Душата ѝ била пронизана от „дълъг меч“

МАРИЯ е паднала на колене. Тя изпитва болка, която трудно може да се опише с думи. В ума ѝ ехти последният вик на сина ѝ след часове мъчения. Небето е притъмняло, а е едва пладне. Изведнъж земята силно се разтриса. (Матей 27:45, 51) За Мария сякаш самият Йехова показва на света, че никой не е наранен толкова дълбоко от смъртта на Исус Христос, колкото него.

Докато следобедната светлина постепенно прогонва мрака, надвиснал над Голгота, или Лобното място, Мария скърби за своя син. (Йоан 19:17, 25) В ума ѝ нахлуват спомени. Тя се сеща за нещо, случило се преди 33 години. Когато заедно с Йосиф представили скъпото си дете в храма в Йерусалим, един възрастен мъж на име Симеон под вдъхновение от Бога изрекъл пророчество. Той предсказал велики неща за Исус, но добавил, че един ден душата на Мария ще бъде пронизана от дълъг меч. (Лука 2:25–35) Едва сега, в този мъчителен момент, тя напълно разбира значението на неговите думи.

Казва се, че смъртта на дете е най–тежката и най–мъчителната загуба, която може да преживее човек. Смъртта е ужасен враг, който ранява всекиго от нас по един или друг начин. (Римляни 5:12; 1 Коринтяни 15:26) Възможно ли е да преодолеем подобна загуба? Като разгледаме живота на Мария от началото на земната служба на Исус до неговата смърт и малко след това, ще научим как нейната вяра ѝ помогнала да се справи с огромната болка, която изпитала.

Нека се върнем три години и половина назад. Мария усещала, че в живота ѝ ще настъпи промяна. Дори в нейния малък град Назарет хората говорели за Йоан Кръстител и вълнуващото му послание за разкаяние. Мария виждала как най–големият ѝ син приема това като знак, че е време да започне службата си. (Матей 3:1, 13) Без Исус за нея и семейството ѝ щели да настъпят трудни времена. Защо?

Изглежда, че съпругът на Мария, Йосиф, вече бил починал. Ако е така, болката от загубата не ѝ била чужда.a По това време Исус бил наричан не само „сина на дърводелеца“, но и „дърводелеца“. Явно той поел занаята на баща си и отговорността да се грижи за семейството, което включвало най–малко шест деца, родени след него. (Матей 13:55, 56; Марко 6:3) Дори Исус да е обучавал Яков, втория по големина син, на дърводелския занаят, заминаването на първородния син несъмнено щяло да се отрази на семейството. Мария вече носела тежък товар. Дали се притеснявала от промяната? Можем само да предполагаме. Но по–важен е въпросът как щяла да реагира, когато Исус от Назарет стане Исус Христос, дългоочакваният Месия. Това научаваме от един разказ, записан в Библията. (Йоан 2:1–12)

Исус отишъл при Йоан, за да бъде покръстен, и след това станал Божият помазаник, или Месията. (Лука 3:21, 22) После започнал да избира своите ученици. Колкото и неотложна да била службата му, Исус отделял време за радостни събития със семейството и приятелите си. Заедно с майка си, учениците си и братята си той посетил сватбено празненство в Кана, вероятно планински град на около 13 км от Назарет. По време на празненството Мария научила за един проблем. Може би забелязала, че някои от домакините се споглеждат притеснено и си шепнат. Виното било свършило! В библейски времена това се смятало за липса на гостоприемство — нещо, което щяло да донесе срам на семейството и да помрачи събитието. Подтикната от съчувствие, Мария се обърнала към Исус.

„Нямат вино“, казала тя на сина си. Какво очаквала да направи Исус? Не можем да сме сигурни. Но тя знаела, че синът ѝ е велик човек, който ще върши необикновени неща. Възможно е да се е надявала да започне от този момент. Всъщност с думите си искала да каже: „Сине, моля те, направи нещо!“ Отговорът на Исус трябва да я е изненадал. Той казал: „Какво общо имам аз с това, жено?“ Думите му не били израз на неуважение, както смятат някои, а по–скоро любещо поправяне. Така Исус напомнил на майка си, че тя не може да взема решения във връзка със службата му. Право на това имал единствено неговият Баща, Йехова.

