² В скромността си Йоан изпълни молбата на Исус. Когато Исус излезе от водата, „отвориха се небесата и той видя Божия дух като гълъб да слиза върху него.“ Не само това. „Дойде също и един глас от небесата, който казваше: ,Този е моя Син, възлюбения, в когото е моето благоволение‘“ (Матей 3:16; Марко 1:11). Какво необикновено обявяване! Всеки от нас желае да се хареса на този, когото почита (Деяния на апостолите 6:3–6; 16:1, 2; Филипяни 2:19–22; Матей 25:21). Представи си, как ти би се чувствал, ако Бог, Всемогъщия би ти казал: „Намерих благоволение в тебе.“

Какво означават неговите думи?

 4. (а) Какво означава в Божието обяснение употребената гръцка дума за „намирам благоволение“? (б) Защо употребата на тази дума в този случай е от особен интерес?

⁴ При обяснението на Бога в евангелията, че в Исус е намерил „благоволение“ се появява гръцкия глагол ойдокѐо (Матей 3:17; Марко 1:11; Лука 3:22). Той означава „имам благоволение в“, „одобрявам“, „радвам се на нещо“ и образуваното от него съществително съдържа смисъла: „добра воля, удоволствие, желание“. Ойдокѐо не се ограничава само върху Божието благоволение. Например еклезиите в Македония „благоволиха“ да делят материални блага с други християни (Римляни 10:1; 15:26; 2 Коринтяни 5:8; 1 Солунци 2:8; 3:1). Обаче Исус не е придобил благоволението на хората, а на Бога и това понятие за него е употребено след кръщението (Матей 17:5; 2 Петър 1:17). Интересно е, че в Лука 2:52, където става дума за Исус като некръстен юноша дарен с „благоразположение“ от Бога и хората, в оригинала е употребена една друга дума ха̀рис.