Би ли слушал Бога?
ПРИ четене на Библията бързо узнаваме, че хората в първото столетие н.е. в много отношения се намираха в подобно положение, както ние днес. Неморалност и нечестност бяха широко разпространени, особено всред необузданите съседи на Израел, при които безнравствеността често съставляваше част от религията. Животът за бедни хора беше доста несигурен, и съществуваха политически трудности. В 66 г.н.е. между Израел и Рим се стигна дори до открита война. Тогава, както и днес, хората се нуждаеха от помощ.
В религиозно отношение също съществува прилика между онова време и настоящето. Духовните ръководители на Юда бяха лицемери (Матей 23:15; Лука 20:46, 47). В неюдейския свят обсега на религиозно настроение се простираше от циничност, през суеверие до фанатична страст. (Сравни Деяния на апостолите 14:8–13; 19:27, 28). Дори и в относително младата християнска еклезия не беше всичко наред. Към края на столетието апостол Йоан писа: „Много измамници излезоха в света“ (2 Йоан 7). Да, и тогава относно религията бил даван многократно фалшив съвет. Но достойна за доверие помощ беше на разположение.
Щеше ли да слушаш Исус?
Исус даде в онези дни разумен съвет. Този съвет беше така убедителен, че за неговото въздействие четем: „Народните множества [бяха] извънредно много удивени от начина му на поучение“ (Матей 7:28). Но малко от тези множества наистина слушаха това, което той казваше. Той извърши чудеса и даде прекрасен пример за богоугоден начин на живот. Но дори и тъй наречените образовани ръководители отказаха да познаят стойността на това, което той каза. Защо?
Съществена роля играеха различни предубеждения. Някои го презряха затова, че произхождаше от Назарет. Други го отхвърлиха, защото не беше посетил нито едно от техните училища и затова, че нямаше никаква връзка с господстващата класа (Йоан 1:46; 7:12, 15, 47, 48). Освен това Исус не винаги казваше това, което хората искаха да чуят. Той винаги говореше истината; затова фарисеите например бяха отблъснати от неговите думи (Матей 15:12–14). След като Исус бе проповядвал три години и половина, духовните ръководители на юдеите даже го убиха (Лука 23:20–35). Каква възможност само пропуснаха, тъй като Исус имаше „думи на вечен живот“! (Йоан 6:68).
Ако беше живял по онова време в Ерусалим, щеше ли да последваш духовните ръководители и масите? Или щеше да бъдеш достатъчно отворен, за да схванеш смисъла на това, което казваше Исус? Ако е така, тогава щеше да наподобяваш една забележителна жена, която Исус срещна по време на едно от неговите пътувания.
Някой, който слушаше
Исус срещна тази жена по пътя си за Самария. Той седеше до един кладенец, за да си отпочине, когато жената дойде за вода. Нейното име не ни е известно, но Библията разказва, че Исус въпреки умората си, използва случая, за да говори с нея за религия (Йоан 4:5–15).
Жената можеше поради различни причини да пренебрегне това, че Исус я заговори. Тя принадлежеше към друга религия — самарянската форма на обожаване се различаваше от юдейската. Освен това юдеите гледаха от високо на самаряните и не общуваха с тях. Още повече, юдейски мъже обикновено не заговаряха жени, които не познаваха (Йоан 4:9, 27). Освен това тази жена водеше неморален живот и поради това би могла да се противи на разговор с него, защото съществуваше възможност, Исус да я критикува или да изобличи греховете ѝ (Йоан 4:18).
Но жената не реагира така. Когато Исус тактично я заговори и събуди интерес в нея, тя постави разумни въпроси. В течение на разговора дори се осмели да засегне деликатна тема, като изтъкна религиозното разцепление, което съществуваше между юдеите и самаряните. Исус даде на жената приятелски, но откровен отговор: „Вие обожавате това, което не познавате; ние обожаваме това, което познаваме“ (Йоан 4:19–22). Но тя не се обиди. Беше готова да продължи да слуша без предубеждения.
Ето защо Исус продължи с важно обяснение: „Но иде часът, и той е сега, в който истинските обожатели ще обожават Отеца с дух и истина“ (Йоан 4:23, 24). По-късно непредубедената жена показа нейното ценене, като разказа на ближните си това, което беше научила. Те от своя страна поискаха още разяснения и също слушаха внимателно думите на Исус (Йоан 4:39–42).
