Кой ще намери благоволението на Йехова?

„Изработвайте спасението си . . . защото Бог е, който според благоволението си действа във вас и да желаете това и да го изработвате“ (ФИЛИПЯНИ 2:12; 13).

 1, 2. При какви обстоятелства Исус получил заявлението, че е получил Божието благоволение и защо това трябва да ни интересува?

ТОВА бил превратен момент в историята на човечството. Йоан Кръстителят разгласявал Божието послание и потопявал във вода разкаяните хора. При него дошъл също един мъж, за когото той знаел, че е справедлив. Това бил Исус. Той не е извършил нито един грях, за който би трябвало да се покае, но помолил да бъде кръстен, за ‘да се изпълни всчко, що е праведно’ (Матей 3:1–15).

² В скромността си Йоан изпълни молбата на Исус. Когато Исус излезе от водата, „отвориха се небесата и той видя Божия дух като гълъб да слиза върху него.“ Не само това. „Дойде също и един глас от небесата, който казваше: ,Този е моя Син, възлюбения, в когото е моето благоволение‘“ (Матей 3:16; Марко 1:11). Какво необикновено обявяване! Всеки от нас желае да се хареса на този, когото почита (Деяния на апостолите 6:3–6; 16:1, 2; Филипяни 2:19–22; Матей 25:21). Представи си, как ти би се чувствал, ако Бог, Всемогъщия би ти казал: „Намерих благоволение в тебе.“

 3. За какво би трябвало да сме загрижени ако става въпрос за Божието благоволение?

³ Възможно ли е днес да намерим Божието благоволение? Да вземем под внимание например един човек, който ‘няма надежда и е без Бога в света“, някой, който е „отчужден от живота, който принадлежи на Бога“ (Ефесяни 2:12; 4:18). Може ли той да се изтръгне от това положение и да достигне до благословеното състояние, да притежава благоволението на Йехова? Ако е така, тогава по какъв начин? Нека да разгледаме този въпрос.

Какво означават неговите думи?

 4. (а) Какво означава в Божието обяснение употребената гръцка дума за „намирам благоволение“? (б) Защо употребата на тази дума в този случай е от особен интерес?

⁴ При обяснението на Бога в евангелията, че в Исус е намерил „благоволение“ се появява гръцкия глагол ойдокѐо (Матей 3:17; Марко 1:11; Лука 3:22). Той означава „имам благоволение в“, „одобрявам“, „радвам се на нещо“ и образуваното от него съществително съдържа смисъла: „добра воля, удоволствие, желание“. Ойдокѐо не се ограничава само върху Божието благоволение. Например еклезиите в Македония „благоволиха“ да делят материални блага с други християни (Римляни 10:1; 15:26; 2 Коринтяни 5:8; 1 Солунци 2:8; 3:1). Обаче Исус не е придобил благоволението на хората, а на Бога и това понятие за него е употребено след кръщението (Матей 17:5; 2 Петър 1:17). Интересно е, че в Лука 2:52, където става дума за Исус като некръстен юноша дарен с „благоразположение“ от Бога и хората, в оригинала е употребена една друга дума ха̀рис.

 5. (а) Какво показва, че несъвършени хора могат да получат благоволението от Бога? (б) Кои са „хора на добра воля“?

⁵ Възможно ли е несъвършени хора като нас да спечелят Божието благоволение? За щастие отговорът е положителен. При раждането на Исус ангелите възвестили: „Слава на Бога горе във висините и мир на земята между хора на добра воля [ойдокиас]“ (Лука 2:14). Според гръцкия текст ангелите пяли буквално за бъдеща благословия за „хора, за които мисли добре“ или „хора, които Бог одобрява“.a За употребата на ен антро̀поис ендокиас професор Ханс Битенхард писал: „Изразът се отнася за [обръщението]: Хора, които Бог е избрал . . . Не се отнася за добрата воля на хората . . . Отнася се за суверенната милостива воля на Бога, който си е избрал един народ за спасение и за съвършенство“. Както са обяснили свидетелите на Йехова преди известно време, в Лука 2:14 се намеква, че чрез отдаване и кръщение е възможно да се стане човек на добра воля или човек, който намира Божието признание.

 6. Какво още трябва да научим за Божието благоволение?

