Лицемерието — ще има ли край?

ПАНАЙОТА израснала на средиземноморски остров. В юношеските си години тя силно се интересувала от политиката. По–късно станала секретарка на една политическа партия в своето село и дори ходела от къща на къща да събира средства за партията. Но с течение на времето Панайота се разочаровала. Облагодетелстването на роднини, амбициите, търканията и завистта били често срещани сред членовете на партията, въпреки че се наричали помежду си другари.

Даниъл израснал в силно религиозно семейство в Ирландия. За съжаление обаче той има ярки спомени от лицемерието на свещениците, които се напивали, играели хазарт и крадели от подноса с даренията, като в същото време го учели, че ще гори в ада, ако съгреши.

През по–голямата част от живота си Джефри работил в една международна корабна компания с офиси във Великобритания и САЩ, където се занимавал с маркетинг и продажби. Той помни много случаи, когато клиенти и конкуренти са прибягвали до измама в преговорите с държавните служители. Те били готови да кажат почти всичко, за да сключат сделка.

За съжаление това не са единични случаи. Лицемерието е нещо обичайно в почти всяка сфера на човешката дейност — в политиката, религията и търговията. На някои езици думата за „лицемер“ идва от гръцката дума „ипокритѝс“, която означава оратор или актьор, често носещ маска. Постепенно думата придобила значението на човек, който се преструва, за да заблуди другите или за да постигне определени егоистични цели.

Когато човек усети лицемерие, в него може да се надигнат силни чувства като огорчение, гняв и възмущение. Той може да възнегодува: „Няма ли да има край това лицемерие!“ Божието Слово ни дава основания да вярваме, че ще има.

Според Библията лицемерието започнало не от хората, а от едно невидимо духовно създание. В началото на човешката история под прикритието на една змия Сатана Дяволът се престорил на благодетел, за да заблуди първата жена Ева. (Битие 3:1–5) Оттогава и много хора са се престрували на такива, каквито не са, за да мамят другите и да постигат целите си.

Когато древният народ на Израил попаднал в капана на фалшивото поклонение и религиозното лицемерие, Бог многократно го предупреждавал за последствията. Чрез пророк Исаия Йехова Бог заявил: „Тези хора се приближават до мене с устата си и ме прославят само с устните си, но сърцето им е отдалечено от мене.“ (Исаия 29:13) Тъй като народът не се поправил, Бог позволил религиозният център на Израил — Йерусалим и храмът — да бъде унищожен първо от вавилонците през 607 г. пр.н.е. и после от римските войски през 70 г. от н.е. Ясно е, че Бог не търпи лицемерието безкрайно.

От друга страна, той и Синът му Исус много ценят хората, които са честни и искрени. Например в началото на службата на Исус при него дошъл мъж на име Натанаил. Като го видял, Исус възкликнал: „Ето един истински израилтянин, в когото няма никаква измама.“ (Йоан 1:47) Натанаил, наричан също Вартоломей, станал един от 12–те Исусови апостоли. (Лука 6:13–16)

Исус прекарвал време с последователите си и ги учел на Божия начин на мислене. Лицемерието не бивало да има място сред тях. Като предупреждение трябвало да им послужат тогавашните религиозни водачи, чието двуличие Исус строго осъдил. Да разгледаме някои от делата им.

Те показно вършели „праведни дела“. Исус казал на слушателите си: „Внимавайте да не вършите праведните си дела пред хората, така че да ви видят, ... както правят лицемерите.“ Той им казал също да дават милостиня „скришно“, или дискретно. Те трябвало да се молят насаме, а не просто за да бъдат видени. Така поклонението им щяло да е истинско и приемливо за Бащата. (Матей 6:1–6)

Те съдели другите. Исус казал: „Лицемере! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламчицата от окото на брат си.“ (Матей 7:5) Човек, който изтъква недостатъците на другите, като самият той има по–големи, се прави на такъв, какъвто не е, защото в действителност „всички съгрешиха и не достигат славата на Бога“. (Римляни 3:23)