Мария приела поправянето от сина си, тъй като била прозорлива и смирена жена. Тя се обърнала към онези, които прислужвали, и просто казала: „Каквото ви каже, това направете.“ Мария съзнавала, че повече не може да напътства сина си. По–скоро тя и другите трябвало да търсят ръководство от него. Исус, от своя страна, показал, че също като майка си проявява съчувствие към младоженците. Той извършил първото си чудо, като превърнал водата във вино. Какъв бил резултатът? „Учениците му повярваха в него.“ Мария също повярвала в Исус. Тя вече гледала на него не като на свой син, а като на свой Господар и Спасител.

Родителите днес могат да научат много от вярата на Мария. Разбира се, никой не е отглеждал дете като Исус. Но когато детето, още повече несъвършено, става зрял човек, преходът често е съпътстван с трудности. Родителите може да продължават да се отнасят към сина или дъщеря си като към малко дете, макар това вече да не е подходящо. (1 Коринтяни 13:11) Как те могат да са от помощ за порасналото си дете? Един начин е, като изразяват искрената си увереност, че то ще продължи да прилага библейските принципи и в резултат ще получи благословията на Йехова. Техните смирени изрази на доверие ще помогнат много на детето им. Исус несъмнено бил признателен за подкрепата, която Мария му оказвала през следващите години от живота му.

В Евангелията се говори сравнително малко за Мария през трите години и половина от службата на Исус. Но трябва да имаме предвид, че тя вероятно била вдовица — самотна майка може би с малки деца у дома. Затова е разбираемо, че не последвала Исус, докато проповядвал из родината си. (1 Тимотей 5:8) Тя обаче продължила да размишлява върху нещата, които била научила за Месията, и да посещава събранията в местната синагога, какъвто бил обичаят на семейството. (Лука 2:19, 51; 4:16)

Така че е възможно да е била сред присъстващите, когато Исус говорел в синагогата в Назарет. Колко ли е била развълнувана да чуе как синът ѝ обяснява, че месианските пророчества, изречени преди векове, се изпълняват в негово лице! Но от друга страна, вероятно била натъжена от факта, че съгражданите ѝ отхвърлят сина ѝ. Те дори се опитали да го убият. (Лука 4:17–30)

Не ѝ било лесно да вижда и как другите ѝ синове се отнасят към Исус. От Йоан 7:5 разбираме, че четиримата му братя не споделяли вярата на майка си. Там четем: „Братята му не вярваха в него.“ Но за сестрите на Исус, които били поне две, Библията не казва нищо.b Какъвто и да е бил случаят, Мария знаела колко е болезнено да живееш в разделен по вяра дом. Тя се стремяла да остане лоялна на истината и в същото време да спечели сърцата на членовете на семейството си, без да налага мнението си или да е груба.

При един случай роднини на Исус, сред които навярно били и братята му, дошли да го отведат. Те казвали: „Той е полудял.“ (Марко 3:21, 31) Разбира се, Мария не мислела по този начин, но придружила синовете си, може би надявайки се да научат нещо, което да им помогне да развият вяра. Дали станало така? Въпреки че Исус вършел забележителни чудеса и учел на прекрасни истини, синовете на Мария продължавали да не вярват в него. Дали изпълнена с отчаяние, тя се питала какво би могло да докосне тяхното сърце?

Живееш ли в разделен по вяра дом? Ако е така, можеш да научиш много от вярата на Мария. Тя не се отказала от невярващите си роднини. Вместо това с поведението си им показвала, че нейната вяра ѝ носи радост и вътрешен мир. От друга страна, продължила да подкрепя сина, който споделял вярата ѝ. Липсвал ли ѝ Исус? Искало ли ѝ се той да си е у дома заедно с нея и семейството ѝ? Дори и да е изпитвала такива чувства, тя не позволила да я превъзмогнат. За нея било привилегия да подкрепя и насърчава Исус. Можеш ли по подобен начин да помагаш на децата си да поставят Бога на първо място в живота си?

