Йосиф от Ариматея взел страната на истината

ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ не предполагал, че ще събере смелост да говори с римския управител. Понтий Пилат бил познат като изключително упорит човек. За да може обаче Исус да има достойно погребение, някой трябвало да поиска тялото му от управителя. Оказало се, че това не било толкова трудно, колкото Йосиф може би си представял. След като един стотник потвърдил, че Исус е мъртъв, Пилат дал позволението си. Тогава Йосиф, все още натъжен, побързал да се върне на мястото на екзекуцията. (Мар. 15:42–45)

• Кой бил Йосиф от Ариматея?

• Каква била връзката му с Исус?

• И защо разказът за него е от интерес за нас?

Боговдъхновеното Евангелие според Марко нарича Йосиф „уважаван член на Съвета“. В този контекст Съветът може да е само Синедрионът — юдейският върховен съд и висш управителен орган. (Мар. 15:1, 43, бел. под линия) Следователно Йосиф бил един от водачите на народа, което обяснява защо римският управител го приел на аудиенция. Не е изненадващо също, че Йосиф бил богат. (Мат. 27:57)

Като цяло членовете на Синедриона били враждебно настроени към Исус. Те скроили заговор да го убият. Йосиф обаче е наречен „добър и праведен човек“. (Лука 23:50) За разлика от повечето мъже от съда, той бил честен и почтен и се стараел да спазва Божиите заповеди. Освен това „очаквал царството на Бога“, което може би обяснява защо станал ученик на Исус. (Мар. 15:43; Мат. 27:57) Йосиф вероятно бил привлечен от неговото послание, защото обичал истината и справедливостта.

В Йоан 19:38 се казва, че Йосиф бил „ученик на Исус, но таен поради страха си от юдеите“. От какво се страхувал? Той знаел, че юдеите ненавиждат Исус и са решени да отлъчат от синагогата всеки, който признае, че вярва в него. (Йоан 7:45–49; 9:22) Да бъдеш отлъчен, означавало да си презиран, отбягван и отхвърлен от сънародниците си. Затова Йосиф се притеснявал да признае открито вярата си в Исус. Така щял да изгуби позицията и престижа си.

Но той не бил единственият. В Йоан 12:42 четем: „Много от по–видните мъже повярваха в [Исус], но заради фарисеите не го признаваха открито, за да не бъдат отлъчени от синагогата.“ В подобна ситуация бил и Никодим, който също бил член на Синедриона. (Йоан 3:1–10; 7:50–52)

Йосиф все пак бил ученик на Исус, но не можел да го признае открито. Това било сериозен проблем, особено в светлината на Исусовите думи: „Що се отнася до всекиго, който признае пред хората, че е в единство с мене, и аз ще призная, че съм в единство с него пред моя Баща, който е на небесата, а що се отнася до онзи, който се отрече от мене пред хората, то и аз ще се отрека от него пред моя Баща, който е на небесата.“ (Мат. 10:32, 33) Йосиф не се отрекъл от Исус, но и нямал смелост да признае, „че е в единство с него“. А ти?

Похвално е, че както посочва Библията, той не подкрепил Синедриона в заговора му срещу Исус. (Лука 23:51) Някои предполагат, че Йосиф не присъствал на последвалия съдебен процес. Какъвто и да бил случаят, той сигурно бил съкрушен от ужасната несправедливост. Но не можел да направи нищо.

Явно до смъртта на Исус Йосиф вече бил преодолял страховете си. Той решил да се присъедини към Исусовите последователи. Разбираме това от думите в Марко 15:43: „Той се осмели да отиде при Пилат и да поиска тялото на Исус.“

Изглежда, Йосиф бил свидетел на Исусовата смърт. Той знаел за нея преди Пилат. Затова, когато поискал тялото, управителят се учудил, че Исус вече е мъртъв. (Мар. 15:44) Дали мъките на Исус на стълба накарали Йосиф да се замисли и му вдъхнали смелост да вземе страната на истината? Възможно е. В едно обаче сме сигурни — той бил подбуден към действие. Вече нямало да бъде таен ученик.

Юдейският закон изисквал осъдените на смърт да бъдат погребвани преди залез слънце. (Втор. 21:22, 23) Римляните обаче оставяли телата на екзекутираните престъпници да изгният на стълбовете или ги хвърляли в общ гроб. Йосиф не искал това да стане с Исус. Близо до мястото на екзекуцията той имал нова, изсечена в скалата гробница. Тя не била използвана, което показва, че Йосиф наскоро се бил преместил от Ариматеяa в Йерусалим и предвиждал в нея да бъдат погребани хора от семейството му. (Лука 23:53; Йоан 19:41) Като погребал Исус в собствената си гробница, той проявил щедрост и изпълнил пророчеството, че Месията ще бъде погребан „сред богатите“. (Иса. 53:5, 8, 9)

И четирите евангелия свидетелстват, че след като тялото на Исус било свалено от стълба, Йосиф го увил във фино ленено платно и го положил в гробницата си. (Мат. 27:59–61; Мар. 15:46, 47; Лука 23:53, 55; Йоан 19:38–40) Единственият човек, за когото конкретно се казва, че му помагал, е Никодим, който донесъл благоухания за погребението. Предвид позицията на двамата мъже, едва ли самите те пренесли и погребали тялото. По–вероятно е да са го направили слугите им. Дори и да било така, това не била обикновена задача. Всеки, който имал контакт с мъртво тяло, бил церемониално нечист седем дни. Нечисто било и всяко нещо, което докоснел. (Чис. 19:11; Аг. 2:13) Такова състояние щяло да изисква двамата мъже да бъдат отделени от околните в периода на Пасхата и да пропуснат всички чествания, свързани с нея. (Чис. 9:6) Като се погрижил за погребението на Исус, Йосиф също рискувал да стане обект на подигравки от страна на Синедриона. Но той бил решен, независимо от последствията, да осигури на Исус достойно погребение и да покаже, че е негов ученик.

След погребението на Исус Библията не споменава повече за Йосиф от Ариматея. Това ни кара да се запитаме какво станало с него. Истината е, че не знаем. Но от обсъденото дотук става ясно, че е много вероятно Йосиф открито да е признал, че е християнин. Все пак изпитанието засилило вярата и смелостта му, а не ги отслабило. Това било добър знак.

Този разказ повдига въпрос, върху който всички ние е добре да помислим: „Има ли нещо — било то позиция, работа, притежания, семейни връзки, или дори собствената ни свобода — което е по–важно за нас от връзката ни с Йехова?“