⁶ Сигурно съзнаваш, каква разлика съществува между ‘врагове на Бога, чийто ум е отправен към дела, които са нечестиви’ и хора, които са признати за сътрудници на нашия справедлив и мъдър Бог (Колосяни 1:21; Псалм 15:1–5). И макар да те облекчава факта, че хората могат да намерят Божието благоволение, сигурно искаш да узнаеш как може да се постигне това. Можем да научим много от начина, по който е действал Бог в миналото.

Той сърдечно е подканвал хората

 7. Какво държание на Бога е посочено в Изход 12:38?

⁷ Много столетия преди изказването на думите записани в Лука 2:14 Йехова е поканвал сърдечно хората да идват и да го обожават. Разбира се, той се е занимавал тогава предимно с отдадения му израилски народ (Изход 19:5-8; 31:16, 17). Но да не забравим какво станало, когато израилтяните били освободени от египетско робство: „С тях излезе и голямо разноплеменно множество“ (Изход 12:38). Онези неизраилтяни, които може би вече поддържали връзка с Божия народ и били свидетели на бедствията сполетяли Египет, решили сега да тръгнат с Израил. Някои от тях със сигурност са станали пълноправни прозелити.

 8. Какви два вида чужденци са живяли в Израил и защо са били третирани различно от израилтяните?

⁸ Моисеевия закон регулирал ситуацията на неизраилтяните спрямо Бога и народа му. Някои заселници били просто чужденци живеещи в територията на Израил, където трябвало да спазват основните закони, например относно убиването и спазването на съботния ден (Неемия 13:16–21). Вместо да приеме такива заселници като братя, израилтянинът се отнасял към тях с разумна предпазливост когато е разговарял или когато е имал някаква работа с тях, тъй като те не са принадлежали още към Божия народ. Например на израилтяните било забранено да купуват и да ядат месо от умряло животно с неизточена кръв, докато чужденците, които не са били прозелити могли да правят това (Второзаконие 14:21; Езекиил 4:14). С течение на времето едни от тези пришълци подражавали другите чужденци и станали прозелити. Чак тогава били третирани като братя участващи в чистото обожаване, задължени да спазват целия закон (Левит 16:19; 17:10; 19:33, 34; 24:22). Моавитката Рут и прокажения сириец Нееман били неизралитяни, които били приети от Бога.

 9. Как Соломон потвърдил отношението на Бога към чужденците?

⁹ Също по време на Соломон виждаме как Бог поканвал неизралитяните. В деня на тържественото освещаване на храма той се молил: „Чужденеца, който не принадлежи към твоя народ, но иде от далечна страна заради твоето име . . . когато дойде та се помоли в твоя дом, ти послушай от небето . . . за да познаят името ти всичките народи на света, за да ти се боят и те, както прави твоя народ Израил“ (1 Царете [бълг. 3 Царете] 8:41—43). Да, Йехова поздравявал молитвите на искрени чужденци, които го търсели. Може би и те да се учат на неговите закони, да се подадат на обрязване и да станат одобрени членове на благословения от него народ.

10. Какво навярно е било отношението на евреите към етиопския евнух и каква полза е извлякъл той от обрезването?

¹⁰ Именно така по-късно постъпил един човек, ковчежникът на царицата Кандакия от далечна Етиопия. Когато за пръв път той чул за евреите и за тяхната религия неговия стил на живот и начин на обожаване най-вероятно не се харесвали на Йехова. Поради това евреите трябвало да окажат известна толерантност когато този човек бил всред тях и изучавал Закона със цел да познае Божиите изисквания. Вероятно напредвал извършвайки необходимите промени така, че изпълнил предпоставките за обрязване. В Деяния на апостолите 8:27 четем за него, че веднъж бил „дошъл в Ерусалим, за обожаване“ (Изход 12:48, 49). Това показва, че той тогава бил пълноправен прозелит. Затова можа да приеме Месията и да стане кръстен ученик.

Невярващи и християнската еклезия

11, 12. (а) Каква по-нататъшна промяна е настъпила когато етиопянина се кръстил? (б) Как това съответствало на изказването в посланието към Филипяните 2:12, 13?

