‘Трябва първо да се проповядва благовестието’
„Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи“ (МАРКО 13:10).
1. Какво отличава Свидетелите на Йехова от всички християнски религии и защо?
Между всичките хора, които твърдят, че са християни, само Свидетелите на Йехова се отнасят сериозно към проповядването на добрата новина. Те са единствената група, в която всеки се чувствува лично задължен да посещава редовно ближните, за да разговаря с тях за Божиите намерения. А Защо? Всеки Свидетел на Йехова знае, че като християнин трябва точно да следва примера на Исус (1 Петър 2:21). Какво означава това?
2. Какво отношение имат много хора към Исус Христос, но коя била неговата най–важна дейност на земята?
2 Според мнението на много хора Исус Христос бил единственият човек, вършещ добри дела. Той изцелявал болните, хранел гладните и оказвал любов и доброжелателност на тези, които били в нужда. Да, извършил е и много повече. Но преди всичко бил ревностен вестител на благовестието за Божието Царство. Няколко месеца след като бил кръстен в р. Йордан започнал публично да призовава: „Покайте се, защото наближи небесното Царство“ (Матей 4:17). Според описанието от Марко четем: „Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: ‘Времето се изпълни и Божието Царство наближи. Покайте се, вярвайте в благовестието’“ (Марко 1:14, 15)
3–5. (а) На какво Исус придавал особено значение по време на службата си, въпреки че лекувал всякакъв вид болести? (б) С каква цел бил изпратен? (в) С какво Исус сравнил проповедническата си дейност и какво казал да правят неговите ученици?
3 Исус призовал Петър, Андрей и Йоан да тръгнат по неговите следи. „След това“, така четем ние, „ходеше по цяла Галилея, поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието за Царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между хората.“ Когато множествата в Галилея се опитвали да го задържат, казал: „И на другите градове трябва да се благовести Божието Царство, понеже за това съм изпратен“ (Матей 4:18–23; Лука 4:43, 44).
4 Връщайки се после в Галилея Исус „ходеше по градове и села да проповядва и благовестява Божието Царство“ (Лука 8:1). Своята проповедническа дейност той сравнил с жътвата, казвайки: „Жътвата е изобилна, а работниците малко. Затова молете се на Господаря на жътвата си“ (Матей 9:35–38). И въпреки, че тълпите не му давали спокойствие „той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието Царство. Изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление“ (Лука 9:11).
5 Да, Исус изцелявал болните и хранел гладните. Обаче преди всичко бил зает с разказване на хората за Божието Царство. Искал и неговите ученици да правят същото. Поучавайки апостолите изпратил ги по двама да проповядват: „И като отивате проповядвайте, казвайки: ‘Небесното Царство наближи’“ (Матей 10:7). Лука заявил: „И изпрати ги да проповядват Божието Царство и да изцеляват“ (Лука 9:2). Също на 70–те ученика заръчал да изцеляват болни и да казват: „Божието Царство наближи“ (Лука 10:9).
6. Какви напътствия относно проповедническата дейност дал Исус на последователите си преди да се възнесе на небето?
6 Преди да се възнесе на небето Исус възложил на своите последователи да продължават и дори да развиват проповедническата дейност. Той им заповядал: „Идете, прочее и правете ученици всред хората от всичките народи ... като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Матей 28:19, 20). Освен това той казал: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас светия дух и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим така и в цяла Юдея и Самария и до края на земята“ (Деяния на апостолите 1:8). И тъй, Исус и неговите ученици обръщали внимание главно на проповядването на благовестието за Божието Царство.
Царството трябва да бъде проповядвано и в наше време
7. Какво казал Исус за проповедническата дейност, която щяла да се извършва при „приключването на системата на нещата“?
7 Предсказвайки събитията, съпътствуващи приключването на тази система на нещата, Исус казал: „И това благовестие за Царството ще бъде проповядвано по цялата населена земя за свидетелство на всичките нации и тогава ще дойде края“ (Матей 24:14). А според евангелието на Марко четем: „Обаче първо трябва да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Виж също Откровение 14:6, 7).
8. (а) Какво съдържало благовестието по времето на апостолите? (б) Какво обхваща благовестието днес?
8 В днешните „последни времена“ благовестието за Царството обхваща нещо повече, отколкото когато Исус бил на земята. Той проповядвал, че Царството наближило, насочвайки вниманието на факта, че той лично бил между хората като Месия и Цар (2 Тимотей 3:1; Матей 4:17; Лука 17:21). Благовестието, което проповядвали първите християни, обхващало също темата за възкресението на Исус и възнасянето му на небето, като окуражавало покорните да се надяват на идващото Царство (Деяния на апостолите 2:22–24, 32; 3:19–21; 17:2, 3; 26:23; 28:23, 31). Сега, когато стигнахме до „завършването на системата на нещата“ проповядването на благовестието включва също въодушеваващата новина, че Царството е установено в небето (Откровение 11:15–18; 12:10).
