Въпроси на читатели

Дали Матей 28:17 означава, че някои апостоли продължили да се съмняват дълго след като възкресеният Исус им се явил?

Не, няма защо да стигаме до това заключение от Матей 28:16, 17, където се казва: „А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.“

Доста време преди това Исус се опитал да помогне на учениците си да осъзнаят, „че трябва да отиде в Йерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен“. (Матей 16:21) Но въпреки това арестът и екзекуцията му разочаровали и объркали учениците. Изглежда възкресението му дошло като изненада. И когато той се явил в човешка форма, отначало някои ‘от радост още не вярвали’. (Лука 24:36–41) Но неговата поява след възкресението помогнала на близките му последователи да приемат възкресението му като факт; дори и апостол Тома бил убеден, че Исус бил възкресен. — Йоан 20:24–29.

След това 11–те верни апостоли ‘отишли в Галилея’. (Матей 28:16; Йоан 21:1) Докато били там, Исус ‘се явил на повече от петстотин братя наведнъж’. (1 Коринтяни 15:6) В тази обстановка Матей 28:17 казва, че ‘някои се усъмнили’. Следователно онези, които се били усъмнили, можело да бъдат измежду 500–те последователи.

Да разгледаме интересното изказване, което Ч. Т. Ръсел, първият президент на Дружеството, направил по този повод:

„Не можем основателно да предположим, че онези, които се съмнявали, били от единадесетте апостоли, защото те били напълно задоволени, изцяло убедени и вече били изразили това. Онези, които се съмнявали, смятаме ние, трябва да са били от ‘петстотинте братя’, присъствуващи на определеното събиране, които не са се срещали преди това с него след възкресението му, и някои от които, можем с основание да предположим, били много по–слаби във вярата от апостолите и специалните приятели, с които той вече общувал. Изказването „някои се усъмниха“ е доказателство за откровеността на повествованието на евангелиста. То ни показва също, че последователите на Господаря не били прекалено доверчиви, а по–скоро били склонни да премерят и претеглят представените доказателства, а пък последвалите пламенност, енергия и самопожертвувателен дух на повярвалите ни дават изобилни доказателства за искреността на техните убеждения относно възкресението на нашия Господар, което те, както и ние, признават за самото ядро на вярата ни в него. Ако Христос не е възкресен, нашата вяра е напразна и ние още сме в греховете си. — 1 Кор. 15:17.“ — Zion’s Watch Tower and Herald of Christ’s Presence [„Сионска Стражева кула и глашатай на Христовото присъствие“], 1 май 1901 г., стр. 152.

Между другото можем да обърнем внимание, че начинът, по който Матей говори за това, ни дава доказателство за надеждността и честността на Библията. Ако човек измисля някаква история, той ще се стреми да добавя подробности, които ще правят неговия измислен разказ да изглежда по–правдоподобен; той вероятно ще смята, че пропуснати детайли или забележими пропуски биха хвърлили съмнение върху историята му. А Матей?

Той не смятал, че е задължен да дава подробно обяснение на своята бележка, че ‘някои се усъмнили’. Повествованията на Марко, Лука и Йоан не казват нищо за това, така че взета сама по себе си, бележката на Матей сякаш говори за 11–те апостола, сред които бил и той. Но Матей направил това кратко изказване без никакво обяснение. Около 14 години по–късно апостол Павел написал книгата Първо Коринтяни. В светлината на подробностите, които той дал в 1 Коринтяни 15:6, можем да стигнем до правдоподобния извод, че онези, които се съмнявали, не били апостолите, а учениците в Галилея, на които Исус още не се бил явил. Така че бележката на Матей, че ‘някои се усъмнили’, звучи вярно; тя с основание говори за един честен писател, представящ верен разказ, без да се опитва да обяснява всяка подробност.