Лука
20 И един ден, докато той поучаваше хората в храма и известяваше добрата новина, главните свещеници, книжниците и старейшините се приближиха+ 2 и се обърнаха към него с думите: „Кажи ни с каква власт вършиш тези неща и кой ти даде тази власт.“+ 3 А той им отговори: „И аз ще ви попитам нещо, а вие ми отговорете:+ 4 дали покръстването на Йоан беше от небето, или от хората?“+ 5 А те започнаха да обсъждат въпроса помежду си: „Ако кажем, че е от небето, той ще каже ‘Тогава защо не му повярвахте?’.+ 6 Но ако кажем, че е от хората, тогава множеството ще ни убие с камъни,+ защото всички са убедени, че Йоан+ е пророк.“+ 7 Затова отговориха, че не знаят откъде е то. 8 А Исус им отвърна: „Тогава и аз няма да ви кажа с каква власт върша тези неща.“+
9 После той започна да разказва на хората следната притча: „Един мъж насади лозе+ и като го даде под наем на лозарите, замина задълго за чужда страна.+ 10 По време на гроздобера обаче той изпрати един роб+ при лозарите,+ за да му дадат от плодовете на лозето.+ Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце.+ 11 А той отново изпрати при тях друг от своите роби. Те биха и този роб, опозориха го и го изпратиха с празни ръце.+ 12 Той обаче изпрати и трети,+ а те нараниха и него и го изхвърлиха. 13 Тогава собственикът на лозето каза: ‘Какво да направя? Ще изпратя своя любим син.+ Може би към него ще проявят уважение.’ 14 Като видяха сина, лозарите започнаха да разсъждават помежду си: ‘Това е наследникът, хайде да го убием, та наследството да остане за нас!’+ 15 Тогава те го изхвърлиха+ от лозето и го убиха.+ Следователно как ще постъпи с тях собственикът на лозето?+ 16 Ще дойде, ще убие тези лозари и ще даде лозето на други.“+
Като чуха това, те казаха: „Дано никога не стане това!“ 17 Но той ги погледна и каза: „Тогава какво означава записаното ‘Камъкът, който строителите отхвърлиха,+ стана главен крайъгълен камък’?+ 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие.+ А онзи, върху когото падне той,+ ще бъде смазан.“+
19 А книжниците и главните свещеници искаха да го хванат още тогава, защото разбраха, че той разказа тази притча, имайки предвид тях, но се страхуваха от хората.+ 20 И след като го наблюдаваха внимателно, изпратиха тайно наети мъже, които да се престорят на праведни, за да го хванат+ в капан въз основа на думите му и да го предадат на управителя под неговата власт и пълномощия.+ 21 И те го попитаха: „Учителю, знаем, че говориш и поучаваш правилно и не проявяваш пристрастие, а учиш хората на Божия път в съгласие с истината.+ 22 Позволено ли е да плащаме данък на императора*, или не?“+ 23 Но той прозря тяхната хитрост и им каза:+ 24 „Покажете ми един динарий*. Чий образ и надпис са върху него?“ Те отговориха: „На императора.“+ 25 Той им каза: „Тогава непременно плащайте на императора онова, което е на императора,+ а на Бога — онова, което е на Бога.“+ 26 И те не успяха да го хванат в капан въз основа на тези негови думи пред хората, но смаяни от отговора му, не отвърнаха нищо.+
27 А някои от садукеите*, които казват, че няма възкресение, дойдоха+ и го попитаха: 28 „Учителю, Моисей+ ни написа: ‘Ако някой мъж, който има жена, умре, без да има деца, брат му+ трябва да вземе жената и чрез нея да създаде потомство за своя брат.’+ 29 И ето, имаше седем братя, първият си взе жена, но умря, без да има деца.+ 30 Също и вторият, 31 и третият се ожениха за нея. И така всичките седем умряха, без да оставят деца.+ 32 Накрая умря и жената.+ 33 Тогава при възкресението на кого от тях ще бъде тя жена? Защото и седмината я имаха за своя жена.“+
34 Исус им каза: „Хората в тази система се женят+ и се омъжват, 35 но онези, които са сметнати за достойни+ да получат живот в идващата система+ и възкресение от мъртвите,+ нито ще се женят, нито ще се омъжват. 36 И дори няма да умират+ вече, защото ще са като ангелите и ще са Божии деца, понеже ще са деца на възкресението.+ 37 А това, че мъртвите биват възкресени, показва дори Моисей в разказа за трънливия храст,+ когато казва, че Йехова е ‘Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков’.+ 38 Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото за него всички те са живи.“+ 39 Тогава някои от книжниците му казаха: „Учителю, добре отговори.“ 40 И повече не смееха да му задават въпроси.
41 А той им каза: „Защо казват, че Христос е син на Давид?+ 42 Нали самият Давид казва в книгата Псалми: ‘Йехова каза на моя Господар: „Седни от дясната ми страна, 43 докато не положа твоите врагове под краката ти*.“’+ 44 Значи Давид го нарича Господар. Как тогава той е негов син?“
45 И докато хората слушаха, той каза на учениците:+ 46 „Пазете се от книжниците, които обичат да ходят облечени в дълги дрехи и да бъдат поздравявани по пазарните площади, както и да сядат на предните места в синагогите и на най–видните места при угощенията,+ 47 и които заграбват имота на вдовиците*,+ а молитвите им са дълги и показни. Те ще получат по–тежка присъда.“+