Кой ще проповядва благовестието
9. (а) Как някой може да обоснове твърдението, че проповядването на благовестието днес не е задължение за всички християни? (б) Кого Йехова употребил в миналото да проповядва неговото Слово и какво значение има това за нас днес?
9 Кой днес трябва да учавствува в проповедническата дейност? Християнството явно не счита, че това е задължение на всички. Истина е, че когато Исус казал, че благовестието трябва да бъде проповядвано, той не посочил конкретно кой ще върши тази работа. Обаче, кого да употреби Йехова за това, ако не тези, които са повярвали в неговото Слово и са започнали да го прилагат в живота си? Когато по времето на Ной, Бог решил да предупреди подлия човешки свят за наближаващото унищожение, направил това чрез човека, който ‘ходеше с истинския Бог’ (Битие 6:9, 13, 14; 2 Петър 2:5). Когато искал да предаде на израилтяните някакво пророческо послание, пращал до тях ‘своите слуги, пророците’ (Йеремия 7:25; Амос 3:7, 8). Отдаденият на Бога израилски народ бил народ на Негови свидетели“ (Изход 19:5, 6; Исаия 43:10–12). Следователно за свои свидетели Йехова призовава отдадените му слуги.
10. Защо изказването на Матей 28:19, 20 свидетелствува за това, че заповедта, да се правят ученици, се отнася за всички християни?
10 Някои твърдят, че постановлението за правене на ученици, записано в Матей 28:19, 20, се отнася само за апостолите и затова изобщо не засяга християните. Обаче да видим точно какво казал Исус: „Идете прочее и правете ученици измежду хората от всичките нации, ... и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал“. Последователите на Исус трябвало да учат новите привърженици да спазват всички заповеди на Учителя си, а към тях принадлежи и изискването да ’отиват и правят ученици’. Със сигурност всички нови трябвало да научат да изпълняват тази особена заръка.
11. (а) Какво задължение имала християнската еклезия в I–вия век? (б) Какво трябва да прави всеки, който иска да бъде спасен, и какво включва това?
11 За християнската еклезия от първото столетие се казвало, че тя била Божий народ за особено притежание, за да възвестява превъзходствата на този, който я призовал от тъмнината в своята чудесна светлина (1 Петър 2:9). Нейните членове ревностно свидетелствували за Божието Царство (Деяния на апостолите 8:4, 12). На всичките „светии“ в Рим, т.е. на тамошните помазани с дух християни било казано: „С устата ... се прави публично обяснение за спасение“ и „Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен“ (Римляни 1:7; 10:9, 10, 13). Таково публично обяснение, нужно за спасението, се извършва не само по време на кръщението, но обхваща също проповядването на добрата новина за Царството на Йехова.
12, 13. (а) Какво обхаваща „публичното изявление за нашата надежда“, за което се споменава в Евреи 10:23? (б) Как Псалм 96 показва нуждата за публично изявление извън еклезията, и как потвърждава това Откровение 7:9, 10?
12 Апостол Павел написал на еврейските християни: „Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен оня, който е дал обещанието“ (Евреи 10:23). Това публично обяснение не е само ограничено до събранията на еклезията (Псалм 40:10, 11). От Псалм 96:2, 3, 10 ясно се вижда пророческата заповед за проповядване на нациите, на хората извън еклезията, щом като там се казва: „Благовествувайте из ден в ден извършеното от него избавление. Възвестявайте между нациите славата му, между всичките племена, чудесните му дела. Кажете на нациите: ‘Йехова царува’“. И наистина, както в Матей 28:19, 20, така и в Деяния на апостолите 1:8, Исус заповядва на християните да проповядват между нациите.
13 В по–нататъшните думи отправени към помазаните с дух еврейски християни Павел говорил именно за таково публично проповядване: „Чрез него така принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч плод на устни, които дават публично обяснение за неговото име“ (Евреи 13:15). В Откровението също виждаме, че „голямото множество“ хора от всички нации викат с висок глас: „Спасението дължим на нашия Бог, който седи на престола и на Агнето“ (Откровение 7:9, 10). И тъй, днес по време на „завършването на системата на нещата“ проповядването на добрата новина се извършва от отдадени Свидетели на Йехова, а именно от остатъка на духовните братя на Христос и неговите овцеподобни съдружници, съставляващи „голямото множество“. Но по какъв начин трябва да вършат тази дейност днес?
„Публично и от къща на къща“
14. Къде е проповядвал Исус и каква поука можем да извлечем от това?
14 Исус е проповядвал непосредствено на хората. Например четем, че той проповядвал в синагогите. Защо? Защото там се събирали в съботата, за да слушат как се четат и разясняват Писанията (Матей 4:23; Лука 4:15–21). Исус също проповядвал по пътя, на морския бряг, на планинския склон, при кладенеца извън града и по домовете. Исус проповядвал навсякъде, където имало хора (Матей 5:1, 2; Марко 1:29–34; 2:1–4, 13; 3:19; 4:1, 2; Лука 5:1–3; 9:57–60; Йоан 4:4–26).
