Въпроси от читатели

◼ Християнин, чиито съпружески партньор е починал, трябва ли да остане неженен (неомъжена) с надеждата за едно бъдещо повторно сдружение?

Наистина е за похвала, когато любовта на християнин към съпружеския партньор надживява смъртта. Някои, които изпитвали такава любов, останали неоженени, но не защото безбрачието им се допада, а защото се надяват, след възкресението отново да бъдат събрани със съпружеския си другар. Ние не искаме да пренебрегваме чувствата, опиращи се на тази надежда, но все пак съветваме тези хора да вземат предвид някои библейски пасажи.

По тази тема апостол Павел писал например следното: „Жената е обвързана през цялото време докато мъжът й е жив. Но ако мъжът й умре, тя е свободна да се омъжи за когото си иска, но само в Господаря. Обаче тя е по–щастлива, ако остане така, както е“ (1 Коринтяни 7:39, 40). Това показва, че чрез смъртта бракът се анулира. Благодарение на своята доброта Бог осведомява християни за този факт, защото по този начин вдовци и вдовици могат съобразно с емоционалните си и други нужди да преценят повторно бракосъчетание; те не са обвързани с умрялите (1 Коринтяни 7:8, 9).

Произлиза ли обаче от Библията, че възкръснали хора ще се женят или продължат брака, който са водели преди смъртта? В един случай, за който се докладва, изглеждало, че се касаело за подобен въпрос. Някои садукеи (садукеите не вярвали на възкресението) дошли при Исус с намерение да го уловят в някои думи. Те представили този проблем във връзка с женитбата по роднинство т.е. с брата на мъжа, когато той умре. Те казали: „Имаше седем братя; и първият, след като взе жена, умря бездетен. Тая жена взе вторият и третият.a Тъй също и всички седмина и умряха без да оставят деца. Накрая умря и жената. И тъй, при възкресението, кому от тях ще бъде дадена за жена?“ (Луна 20:27–33; Матей 22:23–28). Християни не се намират под моисеевия закон, но би могла да възникне подобна трудност за тях. Един пример: брат и сестра С. били женени и имали две деца. След това той умрял. Сестра С. обичала много мъжа си и неговата смърт била доста болезнена загуба за нея, но тя почувствала нужда от другарство и съпружеска любов; освен това се нуждаела от финансова подкрепа и помощ при възпитанието на децата. Ето защо тя се омъжила за брат М. Този брак бил също така съобразен с Писанието, както първия. По–късно той се разболял и умрял. За кого трябва да се ожени, когато мъжете й възкръснат, при положение че повторно женене е възможно?

Исус отговорил на фарисеите по следния начин: „Чадата на тази система на нещата се женят и се омъжват, но онези, които са се оказали достойни да достигнат онази система на нещата и възкресението на мъртвите, не се женят, нито ще бъдат женени. В действителност, те не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите и те са Божии чада, както са чада на възкресението. А това, че мъртвите ще възкръснат, Мойсей го каза вече ... като нарича Йехова ‘Бог Авраамов и Бог Исааков и Бог Яковов’. Той не е Бог на мъртвите, а Бог на живите, защото за него всички са живи“ (Лука 20:34–38; Матей 22:29–32).

Някои са на мнение, че Исус говори тук за небесно възкресение. Но има основания да се приеме, че неговия отговор се отнася за земното възкресение в бъдещата „система на нещата“. Какви са тези основания? Садукеите, които поставили въпроса на Исус, не вярвали в него и също не знаели нищо за небесното възкресение. Техният въпрос се отнасял за юдейско семейство, намиращо се под закона на Мойсей. В отговора си Исус посочил Авраам, Исаак и Яков, които се надявали да живеят отново някога на земята (Битие 42:38; Йов 14:13–15; сравни Евреи 11:19). Онези патриарси и милиони други, които ще възкръснат на земята и се окажат верни, ще бъдат „равни на ангелите“. Въпреки смъртни, след като Бог ги изкаже праведни за безкраен живот, те никога няма да умрат. Човешки чувства могат да отежнят приемането на такова заключение. Но трябва да се вземе под внимание, че Библията никъде не казва, че Божието възкресение на мъртвите означава възвръщането на семейното задружие. Никой няма да приеме, че Акила и Прискила ще продължат брака си, ако получат живот на небето (Деяния на апостолите 18:2). Мария и Йосиф ще бъдат в различни области — той на земята, а тя на небето (Йоан 19:26; Деяния на апостолите 1:13, 14). Тъй като никой от нас не е живял някога на небето, не можем да кажем какви чувства ще имат Акила, Прискила и Мария там, но можем да бъдем убедени в това, че ще изпитват пълно задоволство в тяхната небесна служба.

Ние също никога не сме живяли като съвършени хора. Затова не можем да кажем със сигурност, как ще гледаме на предишните отношения, когато получим живот като съвършени хора в един Рай. Ще бъде добре ако помислим, че Исус изказал тези думи като съвършен човек и затова е могъл много по–добре от нас да прецени чувствата на тези, ‘които ще бъдат удостоени да достигнат онази система на нещата’. Ние можем също да бъдем сигурни в това, че ‘Исус ни съчувства в нашите немощи’ (Евреи 4:15). Ако за някой християнин е трудно да приеме това заключение, че възкръсналите няма да се женят, той може да се уповава на Бог и Христос, че го разбират. Всичко, което може да направи, е просто да изчака и да види какво ще стане.

Няма никакво основание сега да се подчертава така силно това нещо. Псалмистът писал: „Познайте, че Йехова е Бог. Той е този, който ни е създал, а не ние сами. Ние сме негов народ и овци на неговото пасбище. ... Благодарете му, благославяйте името му. Понеже Йехова е добър“ (Псалм 100:3–5). Нашият добър Бог несъмнено ще задоволи истинските ни нужди по изобилен начин, ако ‘бъдем удостоени да достигнем онази система на нещата’ (Йов 34:10–12; Псалм 104:28; 107:9).

Божията доброта се изразява и в това, че смъртта на съпружеския партньор слага край на брака (Римляни 7:2). Който е загубил своят съпружески партньор, е свободен отново да сключи брак, в случай че смята това за необходимо или му изглежда за най–добре. Някои сключили наново брак, с което били задоволени както собствените им нужди, така и тези на децата (1 Коринтяни 7:36–38; Ефесяни 6:14). Следователно християнин, чиито съпружески партньор е умрял, не е задължен да остане неженен с очакване на повторно съдружие с по–раншния си партньор при възкресението за живот на земята в бъдещата система.

[Бележки под линия]