Невинен цар е прикован на стълб

Исус е отведен недалече от града, за да бъде екзекутиран заедно с двама разбойници. Мястото е наречено Голгота, или Мястото на черепа, и се вижда от разстояние. (Лука 23:49)

Тримата осъдени мъже биват съблечени. Дава им се вино с упойваща смирна и горчива жлъчка. Очевидно жените от Йерусалим са приготвили сместа и римляните позволяват осъдените на смърт да пият от нея, за да притъпят болката. Но щом я опитва, Исус отказва да пие. Защо? Той иска да има пълен контрол над разсъдъка си по време на това важно изпитание, иска да е в съзнание и да остане верен до смърт.

Исус е разпънат на стълба. (Марко 15:25) Войниците забиват в ръцете и краката му пирони, които разкъсват плътта и сухожилията, причинявайки силна болка. Щом стълбът е изправен, болката става още по–мъчителна, тъй като тежестта на тялото на Исус разкъсва допълнително раните. Той обаче не упреква войниците, а се моли: „Татко, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34)

Римляните имат обичая да слагат надпис, на който е посочено престъплението на осъдения. Сега Пилат е поставил надпис, който гласи: „Исус Назарянина, царят на юдеите.“ Той е написан на еврейски, латински и гръцки, за да може повечето хора да го прочетат. Така Пилат показва презрението си към юдеите, които са искали смъртта на Исус. Възмутени, главните свещеници възразяват: „Недей да пишеш ‘царят на юдеите’, а че той е казал ‘Аз съм цар на юдеите’.“ Но Пилат не иска отново да го използват и отговаря: „Каквото съм написал, написал съм го.“ (Йоан 19:19–22)

Разярените свещеници повтарят лъжливите показания, дадени по–рано пред Синедриона. Не е изненадващо, че минаващите оттам клатят подигравателно глава и казват оскърбително: „Ей ти, който щеше да събориш храма и да го построиш за три дни, спаси себе си, слез от мъченическия стълб!“ Главните свещеници и книжниците също казват помежду си: „Нека тогава Христос, царят на Израил, слезе от мъченическия стълб и като видим това, ще повярваме в него.“ (Марко 15:29–32) Дори осъдените разбойници отляво и отдясно на Исус му се подиграват, макар че единствено той е напълно невинен.

Четиримата римски войници също се присмиват на Исус. Те може би пият кисело вино и подигравателно го слагат пред устата му, но той очевидно не може да се протегне и да пие. Римляните казват иронично относно надписа над главата на Исус: „Ако си цар на юдеите, спаси сам себе си.“ (Лука 23:36, 37) Помисли само — човекът, който е показал, че е пътят, истината и животът, сега е подложен на незаслужена жестокост и присмех. Но той непоколебимо понася всичко, без да укорява нито наблюдаващите го юдеи, нито римските войници, които му се подиграват, нито двамата осъдени разбойници, приковани до него.

Четиримата войници са взели горната му дреха и са я разделили на четири части. Те хвърлят жребий, за да ги разпределят помежду си. Но долната дреха е с високо качество, „без шевове, ... изтъкана цяла от горе до долу“. Войниците си казват: „Нека не я накъсваме, а да определим чрез жребий чия ще бъде.“ Така изпълняват казаното в Писанието: „Те разделиха помежду си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.“ (Йоан 19:23, 24; Псалм 22:18)

По–късно единият от разбойниците осъзнава, че Исус наистина трябва да е цар. Той смъмря другия престъпник с думите: „Нима нямаш поне малко страх от Бога, щом и ти си осъден на същото наказание? И за нас то е справедливо, защото получаваме в пълна степен онова, което сме заслужили с делата си, но този човек не е направил нищо нередно.“ Тогава той умолява Исус: „Исусе, спомни си за мене, когато станеш цар.“ (Лука 23:40–42)

Исус отговаря „Казвам ти истината днес, ще бъдеш с мене“, но не в Царството, а „в рая“. (Лука 23:43) Това обещание се различава от онова, което е дал на апостолите, че ще седят на престоли с него в Царството. (Матей 19:28; Лука 22:29, 30) Този юдейски престъпник може да е чувал за земния рай, който Йехова първоначално е осигурил като дом за Адам, Ева и потомците им. Сега разбойникът може да умре с тази надежда.