15. (а) Какви напътствия дал Исус на учениците си когато ги изпратил да проповядват и как някои обясняват това?
15 Когато Исус изпращал учениците си в проповедническа служба, също наредил да отиват непосредствено до хората. Това се вижда от неговите напътствия записани в Матей 10:1–15, 40–42. В стих 11 четем: „И в кой да бъде град или село като влезете, проучете кой в него е достоен и там оставайте докато си отидете“. Превода Новия завет от Сиге гласи на това място: „Ослушайте се, кой е достоен“ — като, че ли учениците трябвало да разпитат в дадено село някаква видна или добре осведомена личност, за да научат кой се ползува с добро име и заслужава тяхното послание. (Виж също Цинк и Wilckens.) И така обясняват също и някои библейски коментатори стих 11.
16. Какво следва от по–обстойното разглеждане на думите на Исус от Матей 10:11, ако става въпрос за начина, по който апостолите трябвало да намират достойните личности?
16 Обаче, трябва да помним, че повечето от теолозите на християнския свят не ходят от къща на къща и че много библейски коментатори интерпретират текстовете в светлината на собствения си опит. Ако разгледаме по–обективно указанията на Исус ще разберем, че ставало въпрос учениците му да се обърнат към всеки човек било то по къщите на хората било то на публични места и представят посланието за Царството (Матей 10:7). Реакцията на слушателите свидетелствува за това, дали са достойни за него (Матей 10:12–15).
17. Какво доказва, че учениците на Исус не посещавали само препоръчани или предварително уговорени хора?
17 Потвърждава това и изказването на Исус записано в Матей 10:14: „И ако някой не ви приеме нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си“. Исус говорил учениците му да посещават без предупреждение хората, на които ще проповядват. Разбира се, можели да се ползуват от гостоприемството на тези, които приемали посланието (Матей 10:11). Обаче, най–важна била проповедническата дейност. В Лука 9:6 четем: „И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде“. (Виж също Лука 10:8, 9). Достойните хора, които приемали учениците в домовете си и може би им подавали „чаша студена вода“ и дори подслон, нямало да останат без награда. Те можели да чуят посланието за Царството (Матей 10:40–42).
18, 19. (а) Как според Деяния на апостолите 5:42 първите християни са провеждали проповедническата дейност? (б) Как думите на апостол Павел от Деяния на апостолите 20:20, 21 показват, че той е говорил за служба всред невярващите, а не за пастирската дейност в еклезията?
18 След основаването на християнската еклезия, апостолите, както четем: „ни един ден не преставаха да поучават и благовествуват в храма и от къща на къща, че Исус е Христос“ (Деяния на апостолите 5:42; виж Превод Нов Свят на светото Писание — със забелжки за изучаване, Забележка под линията). Преведеният тук гръцки израз „от къща на къща“ гласи kat’ oi’kon. Думата ka·ta’ тук има значение на разделяне, раздаване. Следователно може да се каже, че учениците раздавали, разпределяли добрата новина от къща на къща. Това не били предварително уговорени приятелски посещения. Изразът ka·ta’ е употребен в същото значение в Лука 8:1, където се говори за ходене „от град на град и от село на село“.
19 Апостол Павел в Деяния на апостолите 20:20 употребява същия израз в множествено число: kat’ oi’kous, където се казва: „... като не се посвених да ви поучавам ... публично и от къща на къща.“ Изразът „от къща на къща“ някои преводи предават с думите: „по къщите ви“. Затова някои коментатори на Библията смятат, че Павел тук е говорел за пастирските посещения в домовете на вярващите. Обаче следващите думи на Павел явно казват, че той е говорил за проповедническа служба всред невярващите, понеже казал: „Като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господар Исус Христос“ (Деяния на апостолите 20:21).
20. (а) В какъв размер Свидетелите на Йехова възвестиха в наше време благовестието за Царството? (б) Как някои се отнасят към таково постоянно проповядване?
20 Именно този метод на достигане на хората трябва да прилагаме в наше време, в което „благовестието за Царството“ трябва да бъде проповядвано „по цялата населена земя ... за свидетелство на всички нации“ (Матей 24:14). Над 65 години Свидетелите на Йехова публично и от къща на къща ревностно проповядват добрата новина за установеното Божие Царство — понастоящем в 210 страни и островни области. Какво огромно свидетелство! Това се извършва независимо от факта, че повечето хора слушат това послание „без резултат“, а дори с раздразнение (Матей 13:15). Защо Свидетелите на Йехова проповядват дори там, където хората не искат да ги слушат или дори се противят? Този въпрос ще разгледа следващата статия.
Как би отговорил?
◻ Как Библията характеризира проповедната дейност на Исус?
◻ Какви напътствия получили апостолите преди да започнат проповедническата служба?
◻ Какво дело трябва да се извърши в наше време и защо?
◻ Кого Йехова употребява в наше време за проповядването на благовестието?
◻ Къде и по какъв начин трябва да се провежда проповедническото дело?