Какво можем да научим от това? Как реагираме ние, ако евентуално живеем в област, където съществуват привидно непреодолими расови, национални или други предубеждения, когато ни заговори някой от друга раса, националност или религия? Замълчаваме ли, когато се говори за неща, които биха разкрили наши погрешни възгледи? Или сме готови като самарянката, поне да говорим за тях?
Щеше ли да слушаш Павел?
Апостол Павел даде също отличен съвет в първото столетие. Но имаше време, в което той също беше предубеден. По-късно той призна: „Аз [бях] по-рано хулител и гонител и безсрамен човек . . . Но беше ми оказана милост, понеже бях невеж и действах в неверие“ (1 Тимотей 1:13). Той прие истината за Исус и се освободи от предубежденията си. Неговият пример показва, че библейската истина може да ни помогне, „да събаряме силни укрепления“ в сърцето, когато нещо подобно се противопостави на нашето благополучие (2 Коринтяни 10:4).
Когато Павел стана християнин, започна смело да проповядва благовестието, което беше научил. И както бе за очакване, срещна се със същата предубеденост, която сам притежаваше някога — но не навсякъде. В Берия (Северна Гърция) намери някои смирени хора, които дадоха прекрасен пример, как трябва да се приема съвет. Те познаха тона на истината в думите на Павел. Затова „приеха Словото с най-голяма готовност“. Те бяха без предубеждения, но не и лековерни. И така ‘всеки ден изследваха грижливо Писанията, да видят дали това е вярно’ (Деяния на апостолите 17:11). На тях им хареса това, което чуха, но преди да го приемат напълно, провериха достоверността му посредством Библията.
„Уверете се във всички неща“
В наши дни свидетелите на Йехова прекарват много време в старанието си да говорят за благовестието за Царството с хора от други религии. Какъв отзвук намират? Много любезни хора се радват на техните посещения. Но някои отказват, а някои дори се ядосват, когато свидетелите ги заговорят.
Това е жалко, понеже онова, за което свидетелите искат да говорят с тях, в Библията е означено като „блага вест“ (Матей 24:14). Освен това насърчават други, да имат същото становище като Павел, който каза: „Уверете се във всички неща; дръжте здраво на това, което е превъзходно“ (1 Солунци 5:2). Дори и когато някой има свое убеждение, би трябвало да бъде достатъчно открит, като беряните и самарянката, за да говори с други за Бога.
Защо да бъдем открити?
За щастие всяка година стотици хиляди хора са готови за религиозни разговори. Много научават какви истини съдържа Библията, и въз основа на това предприемат трайни промени в живота си. Някои от тях може би преди това са водили живот като младата жена Жанет, която години наред била наркоманка и алкохоличка и накрая направила опит за самоубийство. Днес Жанет е щастлива християнка. Чрез изучаване на Библията ѝ бе помогнато да получи необходимата сила, за да последва съвета на Павел: „Нека очистим себе си от всякакво опетняване на плътта и духа“ (2 Коринтяни 7:1).
Вернон бил алкохолик и бракът му бил на разпадане. Последването на библейския съвет му помогнало да преодолее неговия порок и да се помири с жена си (1 Коринтяни 6:11). Дебра имала привидно непреодолими расови предубеждения. Но чрез изучаване на Библията и общуването с християнски настроени хора, можа̀ да ѝ се помогне, за да промени начина на мисленето си (Деяния на апостолите 10:34, 35). А кой би могъл да си представи промените, които бяха направени в живота на млада проститутка от Нидерлания, след като се беше съгласила да изучава Библията със свидетели на Йехова? Скоро беше кръстена християнка, която водеше чист живот и с чувство за отговорност се грижеше за децата си.
Такива преживяни случки се повтарят често, когато хора послушат това, което казва Библията. Те могат да направят такива промени в живота си, които никога не са смятали за възможни по-рано. Но това, което е по-важно — те развиват отношение към Йехова, така че наистина могат да се молят на него като на ‘наш небесен Баща’ (Матей 6:9). И те имат сигурна, непоклатима надежда за бъдещето, тъй като могат да преживеят, как се осъществяват следните думи на Исус: „Това означава вечен живот, да приемат постоянно познание за тебе, единия истинен Бог и за този, когото си пратил, Исус Христос“ (Йоан 17:3).
Именно за тези мисли искат свидетелите на Йехова да говорят, когато провеждат проповедната си служба и посещават хората по домовете им. Вероятно и с тебе скоро ще се говори. Ще бъдеш ли достатъчно открит, за да ги слушаш?
[Снимка на страница 7]
Самарянката не отказа да слуша Исус поради предубуждения. Ти също ли си така открит?