Те имали нечисти подбуди. Веднъж учениците на фарисеите и привържениците на Ирод отишли при Исус с въпрос относно данъците. Те ласкателно му казали: „Учителю, знаем, че говориш истината и учиш хората на Божия път в съгласие с истината.“ След това коварно го попитали: „Позволено ли е да се плаща данък на императора, или не?“ Исус отвърнал: „Лицемери, защо ме подлагате на изпитание?“ Той с право ги нарекъл лицемери, защото не търсели отговор на въпроса си, а се опитвали „да го хванат в капан въз основа на думите му“. (Матей 22:15–22)

С основаването на християнския сбор на Петдесетница през 33 г. била създадена среда, в която истината и честността да процъфтяват. Истинските християни полагали много усилия да изкоренят всяко лицемерие в себе си. Например Петър, един от 12–те апостоли, насърчавал събратята си да проявяват послушание спрямо истината с „нелицемерна братска обич“. (1 Петър 1:22) Апостол Павел подканял сътрудниците си да проявяват „любов, подтиквана от искрено сърце, от чиста съвест и от вяра без лицемерие“. (1 Тимотей 1:5)

Ученията на Исус и апостолите, записани в Библията, все още са толкова въздействащи, колкото и през първи век. Във връзка с това апостол Павел писал: „Словото на Бога е живо и оказва силно въздействие, и е по–остро от всеки двуостър меч, прониква дълбоко и разделя душата и духа, ставите и костния мозък, и изследва мислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12) Като са се запознали с библейските учения и са положили усилия да живеят според тях, мнозина са успели да загърбят лицемерието и да станат искрени и честни хора. Да видим какво станало с тези, които споменахме в началото.

Повратният момент в живота на Панайота дошъл, когато приела покана да отиде на събрание на Свидетелите на Йехова в Залата на Царството. Тя не видяла никой да парадира с праведността си, за да впечатли другите. Панайота казва: „Там видях истинска любов и искрен интерес към ближния в действие — нещо, което не бях виждала през всичките години, които прекарах в политиката.“

Панайота започнала да изучава Библията, напреднала и се покръстила. Това станало преди 30 години. Днес тя казва: „Намерих истински смисъл в живота не докато ходех по къщите да привличам поддръжници за партията, а когато започнах да проповядвам за Божието Царство, единственото правителство, което ще установи справедлив свят.“

Даниъл постигнал добър напредък в християнския сбор и получил някои отговорности. След няколко години обаче допуснал грешка и съвестта му започнала да го измъчва. „Помнейки лицемерието, на което бях свидетел в църквата преди — казва той, — не виждах друг изход, освен да се откажа от привилегиите си в сбора. Не можех да допусна събратята ми да ме мислят за такъв, какъвто не съм.“

За щастие след известно време Даниъл преценил, че може с чиста съвест отново да помага в сбора и с радост приел възложените му отговорности. Тази насърчителна честност е характерна за онези, които служат на Бога нелицемерно. Те се учат „да изваждат гредата“ от собственото си око, преди да предлагат „да извадят сламчицата“ от окото на брат си.

Джефри, който прекарал много време в света на бизнеса, казва: „Като натрупах познание за Библията, осъзнах, че вече не мога да съм хитрият бързо говорещ продавач, готов да каже всичко, за да сключи сделка. Съвестта ми ме измъчваше, като четях някои библейски стихове, например Притчи 11:1, където се казва, че ‘неверните везни са отвратителни за Йехова’.“ За разлика от онези, които задали въпроса за данъците на Исус, Джефри се научил да няма скрити подбуди в отношенията както с братята си по вяра, така и с останалите хора.

Милионите Свидетели на Йехова по света се стремят да прилагат това, което научават от Библията. Те полагат неуморни усилия „да облекат новата личност, създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност“. (Ефесяни 4:24) Защо не научиш кои са Свидетелите на Йехова, какви са вярванията им и как с тяхна помощ можеш да разбереш повече за обещания от Бога нов свят? Там „ще живее праведност“ и няма да има лицемерие. (2 Петър 3:13)