¹³ Ако разбираме и ценим милостивия характер на божията справедливост, няма да бързаме да съдим другите относно неща, които всъщност не ни засягат или не са толкова важни. В своята Проповед на планината Исус предупредил: „Спрете да съдите, за да не бъдете съдени.“ (Матей 7:1, НС) Според повествованието на Лука Исус добавил: „Спрете да обвиняватеa и изобщо няма да бъдете обвинявани.“ (Лука 6:37, НС) Исус бил наясно с това, че несъвършените хора са склонни към това да осъждат другите. Всеки измежду неговите слушатели, който имал навика да съди сурово другите, трябвало да престане да прави това.

14. Поради какви причини трябва ‘да спрем да съдим’ другите?

¹⁴ Защо трябва ‘да спрем да съдим’ другите? Първо, защото нашите пълномощия са ограничени. Ученикът Яков ни напомня: „Само Един е законодател и съдия“ — Йехова. Затова Яков съвсем уместно задава въпроса: „Ти кой си, та съдиш ближния си?“ (Яков 4:12; Римляни 14:1–4) Освен това нашата грешна същност толкова лесно може да направи преценките ни несправедливи. Много нагласи и подбуди, сред които предубеденост, накърнена гордост, завист и праведност в собствените ни очи, могат да изкривят начина, по който виждаме събратята си човеци. Ние сме ограничени и в други отношения и би следвало размисълът върху тях да не ни позволява да бързаме да обвиняваме другите. Ние не виждаме какво е в сърцето на другия, нито познаваме всички страни на личните му обстоятелства. Тогава кои сме ние, та да приписваме погрешни мотиви на събратята по вяра или да критикуваме усилията, които те полагат в служба на Бога? Колко по–добре е да подражаваме на Йехова, като търсим доброто у нашите братя и сестри, вместо да се съсредоточаваме върху недостатъците им!

15. Какви думи и отношение нямат място сред поклонниците на Бога, и защо?

¹⁵ Но как стои въпросът с членовете на нашето семейство? За съжаление, в днешния свят някои от най–суровите осъдителни думи се чуват именно в дома, който би трябвало да бъде спокоен пристан. Често чуваме за груби съпрузи, съпруги или родители, които подлагат членовете на своето семейство на постоянен огън от словесно или физическо малтретиране. Но злите думи, хапливият сарказъм и грубото отношение нямат място сред поклонниците на Бога. (Ефесяни 4:29, 31; 5:33; 6:4) Наставлението на Исус ‘да спрем да съдим’ и ‘да спрем да обвиняваме’ не престава да е в сила, когато се приберем у дома. Припомни си, че проявяването на справедливост означава да се отнасяме към другите така, както Йехова се отнася към нас. А нашият Бог никога не е груб или жесток в отношенията си с нас. Точно обратното, той „е много милосърден“ към онези, които го обичат. (Яков 5:11, СИ) Какъв прекрасен пример за подражание имаме!