Била ли възнаградена Мария за вярата си в Исус? Йехова никога не забравя да възнагради верните си служители и Мария със сигурност не била изключение. (Евреи 11:6) Представи си колко вълнуващо било за нея да слуша проповедите на сина си или да чуе впечатленията на онези, които са присъствали на тях.

Дали притчите на Исус ѝ напомняли за някои преживявания от детството му, докато растял в Назарет? Дали когато Исус говорел за жената, която мете къщата си, за да намери изгубена драхма, за меленето на брашно за хляб или за запалването на светилник и поставянето му на видно място, Мария се сещала за малкото момче, което било край нея, докато вършела подобни ежедневни дейности? (Лука 11:33; 15:8, 9; 17:35) Дали думите на Исус, че ‘яремът му е удобен за носене и товарът му е лек’, напомнили на Мария за някой следобед, когато наблюдавала как Йосиф учи малкия Исус да направи ярем, удобен за животните? (Матей 11:30) Несъмнено за Мария било много удовлетворяващо да размишлява върху привилегията, която получила от Йехова — да участва в отглеждането и възпитаването на онзи, който щял да стане Месията. Тя трябва да е била много радостна да слуша най–великия учител да използва примери от ежедневието, за да помогне на слушателите си да извлекат безценни поуки!

Въпреки това Мария останала смирена. Синът ѝ никога не допуснал да и се оказва повече от нужната почит, камо ли да ѝ се отдава поклонение. По време на службата на Исус една жена от тълпата възкликнала, че майката, която го е родила, трябва да е истински щастлива. Но той отговорил: „Не! По–скоро, щастливи са онези, които чуват словото на Бога и го спазват.“ (Лука 11:27, 28) А когато други съобщили на Исус, че майка му и братята му са наблизо, той казал, че негови майки и братя са онези, които споделят вярата му. Вместо да се обиди, Мария ясно разбирала какво има предвид Исус — духовните връзки са много по–важни от роднинските. (Марко 3:32–35)

Едва ли има думи, с които да се опише болката, която Мария изпитала, когато гледала как нейният син умира по ужасен начин на мъченически стълб. Един от очевидците на екзекуцията, апостол Йоан, по–късно включил някои подробности в разказа си. През цялото време Мария стояла „край мъченическия стълб на Исус“. Никой не можел да попречи на тази лоялна и любеща майка да бъде със сина си в последните мигове от неговия живот. Исус я видял и въпреки че всяко негово вдишване и всяка изречена дума му причинявали огромна болка, той се обърнал към любимия си апостол Йоан и му поверил грижите за майка си. Тъй като родните му братя все още били невярващи, той възложил тази отговорност на един от верните си последователи. Така Исус показал колко е важно служителите на Бога да се грижат за семейството си, особено в духовно отношение. (Йоан 19:25–27)

Както било предсказано отдавна, когато Исус издъхнал, душата на Мария сякаш била пронизана от дълъг меч. Ако ни е трудно да си представим болката ѝ, едва ли можем да си представим радостта, която изпитала три дни по–късно! Мария научила за най–великото чудо, ставало някога — възкресението на Исус! И радостта ѝ станала още по–голяма, когато по–късно Исус се появил пред природения си брат Яков. (1 Коринтяни 15:7) Това оказало силно въздействие на Яков и другите братя на Исус. По–нататък в Библията четем, че те повярвали в него и го признали за Христос. Не след дълго вече присъствали на християнските събрания с майка си и ‘постоянствали в молитва’. (Деяния 1:14) А двама от тях, Яков и Юда, след време написали части от Библията.

Когато е спомената за последен път в Библията, Мария е на събрание със синовете си и се моли. Какъв подходящ завършек на разказа за нея и какъв забележителен пример за нас днес! Благодарение на вярата си тя преодоляла огромната болка, която изпитала, и в крайна сметка получила славна награда. Ако подражаваме на вярата ѝ, ще преживеем всяка болка, която може да ни причини този жесток свят, и ще бъдем възнаградени по начин, който дори не можем да си представим.