¹¹ Исус заповяда на неговите последователи: „Ето защо, идете и правете ученици от хората на всички нации, кръщавайте ги в името на Бащата и на Сина и на светия дух, и учете ги, да пазят всичко що съм ви заповядал“ (Матей 28:19, 20). Гореспоменатият етиопски прозелит имал вече познание за Йехова и светия дух, затова когато Филип му помогна да познае и приеме Исус като месианския Син на Бога, той можа да бъде кръстен. По този начин стана един от признатите членове на народа на Йехова, следващ Христос. Естествено той бил задължен пред Йехова ‘да спазва всичко, що било заповядано на християните’. Обаче с тази отговорност била свързана великолепна перспектива: Спасение!

¹² По-късно Павел написа, че всички християни трябва да ‘изработват спасението си с боязън и трепет’. И това било възможно, „защото Бог е, който според благоволението [ойдокиас] си, действа във вас и да желаете това и да го изработвате“ (Филипяни 2:12, 13).

13. Как християните трябвало да се отнасят към лицата, които не били подготвени за кръщение както етиопския велможа?

¹³ Не всички, които завързали контакт с истинските християни били така разположени и подготвени като етиопянина, който толкова бързо се кръстил. Някои, които не били евреи, нито прозелити, знаели много малко или почти нищо за Йехова и неговите пътища, нито се ръководили от неговите морални принципи. Как християните трябвало да се отнасят към тях? Те били задължени да подражават примера на Христос. Със сигурност Исус не похвалявал, нито заемал компромисно становище спрямо греха (Йоан 5:14). Все пак бил толерантен спрямо грешните, които идвали при него искайки да хармонизират с Божиите принципи (Лука 15:1–7).

14, 15. Кой още освен помазаните християни е посещавал събранията в коринтската еклезия, и как тези лица се различавали относно духовния напредък?

¹⁴ Толерантното отношение на християните спрямо тези, които току-що се били научили за Бога е потвърдено от изказванията на Павел за събранията в Коринт. Разглеждайки начина на употребяването на чудесните дарби, които първоначално характеризирали християнството като религия имаща Божията благодат, той говорил за „вярващи“ и „невярващи“ (1 Коринтяни 14:22). Вярващите били тези, които били признали Христос и се били кръстили (Деяния на апостолите 8:13; 16:31–34). И „много от коринтяните, които слушаха, станаха вярващи и бяха кръстени“ (Деяния на апостолите 18:8).

¹⁵ Според 1 Коринтяни 14:24 в събранията в Коринт идвали също ‘невярващи или обикновени хора’ и били посрещани с добре дошли.b Те навярно се различавали по степента на познанието и прилагането на Божието Слово. Някои може би все още вършели грях. Други пък може би били придобили в известна степен вяра, променили вече живота си и още преди кръщението започнали да споделят с други познатите истини.

16. Каква полза могли да извлекат такива лица от срещите с християните в събранията?

¹⁶ Разбира се, никой от тези некръстени не бил „в Господаря“ (1 Коринтяни 7:39). Ако в миналото са били заплетени в сериозни морални и духовни нарушения, то е очевидно, че се нуждаели от време, за да се приспособят към Божиите мащаби. Обаче докато те не се опитвали злонамерено да разрушат вярата на членовете в еклезията и да я покварят, били сърдечно приемани. Това, което те чували и виждали в събранията, могло да ги „осъди“ или да ги дисциплинирва, поради което ‘тайните на сърцето ставали явни’ (1 Коринтяни 14:23–25; 2 Коринтяни 6:14).

Запазване на Божието благоволение води към спасение

17. Как думите от Лука 2:14 се изпълнили в първото столетие?

¹⁷ Чрез публичното проповядване на кръстени християни в първото столетие хиляди хора чули добрата вест. Те повярвали на това, което чули, покаяли се за предишните си деяния и били кръстени, давайки „публично обяснение . . . за спасение“ (Римляни 10:10-15; Деяния на апостолите 2:41–44; 5:14; Колосяни 1:23). Относно такива новокръстени нямало съмнение, че притежават Божието благоволение, защото Йехова ги помазал със светия дух, приемайки ги като духовни синове. Апостол Павел написал: „Той ни е предопределил да му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението [ойдокиан] на своята воля“ (Ефесяни 1:5). И тъй още от първото столетие започнал да се изпълнява предвещания от ангелите при раждането на Исус „мир на земята между хора на добра воля [или: хора, които имат Божието признание]“ (Лука 2:14).

18. Защо помазаните християни не са могли да смятат Божието благоволение за нещо очевидно?

