна всичко, каквото имаше, цялото си препитание.“ (Марко 12:43, 44) Колко различно от религиозните водачи разсъждава и постъпва вдовицата!

Времето напредва и Исус си тръгва от храма за последен път. Един от учениците възкликва: „Учителю, виж какви камъни и какви сгради!“ (Марко 13:1) Наистина някои от камъните на стените са огромни и създават впечатлението, че храмът е непоклатим. Така че следващите думи на Исус са изненадващи: „Виждаш ли тези големи сгради? Камък върху камък няма да остане тук, всичко ще бъде съборено.“ (Марко 13:2)

След като казва тези неща, Исус заедно с апостолите преминава долината Кедрон и се изкачва на Маслиновата планина. В един момент с него са четирима от апостолите — Петър, Андрей, Яков и Йоан. От мястото, на което стоят, те могат да наблюдават забележителния храм.