¹⁸ За да запазят този мир, споменатите „хора на добра воля“ трябвало да ‘изработват спасението си с боязън и трепет’ (Филипяни 2:12). Това не било лесно, защото те все още били несъвършени. Трябвало да се противопоставят на изкушенията и натиска скланящи към злото. Ако биха се поддали на тях, тогава биха загубили Божието благоволение. Затова Йехова в своята любов назначил духовни пастири, които трябвало да помагат на еклезиите и да ги пазят (1 Петър 5:2, 3).

19, 20. Как Бог се е погрижил неговите кръстени християни да се радват и за напред на неговото благоволение?

¹⁹ Такива старейшини на еклезиите трябвало съвестно да се отнасят към следния съвет на Павел: „Даже и някой да направи погрешна стъпка, преди да осъзнае, то опитайте се вие, духовно способните, да го поправите с кротък дух, докато в същото време пазиш себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен“ (Галатяни 6:1). И тъй, виждаме, че този, който е взел решение да се кръсти е носел по-голяма отговорност, така както е бил в Израил с чужденеца, който е станал обрязан прозелит. Все пак, ако кръстеният християнин съгрешил, той е могъл да разчита на приветливата помощ на еклезията.

²⁰ Групата старейшини в една еклезия е могла да помогне на някой, който е извършил сериозно нарушение. Юда написа: „И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви, други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня, а към други показвайте милост и то с боязън, като се гнусите даже от осквернената от плътта дреха“ (Юда 22, 23). Кръстеният член на еклезията, който се е възползвал от такава помощ е могъл по-нататък да се радва на Божието благоволение и на мира, за който говорили ангелите при раждането на Исус.

21, 22. Какви мерки били предприемани, ако някой ставал неразкаян грешник и как трябвало да реагират на това лоялните членове на еклезията?

²¹ Случвало се, макар и рядко, че грешникът не се разкайвал. Тогава старейшините е трябвало да го изключат, за да опазят останалата част на еклезията от оскверняване. Такова нещо се случило с един кръстен коринтянин, който упорито поддържал неморална връзка. Павел посъветвал еклезията в Коринт: „Писах ви да не общувате повече с блудници, не в смисъл изцяло с блудниците на този свят или с алчници или грабители, или с идолопоклонници, понеже тогава би трябвало да излезете от света. Но пиша ви да нямате общуване с някого, който се нарича брат, ако е блудник или алчен или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител, дори да не ядете заедно с такъв“ (1 Коринтяни 5:9–11).

²² След като този коринтски християнин е минал твърде важния акт на кръщението, придобивайки благоволението на Бога и ставайки член на еклезията, изключването му е било сериозен въпрос. Павел обяснил, че останалите християни не бива да поддържат с него дружески връзки, защото той загубил одобрената си позиция от Бога. (Сравни 2 Йоан 10, 11). За такива изключени лица апостол Петър написал: „По-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинната пословица: ,Кучето се върна на бълвоча си‘“ (2 Петър 2:21, 22).

23. Относно болшинството от първите християни, какво може да се каже във връзка със запазването на Божието благоволение?

²³ Ясно е, че Йехова не е могъл да гледа повече на такива единици с благоволение, щом като били изключени като непокайващи се грешници (Евреи 10:38; сравни 1.К.10:5). Изглежда обаче, че само малцина е трябвало да бъдат отстранени. Болшинството от тези, които придобили ‘незаслужената добрина и мир от Бога’ и били ‘осиновени според благоволението на неговата воля’, останали верни (Ефесяни 1:2, 5, 8–10).

24. Кои гледни точки от тази тема заслужават още нашето внимание?

²⁴ В наше време, общо взето, положението е същото. Но нека разгледаме също как днес можем да помогнем на ‘невярващите и обикновените хора’ да придобият Божието благоволение и как да ги подкрепяме, ако по пътя на истината биха допуснали някакви грешки. Тези въпроси разглежда следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да си спомниш?

◼ От кога и по какъв начин, според Библията, хората могат да спечелят Божието благоволление?

◼ Какво било отношението на Бога към чужденците живеещи сред неговия народ и защо израилтяните трябвало да се отнасят към тях с уравновесена предпазливост и толерантност?

◼ Какъв извод следва за нас от факта, че на християнските събрания в Коринт идвали „невярващи“?

◼ За какво Бог се погрижил, за да улесни на кръстените християни като негови служители да се радват на неговото благоволение?